Tweet
От: Дупница ЕКСТРИЙМ - HARD Enduro Team!
Ами май интереса е по-голям към какво се случи с комшийката, отколкото какво е станало по пътеката нагоре.
Защо мисля така ли, ми даже и обаждане по телефона имаше да ме разпитват, малиии, къФ интерес към таз женица.
Ами ето какво се случи, изтупах килима и тя ме покани на кафенце.
Направи по една леблеблия с небетшикер, сипа и малко мармалад, че сладкото тая година и прокиснало,
и го дала на мъжа си да го сипе в джибрито.
Аз го предъвках, ами да, то освен че пиеш и дъвчеш, че май го е мляла много едро.
После и викам, добре бе, той мъжа ти свари ли ракия от това сладко и след утвърдителен отговор я накарах да сипе по една.
Сипа тя, донесе и туршия, ама честно да ви кажа, май още не беше готова, или поне до третата ракия, после нещата се наредиха.
Май че освен туршия беше направила и някаква манджа, но за това не мога да пиша, за да не ви излъжа.
Прибрах се преди половин час, сега я чакам да видя какво ще напише във фейсбука си, за да ми се подреди пъзела и на мене.
Та така драга ми публико, НИЩО не помня, чичко Фър всеки път ме предупреждава, че прясната ракия и парясаната жена не вървят заедно ма на, не съм го слушал внимателно май.
И да си дойдем на думата за ХАРД ЕНДУРО, нали затова сме се събрали, поправете ме ако бъркам.
Ето такъв поглед имах и аз днес, но след първата ракия, много доволен, много....МИЩО69.
Това е защото беше видял къде е РАЯ и обеща вече да ми е редовен гост, жена му също потвърди.
Малиии, щях да забравя най-незабравимият ни колега, ЕМО.КОМ, без него и Гаргата карането не е така весело.
Това е новата му придобивка. И в Дупница вече се купуват оранжеви машини, не е шега.
Изправи се Емката пред един отвес и въпреки опитите ми да го разубедя, че тоя КТМ е 520, а не 5200...
реши да се пробва, но за мое съжаление ТЦ, не успя...потроши помпата не съединителя и ръчката също.
Не може такъв наклон да се качи само с един метър засилка и това е, няма начин, гравитация си е това.
Верно е, че тя гравитацията в Дупница и околията е по-слаба /доказали сме го/, но все пак....
Опитите да го обърне по таван продължават, аз пък продължавам да снимам...
И ето, втори "успешен" опит, и всичко това в името на репортажа, да има какво да гледате вие.
Накрая на Мишо му дожаля и скочи да му помага, а аз след като казах на Емката, че е пътник към къщи, той се хавана за главата от ЯД.
Емката:
-Кай ми сега дека сгреших.
Ми дека, още у родилното, родил си се без грам мозък...луд за цело село и половнина.
През това време Люси пак се появи, не се отказва лено и това ме обнадеждава, че ще стане човек от него.
Първа почивка на поляната и изчакване на Люси...това е, минали сме само 1/3 от пътеката, но за сметка на това
сме свършили всичката вода и в нас, и в моторите.
Мишо даже си беше проснал прането /виж горната снимка/ и ни чакаше, ние пък не сме на норма, караме си за кеФ.
Дано жена му види снимката колко е доволен, да не си помисли, че го мъчим момчето нещо, не за друго.
От там раздадохме една газ, не сме спирали защото вече бяхме нависоко и температурата на сянка беше МИНУС много.
Качихме се до заветната точка, един овчарник на билот, по-точно на 120метра от него, точно там съединителят който спечели
толкова титли тази година отказа.
Мищо все пак отиде, видя откъде изгрява слънцето и после се спусна надолу, все едно го гонеше Н..а Кар#$%&ва...
Дядо също беше доволен, каза че това е най-екстремната пътека в кариерата му, а аз му обещах догодина да направим нов рекорд.
После как се прибрахме и защо ще помоля Мишо да разкаже, има да трупа постове ТУК...
Ето ни в Жакузито с 45градусова минерална вода, а всичко наоколо е ЛЕД, /виж тревата и пода/
Взе да се мръква, а никой не искаше да си тръгва, аз пък взех да се притеснявам, ами ако поискат сега и компания за вечерта...
Нещо взе да ми става лошо, дали не е от монитора който незнайно защо трепери цял след обяд, а и клавиатурата нещо лепне...
Кво ли съм гледал преди това не мога да си спомня, май започваше с Ю....и завършваше на орн...абе изчезвам. лошо ми е...
Ами май интереса е по-голям към какво се случи с комшийката, отколкото какво е станало по пътеката нагоре.
Защо мисля така ли, ми даже и обаждане по телефона имаше да ме разпитват, малиии, къФ интерес към таз женица.
Ами ето какво се случи, изтупах килима и тя ме покани на кафенце.
Направи по една леблеблия с небетшикер, сипа и малко мармалад, че сладкото тая година и прокиснало,
и го дала на мъжа си да го сипе в джибрито.
Аз го предъвках, ами да, то освен че пиеш и дъвчеш, че май го е мляла много едро.
После и викам, добре бе, той мъжа ти свари ли ракия от това сладко и след утвърдителен отговор я накарах да сипе по една.
Сипа тя, донесе и туршия, ама честно да ви кажа, май още не беше готова, или поне до третата ракия, после нещата се наредиха.
Май че освен туршия беше направила и някаква манджа, но за това не мога да пиша, за да не ви излъжа.
Прибрах се преди половин час, сега я чакам да видя какво ще напише във фейсбука си, за да ми се подреди пъзела и на мене.
Та така драга ми публико, НИЩО не помня, чичко Фър всеки път ме предупреждава, че прясната ракия и парясаната жена не вървят заедно ма на, не съм го слушал внимателно май.
И да си дойдем на думата за ХАРД ЕНДУРО, нали затова сме се събрали, поправете ме ако бъркам.
Ето такъв поглед имах и аз днес, но след първата ракия, много доволен, много....МИЩО69.
Това е защото беше видял къде е РАЯ и обеща вече да ми е редовен гост, жена му също потвърди.
Малиии, щях да забравя най-незабравимият ни колега, ЕМО.КОМ, без него и Гаргата карането не е така весело.
Това е новата му придобивка. И в Дупница вече се купуват оранжеви машини, не е шега.
Изправи се Емката пред един отвес и въпреки опитите ми да го разубедя, че тоя КТМ е 520, а не 5200...
реши да се пробва, но за мое съжаление ТЦ, не успя...потроши помпата не съединителя и ръчката също.
Не може такъв наклон да се качи само с един метър засилка и това е, няма начин, гравитация си е това.
Верно е, че тя гравитацията в Дупница и околията е по-слаба /доказали сме го/, но все пак....
Опитите да го обърне по таван продължават, аз пък продължавам да снимам...
И ето, втори "успешен" опит, и всичко това в името на репортажа, да има какво да гледате вие.
Накрая на Мишо му дожаля и скочи да му помага, а аз след като казах на Емката, че е пътник към къщи, той се хавана за главата от ЯД.
Емката:
-Кай ми сега дека сгреших.
Ми дека, още у родилното, родил си се без грам мозък...луд за цело село и половнина.
През това време Люси пак се появи, не се отказва лено и това ме обнадеждава, че ще стане човек от него.
Първа почивка на поляната и изчакване на Люси...това е, минали сме само 1/3 от пътеката, но за сметка на това
сме свършили всичката вода и в нас, и в моторите.
Мишо даже си беше проснал прането /виж горната снимка/ и ни чакаше, ние пък не сме на норма, караме си за кеФ.
Дано жена му види снимката колко е доволен, да не си помисли, че го мъчим момчето нещо, не за друго.
От там раздадохме една газ, не сме спирали защото вече бяхме нависоко и температурата на сянка беше МИНУС много.
Качихме се до заветната точка, един овчарник на билот, по-точно на 120метра от него, точно там съединителят който спечели
толкова титли тази година отказа.
Мищо все пак отиде, видя откъде изгрява слънцето и после се спусна надолу, все едно го гонеше Н..а Кар#$%&ва...
Дядо също беше доволен, каза че това е най-екстремната пътека в кариерата му, а аз му обещах догодина да направим нов рекорд.
После как се прибрахме и защо ще помоля Мишо да разкаже, има да трупа постове ТУК...
Ето ни в Жакузито с 45градусова минерална вода, а всичко наоколо е ЛЕД, /виж тревата и пода/
Взе да се мръква, а никой не искаше да си тръгва, аз пък взех да се притеснявам, ами ако поискат сега и компания за вечерта...
Нещо взе да ми става лошо, дали не е от монитора който незнайно защо трепери цял след обяд, а и клавиатурата нещо лепне...
Кво ли съм гледал преди това не мога да си спомня, май започваше с Ю....и завършваше на орн...абе изчезвам. лошо ми е...
0888984256
"
Коментар