На въпросите на г-н Петров
Смазките са номерирани и така си ги пише във документите по периодично обслужване. Като номера са номер 9 и номер 208 но какво има в тях не знам. Номер 208 е позната на всички които са били в казармата, старшините я наричат гой. По закон оръдието стои постоянно на самолета и е винаги с пълен боекомплект. Сваля се само когато самолета ходи за периодично обслужване. По изискване оръдието трябва да е обилно смазано, което означава да е покрито с дебел до няколко милиметра слой. Това се отнася и за цевите. Смазката е в тенекета като за сирене и се нанася с четки за боядисване. При стрелби, което в авиацията е много рядко примерно на една година веднъж, цевите се протриват и смазката от тях се отнема. За периодичността на смазване е малко сложно. Там се следи не само времето по часове но и какво е правил самолета и къде е бил. Например дежурен навън или участвал в полети и други. За всеки от случайте в документите пише какво се прави. Почистването трябва да става с течна смазка (нещо като машинното масло) и парцали но хитрите сержанти ги мият в тави с керосин което се води за неправилно.
За износването проблема е решен много просто, броят се 2000 изстрела на цев и след това цевта се води за смяна но най-често се сменя цялото оръдие. Това прави 4000 изстрела за двуцевното оръдие и при боекомплект 250 снаряда е трудно да се достигне ресурса. На другите части ресурс не се засича. Самолетите от времето на студената война са смятани че ще живеят в бойни условия 2 полета, така че тогава ресурса на оръдието си изглежда направо ненужно голям. А това че по дискавъри дават за вечните апачи и хамъри е отделен въпрос. И те са смятани по същия начин другото е реклама. Полковника дето ни предаваше механика казваше че мостовете се строят с коефициент на презапасяване 8, автомобилите с 4, а самолетите с 1,5
Смазките са номерирани и така си ги пише във документите по периодично обслужване. Като номера са номер 9 и номер 208 но какво има в тях не знам. Номер 208 е позната на всички които са били в казармата, старшините я наричат гой. По закон оръдието стои постоянно на самолета и е винаги с пълен боекомплект. Сваля се само когато самолета ходи за периодично обслужване. По изискване оръдието трябва да е обилно смазано, което означава да е покрито с дебел до няколко милиметра слой. Това се отнася и за цевите. Смазката е в тенекета като за сирене и се нанася с четки за боядисване. При стрелби, което в авиацията е много рядко примерно на една година веднъж, цевите се протриват и смазката от тях се отнема. За периодичността на смазване е малко сложно. Там се следи не само времето по часове но и какво е правил самолета и къде е бил. Например дежурен навън или участвал в полети и други. За всеки от случайте в документите пише какво се прави. Почистването трябва да става с течна смазка (нещо като машинното масло) и парцали но хитрите сержанти ги мият в тави с керосин което се води за неправилно.
За износването проблема е решен много просто, броят се 2000 изстрела на цев и след това цевта се води за смяна но най-често се сменя цялото оръдие. Това прави 4000 изстрела за двуцевното оръдие и при боекомплект 250 снаряда е трудно да се достигне ресурса. На другите части ресурс не се засича. Самолетите от времето на студената война са смятани че ще живеят в бойни условия 2 полета, така че тогава ресурса на оръдието си изглежда направо ненужно голям. А това че по дискавъри дават за вечните апачи и хамъри е отделен въпрос. И те са смятани по същия начин другото е реклама. Полковника дето ни предаваше механика казваше че мостовете се строят с коефициент на презапасяване 8, автомобилите с 4, а самолетите с 1,5

Коментар