Tweet
Интересува ме нещо повече за патроните с тефлон - какво представляват , за какво се използват , въобще подробности. Знам , че тук има много знаещи люде , така че ако някой е запознат с въпроса , моля , нека ме осветли малко! Предварително благодаря!!!
-
-
Под "тефлонови куршуми" широката аудиория разбира такива с повишена бронепробиваемост заради тефлона. Истината е, че тези куршуми дупчат повече слоеве кевлар и по-дебели керамични плочки заради голямата си твърдост, поради която не хабят енергия за пластични деформации и не увеличават площта на напречното си сечение. Само че тефлонът няма нищо общо в случая.
По правило, бронебойният куршум има твърд подкалибрен сърдечник, и по-тежка и по-мека обвивка. Така хем по-бавно се губи кинетичната енергия, хем мекият материал износва по-слабо полетата на нарезния ствол. Оптимална твърдост на обвивката имат сплавите на медна основа, или иначе казано бронзовете. Ако е много мека (например оловото), обвивката се развлачва и накъсва, като остатъците й много бързо запълват браздите на ствола и цевта гръмва. Затова класическата схема е медно-стоманена биметална валцована обвивка, която обтурира канала и придава въртеливото движение, оловен междинен пълнеж, с цел по-голяма инертност и стоманен или керамичен сърдечник.
С навлизането на сплави и материали, които съчетават висока твърдост и плътност, куршумите могат да бъдат монолитни, т.е. всичко е едни голям сърдечник. Такива са керамичните сърдечници - синтерован волфрамов, уранов и прочее карбид. Дупчат здраво, обаче остава проблемът, че твърдостта им е доста по-висока от тази на оръжейната стомана и от полетата в цевта няма да остане нищо. Поради това се обличат или с някаква сплав или с модния тефлон, който хем се деформира, за да уплътни браздите, хем има много добри антифрикционни свойства и така драстично намалява износването на канала на цевта.
Тестовете показват, че антифрикционните свойства на тафлона не играят роля при пробиването на слоевете кевлар, пък и изобщо не им е това функцията. Ролята на тефлона се изчерпва с удължаване живота на цевта.
Има и още едно приложение, ама то е екзотика - някои куршуми с повишено възпиращо действие представляват чашки, съдържащи малки оловни топчета в емулсия от течен тефлон. При всеки проектил се цели максимална ефективност на кинетичната му енергия в енергия на разрушението. Отдадената енергия се смята просто от скоростта преди и след целта. Следователно, оптималният вариант е куршумът да не излезе от другата страна. Затова при тези боеприпаси, чашката се чупи при удара и цялата гадост се разхвърчава вътре в преградата като шансовете нещо да пробие са малки. Следователно такъв куршум отдава цялата си енергия на целта, като изключим разходената за разрушаването на обвивката.
Като цяло, тефлоновите куршуми не са нищо особено измежду плеядата от разновидности. Тефлонът в случая е косвен признак за куршум с голяма твърдост. -
Oberst , благодаря ти за изчерпателното инфо! Днес по един сериал/CSI/ гледах за едно убийство с такъв боеприпас и ме заинтригува. Зтова и попитах , щото знам , че има кой да ме осветли. 10х
Коментар
-
Тефлоновите куршуми са холивудска измишльотина.
Фюри, дай един пример за тефлонов куршум, моля
П.С. За това с торбичката и пр. - явно имаш предвид патроните със съчми за стрелба по змии. Пластмасата се разрушава още при изстрела и излитат само съчмичките.
А когато съчмичките са в торбичка, тя не се разрушава, а се отваря след определен брой метри - т.нар. стоп-патрон.
П.П.С. Като казвам, че тефлонови не съществуват, имам предвид наистина от тефлон, а не тези с различни видове покрития - молибденови, тефлонови и пр. което покритие, както правилно отбеляза има за цел да увеличи в някакви малки граници началната скорост на куршума, намалявайки триенето, а също и да се продават по-добре, което също не е за пренебрегване...Коментар
-
От 80-те тръгнаха доста истерии и мистификации около куршумите с тефлоново покритие, щото всеки търси сензации и често сам ги създава. Истината е, че и подкалибреният сърдечник дупчи здраво, а и да те пробият не е най-страшното. Тези куршуми имат приложение по потенциално бронирани цели - я жилетки, я през вратите и багажниците на колите. Обаче "на голо" са доста по-щадящи от другите обикновени гадории и стопиращата им сила е ниска, освен ако не ударят масивна кост. Ето малко сбита история откъде тръгва работата: http://matrix.dumpshock.com/raygun/basics/copkill.htm
Интересен факт е, че тези куршуми минават по-скоро за нападателни, защото с тях по-трудно ще спреш човек в жилетка, просто ще му нанесеш потенциално смъртоносни рани, които да го довършат по някое време. Ако те нападне някой със жилетка, идеално се спира с полуоблечен куршум, поради естеството на тъканите брони. Арамидните влакна имат много сериозна якост на опън и на срязване. За ушиването на една жилетка отиват сумати ножици и игли ;-) Слоевете кевлар, или квото се ползва, забавят проникването на куршума между влакната като междувременно му "изцеждат" кинетичната енергия като я предават на широк фронт в тялото на облечения. Затова жилетка се носи плътно стегната отвсякъде. Ако е хлабава, може да се пробие.
Помня тук едни образи от БОПа пробваха жилетки като ги окачаха да висят в тира и гърмяха по тях с ППСа. Естествено, че ги дупчеше и от край до край, но това не е никакъв показател. Ама какво да им отварям очите? Нали са професионалисти...
Та, затова ако му пробиеш жилетката и него под нея, шансовете да го "изключиш" на място са малки. Все едно, че е без жилетка и стопиращият ефект се губи. След 5 мин може и да загуби съзнание, но ще има време и той да стреля. Затова идеалният травматизъм е с меки и .357 или още по-добре .44 магнум. Няма да го пробиеш, но ще поеме толково джаули, все едно го е ритнал кон. Ще го отцепиш на място и после ще го свестяват в реанимацията. Всъщност истината е 2000 джаула с 13/0 в бронежилетката. После три дена няма да може да се освести.Коментар
-
Имам предвид куршумите с понижена пробиваемост и ниска склонност към рикушети като Глазера, например:
http://mysite.elixirlabs.com/index.p...2665&page=1979Коментар
-
Този куршум , който видях си бе с медна обшивка , но явно беше кух и пълен с някаква тефлонова смес , която оформяше и върха.И си изглеждаше като обикновен куршум , само че с калпаче от тефлон.Коментар
-
Зад капачето си е дупка в куршума - холоупойнт, а капачето се слага да се подобри балистистиката. Но не е никакъв тефлонов куршум де.Коментар
-
Хм. Освен да е примерно балистичен накрайник. Значи куршума си е с кух връх, а за да не пречи това на полета се закрива с нещо още по-меко от оловото, така че да отлети след време или в момента на удара без да пречи на деформацията. И улеснява подаването на патрона в самозарядните.
Обаче все едно е глупост. В американските филми често използват думи, които не разбират ... За гъзария.
http://humor.nnm.ru/pizdez/30.09.200...serial_airwolfКоментар
-
Е, това е друго. Тия просто се фрагментират лесно, с цел да не дупчат самолетите. Но по същество са си цял куршум, въпреки, че се разрушава лесно.Първоначално публикуван от ObersturmbahnfuehrerКоментар
-
Целта е да имат понижена пробиваемост и повишено отдаване на кинетичната енергия чрез постигане на по-голяма площ на съприкосновение. Ранните ги правеха с течна тефлонова суспензия, за да се разлетят сачмите по-бързо и по-надалеч. След това почнаха да спестяват тефлона - явно става отровно като ти го вкарат венозно...
Накрайникът не е балистичен. Т.нар. wadcutter-и са си плоски цилиндри и пак имат прекрасна балистика. Оживалният нос е оформен така, за да се зарежда безпроблемно в пистолета. Иначе ще заклинва. При револверите изобщо е безмислено да се слага. Именно револверите стрелят с кух връх без нос и с wadcutter-и.Коментар
-
То, ако е до джаули, куршумите, изстреляни от карабини са с много повече от 2000. А и не вярвам единична съчма 13/0 да носи чак толкова енергия.Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
За тях се слагат допълнителни плочи. Затова бронежилетките си имат класове. Но едно е да бъде свестен с някое счупено ребро и кръвоизлив, а друго, ако куршума мине през жилетката. Пази Боже, де!Коментар
-
Не е така. Баш си е балистичен. Холойпойнти се зареждат в пистолет, та пее. Говорим за куршуми за карабина - предимно ловни видове, защото при военните и бездруго Женевската конвенция разрешава стрелба само с фул метъл джакети.Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
А уадкътърите нямат прекрасна балистика. Те са за стрелба на близка дистанция и са направени с такава форма, за да изрязват ясни кръгли дупки в мишената, за да няма спорове това девятка ли е или десятка и пр. Това са профилирани спортни куршуми - с ниска начална скорост и малка енергия.Коментар
-
Дулната енергия на 12х70 е около 2000 J. На колко сачми ще я разхвърляш зависи от "дивеча". Балистиката на уадкатъра е много стабилна. Никой не използва патрони със скапани показатели на състезание. Балистиката на пистолетен/револверен патрон се гледа до 25 м. По-далече няма какво да търсиш. Силуетната стрелба не я броя.
Не само, че кухият връх създава проблеми в пистолетите, ами даже и скосените куршуми, че и някои по-творческите оживални. За кумулативните THV изобщо не говоря. Балистиката на пистолетните куршумите е второстепенна. Далеч по-важна е поразяващата сила.
За доказателство - няма револверни патрони с пластмасов оживален нос.Коментар
-
Балистика до 25 метра не е балистика. Няма какво да се притеснява човек от съпротивление на въздуха, вятър, температура и т.н и т.н.Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
Пистолетите работят ПРЕКРАСНО с холоупойнт, софт пойнт, флат пойнт, семи уадкътър и пр. думички
Този пластмасов нос се слага предимно на карабинските куршуми. На малкото пистолетни, на които се слага не цели подобряване на балистиката, а контролираното отваряне, защото обикновеният холоупойнт понякога се запълва от дрехи и други материи, което пречи на пълното му отваряне в тялото.
http://www.thegunzone.com/efmj.html
ТХВ-то е екзотика, а на револверните патрони пластмасови носове наистина не са им необходими.Коментар
Коментар