Общи приказки и простотии !

[spl77]

До: Общи приказки и простотии !

НИМА... ами това е 450Х и е червен а не зелен...
И е 4т ....

Значе ще имам два.Ако некои постне некои гадже с бяла Ямаха примерно и Ямахата ще взема,та у работилницата да слушаме всяка сутрин Химна.......

[spl77]

До: Общи приказки и простотии !

Ей на това аз му викам циганска работа........(на пустинната гледка де)това отдолу е добавка....





Днеска ме тресе простотията.

До Чинела и това става,ама нямаше ли чисто бял,че този малко ще развали пейзажа.А гаджето го дръж поне докато ти омръзне де...........

[BukToP]

До: Общи приказки и простотии !

Тия половината са за баланс, да не затъне в пясъка....

[Chinela]

До: Общи приказки и простотии !

Значе ще имам два.Ако некои постне некои гадже с бяла Ямаха примерно и Ямахата ще взема,та у работилницата да слушаме всяка сутрин Химна.......

Тая ще ти свърши ли работа...
Гаджето остана при мен...

[Makaveli]

До: Общи приказки и простотии !

Аз пък ето на това му викам " Яко зарибен " ( Не се отказва лесно )

[господин никой]

До: Общи приказки и простотии !

Не ми е смешно ако трябва да съм честен... не знам дали не е монтаж, но ако не е - шапки долу!

[ulkataa]

До: Общи приказки и простотии !

А как ли спира и вкл скоростите

[spl77]

До: Общи приказки и простотии !

А как ли спира и вкл скоростите

Ако беше по голям и беше гледал Майкъл Дуън как си караше мотора с обездвижен десен крак щеше да знаеш.Ама ще оставя някои GP-фен да ти разкаже,че аз пиша само с една ръка в момента и не ми спори.

[ulkataa]

До: Общи приказки и простотии !

...

[spl77]

До: Общи приказки и простотии !

Няма за какво да споря

Маи не се изразих правилно не ми спори да пиша с една ръка ама пък специално за теб изрових малко информация за един голям моторист....



===================================================

„Всичката негова болка и усилия си струваха....5 поредни пъти” – Майкъл Скот
(пълната история на Мик Дуън)

Говорейки за мотоспорт или каквато и да е друга форма на мотоспорт за всяко деситилитие има може би 3 или максимум 4 състезатели, които просто се открояват от тъплата. Често те са и носители на титлата. От тях обаче винаги може да се избере 1, които не само ги е надминал на пистата, но ги е и победил в популярност и е оставил много по-значима следа в спорта и неговата история. За 90-те години това определено би могъл да бъде само един – Мик Дуън.

От сравнително ранна възраст Майкъл започва да кара мотоциклети (макар и не толкова рано като Валентино Роси например). До 19-та си година той вече се е превърнал в моторист. Дори безразсъден такъв. Паданията на пътя са били много. Но как всъщност австралиеца намира мястото си на пистата е много интересно.
Той носи 350 кубиковата си Ямаха за поправка след падане( отново), а собственика на сервиза смята, че млади и луди мотористи като него нямат място на пътя. Така той предлага на Дуън да поправи мотора му безплатно ако последният се състезава следващия уикенд в един местен шампионат на трасето Serfer’s Paradise.
Годината е 1984 и така започва една стремглава кариера на един леко (или може би не толкова леко) луд млад състезател. От местните шампионати той постепенно се издига през класовете и из Австралийския Супербайк и развива своите умения. Дуън прави години по-късно много интересен коментар: „ Смятах, че състезанията са лудост...Сещате се-да караш по пистата с такава скорост! Лудост!”
Разбира се , той много бързо си променя мнението и през 1988 година вече е близко до върха на спорта- клас 500. От Хонда обаче му назначават 4 състезания в наскоро създадения шампионат Световен Супербайк.

Едва ли някой е очаквал , че този неопитен младеж , ще спечели 3 от тях....
Така Мик се показва на света. Хонда го маркират като човек с голямо потенциал и за следващата година му осигуряват място в шампионата с най-бързите състезатели и машини – клас 500 Гранд При.
Изключително интересно е ,че първата му година съвпада и с най-лошия Гранд При мотоциклет, направен от Хонда- NSR`89. Подробно за него вече говорихме в материала за развитието на Honda NSR в тази рубрика „Мотоспорт легенди”. Нека само припомним , че става въпрос за най-злия и непредсказуемия мотоциклет, който е бил в клас 500. За него Еди Лоусън казва, че при влизане в завой никога не е знаел дали мотора няма да го изхвърли на излизане.

Последния мотор се пада и първи в Гранд При кариерата на Мик. Ето какво си спомня известния специалист Майкъл Скот за първото Гранд При на австралиеца- Сузука 1989:
„Спомням си първия път, когато видях Дуън да кара мотор 500 на Сузука за първото състезание на 1989. Той летеше по завоя на изкачване зад пита, пързаляйки задното колело поне толкова диво, колкото вече изградените звезди. Уникално, но той съвсем не изглеждаше объркан от страхотната мощ и лудото поведение на 500. Изглеждаше роден за да бъде шампион. Ако можеше да оцелее толкова дълго.”

Дуън абсолютно показва своя потенциал и умението да контролира машината си. Но все пак това е година за учене. Паданията съвсем не са малко. Контузиите също. По този повод самият Мик казва:
„ Започвах всеки сезон с нагласата, че ще падна минимум 2 пъти. Просто се надявах да не се нараня прекалено много.”
През последвалите години на неуморни битки, Дуън чупи множество кости, но също така създава удивителни спомени за всички фенове на спорта с множеството си битки с Уейн Рейни, Кевин Шванц, Уейн Гарднър, Джон Козински...Това е и най-оспорвания период на клас 500, известен още като Златна Ера. Точно тя и вдъхновява малчугана, който тогава е Валентино Роси, да бъде истински боец на пистата. Самият Роси през 2002 година каза, че точно този период е бил и най-атрактивния през последните минимум 20 години.

Междувременно Мик Дуън става и пионер в една много специална област. Стила на всички пилоти тогава е бил продиктуван от техниката. Не е било както днешно време. Сега всеки пилот може да развива спокойно своята техника, защото просто машините от клас Мото ГП го позволяват. Но тогава това е било изключително трудно. Обичайният стил преди идването на Дуън е бил този развит от множеството американци- Кени Робъртс старши, Лоусън, Мамола , Шванц...Те са имали относително ниска скорост във върха на завоя, и изключителна скорост на излизане с много ранно отваряне на газта и умело приплъзване на задното колело.

Дуън развива тази техника на едно съвсем друго равнище като поставя във фокуса едно много просто нещо-средната скорост в завойте и особено в средата на завоя. С помощта на Джеръми Бърджис през годините те работят много усилено в развитието на техниката точно в тази насока и печелят победи.
Така се ражда и първия Биг Банг двигател през 1992. Най-просто казано при него буталата на 4 цилиндровата Хонда се движат по двойки и така има работен такт на по-голям интервал от ъгли от завъртането на коляновия вал (съответно време), което дава на задното гума много по-голямо сцепление при отварянето на газта при излизане от завой.

Така мотора от сезон 92 доминира тотално в ръцете на Мик Дуън и неговия съотборник Уейн Гарднър. До средата на сезона (Асен) Мик има преднина в шампионата от повече от 50 точки и никой не се съмнява, че той ще спечели шампионата. Но ..ножка(хай-сайд) по време на квалификациите в Холандия променя всичко. Ето какво си спомня Мик:
„ Казано на кратко- аз паднах, а мотора се стовари върху мен и се пързалях по асфалта с мотора върху мен при 180 км/ч. Стана малко горещо заради триенето по пистата и се опитах да се измъкна. Цялото ми тяло успя да излезе , но не и кръка. Така просто го счуших”
Крайникът всъщност е счупен на 2 места. Мик има избор. Той може или да изчака крака да зарасне, но може и да избърза и да бъде подложен на операция, която би го върнала на пистата два пъти по-бързо.

Състезателите, разбира се, предпочитат винаги варианта, който ще им гарантира най-скорошно завръщане. Доктор Коста напълно разбира това. Но той самият е една невероятна личност, която заслужава при всички положения заслужава отделен материал( а защо не и цяла книга).
На теория операцията е рутинна, но възнинкват ужасни усложнения и притокът на кръв към крайника бива нарушен. Според думите на самия Мик той е миришел като развалено месо в месарница. Тогава медицинските лица казват на Дуън, че ако положението не се подобри следващите 24 часа ще се наложи ампутация. Съвсем нормално е ,че тогава австралиеца меко казано се е разтревожил.
Веднага щом Доктор Коста разбира , той се качва на първия самолет за Амстердам и води Мик в Италия, където започва да се грижи за него с неговия екип. Коста е много специална личност по това ,че напълно разбира страстта и живота на мотористите и преживява всичко заедно с тях. Аз лично никога няма да забравя как по време на Асен 2006, когато Роси караше със счупена ръка Коста се разплака. Той е известен и с това, че за да позволи на състезателите да се върнат на трасето е готов да използва цялата си изобретеателност и познание.

За случая с Мик той всъщност зашива 2-та му крака заедно за 16 дни. По думите му това не е нещо толкова немислимо, колкото звучи. Просто по този начин здравия крак оказва благоприятно влияние на засегнатия. Тази изобретаталност и хъс в работата на Доктор Коста спасява крака и живота( да , след усложненията Мик е бил в критично състояние) на бъдещ шампион. По този въпрос Доктора просто казва:
„Мик Дуън ме научи как да живея.”
Той успява да го вдигне накрака и австралиеца се връща за предпоследното състезание на сезона- Гранд При на Рио 1992 година. За състоянието му най-красноречив е директния му претендент за титлата Уейн Рейни:
„Когато го видях в Бразилия..Не можеш да повярвам...Бях просто впечатлен.”
Всеки би се впечатлил. На мен лично това ми напомня на митичните истории как през 30-те години Тацио Нуволари е бягал от болницата, бил е завързван за мотора и е печелил. Е ..времената се променят, но Мик показва същото това мъжество. По време на Рио той дори не е можел да върви, а е използвал патерици. А неговите рани още са кървяли.

За радост или не световен шампион за 1992 година става Уейн Рейни с преднина само от 4 точки. Мик просто не е достатъчно силен за да се бори равнопоставено с останалите състезатели след завръщането си. По този въпрос той казва:
„В крайна сметка загубих титлата за 4 точки. Което си беше...бях много разочарован. Но сега като се замисля го приемам като Божи дар. Ако бях спечелил тогава титлата, най-вероятно щях да спра да се състезавам.”
Вместо това той се връща на трасето по-решен от всякога. Проблема е ,че Хонда просто не мислят да доверят развитието на мотоциклета на състезател с изпочупени кости, който трябва да се чувства щастилив, че изобщо може да ходи. Вместо това останалите състезатели поемат развитието и правят мотора за сезон 93 меко казано ужасен. Изцяло променят философията и посоката на развитие, с която са се захванали Мик и Джеръми Бърджис през годините и достигнали близко до върха през 1992 с двигателя Биг Банг. За 1993 се връщат към нормален ход на работа на двигателя, което дава страхотна мощ на правите на Хондата(Шиничи Ито за първи път достига 320км/ч в историята на ГП на правите на Хокенхайм), но липсва тази тъй важна средна скорост в завойте.

Когато Мик се завръща в спорта през 1993 той има множество проблеми. На първо място е мотоциклета, който екипът просто не може да познае. От друга страна той съвсем не е преодолял напълно контузиите(да не говорим ,че следват още няколко падания, сред които едно доста лошо на Донингтън). Много от фрактурите му на крака остават и той кара с тях. Говори се ,че той просто не е можел да натовари крайника с много тежест, защото иначе болката е била ужасна.






Напрежението е било толкова непоносимо, че самата кост е започнала да се огъва и положението отново става критично след падането на Лагуна Сека 1993, когато се налага още една операция(оказва се, че първата извършена в Холандия е била изпълнена неточно).
Освен това Майкъл губи тотално движението на ходилото си, което значи ,че не може да използва задната спирачка. След това прави тестове по-време на каране, за да разбере дали използва палеца си, където впоследствие инсталират лостче за задната спирачка.

След това просто Дуън бавно, но сигурно се връща към обичайния си стил на езда и отново към подиумите и победите. За сезон 93 тя е само 1 и той завършва 4-ти в генералното класиране по обяснимите причини, които вече анализирахме.
Но от дъното той отново се връща на върха през 1994 година. Оттърсен от ограниченията от катастрофите и последствията (доколкото това е възможно) и с пълна подкрепа от Хонда за развитието на мотора, Мик изглежда непобедим този сезон. И той наистина е такъв, печелейки 9 от 14 състезания.
Положението не се променя и през 1995, когато Дуън печели 7 състезания и има малка опозиция от Даръл Бийтй. Просто комбинацията от Хонда и Дуън няма абсолютно никаква конкуренция.

Положението не се променя изобщо през следващите 3 години. От техническа гледна точка единствено можем да споменем, че отново се отхърля концепцията за Биг Банг двигател и то този път от самия екип на Майкъл и Джеръми Бърджис. Според тях технологията на развитие на 4 цилиндровите двигатели с нормален ход на работа е достигналио нужното ниво.
Много хора казват, че рекордите поставени от Мик са вследствие на това ,че е карал най-добрия мотор. Това, разбира се, са хора , които имат много плосък поглед над спорта. Все пак нека да не забравят, че именно Дуън и екипът му развиха Хондата до нивото, което достигна тя през края на 90-те години. Втори пък ще кажат , че е нямал силна конкуренция и затова е побеждавал с преднина от километри. На тях пък аз лично бих припомнил невероятните битки с Еди Лоусън, Кевин Шванц, Уейн Гарднър, Алекс Кривие, Уейн Рейни, Джон Козински...Всички от тях световни шампиони, а има и още поне 10 велики имена, които са се състезавали срещу австралиеца.

Трети пък ще споменат, че Агостини или пък Валентино Роси са „по-велики”. Откровено глупави са тези всравнения. Нека да не забравяме, че вски велик шампион може да направи само едно нещо – да победи своите съперници. А когато го направи изключително убедително, а започнат да се говорят подобни небивалици по негов адрес какво се очаква да направи-да върне газта ли?
За съжаление тази славна кариера свършва по ужасен начин. На една студена пролетна сутрин Мик използва цялата ширина на пистата и се пързаля по бялата линия, обозначаваща самия ръб на трасето. За голямо съжаление се оказва, че на точно това място на практика няма сцепление, а е хлъзгаво като лед и Мик Дуън отново чупи същия този крак този път на 17 места след много тежка ножка. Освен това е с потрошена китка и рамо плюс засегнати нерви.

Австралиеца прави закани да се завърне, но положението този път е прекалено сериозно. Той никога повече няма да се състезава.
За финал ми се ще и да отделя няколко реда за най-типичното за Мик Дуън. Тоест..той никога не е бил състезател, който би се карал точно толкова бързо колкото му е достатъчно. Дори с километри преднина, той отново и отново е търсел още няколко десети в борбата за поредната победа или пол позишън.

„Всичко бе в името на победата и извличането на максимума от мен и мотоциклета.” – Мик Дуън , 5 кратен шампион в клас 500


на това му викав аз шампион!



П.п Лично аз спрях да гледам GP когато еи този пич се отказа,а Формула 1 отказах когато Деймън Хил спря да кара а пък преди него и Сена се беше претрепал.Просто без тези пичове тримата нищо не беше същото...и авто-мото историята тотално обедне

[ulkataa]

До: Общи приказки и простотии !

Прочетох го цялото и много ме зарадва .Особенно хъса който проявява състезателя !
Мерси

[Марсел]

До: Общи приказки и простотии !

spl77 Мн подробно прочетох историята . Аз съм малък не ги помня тези работи но се радвам че тук има хора достатъчно образовани за да ги разкажат и да ни обогатят речника. Само едно ще кажа Евала . Шапка свалям на такива хора като Мик Дуън. Радвам се че научих нещо полезно

[GSXR]

До: Общи приказки и простотии !

ОО аз си спомням даже като даваха по Бнт първо формула1 и после мото гп. За мен формула1 представлява Шумахер а мото гп Дуан.
Представете си щом помня негови състезания от толкова малък(разбира се не детаилно) Колко голямо впечатление ми е направил и колко интересни са били състезанята.

[Goblin]

До: Общи приказки и простотии !

Оооо, тогава мъжете бяха истински мъже, жените бяха истински жени, малките зелени същества от Алфа Кентавър бяха истински малки зелени същества от Алфа Кентавър, а състезанията бяха истински състезания

Аз да припомня едно невероятно състезание - първото F1 състезание на Хунгароринг, 1986-та година. 22 години... Люта битка между Сена и Нелсон Пикет. Пикет напира, Сена не го пуска. В предпоследната обиколка Пикет минава Сена на правата, но поради високата скорост на влизане в завой - излиза прекалено широко и Сена го минава отвътре.

Последна обиколка - същия сценарий, Пикет отново минава, Сена отново готов да мине отвътре, но виж Пикет какво асо вади от ръкава...

http://www.youtube.com/watch?v=GzX4UySRmqQ

За по-младите - Пикет е с жълтото рено, Сена е с черния лотус.

[господин никой]

До: Общи приказки и простотии !

....
Аз да припомня едно невероятно състезание - първото F1 състезание на Хунгароринг, 1986-та година. 22 години... Люта битка между Сена и Нелсон Пикет. Пикет напира, Сена не го пуска. В предпоследната обиколка Пикет минава Сена на правата, но поради високата скорост на влизане в завой - излиза прекалено широко и Сена го минава отвътре.

Последна обиколка - същия сценарий, Пикет отново минава, Сена отново готов да мине отвътре, но виж Пикет какво асо вади от ръкава...

http://www.youtube.com/watch?v=GzX4UySRmqQ

За по-младите - Пикет е с жълтото рено, Сена е с черния лотус.
...

"Counter steering" във "Формула 1"... Господи този човек... не е човек...