До: Бивш полицай уби криминално проявен мъж в Бургас
Не се съмнявай, че напълно разбирам позицията ти.
Виж, всъщност, работата опира именно до съдебната практика. Сегашния закон за КОС не е толкова калпав, членовете в НК за самоотбрана не са добри, но все за нещо стават. После идва живия живот. Следовател, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между противорикушетни, и експанзивни куршуми. Береш ядове. Друг, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между заграден огън, и огън на поражение. Береш ядове. Трети, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между реална неизбежна ситуация, и формални съображения. Береш ядове. Четвърти, който смята че именно той е свише, и затова никой няма право на нищо, ако не е с униформа, или няма заповед от още по-горе. Книжен плъх. Тутакси пак береш ядове.
И нататък по списъка, човешката глупост и страхливост не могат да бъдат събрани в обозрим списък. Работата не е нито в личния ми опит, нито в хилядите примери, които могат да се приведат ей сега тук. Добавяме към това писъците на неграмотни блондинки "ама как така абсолютно всеки ще раздава правосъдие, беее ..." (цитирам някаква си водеща на нощния блок на Хоризонт, не помня името, и не желая да го зная), и работата е очевидна. Обществото е само на прага на признаването на собственото си право на самозащита. Сега е момента да го прекрачи. След това кражбите, обирите, изнасилванията, ще намалеят принципиално. Примерен механизъм: може да съм пиян - залян, но няма да ти скоча - нали съм с оръжие. После ще ми зашият още пет параграфа. Или много ми се чука, и е тъмно. Ама може да не успея да утрепа мъжа ти отведнъж, и той да ме гръмне. Я днеска да не изнасилвам никого. И пак нататък, по другия списък.
Стар термин - превенция. Ако нападнатия е спокоен че действа в правото си, то нападателят е обречен. Ако не е душевно болен, вече не е и нападател, а си остава безобиден, макар и нервен гражданин.
Не се съмнявай, че напълно разбирам позицията ти.
Виж, всъщност, работата опира именно до съдебната практика. Сегашния закон за КОС не е толкова калпав, членовете в НК за самоотбрана не са добри, но все за нещо стават. После идва живия живот. Следовател, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между противорикушетни, и експанзивни куршуми. Береш ядове. Друг, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между заграден огън, и огън на поражение. Береш ядове. Трети, който НЕ ЖЕЛАЕ да разбере разликата между реална неизбежна ситуация, и формални съображения. Береш ядове. Четвърти, който смята че именно той е свише, и затова никой няма право на нищо, ако не е с униформа, или няма заповед от още по-горе. Книжен плъх. Тутакси пак береш ядове.
И нататък по списъка, човешката глупост и страхливост не могат да бъдат събрани в обозрим списък. Работата не е нито в личния ми опит, нито в хилядите примери, които могат да се приведат ей сега тук. Добавяме към това писъците на неграмотни блондинки "ама как така абсолютно всеки ще раздава правосъдие, беее ..." (цитирам някаква си водеща на нощния блок на Хоризонт, не помня името, и не желая да го зная), и работата е очевидна. Обществото е само на прага на признаването на собственото си право на самозащита. Сега е момента да го прекрачи. След това кражбите, обирите, изнасилванията, ще намалеят принципиално. Примерен механизъм: може да съм пиян - залян, но няма да ти скоча - нали съм с оръжие. После ще ми зашият още пет параграфа. Или много ми се чука, и е тъмно. Ама може да не успея да утрепа мъжа ти отведнъж, и той да ме гръмне. Я днеска да не изнасилвам никого. И пак нататък, по другия списък.
Стар термин - превенция. Ако нападнатия е спокоен че действа в правото си, то нападателят е обречен. Ако не е душевно болен, вече не е и нападател, а си остава безобиден, макар и нервен гражданин.
Коментар