Куршум 7,62х39, изстрелян под 90 градуса (как ще падне?)

[Паджеровод]

Я, така както сме се събрали, да задам един въпрос. Стефан да не се меси, че сигурно знае отговора и не е интересно. Та - при бронебоен куршум 7,62х39, изстрелян под 90 градуса нагоре, какво е в груби граници статистическото разпределение на положението му при падане на земята (с върха, странично и т.н.)?

Не знам, обаче ме засърбяват пръстите при такива загадки! От аеродинамична гледна точка трябва да си падне с острото надолу защото скоростта ще му е значителна. Но ти не случайно слагаш в условието "бронебоен" - значи има нещо... Да не би щото задника ще му е по-тежък да падне с него надолу? Странично го изключвам нацяло...

[Volk]

Ако се запази въртеливото движение, съответно ще има жироскопен ефект и трябва да падне така както е излетял..Абе, защо не взема да разходя кучето, ами се занимавам с такива .....едно е сигурно, че ще падне леко встрани заради преместването на земята при завъртането и...

[Стефан]

)) Това не е задача за тяло, хвърлено под ъгъл спрямо хоризонта. Четете условието.

Казва се Кориолисово отклонение.
На един му подарили много скъпо куче - птичар. В събота отишли да го пробват, един час птици, два часа птици, - нищо. Седнали, налапали по една цигара, Абе, тва куче или не е птичар, или аз много ниско го хвърлям ...
Не знам колко е кориолисовото отклонение за куче))

[go go go]

недей така, кучето на вълчо е толкова голямо че няма как да го хвърлиш толкова високо

а освен това като падне долу ще е сърдито и ще хапе

[Стефан]

А-а ... То сигурно е куче - хапач а не птичар.
Ми тогава сигурно може да го хвърля за да хапе.

[go go go]

[Obersturmbahnfuehrer]

Волк отговори правилно, въпреки леко заблуждаващото условие, за калибри, бронебойност и т.н. Аеродинамичното съпротивление към въртеливото движение е нищожно и жироскопичният момент не отслабва. Поради това остта на куршума остава успоредна през целия полет, т.е. куршума си пада с дъното надолу както е излетял. Тъй като дъното е сравнително тъповърхо, скоростта е близка до тази на свободно падане и при експерименти, капещите куршуми не успяват даже да спукат 3 mm шпертплатов лист.

Отклонението зависи основно от въздушните течения и изцяло омаловажава земното въртене. Кориолисовото ускорение никакво го няма за такива кратки процеси. Една любима задачка на американците е, защо чешмяната водата в северното полукълбо се завихря в сифона по посока на часовниковата стрелка, а в южното е обратно. Като им отговориш, че първо това не е вярно и второ зависи как попада струята, от коя страна на сифона и най-вече каква е формата му от производителя, с триумф в очите ти казват, че грешиш и, че причината е в Кориолисовото ускорение! За да не им развалям малкия празник не ги питам как се смята и дали ако се напънат с някакви изходни параметри ще получат поне 6-ти значещ знак... Легенди...

В заключение - имаме участник познал верния отговор и спокойно можем да отидем пак да си откопаем гаражите...

[Volk]

Дайте да сметнем /понеже не мога сам/, след изстрела, колко време куршума ще бъде във въздуха и дали за това време изходната точка, ще се премести /и с колко /!?

[Obersturmbahnfuehrer]

Ще вземем 7,62Х39 с Vo=720 m/s

За безвъздушна среда и без тяга от проектила е просто - t=V0/g=720/9,81=73,4 s; h=Vo2/2g=518400/19.6=26450 m

За полет във въздушна среда се определя т.нар. балистичен коефициент, който представлява отношение между напречното сечение и коефициента на формата и дава представа за инертността спрямо въздушното съпротивление. За разглеждания калибър, БК е около 0,3. Ако гоним точност, ще се смята както трябва, но сега не ми се занимава. Принципът за смятане "на око" е, че при този БК се губят около 11% от скоростта на всеки 100 m свръхзвуков полет. Като го интегрираме идваше нещо като 3500 m максимална височина и 7 s полет. Падането идваше към 4 s до терминална скорост и после още към 11 до долу, т.е. общото време от изстрел до падане обратно е към 22 секунди, като горе-долу толкова се замерва и в действителност.

По съществения въпрос - въртенето на земята ще има значение, ако експериментът е във вакуум и куршумът се изстрелва от система, която не е свързана с нея. В реалния случай, куршумът се движи със скоростта на точката, от коята се изстрелва и атмосферата също, т.е. ако няма вятър, трябва да си падне в изходната точка. За такива случаи Кориолисовото ускорение е нищожно и изобщо не се разглежда.