Tweet
Здравейте малки големи и още по големи момичета и момчета.Ще пресъздам обстановката от неделя в която взех участие и аз.
Рано рано в 7 часа се събрахме група от 4-тири човека и отпрашихме по предварително уточнения маршрут,а той беше хижа Момина поляна а от там на Планински извори.За тези които незнаят хижите се намират над град Тетевен горе долу.Кратка почивка направихме на Боаза за по едно кафе и хайде отново на конете.Минахме през Дивчовото и хванахме балкана като стари партизани но в малко по съвременен вариянт.Пътя към хижата е изцяло в горския пояс а единственото открито място където спряхме да се полюбуваме на заобикалящите ни върхове беше Меча поляна намираща се малко под хижата.Отново на конете и след 2-5 мин. се озовахме пред самата Момина поляна.Хижата е доста голяма и една от малкото неусъвременени хижи за моя радост.В смисъл без пвц дограма без теракоти и мрамори и др. екстри от сорта пречещи да се докоснеш колкото се може по близо до балкана и дивото в него.След кратка почивка и невземащи предвид казаното от хижарката че неможе да стигнем до х. Планински извори нашата група продължи напред.Ами какво да ви кажа на околу 100 метра по нагоре от хижата имаше толкова нападали дървета че имах чувство че са повече от изправените.Отказахме се и хайде назад но решихме да е екстрем като се спуснем по улей изкопан от проливните дъждове.Голяма грешка набихме се в едно сечище и купона стана безкрай.От там има само 2-3 снимки защото повярвайте никак не ми беше до тях.Спускането беше по голям кошмар от качването възпрепятствано от дебелите клони намиращи се навсякъде и покрити с листа.
Хванахме някакъв път който ни изведе в Рибарица.Добре дошло заредихме и веднага дадох тон за песен.Другите трима всеотдайни момчета веднага запяха и драснахме за хижа Васильов.Тука е момента да кажа че се засякохме с някаква група от 4-тири ATV -та.ПО големи темерути не бях срещал.Викам здравейте момчета те мъляат опитах още с 2-3 приказки те пак мълчат викам да не сте я ужденци а те чак тогава казаха НЕ .Това беше края на моя монолог и тръгнахме.След кратко пътуване попаднахме на чудото на днешното съвремие:под връх Васильов бариера а на нея тъбела с надпис:ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.Някой си е купил връх в Стара планина.Честито да си го ползва със здраве.
Въпреки всичко преминахме и се качихме до върха.По принцип от там трябваше да отидем до х.Коман но се оказа че пътеката е за носене не за каране и се отказахме.В ръщане по асфалт до терзийско а от там по черно до Коман.Забравих да вметна че на х.Васильов се засекохме с другата част от плевенската група която идваше от Беклемето.Отново чрез неразбирателство и несходство в плановете за каране се разделихме така случайно както се и срещнахме.
Уморени и отчаяни че имаме още 90 км. до Плевен изпихме по едно вечерно кафе на Коман и разказахме на хижаря за подвизите ни.След като ни изслуша внимателно той ни попита :Абе момчета защо насила правите да ви е трудно неможе ли да си седите в къщи и да си гледате телевизия
Е това мисля да е завършека на темата че май прекалих с писането
Драго от Севлиево по късно ще пусне снимките.Не са кой знае какво ама както обичам да казвам на който не му харесват да си направи по хубави
Рано рано в 7 часа се събрахме група от 4-тири човека и отпрашихме по предварително уточнения маршрут,а той беше хижа Момина поляна а от там на Планински извори.За тези които незнаят хижите се намират над град Тетевен горе долу.Кратка почивка направихме на Боаза за по едно кафе и хайде отново на конете.Минахме през Дивчовото и хванахме балкана като стари партизани но в малко по съвременен вариянт.Пътя към хижата е изцяло в горския пояс а единственото открито място където спряхме да се полюбуваме на заобикалящите ни върхове беше Меча поляна намираща се малко под хижата.Отново на конете и след 2-5 мин. се озовахме пред самата Момина поляна.Хижата е доста голяма и една от малкото неусъвременени хижи за моя радост.В смисъл без пвц дограма без теракоти и мрамори и др. екстри от сорта пречещи да се докоснеш колкото се може по близо до балкана и дивото в него.След кратка почивка и невземащи предвид казаното от хижарката че неможе да стигнем до х. Планински извори нашата група продължи напред.Ами какво да ви кажа на околу 100 метра по нагоре от хижата имаше толкова нападали дървета че имах чувство че са повече от изправените.Отказахме се и хайде назад но решихме да е екстрем като се спуснем по улей изкопан от проливните дъждове.Голяма грешка набихме се в едно сечище и купона стана безкрай.От там има само 2-3 снимки защото повярвайте никак не ми беше до тях.Спускането беше по голям кошмар от качването възпрепятствано от дебелите клони намиращи се навсякъде и покрити с листа.
Хванахме някакъв път който ни изведе в Рибарица.Добре дошло заредихме и веднага дадох тон за песен.Другите трима всеотдайни момчета веднага запяха и драснахме за хижа Васильов.Тука е момента да кажа че се засякохме с някаква група от 4-тири ATV -та.ПО големи темерути не бях срещал.Викам здравейте момчета те мъляат опитах още с 2-3 приказки те пак мълчат викам да не сте я ужденци а те чак тогава казаха НЕ .Това беше края на моя монолог и тръгнахме.След кратко пътуване попаднахме на чудото на днешното съвремие:под връх Васильов бариера а на нея тъбела с надпис:ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.Някой си е купил връх в Стара планина.Честито да си го ползва със здраве.
Въпреки всичко преминахме и се качихме до върха.По принцип от там трябваше да отидем до х.Коман но се оказа че пътеката е за носене не за каране и се отказахме.В ръщане по асфалт до терзийско а от там по черно до Коман.Забравих да вметна че на х.Васильов се засекохме с другата част от плевенската група която идваше от Беклемето.Отново чрез неразбирателство и несходство в плановете за каране се разделихме така случайно както се и срещнахме.Уморени и отчаяни че имаме още 90 км. до Плевен изпихме по едно вечерно кафе на Коман и разказахме на хижаря за подвизите ни.След като ни изслуша внимателно той ни попита :Абе момчета защо насила правите да ви е трудно неможе ли да си седите в къщи и да си гледате телевизия
Е това мисля да е завършека на темата че май прекалих с писането
Драго от Севлиево по късно ще пусне снимките.Не са кой знае какво ама както обичам да казвам на който не му харесват да си направи по хубави
е така ми харесва н
а мен
да е трудно та чак душата да ти излее когат усетиш че си безпомощен тогава вече си разбрал каво точно е ендурото
Коментар