Тогава нямаше с какво да се снима иначе сега и ние щяхме да сме на таблото те са нашата гордост 
Нас ни раздаваха книжките сутринта беше май 16 . 09 . 1990 (трябва да си погледна книжката) и с викове на бегом се изнесохме от поделението . Окупирахме няколко кръчми повилняхме здраво из Пловдив и хванахме влака пиян - експрес в 12.30 през ноща . Характерното за този влак беше че е пътнически спираше на всяка керемида и пътуваше до София над 4 часа . Здраво натоварени с алкохол се качихме на влак който преди нас е обрал уволняващи се от ВВС от почти цяла България сигурно бяхме над 1000 човека . Кондуктори и другия ЖП персонал се беше покрил някъде за да не си изяде боя . На всяка гара то не беше викане то не беше чудо . Помня че май на Пазарджик на перона чакаше някакъв шапкар и не го бавихме много засипахме го с празни бутилки и човека се изнесе със скорости непостижими и за Шумахер Някой каза че евентуално комендантските и полицията ще ни чакат на централна гара та за това да слезем на гара Искър и Подуене но единодушно решихме ако трябва ще дадем последен бой там . Никой не ни чакаше повикахме с прегракнали гърла и се разотидохме. На другата вечер приятели ми спретнаха един купон за посрещане от който не помня много помня че ми "подариха" една девойка ама и какво съм правил с нея не помня
Tweet
Коментар