Българските оръжия които не видяха бял свят.

[derhunter]

По идея на Калин.

[mihov_1969]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Освен за автомат Бакалов за друго не се сещам! Ако правилно съм разбрал темата......

[s_s1]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Аз пък нищо не разбрах до тук от тази тема.

[Dagobar]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

А аз се сещам за един вертолет. Именно бг. военните му резнаха крилцата и той не видя бял свят. А човечеца дето го сътвори сам самичък в един физкултурен салон на едно селце Кочериново, се попиля някъде в голяма америчка фирма за производство на вертоли (чини ми се Сикорски)...

[Mad Dog]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

От една друга тема пренесено:
Само, че ще ти кажа че изобретяването на едно оръжие само по себе си има стойността на изядено яйце. Щото някой трябва и да го въведе в производство и после и да го произведе. Което България изобщо не е била в техническо състояние да направи. Точно както и Мексико и за това пушката Мондрагон е видяла свят ама не и в Мексико. А автомата на генерал Ямаков (между другото голям началник по това време) пък не е приет на въоръжение и не е произвеждан у нас поради "техническата невъзможност да се довърши цялостната дейност по окончателната разработка и производство".

Същото се случва и с пистолета Б-1300:

Ти що мислиш, че Арсенал продължават да пляскат Калашки при условие че имат поне 25 прототипа с далеч по съвременни характеристики?
Бля бля бля бля... А за българските производители ко ш каиш? Защо нямаме нито една оригинална конструкция (с изключение на доста ..... недъгавия пистолет на Арсенал) и каквото правиме го правим основно по технологичните карти с надпис "Сделано в СССР"? Защо например една Чехия винаги си е имала своите си образци оръжие - даже никога не е ползвала АК-47 . Да ти кажа откриването на топлата вода по технология с топене на топки плутоний в нея не е кой знае какво откритие. И изобщо - някога опитвали ли сте се нещо да внедрите в производство ? Айде като сте толкова отворени:

За това някой изобщо чувал ли е - м?

[gabocvet]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Освен автомата имаше и друга негова разработка на пушка тип помпа в 45 или 50 калибър.

[Mad Dog]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Освен автомата имаше и друга негова разработка на пушка тип помпа в 45 или 50 калибър.

На база на Манлихер 95 - пушка помпа 11 мм на базата на рязани гилзи от 8х56 R. И автоматите са два.

[Балканджи]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Средства за радиоподавяне - прицелни и заградителни смущения в широк диапазон - "Стършел"(купен от американците), "Лилия", "Мишок", "Кактус"....

[Dagobar]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

РЛС "Калиaкра", БМП-30, противовертолетни мини, вертолетна броня, модернизация на Т-72...

[mihov_1969]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Средства за радиоподавяне - прицелни и заградителни смущения в широк диапазон - "Стършел"(купен от американците), "Лилия", "Мишок", "Кактус"....

Дефинирай думата радиоподавяне.иф у плийз.
И още нещо-дали не е краднато от братята германци че нали те са измислили и науката и техниката......

[Mad Dog]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Дефинирай думата радиоподавяне.иф у плийз.
И още нещо-дали не е краднато от братята германци че нали те са измислили и науката и техниката......

Радиосмутител- в широк честотен диапазон.
За това което аз съм посочил - едното си е напълно оригинална българска разработка , а Б-1300 едоста по близо до прародителят Валтер ПП отколкото до Макаровеца.

Ямаков се заема с тази задача и за кратко време прави бул-пап конструкция на хибрид между автомат и картечен пистолет на базата на 7,62 мм патрон за АК. Работи на свободен затвор и цевта му и облечена в перфориран кожух. При стрелба дава отклонения както картечен пистолет. И както всяко експериментално оръжие и той е имал своите проблеми с надеждността, които бяха се отстранили в хода на серийното производство. Прикладът му и затворнaта кутия са от щампована ламарина. Проблемът с възможността за серийно производство се свежда до бързото вземане на решение за широко внедряване на АК в българската армия. Тогава знаете за решенията по линия на Варшавския договор за унификация на стрелковото оръжие на армиите на страните-членки. При това положение и при изключителната популярност на АК ямаковата разработка просто не получава шанс.

[derhunter]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Моля да се придържаме към темата. Радиосмщителите са си бойно средство изстрелвано на далечни разстояния и доста ефективно между другото. Опънатите по високите стълбове жици от по татово време нямат място тук.

[gabocvet]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

На база на Манлихер 95 - пушка помпа 11 мм на базата на рязани гилзи от 8х56 R. И автоматите са два.

Някоя снимчица ако може, моля.
Да се допълня по едно време из пресата циркулираха снимки на един оранжев револвер, ако някой има повече информация благодаря!

[ЕМО]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

За тези които не са разбрали , темата тръгна от тук(раздел"Славата българска"):

Създателят на първата българска картечница

120 години от рождението на оръжейния конструктор капитан Христо Николов. През октомври 1937 г. пише до военния министър, а през декември подава прошение до цар Борис III. Моли да бъде назначена нова оръжейна комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма, но го предупреждават да не я продава на Съветския съюз.

Подполковник от резерва д-р Петър Ненков
otbrana.com

Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четирите си деца - две момчета и две момичета - се преселва от Самоков в София в квартал Лозенец и започва работа като шлосер във Военния Арсенал.

Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелите си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище. През Първата световна война 1915-1918 г. Христо получава офицерско звание подпоручик и е назначен за взводен командир в картечна рота. Той вижда, как с развети бойни знамена българските роти и дружини атакуват на нож противника. Близо са до първите му окопи, когато отсреща затракват смъртоносно вражеските картечници, подавят атаката и принуждават нашите атакуващи вериги да залегнат. Френските картечници "Хочкис", "Пюто" и "Сентетиен" стрелят с дълги редове, без прекъсване, а българските картечници «Максим» отказват периодично и блокират.

Христо Николов пише за тези преживявания по-късно: «Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата…." В тези драматични минути той е завладян от идеята да създаде надеждно автоматично оръжие, така необходимо на войската в съвременната война. Тази идея трайно се загнездва в него и той ще й остане верен до края на живота си. Участието във войната му помага да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата - високата надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти и бързо.

След критичен анализ на известните системи картечници "Максим", "Колт", "Луис", "Бергман", "Шварцлозе" той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка, в който служи. Той го заплашва с уволнение, но капитан Христо Николов не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в Пазарджишкия гарнизон. От този момент до края на офицерската му служба ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа, в ущърб на задълженията му. По-късно той се изгражда, като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование. Признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм и нарича първия си вариант на картечницата "жалка пародия на оръжие, неудачна комбинация от някакви лъскави железца и дървена ложа». Налага се затворът да бъде изработен в Софийския Военен арсенал, но при условие, че ще заплати изработката със собствени парични средства.

През април 1923 г. излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в гр. Ихтиман, превръща я в рентабилно предприятие и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща, като частна поръчка в Арсенала изработването на затворния механизъм.

На 28 декември 1924 г. Николов пише молба до Военното министерство за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи и му казва: «Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си? «Присмива му се и помощникът на главния инспектор към Военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият оръжеен конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова в Германия, където оръжейната промишленост е силно развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма, какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския военен арсенал.

На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от оръжейни специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и пехотен Тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват - при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач. Това помага на капитан Николов да опрости впоследствие затворния механизъм. Комисията признава картечницата, като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в Българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).

В протокола комисията пише: "Новото в картечницата на капитан Николов е затворът. Той е много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на "Шварцлозе". Състои се от три едри и четири дребни части, докато у "Максим" те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти. Би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие..."

За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент №001167 от 20 октомври 1927 г. Признават патента и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, набюдава пробна стрелба на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари . Капитан Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15 април1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей. Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение в армията.

На 19 септември 1929 г. капитан Николов завършва новият опростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. неговата картечница е "изгубена" заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала, Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът Николов никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194 930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието.

Изморен и отвратен от интриги и завист, той се връща в родния си град Самоков и се отдава на военната служба. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието - то работи, посипват го с прах - работи, наливат върху него вода - продължава да стреля безотказно. На въоръжение в армията обаче е приета шведската лека картечницата "Мадсен", защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Военният министър е уволнен. Уволняват и капитан Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. в разгара на Първата световна война е държал реч на войнишки митинги срещу политиката на правителството. В рода му е имало прославени хайдути и участници в Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. , но това не му помага и той е уволнен от армията.

През октомври 1937 г. пише до военния министър, а през декември подава прошение до цар Борис III. Моли да бъде назначена нова оръжейна комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма, но го предупреждават да не я продава на Съветския съюз. Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента си - от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия.

Омерзен до дъното на душата си от отношението на Военното министерство към него, през 1938 г. запасният капитан Христо Николов се свързва тайно със съветската легация в София и на следващата година през февруари предава на съветското военно атташе, полковник Бенедиктов безвъзмездно своята лека картечница заедно с чертежите и 250 патрона за нея, калибър 7,92 Маузер. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище, тя е изнесена за СССР.

С писмо №1533/30.09.1967г. началникът на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград /Санкт Петербург/ му съобщава, че картечницата е зачислена под № 19 във фонда на музея. Като мотив за предоставянето на своето оръжие на руснаците по-късно той ще напише следните редове: "…Аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители." За тази своя постъпка той е арестуван и обвинен за републиканските си и просъветски убеждения. Влиза в «черните списъци» на шефа на германското Гестапо в България, д-р Делиус. Мобилизиран е в армията и е подложен на унижения. Умира през 1972 г.


За съжаление и тогава всичко сме проваляли с интриги, комисионни и политически гонения.

премина през това:

Хубава история само дето заключението макар и доста популярно в общият случай е напълно тъпо и невярно в конкретния.

Трънки на глогинки. Справка историята на пушката Мондрагон. Или го искаш в развит вид? Тази картечница никога и по никакъв начин нямаше да бъде приета на въоръжение нито тогава, нито по времето на соца, нито когато и да е било. Справка автомата на ген. Ямаков и пистолета Шипка 1300.

Не влизай- само, че ще ти кажа че изобретяването на едно оръжие само по себе си има стойността на изядено яйце. Щото някой трябва и да го въведе в производство и после и да го произведе. Което България изобщо не е била в техническо състояние да направи. Точно както и Мексико и за това пушката Мондрагон е видяла свят ама не и в Мексико. А автомата на генерал Ямаков (между другото голям началник по това време) пък не е приет на въоръжение и не е произвеждан у нас поради "техническата невъзможност да се довърши цялостната дейност по окончателната разработка и производство".
Същото се случва и с пистолета Б-1300:
Ти що мислиш, че Арсенал продължават да пляскат Калашки при условие че имат поне 25 прототипа с далеч по съвременни характеристики?

и стигна до тук:

Не бе Симеоний- просто е некоректно. Може да се дръпне в отделна тема - българските оръжия които не видяха бял свят.

А пък аз още си чакам отговора на въпроса:

Дог , я разкажи повече , че ми стана интересно! Какъв е проблема (сериозно те питам) ако наистина си в час с подробностите. На запад фирмички с несравнимо по-малки възможности от Арсенал си действат. Защо ние да не можем?
ПП. Технически и икономически грамотен съм.Не се стеснявай да използваш необходимите термини.

ПП.Нека модератора изтрие това ако прецени но мисля , че е правилно да се проследи всичко от начало.

[Mad Dog]

От: Българските оръжия които не видяха бял свят.

Ми то е много просто. При едно оръжие не е толкова трудно създаването на концепцията, дето се вика да го измислиш, не е толкова трудно и да създадеш един или няколко прототипа с изпивателна цел. Трудното е това оръжие да е пригодно за серийно производство в условията на конкретните технически възможности. И при това - да не е по- скъпо и да не е по - лошо от аналозите си.
В конкретният случай - с картечницата- и да е прекрасна и да я приемем на въоръжание - КЪДЕ ще се произвежда? ДВФ - тя и Фридрих Енгелс, тя и Арсенал по това време има само силно ограничени възможности за капитални ремонти на оръжие на базата основно на вносни части. Пак там се и правят малко части - основно за Люгер П08 но само дребен и прост чаркалак. А да развиваш мощности с цел производството на една картечница за българската армия.... Де е Киро на кирия. За това и посочих примера с пушката Мондрагон (практически първата самозарядна пушка произведена серийно), която е разработена от мексиканският генерал със същото име, но поради пълната невъзможност на Мексико да си я произведе само се поръчва на Зиг. След това мексиканците нямали пари да си платят за производството вследствие на което пушките си остават във фабриката и са изкупени от Германия в началото на Първата Световна война за въоръжение на наблюдателите на разузнавателните самолети.
У нас и да си гениален конструктор НЯМА или е силно ограничена възможността да го докараш до нещо повече от прототип. За автомата на Ямаков съм написал. За Б-1300 - прекрасен пистолет, но е бил 1.2 пъти по скъп за производство от ПМ и остава произведен в много къса серия. А колко ги бива в усвояването на нови технологии българските оръжейни технолози (за конструкторите не казваме) - ми изводи може да си направим от факта, че България е единствената страна производител на АК където никога не се е произвеждал АКМ. Т.е. в Русия и СССР АК с фрезована кутия е изключителна рядкост тъй като такива я са останали няколко хиляди , я не. Тук обаче шанцованата цевна кутия така и не е усвоена. Друг проблем е, че се оказва, че когато произведеш нещо от съвременни материяли и то изисква нови технологии - цената му излиза колкото на западните аналози , като обаче качеството му далеч не ги и доближава- пример Арсенал Компакт. Е разбира се има вариант да шляпаш пищови от говнолин без зонални закалки и да имат по пет ремонта на всеки 1000 изстрела- ама това не е модерна концепция мисля.
Най- големите суми и съществена част от ценоопределящата при съвременните оръжия са разходите по тяхната разработка и усвояваане. Да не говорим, че самото преминаване от едно изделие на друго може да коства една или две години пренастройване на цялото производство. Още повече като се има предвид нивото на технологиите ползващи се у нас. Т.е. само богатите могат да си позволят развойна дейност и пускане в серия на нови изделия- като на баш богатите им е дори по- евтино отколкото на бедните щото при тях целите заводи са само "ЦАПК и ГАПС" .... демек днеска бакат тва- зареждат утре програмите и в други ден бачкат друго. Сравнението между Хеклер и Кох и Арсенал съм го давал достатъчен брой пъти - няма да се повтарям.
По отношение на това:

На запад фирмички с несравнимо по-малки възможности от Арсенал си действат. Защо ние да не можем?

И какви са възможностите на арсенал? Това че на пистолета им ресурса му е смехотворен, концепцията на предпазителя идиотска, а пълнителите са индивидуални ( или поне бяха на първите серии) и не са взаимозаменяеми ОТ ПИСТОЛЕТ НА ПИСТОЛЕТ? На запад малките фирмички яко аутсорсват всичко което не се явява оригинална тяхна конструкция (но пък там аутсорсват за компонентите) Зиг Зауер например няма собствен цел за тип тенифър покритието на блока и цевта и за това те пътуват с камион до Холандия - "вапцват" ги и ги връщат. А Арсенал... да за някой неща ползват Бунай , ама много трудно и с голямо нежелание - нали парите трябва да остават "в семейството".