Мисии на Българската армия по света

[Sibirski]

От: Мисии на Българската армия по света

Не е баш нямахте условията за обезопасяването. В подобните случаи съндъци се пълнят с пясък, поне него сте имали в достатъчни количества, вътре в пясъка ВОП-те (ВзривоОпасни Предмети) се слагат по една схема и това е. Посто нямало кой да ви подсети за тези елементарни неща.

[kuzdov]

От: Мисии на Българската армия по света

Сигурно, ама аз съм свързочник по специалност и артилерията и сапьорното дело не са от най-силните ми страни . Всичко сме учили в движение. Дори и сапьорите ни не бяха подготвени за такива ситуации. Дотогава на никого не му се беше налагало да служи в реална бойна обстановка.

[glamav]

От: Мисии на Българската армия по света



Това според мен е "Heat shield assembly", тоест баш чарк от картечница, и то не руска.
И ми стана интересно какво е правил този чарк във въпросното село...

[Самодържец]

От: Мисии на Българската армия по света

Децата от селото са си играли на войници...

[Жоро Байкушев]

От: Мисии на Българската армия по света


Нещо и от мен.

Трябваше да защитавам нацията от шегите чуждоземните ....., ама между нас ( нали си пишем на български).... трудно ми беше да обяснявам : "Така сме тренирани да държим обран мекият спусък..... "

[Марто (Мартин Христов)]

От: Мисии на Българската армия по света

На всички били там при тези условия - огромен респект!!! За всички изпратили ви там при подобни условия - куршум в тила!!! Явно наистина Господ е българин..?!!!
Към колегата дето бил старшина в транспортни войски и се възмущава от липсата на уставни скатки в спалното - следния пример:
Годината е 88-ма. Бяхме на двуседмичен летен лагер в планината (в района на Дряново). Случи се такова време, че валя всеки ден по 2-3 часа. Палатките мухлясаха, нямаше с какво да запалим полевите кухни - всичко беше мокро. Пътищата станаха непроходими заради коловози по метър и нещо и големия наклон. Не разрешиха да ни снабдяват с МТ-ЛБ-та, щото щели да разбият пътя докато стигнат до нас и пет дена ядохме каквото намерим в гората и хванем по реката (за първи път тогава ядох змия - смок - не е лошо като си гладен, суровите охлюви също не са за изхвърляне ако докопаш сол...). Над половината от личния състав се беше посрал фатално на края. Раните по краката от постоянно мокрите кубинки няма да споменавам... Всичко това в мирно време, в България, на не повече от 20 км. от сравнително голямо населено място. Всеки взвод даваше по един ден работен наряд в училището. Когато ни разтовариха на плаца от камиона (вървяхме от лагера до асфалтовия път пеш - около 10 км. заради калта) целувахме асфалта и варосаните бордюри, после легнахме направо с куфража в коритата на мивките в умивалното (външното, щото бяхме мръсни като мангали и не ни отвориха спалния корпус) и хем се къпахме, хем се перяхме... И всичкото това от фатмашка простотия, а не като част от някакво специално обучение. Мисля, че коментара е излишен...

[alexalex69]

От: Мисии на Българската армия по света

Никъде не съм и няма да спомена за уставни скатки .Погледни и ще се убедиш че става въпрос за това че на снимките се вижда оръжие закачено да виси по леглата .Разстоянието между тях е минимално и др дребни нещица които не са редни . Пък се опитах да обясня че войсковия живот не е единствено да ходиш да стреляш или да даваш караул . И докато МАГ ДОГ и Димитър говорят за велико снаряжение и оръжие а се виждат снимки на която няма нищо общо с условията на живот в другите контингенти за какво говорим. Или отново на гол тумбак чифте пищови .За мен елементарното е да има добри условия живот и после по- сложното качествено снаряжение и модерно оръжие . От 18-те ми година на служба само последните са били в транспортни войски ако има някакво значение . И за проблемите които горе се споменават отново е имало решение . Рибата се размирисва от към главата . Не виждам какъв е бил проблема да ви снабдяват всеки ден до този асвалт и всичко на гръб . За палене на огън в гората дори не споменавай че не сте успяли ,ще ви се смеят. Няма да се уморя да казвам че проблемите идват от фуражките ,а не от меките шапки . Навсякъде в армията е имало хора който нямат връзка с главния мозък и съответно по закона за върховната гадост те са на най-високите постове . За късмета и щастието на върналите ги поздравявам .Само се чудя на тия дето ходят там по два или три пъти при тия условия .

[kuzdov]

От: Мисии на Българската армия по света

Малко нагледен материал във връзка с темата за минохвъргачките..
Малки щети по шевито след един нощен обстрел

За мой късмет бях от другата страна на тая стеничка. Пазя си опашката и малко шрапнелчета от нея за сувенир.

Неразрив. Удари се в ръба на покрива на вишката. Намерихме я сутринта като дойде смяната.

Минохвъргачката е много гадно оръжие. По моята скала я слагам наравно с химическото. Почти безшумна (при изстрела се чува най-много пукане като тапа от шампанско или лек тътен като от далечна буря), няма предизвестие и ако не си в сграда няма къде да се скриеш. Малко вероятно е да те убие, но гарантирано ще те осакати. Пръска шрапнелите на петна, не равномерно на 360 градуса и ако си "късметлия" да попаднеш в петното ще получиш десетки, дори стотици рани с размер от милиметър до сантиметър (освен ако не си наистина "късметлия" и да те уцели опашката). Това за калибри 60 и 82 мм. За по-големите калибри нямам наблюдения, но на драго сърце бих си ги спестил.

[sek.1]

От: Мисии на Българската армия по света

Никъде не съм и няма да спомена за уставни скатки .Погледни и ще се убедиш че става въпрос за това че на снимките се вижда оръжие закачено да виси по леглата .Разстоянието между тях е минимално и др дребни нещица които не са редни . Пък се опитах да обясня че войсковия живот не е единствено да ходиш да стреляш или да даваш караул . И докато МАГ ДОГ и Димитър говорят за велико снаряжение и оръжие а се виждат снимки на която няма нищо общо с условията на живот в другите контингенти за какво говорим. Или отново на гол тумбак чифте пищови .За мен елементарното е да има добри условия живот и после по- сложното качествено снаряжение и модерно оръжие . От 18-те ми година на служба само последните са били в транспортни войски ако има някакво значение . И за проблемите които горе се споменават отново е имало решение . Рибата се размирисва от към главата . Не виждам какъв е бил проблема да ви снабдяват всеки ден до този асвалт и всичко на гръб . За палене на огън в гората дори не споменавай че не сте успяли ,ще ви се смеят. Няма да се уморя да казвам че проблемите идват от фуражките ,а не от меките шапки . Навсякъде в армията е имало хора който нямат връзка с главния мозък и съответно по закона за върховната гадост те са на най-високите постове . За късмета и щастието на върналите ги поздравявам .Само се чудя на тия дето ходят там по два или три пъти при тия условия .

За десанта в Нормандия зад всеки войник стоят по над 4 тона логистика . Това са всякакви товари като почнеш от боеприпасите минеш през гориво и лекарства та стигнеш до карти за игра и презервативи . В днешно време цифрата за американците е по 3 за да могат да осигурят що годе прилични условия за живот на техните войници . Дали това е по силите на нашата държава преценявай сам . Нашите момчета са герои. Справиха се перфектно с поставените им задачи с техника и в условия в които повечето ни коалиционни партньори няма да издържат и една седмица .

[Стария]

От: Мисии на Българската армия по света

На всички били там при тези условия - огромен респект!!! За всички изпратили ви там при подобни условия - куршум в тила!!! Явно наистина Господ е българин..?!!!
Към колегата дето бил старшина в транспортни войски и се възмущава от липсата на уставни скатки в спалното - следния пример:
Годината е 88-ма. Бяхме на двуседмичен летен лагер в планината (в района на Дряново). Случи се такова време, че валя всеки ден по 2-3 часа. Палатките мухлясаха, нямаше с какво да запалим полевите кухни - всичко беше мокро. Пътищата станаха непроходими заради коловози по метър и нещо и големия наклон. Не разрешиха да ни снабдяват с МТ-ЛБ-та, щото щели да разбият пътя докато стигнат до нас и пет дена ядохме каквото намерим в гората и хванем по реката (за първи път тогава ядох змия - смок - не е лошо като си гладен, суровите охлюви също не са за изхвърляне ако докопаш сол...). Над половината от личния състав се беше посрал фатално на края. Раните по краката от постоянно мокрите кубинки няма да споменавам... Всичко това в мирно време, в България, на не повече от 20 км. от сравнително голямо населено място. Всеки взвод даваше по един ден работен наряд в училището. Когато ни разтовариха на плаца от камиона (вървяхме от лагера до асфалтовия път пеш - около 10 км. заради калта) целувахме асфалта и варосаните бордюри, после легнахме направо с куфража в коритата на мивките в умивалното (външното, щото бяхме мръсни като мангали и не ни отвориха спалния корпус) и хем се къпахме, хем се перяхме... И всичкото това от фатмашка простотия, а не като част от някакво специално обучение. Мисля, че коментара е излишен...

Ех Мартоооооо ...Пуста казарма за вас ама да съм ви бил един старшина.....гладен ли мръсен ли? Хм Хм........


Ти май забрави че обстановката ежесекундно требе да е максимално близка до бойната......


Че ни чекат тежки години с многооооо( работа)........

[Георги Крумов]

От: Мисии на Българската армия по света

На всички били там при тези условия - огромен респект!!! За всички изпратили ви там при подобни условия - куршум в тила!!! Явно наистина Господ е българин..?!!!
Към колегата дето бил старшина в транспортни войски и се възмущава от липсата на уставни скатки в спалното - следния пример:
Годината е 88-ма. Бяхме на двуседмичен летен лагер в планината (в района на Дряново). Случи се такова време, че валя всеки ден по 2-3 часа. Палатките мухлясаха, нямаше с какво да запалим полевите кухни - всичко беше мокро. Пътищата станаха непроходими заради коловози по метър и нещо и големия наклон. Не разрешиха да ни снабдяват с МТ-ЛБ-та, щото щели да разбият пътя докато стигнат до нас и пет дена ядохме каквото намерим в гората и хванем по реката (за първи път тогава ядох змия - смок - не е лошо като си гладен, суровите охлюви също не са за изхвърляне ако докопаш сол...). Над половината от личния състав се беше посрал фатално на края. Раните по краката от постоянно мокрите кубинки няма да споменавам... Всичко това в мирно време, в България, на не повече от 20 км. от сравнително голямо населено място. Всеки взвод даваше по един ден работен наряд в училището. Когато ни разтовариха на плаца от камиона (вървяхме от лагера до асфалтовия път пеш - около 10 км. заради калта) целувахме асфалта и варосаните бордюри, после легнахме направо с куфража в коритата на мивките в умивалното (външното, щото бяхме мръсни като мангали и не ни отвориха спалния корпус) и хем се къпахме, хем се перяхме... И всичкото това от фатмашка простотия, а не като част от някакво специално обучение. Мисля, че коментара е излишен...

Марти ,това си беше най-нормално при зимен лагер на Ново село. Там в палатките нямаше шкафчета.Автоматът си беше постоянно с тебе ,втората година се сетиха и направиха оръжейна палатка с пирамиди,та не спяхме с тях.
Най-големия майтап беше как старшината ни изкарваше на физ-зарядка рано сутринта по тъмно.Не излезе ли палатката ,запушваше комина на кюмбето.А палатките ги подравнявахме с бусолятя.

Абе ,весело си беше.

[gabocvet]

От: Мисии на Българската армия по света

Не знам да ли е легенда но съм чувал като новобранец за зимен лагер на Ново село как чарда диви прасета е минала направо през лагера.

[Георги Крумов]

От: Мисии на Българската армия по света

Самият лагер сме го правили и 4 те пъти когато съм бил там , в гората до село Пъдарево.
Пред деня по принцип цял ден правехме позиции по баирите на полигона и лагерът завършваше със КЩУ ,

Първата година от Елхово да Ново село на самоход със гаубиците ,беше си емоция ,а втората година ни товареха на влакове. По весело беше на летните лагери,особено за старите войници. Все се случваше по черешово време.

[BulAf]

От: Мисии на Българската армия по света

Абе стига сте го дъвкали тоя "ред", щото това според шапкарската ни мисловна дейност е също като "криворазбраната цивилизация".
Американците живееха в същите тези бази, натъпкани като сардели и в условия доста по-лоши от тези на снимките. Имаше момчета на които "спалното" им беше в коридора! Тоалетните бяха две сковани бараки дето си скрит до към раменете и където с...ш във варел, в който после се сипва нафта и ''веществото'' се изгаря. За малката нужда -зад бараките имаше забити няколко тръби в земята ( в Кило даже бяха още по назадничави -там имаха само една оградена с лента дупка насред двора). Единствената екстра на женската тоалетна беше, че имаше врата (ама през ''прозорците'' пак си ставаше лафа ).
Как не можете да разберете (и не само вие, ами и почти цялото ни командване тогава), че това не беше някакъв лагер или пикник сред гората, а еквивалента на шибаните окопи при последната война. Много пъти чух от офицерски и не само усти репликата: "Абе какво ще ме учат тия американци -глей ги, живеят като животни, тръгнали на мен да ми дават акъл". Само дето не осъзнаха малкия факт, че ако нещо се сговняса обстановката тия можеха да се изнесат от базата за половин час и да си окупират следващата сграда където да се разположат. Е нямаха климатици, химически тоалетни и шукаритетна баня, ама нямаха и великата тъпня изразена в стъкла по прозорците.
Били закачени оръжията по леглата... ония си закачаха дрехите по М-16ките в банята. Да точно така и в банята ходеха с автоматите. Пък ние уж все гледаме ''по армейски - всичко да под конец и ако е мокро значи е чисто", а като се обърнем все едно голямо г..но налице.

/След атентата, когато "индийци" поехме охраната над Кило не съм вярвал, че ще видя как цял караул се сняряжава буквално за 5 секунди при вика "червена ракета" (сигнал за вражеска атака). Няма заспали, няма будни.
Аз от време на време години след това, внезапно "изтръпвах" панически (ей така - както примерно си лафя с приятели в кафето) че ми няма автомата, вие сте се загрижили как съм щял да си го намеря ако ни вдигнели под тревога.... море преди да се осъзная къде се намирам вече го стисках. И 90% процента бяхме така./


П.П: Имах щастието да видя как американците "посрещат" генерал. Дойде по някаква работа (в "Индия" беше щаба на войските за областта на Карбала) командващия на Сухопътните части за централен Ирак -генерал Еди кой си. Еми тия дето бяха в почивка така и не станаха от леглата, а човека ги прескачаше по коридора, за да се качи на покрива. Щото там е война, и устава трябва да остане на заден план. Защото това момче ако му сбъркаш почивката и довечера няма да е ефективно като застъпи пет часа на вишката
(за организацията на караула им в сравнение с нашия няма и да отварям приказка, че ще наруша добрия тон в посока майката на списвачите на Строевия Устав наш роден и прилагането му там където няма място за него). А при нас - напъни, стойки и чалъми все.
Отделна тема сравнението между нас и US в посока "отношения между войници, сержанти и офицери" във всекидневните човешки дейности, ама пак няма да е в наша полза та може да има и обидени.

[Георги Крумов]

От: Мисии на Българската армия по света

Вие там сте си били на война,каквото ида говорят.