Кримската война

[дядо Ники]

1.

Всички знаят за Кримската война от 1854 - 1856 г., защото тя има съществено място в историята ни от ХІХ век и защото е била свързана с големи надежди. (Това с надеждите, впрочем, е предимно друга история, не особено романтична при това.)

Тази война даже е увековечена във всекидневието ни с общоприетата грешка, според която един вид пушка е "кримка" - и оттам изразът "стара кримка". Всъщност пушката е криНка - от името на чешкия й конструктор Силвестър Крнка и временно излиза на мода чак във втората половина на 60-те години на ХІХ век.

2.

Преди няколко години обаче изведнъж си дадох сметка колко малко знам за Кримската война, включително поради вкоренения навик да мисля за нея от гледна точка на българската история.

Стана ми интересно и взех оттук-оттам да попрочитам по нещо, и взе да ми става все по-интересно. Не си бях давал сметка например колко много революционни новъведения в оръжието и военната техника са пуснати масово в ход именно в Кримската война.

От друга страна по развитие, залог, териториален обхват на сраженията и т.н. Кримската война всъщност е... Първата световна война. Това не го казвам като сериозна хипотеза, а по-скоро като игра - защото има по какво да се замисли човек.

Доводите си в полза на "Кримска световна война" ще напиша в следваща част на този пост.

3.

Непосредствен повод да предложа тази тема беше откъсче от много хубавата художествено-документална книга на починалия неотдавна Майкъл Крайтън "Големият влаков обир". Не знам дали е преведена на български, но във всеки случай безрезервно ви я препоръчвам; тя е от най-добрите му книги.

(Има няколко "големи влакови обира". По задигната сума най-голям е ударът на една английска банда по пощенския влак Лондон - Глазгоу през 1963 г. 60 години по-рано излиза култовия в историята на киното ням филм "Големият влаков обир":

http://www.youtube.com/watch?v=Bc7wWOmEGGY

Преди него вече са се натрупали достатъчно действителни случаи. Смята се, че първият изобщо въоръжен грабеж на влак е извършен от американския бандит Джеси Джеймс (1847 - 1882), който също първи обира и банка.)

Книгата на Крайтън е за перфектно и търпеливо изпипано престъпление през 1855 г. То съвпада с Кримската война по време; при това обект на "удара" на Едуар Пиърс и съучастниците му е пратка злато за заплати на английските войници и офицери в Крим.

А откъсът, за който споменах, ще преведа криво-ляво и след малко ще го кача.

Следва...

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

4.

Ето откъса от "Големия влаков обир":

В средата на века Лондон имаше шест сутрешни вестника, три вечерни вестника и двадесет влиятелни седмичника. Този период бележеше началото на организираната преса с достатъчно власт да оформя общественото мнение и, в крайна сметка, политическите събития... Непредвидимостта на тази власт беше подчертана през януари 1855 година.

От една страна, първият военен кореспондент в историята, Уилям Хауърд Ръсел, беше в Русия с Кримските войски и неговите съобщения за "Таймс" предизвикваха бясно възмущение у дома. Нападението на Леката бригада, некадърното водене на кампанията при Балаклава, опустошителната зима, когато британските войски, на които липсваше храна и медицински доставки, понасяха 50-процентова смъртност - всичко това беше съобщавано в пресата на все по-ядосаната общественост.

Въпреки това към януари командващият на британските сили лорд Раглан, беше тежко болен, а лорд Кардиган - "надменен, богат, самовлюбен и глупав", човекът, който смело поведе своята Лека бригада към пълна катастрофа, а после се върна на яхтата си да пие шампанско и да спи - лорд Кардиган се беше върнал у дома, и пресата навсякъде го приветстваше като голям национален герой. Той можеше само да е щастлив да играе такава роля. Облечен в униформата, която беше носил при Балаклава, той беше обсаждан от тълпите във всеки град; косми от опашката на коня му буха изскубвани за спомен. Лондонските (шивашки) ателиета изкопираха вълнената куртка, която той беше носил в Крим - наречена "кардиган" - и хиляди бяха продадени.

Човекът, познат на своите войници като "опасния задник" вървеше из страната, произнасяйки речи, разказвайки своята сръчност във воденето на атаката; и докато месеците минаваха, той говореше с все повече и повече емоция, и често му се налагаха паузи, за да се съвземе. Пресата никога не спря да го поздравява; нямаше никакво усещане за порицанието, което по-късните историци изобилно му отдадоха.

5.

По три посоки ми направи впечатление този текст.

Първо. "На едро" ние знаем, че в Кримската война Русия търпи на своя (отскоро) територия жестоко поражение, довело до също жесток мирен договор (който тя наистина не след дълго си маха от главата). Обратно за Англия и Франция, които заедно със Сардинското кралство са съюзници на Турция *, победата е славна и в Париж има мост "Алма" и булевард "Севастопол".

(* Струва ми се по-точно да се каже, че Турция е била съюзник на Англия. За това пак ще стане дума.)

По-рядко се сещаме обаче, че онази война в никой случай не е била "разходка" за англичаните и французите. А шамарът при Балаклава през октомври 1854 г. не е единственото им срамно поражение. Иначе за чисто военно-стратегическата история на войната засега почти нищо не съм запомнил.

***

Второ. Случаят с лорд Кардиган подсеща колко трудно е отстъпила в цял свят наследената от векове "мода" висшите командни постове да се полагат на аристократи (учили или недоучили). А към времето на Кримската война армиите вече са достатъчно модернизирани, за да имат нужда от професионалисти, каквито и да са те по рождение.

Макар командването "по право" да е фалирало още с Френската революция и победните й войни в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, а по-рано и с войната за независимост на САЩ, аристократите твърде дълго и мъчително се разделят с привилегията си на "родени генерали". Последиците от тази мъка неведнъж личат и в руската история, не само в Кримската война, а например в злополучното представяне на великия княз Николай Николаевич в Кавказ през 1877 - 1878 г., та чак до катастрофата край Цушима през 1905-а.

***

Трето. Не само Уилям Ръсел е "първият военен кореспондент". Кримската война е първият в историята голям конфликт, отразяван в печата кажи-речи в реално време. Освен това след една революция в печатарската техника от около 1840 г. (ако не греша) в Западна Европа и САЩ вече са се утвърдили бързо произвеждани вестници на достъпна цена - дошло е времето на големите тиражи. Така за първи път една война "някъде си" се превръща в част от всекидневните разговори и, както Крайтън отбелязва, пресата започва да влияе върху общественото мнение и оттам върху политиката.

***

Принос - но все още малък - за невиждани по-рано военни репортажи имат телеграфът и фотографията. Кримската е първата война, от която до ден-днешен са запазени много снимки, без още да са изместили типичните за печата по онова време литографии:

http://images.google.bg/images?hl=bg...art=60&ndsp=20

Що се отнася до телеграфа, в Европа той вече е работил добре и в Кримската война за една бройка да даде тласък и в развитието на информационните агенции. Ето какво пише в The power of the news ("Мощта на новините", не е нещо особено - юбилейна история на Ройтерс от 1989 г. по повод 140-годишнината на агенцията):

За Кримската война (1854 - 1856) Джулиъс Ройтер изглежда не е предавал. Той би искал да го е направил. Телеграфът е бил достигнал Черно море и могла да се организира служба за кратки военни телеграми. Но Ройтер още не си е издействал да продава политически и общи новини на британската преса. (Бележка - Стартът на агенцията е с финансови новини, в които тя и днес е много силна; те съставляват огромен процент от оборота й.) Военни новини следователно са били на разположение само като част от търговската служба на Ройтер и са били ограничени само до събитията, които биха могли да раздвижат пазарите - като падането на Севастопол. "Таймс", а не Ройтер е доминирал отразяването на Кримската война. Той публикувал илюстрованите съобщения на Уилям Хауъд Ръсел, пращани не по телеграфа, а по море.

***

В постоянното и масово достъпно информиране и в бързото вляние на фронта върху пазарите виждам един довод за полумайтапчийската си хипотеза, че Кримската война е световна. Имам и други доводи и те ми изглеждат по-тежки.

6.

Внимание на медийното отразяване на Кримската война обръща и английският журналист и историк Питър Хопкърк. Той отива още по-далеч "Кримската война е единствената обективно отразена война в историята". Първо, защото има всекидневници с фронтови кореспонденти, които бързо могат да предадат репортажите. Второ, защото още няма военна цензура. (За нея ще се сетят не след дълго и в Първата световна война /истинската, де/ тя заклещва и личните писма на войници от и донякъде даже изпратените до тях.)

Но Хопкърк отбелязва това между другото, ако добре си спомням - във връзка с английското нововъдение репортерите да бъдат използвани като шпиони. Иначе книгата му "Голямата игра" (The Great Game: The Struggle for Empire in Central Asia by Peter Hopkirk) е посветена на руско-британската война на невидимия фронт през ХІХ век за контрол над Азия. Страхотна книга и доста обективна, въпреки че е от англичанин. Съжалявам, че не е преведена; преди 3-4 години я носих в едно издателство, но там заключиха, че няма да се продава добре... (А после една колежка прояви жив интерес да я прочете и сигурно още я чете някъде по света... Надявам се да си я купя пак - от Амазон.)

***

В "Голямата игра" освен тайните агенти и агентури са представени и различни военни конфликти и маса подробности за политическите и дипломатически игри.

И ето какво: Докато през ХІХ век Русия устремно се разширява на изток, англичаните все повече и повече се притесняват за Индия. В този контекст има куп игри и сблъсъци около Афганистан и къде ли не още.

Кримската война е преди всичко епизодче в тази "голяма игра". И е първата голяма европейска война, в която дълбокият залог не е в Европа, а е "навън", по-точно колонии в Азия. Не прилича ли на Всесветската, както нашите прадядовци и дядовци са наричали Първата световна?

Следва...

[Симеон]

До: Кримската война

1.

Всички знаят за Кримската война от 1854 - 1856 г., защото тя има съществено място в историята ни от ХІХ век и защото е била свързана с големи надежди. (Това с надеждите, впрочем, е предимно друга история, не особено романтична при това.)



Следва...

Малко се знае за тази далечна война.
Кой ти подозира откога работи телеграфа? Откога се правят фронтови снимки?

А като се порових в НЕТ-а:

1. За пръв път в тази война са организирани санитарни служби в т.ч. с женски персонал
2.Пирогов пръв е употребил гипсирането на счупени крайници,
3.Първи военни морски мини
4.Създадени са служби за прогнози на времето
5.Стрелковите оръжия стават нарезни и увеличават далекобойната си сила от 200 на 1200метра.
6.Изобретяват се фабричните цигари (не се губи време за завиване на тютюн във вестник
.................................................................
7. Граф Толстой, дръзнал да се прави на фронтови кореспондент, е критикувал бездарното командване. Затова е прогонен от фронта и си осигурил време да напише най-грандиозния роман "Война и мир"................

[Yordan]

До: Кримската война

1. За пръв път в тази война са организирани санитарни служби в т.ч. с женски персонал

Действително, кой не е чувал за Флорънс Найтингейл ?
Не забравяйте и железопътния транспорт като стратегически ресурс.

7. Граф Толстой, дръзнал да се прави на фронтови кореспондент, е критикувал бездарното командване. Затова е прогонен от фронта и си осигурил време да напише най-грандиозния роман "Война и мир"................

Друго известно произведение (баш) по тематиката е... ? Жокер:

Half a league, half a league,
  Half a league onward,
All in the valley of Death
  Rode the six hundred.
'Forward, the Light Brigade!
Charge for the guns' he said:
Into the valley of Death
  Rode the six hundred.

[Тодор (Zaarin)]

До: Кримската война

Второ. Случаят с лорд Кардиган подсеща колко трудно е отстъпила в цял свят наследената от векове "мода" висшите командни постове да се полагат на аристократи (учили или недоучили). А към времето на Кримската война армиите вече са достатъчно модернизирани, за да имат нужда от професионалисти, каквито и да са те по рождение.

Всъщност като изключим изцепката с яхтата, случила се чак след края на битката, лорд Кардиган няма голяма вина за случилото се. Освен, че е следвал сляпо заповедите, което всъщност не е минус за войника. Командващият му офицер, граф Лукан, получава заповед да атакува артилерията, също и информация, че конната артилерия и френската кавалерия ще го подкрепят... и я изпълнява, само че срещу погрешна артилерия. Да, той също е благорадник, но вината не е и негова. Той е в долината и няма видимост за обстановката, нито към истинската цел, нито към злощастния редут, разчита единствено на информацията дадена му от куриера донесъл заповедта - капитан Нолан, професионален военен, от род на военни, но не и аристократ. В следствие на това нарежда на лорд Кардиган да атакува руските позиции, който просто изпълнява заповедта. И то доста добре предвид обстоятелствата. Язди редом с войниците си и преминава два пъти през руските линии. Губи около 1/3 от хората си, при положение, че теоретично, не би трябвало да има оцелели... 670 човека срещу над 5000, със стреляща по тях артилерия от три страни, включително и при оттеглянето. Не е ясно какви жертви дават руснаците, но едва ли са малки, при положение, че разбиват казашката кавалерия и минават два пъти през редиците на пехотата и артилерията.

[turtey]

До: Кримската война

Друго известно произведение (баш) по тематиката е... ? Жокер:

Half a league, half a league,
  Half a league onward,
All in the valley of Death
  Rode the six hundred.
'Forward, the Light Brigade!
Charge for the guns' he said:
Into the valley of Death
  Rode the six hundred.

Алфред лорд Тенисън

Пък върху поемата Мейдън правят това:

[Тодор (Zaarin)]

До: Кримската война

Алфред лорд Тенисън

Пък върху поемата Мейдън правят това:

Ето го и за не знаещите английски, макар и с не особено добър превод:

Половин левга, половин левга,
половин левга напред,
всички в долината на Смъртта,
яздеха шестстотинте.
„Напред, Леката бригада!
Напред към оръдията“, издума той:
В долината на Смъртта
яздеха шестстотинте.

„Напред, Леката бригада!“
Някой бе ли смутен?
Не, въпреки че войниците знаеха
някой беше сгрешил:
тяхното не е до отвърнат,
тяхното не е да мислят защо,
тяхното е само да сторят и да умрат:
В долината на Смъртта
яздеха шестстотинте.

Оръдия вдясно от тях,
оръдия вляво от тях,
оръдия пред тях
стреляха и гърмяха;
В буря от сачми и снаряди,
дръзко яздеха те и добре,
в челюстите на Смъртта,
в устата на Ада
яздеха шестстотинте.

Пробляснаха всички саби извадени,
пробляснаха, въртени във въздуха
посичайки артилеристите,
атакувайки армия докато
целият свят се чудеше:
Потопени в батарейния пушек
право през линията пробиха те;
казаци и руснаци
залитнаха от сабления удар
разбити и разединени.
Тогава поеха обратно, но не
не шестстотинте.

Оръдия вдясно от тях,
оръдия вляво от тях,
оръдия зад тях
стреляха и гърмяха;
В буря от сачми и снаряди
докато падаха коне и герои,
те, били се толкова добре
дойдоха през челюстите на Смъртта
обратно от устата на Ада
всичко, което остана от тях,
остана от шестстотинте.

Кога може да избледнее тяхната слава?
О дивата атака, която направиха!
Целият свят се чудеше.
Почитайте атаката, която направиха!
Почитайте Леката бригада,
Благородни шестстотин!

[turtey]

До: Кримската война

Има и един известен цитат от маршал Пиер Боске за злощастната атака на леката бригада.

C’est magnifique, mais ce n’est pas la guerre: c'est de la folie.

[Тодор (Zaarin)]

До: Кримската война

Има и един известен цитат от маршал Пиер Боске за злощастната атака на леката бригада.

C’est magnifique, mais ce n’est pas la guerre: c'est de la folie.

"Това е великолепно, но не е война: лудост е!"

Англичаните обикновено пропускат последната фраза, когато го цитират...

[turtey]

До: Кримската война

"Това е великолепно, но не е война: лудост е!"

Англичаните обикновено пропускат последната фраза, когато го цитират...

То остава да се хвалят, че е било голяма издънка
А той е бил там, трябва да знае за какво иде реч.

[дядо Ники]

До: Кримската война

... 6.Изобретяват се фабричните цигари (не се губи време за завиване на тютюн във вестник...

За цигарите не знаех. Т.е. знаех, че са от това време; в книгата на Крайтън са споменати като екстравагантна новост, иначе там пушат пури. Но не ми беше известно, че е свързано с войната.

Чувал съм, че подобен е произходът на кутийките с бира. Били разработени от американци заради Корейската война от 1950-1953 г. Идеята е била да могат да превозват бира със самолети по-ефективно и да я пускат без загуби с парашут.

А сега кутийките предано служат за мирни цели, като най-безценни са при оф-роуд начинания.

Поздрави!

Нека пристъпя към още едно

продължение.

7.

Това тук е нещо като интермедия.

Последиците от Кримската война за България са, разбира се, много изследвани и добре известни. Все пак за мнозина някои от тях ще прозвучат неочаквано - пък като стигнем дотам може и да поспорим.

***

"Надеждата на дядо Иван" е много по-сложна работа, отколкото изчетканата представа, която носим от училище. Но тя е факт.

Първо, защото войната се пече и започва (още през 1853 г.) като руско-турска, по-точно като третата за ХІХ век руско-турска война. Разочарованието от предишните две, особено от похода на Дибич през 1829-а, не е забравено. Трябва най-после, този път да се получи...

Второ, знаят се имената на повечето от над 4000 наши доброволци, без колебание сложили главата в торбата, за да помагат на русите. Двайсетина чети, отряди, "волентирски" батальони и роти и т.н. Да не забравяме, че тези 4000 означават долу-горе един на всеки 400 български мъже. Ако имаха интернет да се организират, щяха да са много повече. Но нямаха даже телеграф.

***

Така или иначе надеждата е от първите отгласи на войната у нас. Преди нея има друг отглас, много по-очевиден, но много дребен за "тежката" история.

Затова, нека чуем добрия стар поп Минчо Кънчев (1836 - 1904):

ЧУВАТ СЕ ГЪРМЕЖИ ОТ ТОПОВЕ И ПУШКИ. Каква година (Бележка - 1853-а), какви лоши дни, коля от кервани заскърцаха, та завървяха. По царски ангарии дангули, анадолски голи манафи, башибозуци (развалени глави) завървяха на тумби, на тумби, тюмбюлеци думкат и през селата минуват, крадат, обират, жени гонят, фитки, кокошки колят и се на московина канят, като го убият, по 4-5-6 жени роби ще си вземат.

Селата не можоха да утърпят, покъщнини и дрехи в града пренесоха и жени и деца там оставиха, къщята си напуснаха.

... Колкото гонят и бият, още по-много ни бият, ятаганите от гърба ни не свалят. Няма правда, няма милост. Търпи душо, черней кожо. Бог да ти й на помощ.

...

БЕСНИТЕ ГОЛИ АРНАУТИ. ...Зачуха се, че ще минуват бесни голи арнаути. Отгдето минали, много лошо правели, хора убивали и обир обирали. Бяхме честити и тях да посрещнем да ни гостуват една нощ и сутрената да ги изпроводим. Но догде да ги изпроводим, много неща ограбиха из село, много хора биха биха и брата ми Славя с пушка гръмнаха, но не можоха да сполучат да го ударят. Те ще съсипят и изядат на московина лайната.

***

Това е разказ за пътя на турската армия, мобилизирана в Анадола за Кримската война. Пътуването очевидно минава през част от Тракия и черноморското крайбрежие, и в дневника си поп Минчо от с. Арабаджиево, Старозагорско, ни го предава на живо от "османското присъствие".

В онзи момент Арабаджиево е в границите на империята, тъй че формално оттам минават, отивайки на война "наши". В интерес на истината картината не е само османска. В огромната част от историята на света, има ли война, за селянина няма абсолютно никакво значение дали през земите му минават завоеватели, или "наши"...

***

Така или иначе, как да не разберем злорадството на поп Минчо няколко месеца по-късно:

1854 година и тя е нето много и радостна, и весела, нето пък тъжна и с черни теглила надарена за живущите клети българи, които живеят и преминуват дните в черни тежки мъки под турското тежко тиранство.

...

Не беше добре и за анадолските дангуля, черни голи манафя, които кога отиваха московина да хващат и да си вземат по пет-шест моми хубави, сега захванаха да капят и да се връщат един по [един] или на стотях един голи, боси, болни и примрели, забравили да си вземат от московските моми за жени, но и техните си забравили и искат да ги разпускат, не рачат жени. Кротички като хайванчета, лежаха двама една нощ у дома. Единия беше болен и тъй казваше: "Москофина сприщи ни на една място там и измряхме от глад, конете ни едни други фъшкиите си ядяха, а ний ядяхме конско месо. Ама сега, ишалла, ако си ида жив, най-напред жена си ще заколя. Защото тя ме накара, та се потеглих насам. Като беше рекла: Урум елия се разваля, всеки отива за (яма) плячка, а ти тук ще стоиш!"...

Имаше едни много хубави пищови, продаде ги на баща ми за 50 гроша. Имаше един сърмалиен фишеклик със сто гъргълъка, който му бил купен за две турски лири, 200 гроша, искаше за него един алтън, но аз го купих без пари...

***

Такива работи. И имам чувството, че през 1854 г. руско-турското начало в Кримската война силно е избледняло. Руско-английското - напротив.

Следва...

P.S. Много са ми интересни мненията дотук, включително за подробностите от Балаклава и за Тенисън. Но някак съм се засилил и засега я карам, както съм си наумил, за което извинявайте.

Поздрави!

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение

8.

Как е започнала войната?

Вече доста отдавна за христоматийна във Франция се е смятала "Дипломатическа история от 1648 до 1919" на Жак Дрос. По стечение на обстоятелствата имам екземпляр от изданието й през 1952 г. Потърсих я нарочно, първо от мързел - за да не ровя в многотомната съветска "История на дипломацията". (Също много сериозна, впрочем, стига да се досещаш кое да приемаш с едно наум или със сто наум...)

Та този Дрос започва главата си за причините на войната с общоизвестното - с един конфликт между руски и френски монаси около Ерусалим, който тогава е турски, но и зорко и ефикасно наблюдаван от много посоки. И все пак френският професор пише следното:

"Опитвали са се да обяснят Кримската война като търсена от Наполеон ІІІ, за да получи от Европа преразглеждане на договорите от 1815 г. (Бележка - след разгрома на истинския Наполеон при Ватерло)... Всъщност тя е последица от традиционния антагонизъм на Русия със западните сили по Източния въпрос, и по-специално анго-руското икономическо съперничество, произлязло от англо-турския търговски договор от август 1838 г. и от тогавашното развитие на Одеса като пристанище износител на жито".

Каква бъркотия, а?

***

Същият Дрос подчертава, че преди войната отношенията между Франция и Русия са били добри. Император Николай І вече бил приел преврата (много кървав, впрочем), с който Луи Бонапарт се превръща в Наполеон ІІІ. Разграничил се само по следния тънък начин: вместо да започне приветственото си писмо с традиционното обръщение на монарх към монарх "Господине и мили братко", писал "Господине и мили приятелю". Новоизпеченият Наполеон ІІІ му благодарил без да се замисли, пояснявайки на приближените си, че "Докато братята ги търпиш, приятелите си ги избираш".

Както и да е... Мисълта ми беше, че не може една разправия на "приятелски" монаси в днешен Израел (а даже не са се сбили като хората, последвала е многомесечна история с ноти, фермани и т.н.) да предизвика тригодишна война.

А и въпросният Дрос казва доста ясно: работата не е толкова френско-руска или руско-турска, колкото руско-английска.

***

Много събития са тръгвали от нищожни поводи. През 1969 г. бой между фенове след мач, предизвика т.нар. футболна война между Салвадор и Хондурас. Тя не продължи и седмица и не помня кой победи. Революцията в Етиопия, която доведе на власт Менгисту Хайле Мариам, била започнала, след като в Адис Абеба се сбили за клиент двама таксиджии.

Но когато нищожните поводи предизвикат несъразмерно големи последици, значи предварително се е натрупал много-много барут - и не непременно на същото място.

През 1914 г. едно убийство на едно мостче в Сараево детонира колосален сблъсък, в който основните сили нямат нищо общо нито с убиеца, нито с убития. Над 10 милиона мъртви за 4 години - и то ако не слагаме в сметката жертвите на грипната пандемия, без съмнение улеснена от Първата световна война.

По линия "повод - последици" Кримската ми прилича на нея.

Къде е Ерусалим, къде е Севастопол, къде е Тихият океан...

Следва...

[дядо Ники]

До: Кримската война

...Не забравяйте и железопътния транспорт като стратегически ресурс...

Точно така. Същевременно пак тогава парната тяга за първи път мащабно показва на практика колко обещаваща е тя за военни цели и по вода.

Но това не става в гръмовно морско сражение.

Продължение.

9.

За разлика от много други революционни нововъведения (в по-късни времена) параходът - както и железницата, са се утвърдили първо с мирна употреба. Въпреки че още Робърт Фултън (1765 - 1815, смятан - не съвсем справедливо - за баща на парахода) има военен проект, а след него - още преди Кримската война - вече съществуват бойни кораби с парна тяга.

Така или иначе бързо растящият "димящ флот" десетилетия е интересен главно като превоз. И на Фултън не е достигнало време, за да си каже с кеф, че е "съ-баща" и на невероятния демографски бум в САЩ през ХІХ век. Около периода, за който говорим, населението на Щатите нараства почти двойно за 20 години. През 1840 г. то е 17 милиона души, а през 1860-та - 31,5 милиона. Значителна е заслугата на парната машина, по-точно на новия морски транспорт, който първоначално не е по-сигурен, нито много по-бърз от ветроходния, но зависи по-малко от капризите на времето и може да бъде предвидим, следователно по-редовен. Тези негови качества са свършили в Кримската война работа, достатъчна, та да подтикне към по-нататъшен размисъл разните там щабове и министерства.

***

Според един руски сайт на английски - http://russia.rin.ru/guides_e/7011.html - руският флот в Кримската война е от 115 кораба, включително 24 парни. А коалицията е имала 454 съда, от които 258 парни.

По онова време, впрочем, не всички парни кораби са същински параходи; повечето са с платна, а парният двигател е спомагателен. От такъв кораб английският адмирал Чарлз Нейпиър командва флота си в Балтйската част от Кримската война.

Все пак парните кораби са използвани преди всичко за превоз и снабдяване на войски. Огромната част от тях даже не са били военни; за целите на войната в Англия, а вероятно и във Франция, са били реквизирани търговски съдове.

В многобройните сблъсъци и операции по море през 1853 - 1854 г. участват платноходни кораби, с които доказват предимствата си и някои новости. Така и руснаците, и французите много успешно използват експлозивни и запалителни снаряди, които малко по-малко са се разпространили още в 40-те години на ХІХ век. Французите пък за първи път убедително показват мощта на изцяло брониран дървен платноход. (Първият двубой между парни бронирани кораби - пак дървени - ще дойде малко по-късно, през 1862 г. в американската гражданска война.)

Така или иначе вече е станало възможно надеждно да се превозват и поддържат многочислени войски. За тези транспортни възможности говори и това, че Ръсел ги е използвал, за да си праща навреме кореспонденциите. Корабът сиреч все още е конкурент на телеграфа...

10.

Пак с флотите (не непременно с парните кораби) е свързан големият териториален обхват на войната, известна с твърде ограниченото геаграфско име "Кримска".

Всъщност тя първоначално е "Балканска". През лятото на 1853-а пратените от император Николай І войски заемат част от днешна Румъния и Молдова, поради това есента на същата година султанът обявява война на Русия и не след дълго сраженията логично стават и "Кавказки".

Но Кримската "Балканско-Кавказка-Черноморско-Азовска" война има да се разширява още. Обяснението за нейния Балтийски фронт е очевидно: англо-френските сили там пречат на Русия да прехвърли кораби и войски към основния театър на военните действия и към обсадения Севастопол. С това може да е свързана и "разходката" им към Колския полуостров.

***

Не виждам обаче чисто военна логика в относително слабите англо-френски набези в Тихия океан - чак към Сахалин и Камчатка, където съюзниците дори обсаждат десетина дни Петропавловск.

Тук трябва да има политика, а по-точно геополитика. Някой ще да е решил, че моментът е подходящ да се припомни и на Русия, и може би на САЩ, и на света въобще, че Франция е империя, а Англия - огромна световна империя.

С други думи не само географският размах - от Балтика до Далечния изток, а и мащабът на посланието - придават на Кримската война световно измерение.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

11.

Историята (както и мимолетната политика) е пълна с невъзможни съюзи.

От гледна точка на това, което знаем за ХІХ век, съюз между Русия, Австрия, Полша (!) и Венеция е такова-животно-нема. Обаче в края на ужасния за българите ХVІІ век именно този съюз обръща една продължителна тенденция. Християнска Европа вече не се отбранява от Османската империя, вече не се чуди как да я възпира, а настъпва.

(Краят на "отбранителния период" е дошъл през септември 1683 г. с разкъсването на османската обсада на Виена. Жестока история, в която - досущ като ген. Радецки на Шипка - се проявява полският крал Ян ІІІ Собиески. Поляците - от гледна точка на собствената си история - май не го харесват особено. Мен ако питате - много водки носят имена на мъже, но измежду тия мъже нито един не е заслужил такова всекидневно мъжко признание повече от Собиески.)

От скромното в началото настъпление през 1696-1698 г. автоматично възниква дипломатически и военен проблем - кой какво парче и КОЕ парче ще отхапе от отслабващата мюсюлманска империя. Проблемът ще се окаже неописуемо сложен и продължителен; поне 200 години той ще бъде сред първостепенните, определящите в европейската политика. И едва ли има народ, който да му е сърбал попарата в по-голяма степен, отколкото българският.

Това мъчително и титанично раздърпване на суровата още турска баница е известно като Източният въпрос. В неговото развитие Кримската война е особено драматичен момент.

***

Решаващата победа във войната на онази "невъзможна" коалиция принадлежи на Русия. Първият плод от корабостроителният порив на Петър Велики пада на 18 юли 1696 г. - след едномесечна обсада от османците е отвоювана крепостта Азов, която контролира долното течение на Дон и е кръстница на Азовско море. Значителни заслуги за тази победа имат и... казашките пирати, върлували близо 150 години из Черно море. (Тази изненадваща за мен подробност научих от "История на Черно море" на американския професор Чарлз Кинг, преведена, изд. "Захарий Стоянов", 2006. Хубава книга, макар и с доста забележки, включително за елементарни фактически неточности.)

"Това е първата решителна стъпка на Русия на юг, към завладяване на Черноморското крайбрежие", пише за падането на Азов проф. Георги Генов (1883 - 1967), забележителен български дипломат, юрист и историк.

***

Нека да ви кажа нещо за Георги Генов, тъй като имам косвено свързани с него лични впечатления. Той - не знам за какви грехове - е осъден от Народния съд на 7,5 г. затвор. Като гледам присъдата, а и това, че са го освободили след 2,5 г., вероятно е бил измежду онези осъдени, които въобще не са имали грехове като за Народен съд...

Той има доста трудове, но сред тях изпъква "Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история" - едно от най-добрите в света изследвания по този същия този "въпрос".

Преди демокрацията тази книга беше библиографска рядкост. Тогава познавах дипломати, които се отнасяха към професията си добросъвестно и сериозно. Те си даваха от ръка на ръка "Източният въпрос" и го преснимаха. От онова време имам вкъщи копие на ксерокс от тази книга, а в сегашното време много се радвам, че е издадена пак, макар че едва ли ще намери достатъчен "платежоспособен интерес". И Георги Генов никога няма да бъде по-известен от Деси Слава, Мон Дьо и Азис.

Така понякога се развиват нещата с кадърните хора, приживе и след това...

***

Необичайно дълго за времето, около година и половина, продължават преговорите, довели до Карловацкия мирен договор от 1699 г. Така се казва, защото е подписан в Сремске Карловци, в днешна Сърбия (забележете, в турска тогава територия!). В резултат всеки от победителите остава доволен, включително Русия, макар че тя не е сред подписалите договора.

"В историята на Източния въпрос - пише проф. Генов - Карловацкият мирен договор е от извънредно голямо значение. С него, собствено казано, се открива самият Източен въпрос и се дава нова насока на отношенията на християнските държави към Турция. Тогава за първи път се вижда действителната сила на страшната дотогава Османска империя и се започва нейното разпокъсване."

12.

В Карловацкия договор има един любопитен член, на всичкото отгоре 13-и. С него Австрия получава правото да покровителства католиците в Османската империя.

По онова време в Европа религиозните войни и кланета са отшумели - и слава Богу. Но религията е мощен политически фактор, който ще вземе да отслабва чак през ХІХ век, когато ще се пръкне едно чудо невиждано и уж невидимо - общественото мнение.

Но ето че Хабсбургите изведнъж вадят католическата карта и казват на султана: "Много внимавай, ако се бъзикаш с наши хора в твоите земи". Това, разбира се, е предвестник за отхапването на още територии. Номерът е страхотен и не е чудно, че бързо го взема на въоръжение и Русия. А кой ако не тя да е покровител на православните?...

***

И успоредно с продължаващия силов натиск надолу по Черно море, а след това и към проливите; успоредно с Екатеринините войни от ХVІІІ век; успоредно с първите свирепи сблъсъци в Кавказ;

Русия се сдобива с устойчива балканска политика. Тя търси тук опора и съюзници, и все по-големи основания да покровителства православните.

Ето как и защо надеждата на дядо Иван е колкото избликнала от душата на поробения българин, толкова и целенасочено създавана и разпалвана от самия дядо Иван. И пак от него безжалостно поливана със студен душ, ако имперската политическа целесъобразност го изисква.

Ето как разказва за такава отрезвяваща баня Георги Раковски, осведомен, защото водач освободителното движение от 1828 г. е неговият вуйчо - кап. Георги Мамарчев:

По-първи българи се съединиха с него и дочакаха го (Бележка - заедно 500 души, взели оръжие в Сливен, за да влязат в Търново и да провъзгласят там независимостта на България) като от бога им проводен спасител. Работата напредваше и общий възторг владееше между народу. Това намерение се съобщи и на отдални места по България, но ненадейно пристигна в Сливен едно казашко отделение от двеста всадника (бел. - конника), изпроводени от Дибича, и отведе Мамарчова под стража в главное военное станище при Дибича, а на другите българи проводил беше Дибич русийски чиновници да кажат от страни му следния: "Българи! Стойте си мирно, че ще обърна аз топовете против вас да ви избия! Русия се е обвязала пред Европа ни един народ от турските подани да не се подигна сега!..."

13.

Все пак по времето, когато Дибич е стигнал чак до Одрин, Русия продължава натиска си на юг и знае какво прави и знае, че може да го направи.

След Кримската война става обратното и изглежда безнадеждно лошо - и за дядо Иван, и за онези, които замаяно или трезво свързват с него своя все по-силен стремеж към свобода.

"Русия преживява поражението си в Кримската война много болезнено, като истинска катастрофа - пише акад. Константин Косев. - Цар Николай І скоропостижно издъхва, покрусен от краха на амбициозните си планове. Неговият наследник Александър ІІ получава тежко наследство - вътрешна разруха и международна изолация... Царуването на Александър ІІ е обременено от постоянния кошмар на Кримската катастрофа. Затова неговата външна политика се отличава с подчертана умереност и сдържаност."

***

Лоша работа. Само че по онова време светът вече е станал непоносимо сложен. Даже сега е рискована игра да разгадаеш причините и последиците. А тогава Александър ІІ едва ли е осъзнавал, че висшата чест да е два пъти Цар Освободител, дължи на... Кримския кошмар.

Два пъти - защото Освободител е наречен не заради войната с Турция от 1877 - 1878 г., а заради отмяната на крепостното право в Русия, една необходима реформа, ускорена от Кримското сътресение. Същевременно на никого от хората, които минават край паметника срещу сградата на българския парламент не му пука за крепостното право - нима думите Цар Освободител не са еднозначни...

Нищо не е еднозначно. И с Кримската война османците и даже англичаните (!) ще помогнат за българското Освобождение.

Следва.

[дядо Ники]

До: Кримската война

Продължение.

13.

Още малко от историята преди Кримската катастрофа:

Лесно е да се каже "натиск на юг" и "стремеж към Проливите". Всъщност черноморското разширяване на Русия отнема десетилетия, изпъстрени с победи и неуспехи и на армията, и на дипломацията; със съюзяване и разсъюзяване с различни държави, та дори и с Турция; с всевъзможни политически завои; с постоянно озъртане към вечно бдителните други мераклии за "баницата".

Цялото това движение съдържа какви ли не "подпроблеми". Проливите са си Проливи, но първо много усилия струва овладяването на скромния Керченски проток. На приливи и отливи е издействана независимостта на т. нар. Дунавски княжества - Влашко и Молдова. През куп варианти минава напред-назад статутът на Черно море, заедно с правата за плаване на руски и чужди търговски и военни кораби, както и за пропускането им през Босфора и Дарданелите.

***

И Крим не е овладян отведнъж. Русия преди всичко успява да издейства почти пълна независимост за васалните на султана татарски ханове. (Това става с ключовия мирен договор, подписан през юли 1774 г. във военен лагер край българското село Кючук Кайнарджа, в Силистренско, т.е. пак на османска територия...)

През 1783 г. полуостровът вече е присъединен и включен в земите (днес предимно украински), които ще се казват Нова Русия; от там ще да произлиза името Новоросийск. Екатерина е много щастлива от придобивката, радва й се почти като дете на нова играчка и в географските наименования там плъзва... древногръцки кич.

Татарското селце Ахтиар например ще стане "Царски град" (Севастопол); Хаджи-бей пък получава името на елинската колония около днешна Варна (Одесос и от там Одеса; според Чалз Кинг самата Екатерина настояла името да бъде в женски род).

Но главното и за двата града и двете пристанища е бързото строителство и благоустройство, последвано и от стопански разцвет. Руските императори основателно ще се гордеят с тях и разбира се, че падането на Севастопол през септември 1855 г. е жесток удар даже в чисто емоционално отношение.

***

Същевременно Русия последователно укрепва правото си да покровителства православните в Османската империя, на първо време в Дунавските княжества. За първи път то е записано черно на бяло в Кючук Кайнарджа, където трудни преговори раждат следната мъглява формулировка:

"Високата порта обещава постоянно покровителство на християнската религия и на нейните църкви."

***

Последният важен договор, укрепил новите позиции на Русия е Одринският (1829 г.) Той идва след впечатляващия поход на руския прусак ген.-фелдмаршал Иван (Ханс) Дибич (1785 - 1831).

Дибич, който ще остане в историята като Забалкански, дори се е престарал, както излиза от следния любопитен разказ на проф. Георги Генов:

"Бързите успехи на армията на генерал Дибич изненадали даже и самата Русия... Особено се смутили Англия и Австрия, ревностните защитници на интегритета на Отоманската империя. В Русия дори бил натоварен особен комитет, под председателството на на княз Кочубей, да се занимае със съдбата на Турция и да определи интереса на Русия от нейното падане или запазване." ("Източният въпрос", част първа, стр. 243, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 200

Комитетът наистина направил много подробен анализ на евентуалните плюсове и опасности, включително това, че "разрушението на Турция неминуемо ще доведе до общоевропейска война" (!!!).

И в края на краищата:

"След като комитет взел под внимание още съобщенията на руските дипломатически агенти в Париж и Лондон, Поцо ди Борго и княз Ливен, единодушно решил, че за Русия изгодите от запазването на Отоманската империя в Европа превишават несгодите..."

Откъде да знае за тия тънкости буйният капитан Мамарчев?..


14.

На Балканите Одринският мир окончателно утвърждава почти независимия статут на Влашко, Молдова и Сърбия. Що се отнася до нас, ето как Генов предава случката, страстно разказана от Раковски (цитиран в предишната част):

"Дори една депутация от жителите на Сливен, Котел и други градове, окупирани от руските войски, отишли в Одрин при Дибич да искат, щото и за тях да се направи нещо, но руският главнокомандващ рязко им отказал, види се, защото положението на самата руска армия е било твърде критично. Във всеки случай той при раздялата им казал: "За вас ще видим друг път".

За "другия път" и за първия пряк резултат от Кримската война, нека цитирам Георги Генов още веднъж (подчертаното е от мен):

"След Одринския мир настава най-светлия период за Русия в Източния въпрос. Нейната сила и влияние се чувстват във всички международни акции на Изток, а нейното влияние на Балканите е неоспоримо. Край на това славно минало тури Кримската катастрофа, след която руското изключително влияние на Изток пада и се замества с колективното влияние на всички сили, които с взаимните си борби и недоверие забавят освобождението на християните от турското иго."

***

Но, дето има една приказка, де го чукаш, де се пука . Англия няма да може да се наслади спокойно на разгрома на своя враг от 1854 - 1855 г.

Историкът акад. Константин Косев, който според мен е най-добрият ни специалист по периода на Възраждането, отбелязва така една последица от Кримската война:

"Източният въпрос губи предишното си приоритетно значение в Петербург и се подчинява на други по-значими глобални външнополитически интереси, ориентирани предимно към Средна Азия, Далечния Изток и Централна Европа във връзка главно с Германския проблем." ("Кратка история на Българското възраждане", стр. 109, Академично издателство "Проф. Марин Дринов")

Индийските страхове в Лондон - пресилени или не - ще живнат с нова сила и неведнъж ще изпотяват Англия, чак до първите 2-3 години на ХХ век.

***

Любопитно съвпадение (ако е съвпадение) ще видим, след като през 70-те години на ХІХ Русия се завръща в Източния въпрос. Някои от нейните силни играчи в "Голямата игра" се озовават на Балканите.

Такъв е Белият генерал Михаил Скобелев (1843 - 1882), участвал в завоюването на Узбекистан и Туркменистан, където се връща и след Освободителната война. Там той се отличава с победи и с поне едно военно престъпление - избиване на цивилни мъже. (Впрочем, тогава това е било, уви, общоприето; през ХІХ век не съществува терминът "военно престъпление".)

Още по-интересен е случаят с нашия граф Николай Павлович Игнатиев (1832 - 190, един фантастичен - без преувеличение - дипломат. Дебютът му е едно участие в мирните преговори след Кримската война, после блестящо се справя с рискована мисия в Бухара (Узбекистан), за която англичаните научават - и не са щастливи.

През 1860 г. Игнатиев е в Далечния Изток и там ловко използва... англо-френското навлизане в Китай във втората опиумна война. Чрез т.нар. Пекински договор той взема за Русия Външна Манджурия, днес Приморски край с административен център Владивосток. Разбира се, тези преговори с Китай са предварително подготвени, но задачата е била да се осигури отстъпването на една по-скоро скромна територия. Само че младият граф се престарава и поднася на Александър ІІ над 160 000 квадратни километра, поне двойно повече от отвоюваната стотина години "Нова Русия".

Следва.

(Колеги, благодаря ви за оценките и за звездичките на темата. От това, което съм намислил, остава още малко, дано не ви досадя. Нека пак да припомня, че това тук са любителски и на места полумайтапчийски размишления. Сигурно имам грешки и прибързани изводи, така че ще ми е приятно да видя и поправки и възражения от ваша страна.
Поздрави! )