Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

[Петя]

До: Re: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Съвсем вярно е че с копане на окопи и друга безсмислена работа се каляват характер,нерви итн.Но и бзсмислиците са твърде много.Ок окопа би свършил отлична работа в полски условия на водене на бои.Отлична дотолкова доколкото да запази лежащия вътре от куршумите на малокалибрените оръжия за кратко време може би.Това бруствера е клапава работа макар че и без него неможе.но от едрокалибрени оръжия,авио бомби(които маи наи масово се ползват в боините деиствия наоиследък)разни снаряди с кумулативно деиствие или с висока траектория на полета... каква е защитата?Незнам защо ми се струва никаква... ако някои има друго мнение моля...

Преди много години четох един научно-фантастичен разказ, който много ме впечатли. Беше за един войник, "сгащен" в окоп от един танк с ИИ. Войникът се уплаши и танкът взе да се движи към него, после войникът помисли"Ама аз съм в окоп, той не може да ми направи нищо" и танкът замръзна на едно място. След това войникът:"Ами ако започне да се върти, ще срути окопа и ще ме убие.." и танкът почна да прави точно това.... В крайна сметка като че ли смисълът беше, че мислите ни до голяма степен определят нашата реалност ама понеже ставаше въпрос какъв е смисълът да се правят окопи....

Спечелих доста други неща.Качества и умения където никъде другаде немога да придобия.Спечелих и много верни приятели, на мястото на други дето се водеха такива(и тфа ако не е супер тури му пепел)Такива отношения и такава екипна работа(на принципа гарван гарвану око невади)несъм виждал а за времето откак несъм с пагонче смених доста работни места и няма и няма.почти 100% съм уверен и че няма да видя такъв екип както там.

Не е вярно, че такива екипи има само в казармата. При това там са насилствено и изкуствено създадени и поддържани. Допреди няколко месеца имах щастието да работя в такъв колектив - 14 човека, предимно жени , всички абсолютно различни личности. Обединяваше ни професионализъм и желание за разбирателство. Страхотно е да се работи в такъв екип, когато мотивацията е вътрешно обусловена и изцяло положителна.

[Тони Груев(GAD/dag)]

До: Re: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Не е вярно, че такива екипи има само в казармата. При това там са насилствено и изкуствено създадени и поддържани. Допреди няколко месеца имах щастието да работя в такъв колектив - 14 човека, предимно жени , всички абсолютно различни личности. Обединяваше ни професионализъм и желание за разбирателство. Страхотно е да се работи в такъв екип, когато мотивацията е вътрешно обусловена и изцяло положителна.

Вярно е Петя...!!!!
Най-малкото, за това, че рисковете са съвсем истински.
Несгодите са съвсем истински.
Идиотизма на командването и войната, тоже.
Не случайно, по време на война(а и в казармата),
след известно време, даяниш не заради Родината, знамето, царя, кралицата и др. пропагандни глупости!!!!
А заради човека до теб, който е нахендрен в същите л...на,
има същото семейство и чийто живот, също като твоя,
виси на косъма на сляпата съдба и единствения от който можеш да очакваш и получиш някаква помощ, разбиране и утеха е ТОЙ!!!!
Ти си ТОЙ за него и всички са ТОЙ, един за друг, когато се наложи!!!!

Нека не сравняваме работата в екип и мотивацията на една десантна група примерно, отиваща да мре и бригада цветарки в оранжерията, които с огромна положителна нагласа всеки ден берат все повече и по-красиви карамфили...!!!!
Дано не си се обидила, лично!!!!

[NucO]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Имам малко по особено мнение за женските екипи.Не ми е чужда еманципацията и неприемам приказките за реброто.Обаче съм бачкал в екип с много жени и те наистина работеха йестоко.Цареше атмосфера на работохолизъм в здравословния смисъл на думата.Страхотно се разбираха обичаха и нам си що.Чак ми беше странно как толкова хора не се скараха веднъж за 7 месеца.после разбрах тайната на това раиско спокоиствие и неземна лйобов към ближната.Чисто и просто щом си тръгнеха на към домовете по групички се започваше едно ... лелееее видя ли я тая как се е облякла като ... и какъв грим има че т'фа че онова... толкова помия се изливаше,чак лошо да ти стане.След това съм работил още пъти в добър екип с разни хора но неминуемо се стигаше до някакви изнервяния леки спречквания най-малкото.Разликата от това в казармата е че там никои не ме е карал да стискам със зъби докат старшината вилнее да разбере кой се е къпал извън графика - примерно.никога несъм попадал и несъм чувал за такъв екип в които да няма поне леки дразги или интрижки.Естествено за човека е да има такива неща когато се събере в малко стадо наречено екип.В казармата никои не ме е кареал да се разбирам с тези хора и да се уважавам с тях макар,че бяхме толкова различни един от друг.Единственото което ни сплотяваше беше бесът на офицерите и старшината,произвола и гаврата на старите докато ги имаше.Когато един от старите воиници тръгна да налита на един от мя набор всички се струпахме около него като по заповед само,че такава нямаше.Кои ме е карал старшина,лейтенант,полковник?Не!никои сам - чувстовто мо за приятелски дълг.Донякъде това е част от стадната психика.Странно но макар да бяхме ротата с наи голям процент вишисти и въобще интелигентни момчета(останалите роти бяха на умопомрачително ниско ниво) никои не е гледал да дърпа кокала към себе си не е правил мръсно да се нагнезди пред ротния за отпуска като прецака колегата никои не е дърпал кормилото към себе си.Странно а?От 16 годишен ми се налага да работя в екип с хора на различно инетелектуално и културно ниво и нинкога досега несъм попадал на такъв екип в които да няма нужда от думи или да има повече отедно мнение по въпороса как трябва да се свърши нещо.ако някои работи в такава атмосфера само мога да му завиждам.Но невярвам да ми се наложи.Инак ще си помисля че някои нещо недоизказва.Не че несъм се карал с колегите в казармата(тка се наричахме),но никога по въпроси за работа.Основнопо битови въпроси.А за кавги относно награди,отпуски,работа,наряди - просто не се обсъждаше.Всеки си налагаше парцалките и сихнхрона беше железен.Така е когато всеки си знае какво да свърши върши го както трябва.Останалото е прецакване на някои друг.Естествено може и прецакания да си ти.За това си вършехме работа желязно.И извинявам се какво е това работно място на което примерно двама души очакват повишение на заплатата да речем и колегата ти да каже айде сега аз ще кажа на шефа че нямам нужда от повишение че да повиши теб(независимо по какви причини).Такъв кон нема.В казармата обаче има.Така съм пропускал ред за отпуска и не се прибрах вкъщи 75 дена,зарад което изгубих и приятелката си.Но по късно същите тези зарад които си седях и си гниех в ротата после ме препоръчали на ротния за награда щото знаеха че ми трябват дни за отпуска за да кандидатствам в НАТФИЗ.Аз през това време хабер си и нямам какво става и разбирам чак след отпуската.Това в цивилния живот кои колега ще го направи?всеки си гелда паничката и си тегли кокала и чергата към него.И колкото повече изтегли и повече те прецака толкова по добре.Все пак не е важно на Вуте даму е добре.Най-арно е на Нане да му е зле.

[Петя]

До: Re: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Вярно е Петя...!!!!
Най-малкото, за това, че рисковете са съвсем истински.
Несгодите са съвсем истински.
Идиотизма на командването и войната, тоже.
Не случайно, по време на война(а и в казармата),
след известно време, даяниш не заради Родината, знамето, царя, кралицата и др. пропагандни глупости!!!!
А заради човека до теб, който е нахендрен в същите л...на,
има същото семейство и чийто живот, също като твоя,
виси на косъма на сляпата съдба и единствения от който можеш да очакваш и получиш някаква помощ, разбиране и утеха е ТОЙ!!!!
Ти си ТОЙ за него и всички са ТОЙ, един за друг, когато се наложи!!!!
Нека не сравняваме работата в екип и мотивацията на една десантна група примерно, отиваща да мре и бригада цветарки в оранжерията, които с огромна положителна нагласа всеки ден берат все повече и по-красиви карамфили...!!!!
Дано не си се обидила, лично!!!!

Благодаря много за сравнението с цветарките! Това, макар и иронично, беше мило.
За жалост действителността беше далеч по-прозаична и неприятна. Ставаше въпрос за къртовска работа и сблъскване f2f с грозната страна на човешката природа - от най-разнообразен характер + ежедневна работа с много хора+компютри(и бъркотията вече е пълна ).
Горещо си пожелавам никога да не изпадаме в гореописаната от теб военна ситуация! А иначе си бяхме във "фронтова" ситуация в работно време. А "оранжерията" процъфтяваше в положително настроените ни души. Уффф, в такъв екип хората наистина се държат един за друг, защото загази ли един, ще патят и другите. И сме се поддържали един друг през цялото време! По свой собствен осъзнат избор! Войната в мирно време, макар безкръвна и привидно скучновата, е не по-малко драматична.
Не подценявам военната служба с горното си мнение. Напротив - искреното ми уважение към всички, служили в казармата!


NucO, няма да те оборвам искам само да ти кажа, че има и изключения от правилата, които цитираш. Действали сме тихомълком заради някой от екипа, който се е оказал онеправдан, никой не ни е карал, само чувството за справедливост и приятелство. И тия глупости с тоалетите и гримчета ги забрави! Има и свестни жени, които мислят за 1000 други неща преди тия двете!

[NucO]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Благодаря GAD за подкерепата.успя да кажеш всичко както си е за 5 изречения не като мене в цял ферман.Няма да забравя след като ни дигнаха истинска тревога(нарушител в пост - съвсем случайно попаднал циганин които искал да краде от съседния завод тухли погнали го пазачите и скокнал оградата незнам как...после обратно).Аз бях разводач а началника на караула беше на проверка.вдигах останалите в караулното плюос моята смяна в оръжие и търчах незнаино как(как, как като по рефлекс).И най- важнотобез да знам тоз дет е скокнал дали нема с какво да ни опуца.Все пак изненадата е на негова страна а ние с тези каски сме кат стари пожарни коли и се чувахме от 1 км.Естествено чак на сутринта кат почнах да пиша колади за ВКР и ВП разбрах какво е стнало и разбрах какво е да ти иммат доверие и да имаш довери е в другите.Щото с наще мургавелковци от поделението въобще не бих се дигнал та ако ще Златан Стойков да ме прати.

[Тони Груев(GAD/dag)]

До: Re: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Уффф, в такъв екип хората наистина се държат един за друг, защото загази ли един, ще патят и другите. И сме се поддържали един друг през цялото време! По свой собствен осъзнат избор!

Ето, точно това е истината!!!!!
Но нещата стават доста по-хард,
когато не опират само до заплата, авторитет и кариера.
Защото пръста на този до теб стои на спусъка,
а не на клавиш от клавиатурата и съвсем не ти е безразлично,
кога, как и накъде, ще произведе изстрел!!!
И дали с него ще ти спаси живота,
или пръсне кратуната неволно....!!!!!!

[NucO]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Наистина в казармата колкото и тривиално и изтъркано да звучи от американските филми ама зависи ти живота от уменията на другия не толкова да върти лопатата колкото да стиска здраво и умно мазния винкел и 60те парчета олово.Останалото може да е от айляк до черва и мозък.Грозно казано ама е така.имах късмет паднах на хора дето знаят какво държат в ръцете си.Щото един Тъпунгер гръмна на пост ама уцели само едно дърво не себе си или някой друг.А от опит знам че кат мине напрежението пред клавиатурата и стане по широко на врата пак се почва с дребните дразгички... моите уважение неискам даподценявам никого или да омаловажавам нечии опит,но немисля че говоря глупости.ЗА това в казармата има една приказка че воиник без работа нетрябва да остава,че на воинка стане ли му леко и весели може да утепа някои от нямане какво да прави.

[Петя]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Момчета, извинете, че се намесих в мъжката ви тема. Отговорът ми беше към NucO, който даде пример, че не е работил в добър колектив. И желанието ми беше да внеса нотка оптимизъм към това твърдение, да кажа, че има шанс за нещо различно. Пък то се обърна на стария спор мъже-жени - нещо, което не трябваше да става...

[Тони Груев(GAD/dag)]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Момчета, извинете, че се намесих в мъжката ви тема. Отговорът ми беше към NucO, който даде пример, че не е работил в добър колектив. И желанието ми беше да внеса нотка оптимизъм към това твърдение, да кажа, че има шанс за нещо различно. Пък то се обърна на стария спор мъже-жени - нещо, което не трябваше да става...

Ми, тя темата е за българската армия,
а не, дали има колектив от жени,
това ти ще кажеш...???!!!
Но аз, лично не съм срещал жена, която да каже,
че предпочита да работи с жени...???

А спор мъже-жени няма,
ние сме различни, с различно предназначение и употреба,
но "малкото", което ни свързва, движи света...!!!

[NucO]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Несъм повдигал спора мъже - жени.Това ми си вижда безсмислено.И не казах,че несъм работил в добър екип.Наи - Точно казано е,че в по-добър екип от този в армията несъм работил.Извинявам се ако съм засегнал някой особено Петя.Намеренията ми не са били такива.А темата е за всички и добре дошло мнението на друга гледна точка.Все пак не е редно да се сравняват такива екипи.Условията в казармата са по близки до робството.На работа отиваш да вадиш хляба а в БА да изкараш някак оставащото верме по - леко и с възможно най-малко простотии на главата.Все едно е да сравняваш водоизместването на кораб и тавана на полет на самолет.И двете пътнически ама ...

[efreytora]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Здравейте .Работа в екип не е лесно нещо,постига се много трудно .И обезателно трябва да има лидер.А колкото до работата с жени ,мразя да работя с жени.Трябваше да вляза в Българската армия ,за да се отвратя от жени,все за нещо мрънкат ,все тва не е тяхна работа ,онова не е тяхна работа.Знаят си много добре правата ,а за задълженията не им пука много.Да не говорим за интригите.Според мен жената не е създадена за войник.А навън по фирмите може да има и добри екипи ,ама без жени.Аре със здраве.

[Петя]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

efreytora, какъв е тоя сексизъм??????
От 14 човека отдел, всичките 9 жени в него, събрани случайно и по различно време - няма мрънкане, няма модни и др. подобни дискусии, няма интриги и номера, има само професионализъм без ръчкане, всеки си гледа съвестно работата, а "тим билдинг" паузите за кафе или 20 г или посещение на ресторант по повод- "задължителни по график" , щото не може само да работиш като луд! Като ръководител на екипа упражнявах само лек текущ контрол и разпределях задачите. За пръв път работих в една наистина професионална среда, затова и го оценявам толкова високо!
Явно не сте виждали такова нещо, ама ви пожелавам да ви се случи !!

Това беше малко офтопик - все пак живеем в мирно време (слава богу!) и не се налага да прилагаме "военните правила и закони" .

[giorgio]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

Разликата между екипа в казармата и останалите е най-вече в това, че казармения се сформираше на принципа на случайноста и се запазваше така с малки изключения, докато в останалите случаи, екипа се самоизгражда на принципа на естествения подбор. Неподходящите или сами напускат, или биват изгонени.
Естественото изграждане на екип, във втория вариянт, изисква повече време и не винаги води до създаването му, особено ако лидера не се наложи сам, а бъде назначен по някакви не винаги ясни критерии.
И двата начина си имат предимствата и недостатъците.
БА в момента преминава от първия към втория.

Жалко е, че не всички българи ще имат шанса за 2-3 години (по толкова служихме на времето) да се превръщат от момчета в мъже.

Категорично не приемам доводите за "загубеното време". За 2-3 години в казармата, освен "работа в екип" се придобиваха много допълнителни знания и умения (боравене с оръжие, оказване на първа помощ, за някой дори и елементарни хигиенни навици... да не изброявам всичко), все неща които обикновено оценяваме, едва когато вече е късно...

"Шапки долу, на колене - едномитно мълчание, за загиналата Българска Армия!"

[Петя]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

За да се върна на темата, учила съм начално военно обучение и съм била на военен лагер - строева подготовка, устройство на оръжията, стрелба с АК....та имам бегла представа...
И съм твърдо "за" казарменото обучение, въпреки всички простотии в него. Щото ги видях колегите в института след казармата 4 месеца не можеха да вържат едно цяло изречение....И също така управлението на войничетата да става с повече разум и предвидливост, защото доста момчета си отидоха в мирно време А и аз имам син....
На последната военна изложба(2006), по която работих, завързах спор с един познат за безсмислието на военщината. Той ми възрази, че в сегашната световна ситуация страна, която иска да има мир, просто няма друг избор, освен да поддържа армия ако не за друго, поне да казва "не сме безопасни, не ни закачайте". Макар и заклет пацифист, май съм принудена да се съглася с него...
В този смисъл не съм съгласна с разтурването на БА и транформирането й единствено в платена.

[efreytora]

До: Българската армия .Какво е това ,и има ли почва у нас?

efreytora, какъв е тоя сексизъм??????
От 14 човека отдел, всичките 9 жени в него, събрани случайно и по различно време - няма мрънкане, няма модни и др. подобни дискусии, няма интриги и номера, има само професионализъм без ръчкане, всеки си гледа съвестно работата, а "тим билдинг" паузите за кафе или 20 г или посещение на ресторант по повод- "задължителни по график" , щото не може само да работиш като луд! Като ръководител на екипа упражнявах само лек текущ контрол и разпределях задачите. За пръв път работих в една наистина професионална среда, затова и го оценявам толкова високо!
Явно не сте виждали такова нещо, ама ви пожелавам да ви се случи !!

Това беше малко офтопик - все пак живеем в мирно време (слава богу!) и не се налага да прилагаме "военните правила и закони" .

Тва не е сексизъм ,тва съм го изтеглил на гърба си ,и продължавам да го тегля.