Crazy Job - Обикновено Ендуро

[Жоро Хаджиев]

Вчера - 12 ноември Crazy job се събра на базата до село Ново село (за което благодарим на Магарето) и откри неофициално зимния сезон с кратко каране и барбекю.
Бяха поканени и уважавани гости от конференциите на БЕФ и 4Х4, които предишния ден работиха по сезон 2007 на Старозагорски монерални бани упорито и изтощително за да се подкрепят.
Ето и малко снимки от това мероприятие:


За кратко каране в неделя се подготви група от клуба начело с Данчо Йорданов и гостите: Пламен WR от Варна, Бучака и Шмида от ЕК Хасково.
Останалите уважавани гости: Гълъбин, Събин (София), Радо, Гено (Сопот) заедно с мен отидохме да контролираме подготовката за барбекюто.


Фирмените състезатели на КТМ - Жасмин и Ачо чакат за старт.


Част от комисията по барбекюто внимателно следи подготовката на "варненска ракия", любезно предоставена ми от колегата Янко Чуров на кръга около Бузлуджа.


Радо и Гълъбин наблюдават пърленето на прасето да се извършва хуманно и според изискванията на ЕС!


През това време един от КТМ-ите дал фира и го върнаха на буксир.


Кокерът беше главен готвач и се справи чудесно. Уважаемата комисия не скуча нито за миг!


Ачо се ядосваше много на повредата в мотора, но варненската джакова го поуспокои малко.


В момента върви творчески разговор за значението на трушията в ендурото.


Магарето се върна от лов. Уж щяхме да ядем диво прасе ....
Хубаво, че си взехме предварително!


Групата се прибира от разходката гладна.


Янчо Терзиев направи шорткът.


Чукура пък се върна с трофеи от КТМ.


След приключване на събранието на 4Х4, дойдоха да ни уважат и нашите приятели Десо, Шуши, Пламен Тенев и Калина.


Колко е практично да си с джип! Масата ти е осигурена.


Фирменият състезател на Принс Хамбургер - Сифона пробва Ямахата на Бучака. Няма и догодина да кара все моя мотор я !


Митака Драганов по едно време уволни Кокера и застана на барбекюто.


Спонтанно в приятелски разговор се родиха страхотни идеи за общо шоу с участие на джипове и мотори, ама много не си спомням от тях. Янчо Терзиев се включи по-късно в празненството, та много разчитам на него ...


За финал отново имаше "фристайл". Чукура.


Ламята.


Много яка тая Бета бе! Ачо след "бакфлип" не прецени, че е с много пауърфул мотор.
Така около 50 кила месо бе опечено на барбекю и изядено. Стана хубав купон, но краят му малко ми се губи, та ще спра до тук ...

[дима тонева]

Виждам, че и Янчо е бил на "събрание.то"..Успя ли да уважи Ефира за рождения му ден вечерта?

[Даниел Туйков]

Тази ямаха ми се струва със изпуснала задница или доста отпуснат амортисьор явно...
Браво за доброто изкарване, но ти защо не беше с Х-а а си седял само за фотограф, предполагам е било интересно да се наблюдава как се гонят диви прасета със 500 кубикови КТМ-и

[Жоро Хаджиев]

Диме, Янчо беше после и в Казанлък, така че пропуск не е направен
---------
Даниеле, още ме боли рамото от инцидента с бариерата и карам само, ако се наложи нещо спешно, като кръг от шампионата например. Трябва да не товаря рамото за да се възстановя по-куикли !

[Даниел Туйков]

Даниеле, още ме боли рамото от инцидента с бариерата и карам само, ако се наложи нещо спешно, като кръг от шампионата например. Трябва да не товаря рамото за да се възстановя по-куикли !

Верно бе !
Аз бях изключил направо
Хаха, при моя инцидент се случи така, че паднах във събота цепиха ми коляното гипсираха ме .... а вечерта сънувах как на другия ден гледах затворения кръг от шампионата макар и на патерици Естествено родителите ми бяха напълно против и се разминах със съня си, но важна е идеята де...
От следващия сезон искрено се надявам да имате най-млад участник при големите (Т.е. АЗ, понеже ще съм на 19, а по-млад от мен при големите едва ли ще има (нищо лично ) замисляме идеята и да пускаме един старичък КТМ при джуниърите ама да видим

[Жоро Хаджиев]

ГОЛЯМОТО ОСИРАНЕ !
Днес решихме да покараме от прословутата хижа Соколна до връх Триглав и за втори път се наакахме! Стигнахме до стръмните скали в начлото на Корудере и не можахме да минем.
После разбрахме, че пътеката се разделяла на две и имало шанс, но не намерихме отклонението.
Иначе разходката беше чудесна, особено след хижа Соколна!
Ето малко снимки, правени с GSM камера, тъй като пак си забравих истинската:


Уж нямаше да караме днес, но сутринта спонтанно възникна идеята да се качим само до хижа Соколна, тъй като без този трип се превръщахме в петъчни безделници и направо ни беше срам.
Така че, аз, Янчо, Данчо, Иван, Жасмин и Пейчо "дъ шугър" натоварихме моторите на платформите и заминахме за поднижието на връх Триглав, откъдето черният път ни отвеждаше към пътеката за хижа Соколна.


Разказваха се "легенди" за тази пътека. "Голямото мъкнене", "Няма качване", "Голям ад е" и подобни изказвания от рода.
Цялата работа е като тръгнеш нагоре да не спираш никъде и за нула време си на хижа Соколна. Всъщност има само две по-опасни места, когато пътеката минава по ръба до Корудере и отдолу наистина е отвесна пропаст, но като не се заглеждаш надолу, всичко си е ОК.


Често се съкращават острите и неудобни завойчета, които убиват скоростта и се цепи направо през дъбовата горичка, която нагоре се превръща в букова.


Ето, тук пътечката минава по ръба на Корудере (Сухата река) и като спреш и се загледаш надолу ...


На места има навяти листа, стигащи до седалката на мотора.


Ето ни на хижа Соколна малко разочаровани, но веднага от там ни хрумна друга идея, че БАЯ време имахме в запас, а денят беше чудесен.


Решихме да се покатерим над хижата и да се опитаме да пробием към връх Триглав, при все, че преди години подобен наш опит се беше провалил и му имахме зъб. Тук вече изкачването не е шега работа, но намерихме верния подход - яко с газ нагоре през камъните и ето вече сме над хижата.


Лошото бе, че сухата трева бе като лед и чат-пат имаше кълбета назад, но трябваше да се качим.


Гледката беше потресаваща, ама пак снимах с тъпия си мобилен телефон, щото нямах друго под ръка.


Вече сме на билото и си мислим, че всичко е свършило и ще се разходим до Триглав, ама ...


... ето какво ни чакаше след един километър каране из букова горичка. Жасмин се чуди накъде да поеме.


Въпреки всичко решихме да се борим докрай и почнахме да се катерим през камъните в дясно, но след т.н. "порта" се оказа, че нямаше как по-нататък. Имаше и табели за лавинна опасност, ама снегът беше все още кът.


Ванката си върза спирачния лост на възел, а аз и Жасмин решихме да идем по-напред да разузнаем и ако всичко е ОК, да повикаме и останалите.


С голям зор минахме Портата и след това се оказа, че няма начин да продължим напред, но разбира се излъгахме, че по-нататък става магистрала, за да може и на другите да им е гадно.
Съответно ни теглиха по едни майни, но не си правим такива номера за първи път.


Ето, до тук я докарахме, констатирахме, че за втори път се осрахме на път към Триглав, теглихме едни задружни майни и слезнахме обратно по пътеката надолу.
Седнахме на бензиностанцията до с. Гъбарево и заумувахме какво да направим за да качим все пак шибания Триглав (втори по височина в Стара планина - 2276 м.) от източната му страна, като подходим от юг.
Веднага го измислихме. На следващия ден, ще тръгнем на запад от Корудере. Оставихме моторите да преспат на бензинистанцията и се прибрахме в Стара Загора само да преспим, а на другия ден ...

[Жоро Хаджиев]

ТРЕТА ЕКСПЕДИЦИЯ "ВРЪХ ТРИГЛАВ"
... ами днес сутринта, както казах в по-първия пост пристигнахме в село Габарево. Не можех да му разбера името на това село ?! От гъби ли идва или от това, че там все те габаркат нещо, но след като си свалихме моторите от платформите ни стана ясно, че е по-скоро от второто. Всички КТМ-и бяха оборудвани дружно с чантички на задния калник за най-належащте инструменти. Чантичките бяха празни! Някой ни бе изгабаркал през нощта яко. Отидохме при собственика на бензиностанцията и казахме, че не е лошо този, който си е направил лошата "шега", да върне "оранжевите" инструменти. Евала на човека, когато се прибрахме, инструментите бяха там до един, за което му благодарим


Междувременно изчакахме групата на Краси от Севлиево, с които се бяхме уговорили да се срещнем на бензиностанцията. Те дойдоха навреме за разлика от Митков , а това пред нас беше целта на експедицията.


Оказа се, че има няколко километров черен път и после стръмно изкачване, които ни отвеждаха бързо в подножието на връх Мазалат.


Сrazy job оглеждат вчерашния маршрут и от другия брях на Корудере ясно си личеше, че е нямало никакъв шанс да преминем от там!


Тук с червена линия съм начертал петъчния трак и докъде го докарахме.


Гостите ни от Севлиево се наслаждаваха на гледката, въпреки че денят не бе толкова ясен като предишния.


Янчо и Данчо вече гледат стръмния склон на връх Мазалат и имаме ли шанс за катерене. Главният щурмовак - Кокера и шефката бяха на сватба, но имахме в редиците си едно камикадзе, което нито за секунда не се замисляше в такива ситуации - Сифона.


Аз съответно се качих на отсрешния връх да поснимам малко качването, което бе затруднено допълнително от стоящите все още тук-там преспи. Горе вдясно със стрелка съм посочил местонахождението на Данчо, който тъгна да катери от там, докато Сифона с пълна газ качи билото директно през средата с КТМ-а на липсващия този ден Жасмин. Долу е основната група ендуристи.


Обратната ситуация. Аз съм на път за билото (някъде по средата), но за по слабите 250-тки и 125 2Т, наклонът и многото прагове бяха трудно превземаеми. КТМ-ите 525 едва качваха най-отгоре на първа скорост !


Данчо, Янчо и Сифона се изкачиха мажду Мазалат и Триглав, а ние със Севлиевската група тръгнахме през с. Тъжа да си направим снимки пред Кадемлийското пръскало и да ядосаме Митков, който уж голямо скачане скачаше за този водопад, а не дойде!


Ето го и самият водопад. Красиво е, но водата е доста намаляла от липсата напоследък на дъждове.


Имаше и други интересни места за снимки. Така стигнахме превала под връх Триглав, а слънцето вече бе почнало да залязва. Тогава от една хижа излезе местен хижар и ни каза, че ако има някой на Триглав, той няма как да слезе до хижите, тъй като имало преспи до гърди, които били откъснали върха от хижите. Бре, аз се разтревожих за нашите сериозно, тъй като времето напредваше, а не бяха слезли все още. Нямаше и покритие на мобилната мрежа. Нещата ставаха сериозни!


Тръгнахме надолу да търсим покритие за връзка. Оказа се, че свястно такова място има едва до самото село Тъжа. С нашите нямаше връзка, а започна да се здрачава! Набързо се обадих на хората с надеждни и големи джипове от града да са в готовност и в това време ми звънна Данчо. Каза, че скъсал верига под Триглав, имало наистина много сняг и се стъмнявало вече. Сифона и Янчо тръгнали напред, но все още чувал моторите им, които трудно пробивали снега. Казах му да заебава мотора и да тръгва по жалоните надолу пеш и да не спира, че температурите след залез слънце падат рязко под нулата, а според изчисленията ми от GPS-a, той се намираше на около 6 км от превала.
Междувременно "спасителите" от Стара Загора чакаха на педал и точно им казах да тръгват, когато чухме по пътя от горе якият звук от ауспусите КТМ-и. Това бяха Сифона и Янчо.


Сифона изглеждаше така, а Янчо си беше ОК. Казаха, че нямало преспи до гърди, но на Триглав наистина било страшно, в което се уверих и аз на другия ден. Решихме Янчо да посрещне пешеходеца бат Дак с Туарега горе на превала, а ние да преспим в хижа "Русалка" и на другия ден след като Кокера донесе верига за мотора, да отидем да го направим и свалим. Нашите приятели от Севлиево също останаха и заформихме приятна вечер на импровизирани мезета, та чак до 1-2 часа след полунощ.


Ето го лудият фирмен състезател на Crazy job със пробита и охлузена буза, счупен зъб и бутилка "оцет" в ръка.
Сифона решил с яка газ да прескочи по-ниския път, който се пълни от навят сняг, но не успял и се забил в него, направил салто и мотора се стоварил отгоре му, пробивайки бузата му със стъпенка, а задната гума междувременно не спирала да се върти, затискайки главата му. Няшият човек с голямо усилие успял да изхлузи главата си от каската, но бузата му вече била претъркана от въртящата се гума на мотора. Вечерта надухме бузата, констатирахме, че не издиша кой знае колко, а зъбът казахме, че ще залепим с Канокунлит и веселбата започна!


Снимки за спомен с колегите от Севлиево.


Тимът на Acerbis !


Ето го и бат Дак е вече при нас, който междувременно спасил объркали се в тъмното туристи, ама от 6-те километри пешачка и студения въздух, едвам говореше. Гласът му бе останал някъде на Триглав.


19-ти ноември сутринта. Кокера е дошъл с новата верига и към 10 потегляме отново за Триглав. Тук се разделихме със Севлиевската банда и четири човека с три мотора тръгнахме нагоре.


Долу имаше мъгла, но нагоре се изясни и грейна слънце. Ето един от туристите, които вече познаваме.


Това пръскало вече ми бе дошло до гуша! Сто пъти минах нагоре и надолу покрай него за два дни.


Данчо и Сифона в началото на пътя. Първите 2 километра нямаха проблем, но през следващите 4 видяхме БАЯ зор!


Наклонът бе голям и въпреки, че изспуснахме гумите максимално, размръзеният сняг не даваше на моторите да се катерят, а направо ги спъваше.


Само да стъпехме на трева и всичко беше ОК, но през преспите си беше шибано.


Сифона се припича на слънце, а ни чакаха още три върха!


Ето, това е Триглав от север. Скован е в лед, а от юг е чист, но там пък няма как де се слезе през отвесните скали с мотор.


Вече сме при "пациента". Слагането на веригата отне точно 5 минути, ама ...
Показвам отношението си към марката.


На връщане ни да караш в старите следи, тъй като моторът вече потъва, ни направо през снега. Понякога се налагаше да се редуват и комбинации.


Ако снегът беше пресен, нямаше да има никакви проблеми, но така ... В един момент завиждах на Янчо Терзиев, че си играе с топките сега някъде в някоя .... зала ( каза, че ще играе боулинг), ама нямаше как. На връщане и аз забих канчето три-четири пъти по леда, ама ръцете и краката ми се бяха откъснали вече от напрежение. Ега ти тренировката!


На връщане не издържахме и решихме да пробваме една пътечка за да съкратим пътя. Имаше големи камъни, стръмно качване, ама то беше песен в сравнение с онова, през снега.


Кокера и Сифона се катерят по пътеката.


През този ден срещнахме много ендуристи около Тъжа. В самото село видяхме група от Калофер, а на бензиностанцията в Габарево беше Ники от форума. През тези хубави дни по Балкана явно е имало много движение ?!


Ужасна дискриминация! КТМ-те наредени на платформата по местата си, а Хондата ми изхвърлена на теглича. Ще се оплача в Хага за това!


Най-накрая връх Триглав беше изкачен от Корудере и то в почти зимни условия - дългогодишна наша мечта! С червената линия е пътя по който той беше покорен с ендуро. Сега ни е малко тъжно, тъй като едно предизвикателство вече падна, но в главите ни се върти едно още по-яко ...
Него ще го кажа след като направим първия опит.


Ето и снимка с насложените маршрути. Червеният - неуспешното каране в петък през х. Соколна и зеления - успешното качване покрай Корудере.
Тези три дни от петък насам си бяха изпълнени с приключенияза нас, но това е хубавото на ендурото, че ти сам си правиш веселбата , че и това, колко да е голяма !!!

Вярвам, че Краси и той ще качи малко снимки от събота и неделя!

[Даниел Туйков]

Направо съм изумен
По едно време започнах да се съмнявам за снимките за сериозна намеса на фотошоп, но определено всичко си е наред по тях, което изолира единствения възможен вариант и той е, че сте луди...
КТМ 520 да катери едва баир на 1-ва :shock , че то какво остава за другите мотори ?
Браво, наистина невероятна тренировка сте направили, дори смея да твърдя, че тази е една от най-трудните експедиции, които си документирал Жоро ! Браво

[mitkov]

чудесно сте си изкарали
само ме обижда изказването че 125 2 т трудно ще се качи от там
напротив-смятам че на такива технични качвания на 1 ва 125 то ще излезе много по бързо и лесно много по лесно от 525
125 то е по слабо на скоростни качвания които се качват на 3 та 4 та например
но на такива по технични е песен-можеш да спреш и да тръгнеш от място без никакъв проблем
..мисля че съм го доказвал достатъчно на брой пъти

[дима тонева]

Името на Габарево идва не ог гъби или "гъбаряне", а от "габър", "габрова" гора - това само за инфо! Личи, че сте прекарали чудесно, а и времето беше много хубаво! Вземете и мен някой път!

[Жоро Хаджиев]

Митков, трябваше да дойдеш да го докажеш това твърдение на място, та да се посмеем малко
В дълбоките преспи 125 2Т щеше да "роди" рано-рано!
То не беше някакви си 100 метра, а около 20 км тежки условия!
Има си места, където с двутактов е по-лесно, но в случая този двутактов трябваше да е най-малко 250 кубика. Защо не ползват на тежки трасета 125, ами 250 и най-вече 300 кубикови 2Т мотори
-----------
Диме, тия трябва да си оправят името на селото! Да го бяха кръстили Габърево тогава!
Мерси за инфото все пак и трябва да се научиш да караш, иначе няма как да идваш по чукарите
-----------
Даниеле, "приключенията са при нас" - пише на фанелките ни!

[mitkov]

то вече нямам 125 2 тактов
но все пак мога да взема един -да видиме кой ше се смее последен
250 е хубаво 2 т но тежи малко повече а и е прекалено силно за такива стартове почти от място иначе верно е по добре
ползват ги щото по пътя за тоя баир докъто да идеш с 125 то...
а и са много по издръжливи
аз имах предвид конкретно за това качване както и да е
..не спорете -не сте карали никога 125 2т

иначе безспорно 250-300 ендурце 2 т е много добре даже и сега с Жоро може и да го докажем като си вземем по едно гас гас 300 за следващата година лллко ше кажеж Жоре дай да действаме нещо по въпроса

...айде да не разваляме повече чудесната тема и страхотният репортаж ще го обсъдим ин лайв

[Десислав]

Оооо Жорка, бая чанч е било. Сигурно сте се утрепали от бутане с тоя сняг.
След състезанието на Узана отидох в Априлци и от там трябваше да отида до село Асен /близо до Тъжа/ та тогава исках да мина по-напряко но се оказа невъзможно, стигнах само до Пеещите скали. Бях сам, колко зор видях най-вече заради гумите, че грайфера беше почти на нула карал съм постоянно на 4х4. По едно време ми стана толкова студено, че ми се струваше че няма да мога да се върна и става въпрос за месец август. Педставям си Вие колко студ сте брали сега .

И аз покарах събота, но успяхме да стигнем само до Копривщица.

[tatkobarba]

Адаш, страхотен репортаж и поздравления за постижението ... Хубава тренировка сте си направили ...

[Краси]

преживяването наистина беше страхотно, абе баш луда работа си беше

жалко че онези лудите дето успяха да се качат горе с 300 зора не пишат във форума за да разкажат и те.

снимки ще се опитам да пусна утре че днес не остана време.
навръщане минахме през пътеката от енина към бужлуджа, много хубава пътечка
а на билото направихме страхотни снимки, все едно бяхме на самолет
ето за какво става въпрос http://htftp.offroad-bulgaria.com/krasi/2006/buzludza/

Митков аз понеже съм със 125 2Т което си е в много добро състояние...та просто на тоя наклон който на снимките не си личи изобщо какъв е, там след 50 метра на 1-ва мотора спира
не се съмнявам в уменията ти, но в 125 2Т крос ....вече да