Мисии на Българската армия по света

[sek.1]

От: Мисии на Българската армия по света

Ами нали това искаха всички . ПЛАТЕНА професионална армия . И като говорим за родолюбие Пловдив има доста мастити бизнесмени "родолюбци" които едно посещение в чалга клуб им е поне пет пъти въпросната сума . Що някой от тях не извади въпросната сума ? Това са новите реалности искаш армия плащаш.

[r_vardarov]

От: Мисии на Българската армия по света

А ,защо ни е сега армия?

[novia]

От: Мисии на Българската армия по света

...
Или ,че на вчерашният ден е бил разстрелян ген. Заимов.

Или за съдбата на първият български генерал завършил Фрунзе, бивш царски офицер участвал и в двете фази на 2СВ и после осъден на смърт от народната власт защото е дръзнал да защитава армията от вътрешно полически игри ? Генерал Шофелинов..

Ще съм благодарен за повече информация за Генерал Шофелинов.

[Жоро Байкушев]

От: Мисии на Българската армия по света

Ще съм благодарен за повече информация за Генерал Шофелинов.

Роден е в Пирдоп. Като млад офицер е служил в Копривщица, после заминава в София. След 09.09 заминава на фронта вече като под полковник или полковник. В атаките винаги е бил пръв, пред войниците. Към края на войната куршум минава точно на един см. от гръбначният му стълб. Завръща се в България и след оздравяване заедно с Славчо Трънски го изпращат във Фрунзе. След прибирането му отново в България е арестуван и предаден на съд с обвинение за народен враг. Осъждат го на смърт. Като фронтовак го помилват на 20 години затвор и конфискация на имуществото му. Излежава си присъдата точно 20 години.

Истинските причини за ареста всъщност са съвсем други. Дръзнал е да даде квартири на кадрови офицери, чакащи по списък а не на полит-комисари появили се внезапно за вземането. (Някъде по това време и на Славчо Трънски му избиват всички зъби от бой). Тъй като за едни квартири при всичките му заслуги и уважение в армията трудно могат да го обвиняват и премахнат, го обвиняват в това,че като млад офицер е преследвал и арестувал партизани в с. Антон.( Но това е друга тема как някои хора подменят историята, измислят си героични легенди за да ги осребрят и мачкат всичко стойносно.)

Този български офицер, след излизане от затвора, една лоша дума, жест, критика или молба не е отправил към никого. Никога.Винаги изправен и с достойнсто на човек правил нещо не за себе си а за Българската армия,и то с чест.

Извинявам се за отклонението - но трябва да се знае.

[efreytora]

От: Мисии на Българската армия по света

Да върна темата в руслото и.Бяха ми разказвали ,че Стефан Василев като отишъл при 2 пехотен в Ирак ,ги карал да варосват палмите .Тва верно ли е

[kuzdov]

От: Мисии на Българската армия по света

Мандариновите дръвчета. Палми нямаше. Понеже и вар нямаше, май ги минаха с латекс.

[BulAf]

От: Мисии на Българската армия по света

Е за тая простотия говорим....
Бе как пусти късмет не работи и това е. При толкова изстрелвани куршуми и прочие срещу нашите, как пък нищо не ги цели подобни тикви бе. Няма Господ .

[BENZBOSS]

От: Мисии на Българската армия по света

ФФ= френдли файър дет му викат.

Не че съм подстрекател де........

Баси тьпунгерите

[дядо владо]

От: Мисии на Българската армия по света

...... как пък нищо не ги цели подобни тикви бе.....

Като измислят кушуми които да завиват по стълбищата, да отварят врати и да летят на зиг-заг в мазето, тогава ше има и жертви сред "тях", а до тогава само сред бойците от предната линия.....
П.П. Пусни още някоя клюка за "ни лук ялите"

[BulAf]

От: Мисии на Българската армия по света

Ами понеже се спомена за "забравените патрони", пък моя милост игра в тая какаманга, таа:

Значи един месец преди официалния старт, тръгваме от България авангардната група - юнак до юнака, разузнавач до разузнавача, мила моя майно льо (да ви споделя една малка тайна - във всяка една армия, първи напред се пращат най-големите серсеми. Така де - и да ги освиткат, да не е голяма загубата ).
Излитаме от Пловдив след лек дъжд, с руски транспортни Ил-ове, в едно със все Зиловете и Уазките - бе като на война.
Кацаме в някаква пустиня -първи шок, баси мамата и жега -все едно си си заврял главата в добре загрята като за печене фурна, ужас...
Водят ни веднага в една огромна столова с всичките му екстри - гледаме и се държим като същински бушмени (наблюдавал съм колеги по-късно, винаги е такава реакцията при първо влизане в голяма US столова).
Няколко часа пътуване до малка база в пустинята и сме настанени по тъмно в прашните палатки. Никой от "аскера" не знае къде сме, пък и смее ли някой да пита .
На другия ден вече поокопитени взехме "со страхом бога" да подпитваме старши националния ни и заместника му (страхотни хора и офицери, да са живи и здрави!) и разбираме, че сме в Кувейт и в тая английска дупка (базата) ще прекараме седмица и нещо за климатизация, после - Карбала.
Отиваме за закуска, под строй! Само ние така от цялата база, където бяха по това време испанците, англичани и малко американци. Сега ще кажете ред трябва да има, ала бала... ама останалите нации бяха подпитвали дали не сме затворници, щото при тях само лишените от свобода отивали под строй за храна. Както и да е...
Ааа забравих, пак само ние от целия лагер имахме назначен дневален по палатка - да не ни открадне някой партакешите . Поне тук видния карловски пълководец (който играе основна роля в спектакъла по-натам) взе от дума, та не се стоеше за смях на всички пред палатката, а вътре.

Мина се време и часът удари - утре тръгваме за Ирак! Събрахме пълнителите и всички отиват при камионите, за да ги налентоват. Моя милост за късмет се падам дневален... Надничам си аз при старши националните, докато гледат на лаптопа снимки на Карбала и в този момент се появява Моча (прякор естествено). Питам аз: "К'во стаа Моч" и получавам отговор: "Ида да взема един кашон с вода, щото ше се забавим. Тоо..., май сме забравили патроните в България". Взима той кашона с водата и си излезнаа...
Обръщам се аз към Старшите и ги виждам как се гледат в очите , стана ми неловко така и се изсулих навън.
Чак тогава почнах и аз да осъзнавам в каква нелепа ситуация сме - в цялото войнство имахме само две "оръжия"- моя и на старшината Бат Рамбо ножовете.
И от никой не можем да вземем назаем патрони, щото всички нации са с кал. 5.56. Предния ден бяха пристигнали украйнците, ама те пък с 5.45...
От тия ми мисли ме изтръгва Зам.старшия - подполковника "Г". Изскача той от палатката разтреперан и почва да ми вика същите тия неща дето си ги мислих сам преди малко. Аз пък невъзмутим, изчаках да си излее болката и казвам : "Е нали ходим под строй за яденето, значи всичко трябва да ни е наред", от което оня пак запали "Така е, така е, аз ей ся ше му ....." (тука ще го цензурирам) и отпраши по посока камионите.

/на следващите събития не съм пряк свидетел, но ги преразказвам от преките участници: пристига значи при камионите въпросния подполковник (вметка: Старши нац. - полковник, беше един от най-културните мъже, които съм срещал. Този човек не мога и да си го представя да викне. Виж заместника можеше ) и "от движение" почва да нарежда командира на войската - майора "П". Викал каквото викал и си тръгнал. И тука почва интересното: майора "П" строява цялата войска, подава се благата команда "Паднии" и се почват едни лицеви опори в прахоляка -няма редници, старшини, старши лейтенанти, наред. За нецензурните викове е излишно да споменавам, нали. Синтезирания от тях довод е "Защо сте казали, че няма патроните бе!".
(сега само мога да гадая какво му е било в главата... Но за мене си съм убеден, че в паниката си при откриване на липсата е мислел тихо да се изсулим в Ирак без патроните и така да дочакаме основните сили. Да не се разбере нали . Да ама не - щото така или иначе трябваше да даде патрони за макаровите на старши националните . Пак повтярям това си е мой анализ!)/

Идва следващото утро, пристигат автобусчетата и ескорта ни за Ирак. Ние в пълни доспехи се пощипваме какво аджеба ще правим -все още кьорав патрон нямаме, къде да вървим? А оня ми ти майор като се изока: "Айде бе, докога ще ми се мотаете -бързо по машините".
Тука вече хъката-мъката Старши националния започна да обяснява на началника на конвоя (сержант) каква е ситуацията... Да ви кажа истински ми стана жал за полковника - оня ми ти американец като отвори една уста "За къде сте тръгнали бе, на пикник?!? Вие знаете ли изобщо къде се намирате... " и прочие. Навика човека пред нас едно хубаво, па го дръпна в палатката заедно със заместника.
Свалиха ни от автобусите, а те изчезнаха нанякъде и се върнаха чак вечерта с "една торба" иракски патрони за АК и макаров. На човек се паднаха по 20 патрона за автомата и 16 за макаровия.....
Така изкарахме докато дойде основния контингент.

[BulAf]

От: Мисии на Българската армия по света

Да вметна и малко предистория /преразказана!/ : старшината ни (бат Рамбо) беше невероятно ерудиран мъж - с участие във всяка една мисия на БА от Камбоджа, та до Ирак, с перфектен английски и прочие. Та той в деня преди да излетим казал на въпросния майор "Дайте да налентоваме патроните и утре като тръгваме, ще ги раздадем на войниците. Кацаме в Кувейт и почваме да си действаме. Отделно ще вземем НЗ-то в сандъчетата".
Но получил следния отговор: "Ти луд ли си бе, как ще раздаваш пълни пълнители? То има кой да мисли!"

Е имаше "кой да мисли", та джепането остана в оръжейната в Карлово .

П.П.: Че се сетих и за най-дружелюбната и мила среща - с украинците. Незнам защо, но все едно се срещнахме с братята си, без майтап!
Абе наши хора -като почнеш през езика, през руското оръжие, та се стигне до нелепия кожен кобур за макаровия (с който все едно бяхме Ромеловата фаланга в Африка).

P.S.2: Ахх, още един весел спомен: имахме си сред нас и истински съботянин (като бай Иван от "Тримата от запаса" ). Ама същия като него -хрисим уж един, не говори, свързочник (ТКО)... хубаво ама като дойде време да щъкаме из Карбала оня вика: "Аз оръжие срещу човек не мога да вдигна"!
"Абе как така няма да вдигнеш бе, ами нали ония ще те застрелят бе?"- "Еми нека ме застрелят, значи така е решил Господ" .
Не го слушаше верно главата малко, щото после така и не се намери стая за него -навсякъде все с някой в конфликт влизаше.
Взеха му и автомата по едно време - видял го командира в три часа през нощта, че обикаля базата ("Индия") и го питал "Какво правиш бе", а оня "Ми разхождам си се" .
Бяха го направили началник на двама от местните, които идваха да чистят базата - до последно (атентата) беше по цял ден с тях.

[sek.1]

От: Мисии на Българската армия по света

За пореден път се убеждавам че господ много обича остатъците от българската армия .

[alexalex69]

От: Мисии на Българската армия по света

Благодаря за хумора късно вечерта . Явно не ви е било чак толкова скучно . Всякъкъв коментар ще бъде излишен.

[traktorist]

От: Мисии на Българската армия по света

Под масата съм

[sek.1]

От: Мисии на Българската армия по света

Луда работа да се окажеш в една от най напечените точки на тоя свят без патрони . Това и при нас на занятие не ставаше . Като излизахме по тревога за всеки в оръжейната имаше по една запечатена от старшината на ротата брезентова торбичка със 120 патрона . Като пристигнеш на изчаквателния пункт първата работа беше да си лентоваш четирите пълнителя . За шофьорите и охранителните отделения на ЗАСовете имаше направо лентовани пълнители и още от поделението оръжието им беше готово за стрелба .