Етрополските моторджии.

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Тука в Етрополе вече се роиха бая моторджии и дано с всяко каране да виждаме и по някое ново лице, млада надежда или пък някой нов инат, дърт пръч ,както ни вика Славчо, щото като сме по-много и приключенията ни са по-интересни..Вече можем да направим и клуб на Ямаха Serow 225 кубика- имаме си четири.

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

Тошка справих се

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Етрополските моторджии.

Днес отново покарах,обаче тоя път не бях сам а с Дедо и един нов участник с АТВ.


Нета обаче нещо не ми върви тая вечер така че ще пусна една снимка от финала и ще чакам Тодор да пише или нета да ми тръгне!

А в същност ето така изглеждаше на Георги АТВ то след последната отсечка.



Важно е че няма травми а щетите са поправими.


п.п. Дано не ни е псувал Георги много,ама той Тодор водеше.....

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Етрополските моторджии.

И тъй, гледам Тодор още не е намерил време за писане а на мен нета ми работи вече, па да взема да кача снимките от неделята докато не съм забравил какво беше!

Та Дедо, звъни в 8ч сутринта - по нощите в неделя, аз още спА от тежката (пак) съботна вечер и разправя как до обяд трябва да сме готови за излитане че ще имаме гости които искат да покарат из района.

Речено сторено,тръгнахме Аз Тодор и Георги а другия участник ни чакаше в Бойковец.

Някъде около с.Бойковец.





Гошката позира весело, все още не подозирайки какво го очаква, а Дедо си снима!



Следваща спирка при колегата guncho55
в Бойковец който като ни видя какви сме Убавци, кални още от старта ни покани да почерпи само и само да не го тормозим в тая кал да идва да се мъчи.Рекох си, ми супер....ама Тодор нали все бърза!!! Е, нищо ама следващият път ако не дойде с нас направо оставаме та да види кое е по добре.

Е продължаваме.

Тодор води както се знае вече, обаче Георги бързо се "светна" че Дедо не подбира много къде минава и от време на време проверяваше сам трасето.





И така горе долу добре докато не стигнахме до тук.









След като преминахме и тук с зор и уж бяхме се измъкнали на чисто и безпроблемно вече място се оказа че не е точно така за АТВ!

Колкото и да Ви се вижда елементарно на снимка се оказа невъзможно преминаването напред за Георги по тая пътека.


Та и с помощ от приятел.



И така последва връщане 10ина метра назад и търсене на алтернативен маршрут който в един момент отново се оказа лош за АТВ-то!
Последва преобръщане 1-2 пъти и яко надуване след това за да се върнем в играта.И след като се справихме с дружни усилия и вече правехме план за бира......последва втори тур при който Кавазакито показа как се прави тройно салто със странични претъркулвния или поне нещо от сорта!Снимки нямам ама май Дедо има, ма не е важно, важно е че всичко мина с малкия дявол - пластмаси и жилеза!!!


И те така при нас е весело до следващият път от мен.

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Както винаги, с малко закъснение, да добавя и аз некои съображения към репортажа на Иван за неделното ни каране заедно с новия ни приятел Георги с АТВ и защо не обичам в групата да има АТВ....

В началото всичко беше супер, неусетно врътнахме 30 километра .










Е , имаше едно пренасяне през дърво, но още бяхме свежи







После се престорих на Йоан кръстител и прекарах групата през една река. Тук ще видите Танги , дето искаше да мине сух на другия бряг, как гледа бента, като хубава жена, от която му се иска ама не му стиска . Било тясно. А бре холан ората пари дават за тясно......







Георги с АТВ -то и той търсеше мост







Накрая разбраха,че като няма риба- моториста ще става на риба.....















После карахме много километри безпроблемно











Под ТВ кулата обаче ни започнаха проблемите,пътеката стана тясна и четириколката а,а да се преметне. Танги слезе в дола да и търси друг път и Гошо го последва. Аз продължих напред за да ги посрещна оттатък. Чаках, чаках, няма ги. Намерих мотора на Иван-него го няма,







и в ушите ми свирна едно та,та,ти та - та,та,ти,та - та ти, тит. И верно - Гошо се отърколил и зверо му спрял в една подраст .











И се оплел из младиките като арестуван







Мале, какъв зор докато го разплетем и да го дръпнем един метър нагоре. Пот и запиняне и пак ай-рууп и бутане и пот. Яко се беше оплела тая джедия... а тия се хилят, ма т’ва е само в началото...








Най-после спасен..







Аз повече снимки нямам, но вчера Танги е описал как АТВ-то направи още едно и то тройно салто мортале и нема вече здрави пласмаси, но добре е ,че Гошо успя пак да се търкули настрани и макар,че разля една кофа адреналин си остана здрав и корав пич без забележки.

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

В неделя натоварихме четири мотора на камиона и Славчо ни подкара към Зверино. Имахме да връщаме визита на тамошните зверски карачи. Преди Джурово ни чакаше Гошо от Голям извор, който беше скокнал през баира с мотора си.




Разтоварване в Зверино пред кръчмата





По едно време гледам на тоя хубав мотор някой завързал мнооого миризливо чорапче за кадем и против уроки.





Момчетата от Зверино ни чакаха на пистата над селото, където се и озовахме след десетина минути














И след това започна едно магическо каране по едни бая,бая стръмни пътечки доволно дозирани с клони отгоре и як каманак и ронляк отдоло. А, и хубави “S” класа завойчета. Та като казах “магически” имах предвид колегата от Зверимо, който на свой терен караше дори без предна гума....








От време навреме се изчаквахме и гледахме сеири..





По едно време спряхме и взехме да се чудим къде са се изгубили другите , а то да се окаже, че ние сме се изгубили по чукарите..








И тук,там малко заигравки











Е тука накрая се сбрахме всички след изкачване на една много силна пътека





След подмятането по стръмното на човек му иде да литне








А на цайса, като се довлече пълзешком до бараката му идеше да ритне два пъти и да умре





Та на това стръмно, Фърки, като подминал Славчо ,който по това време копаел отводнителни канали, му помахал дори с ръка и си отишъл... Да ,ама ,обаче – той не буксувал , защото му била по-мека гумата, и не само ,че била по-мека ами се оказа ,че е спукана,ама не само задната ами и предната. И двете дядо попе... Ми сега-вика Славчо- ще ми махаш , а, гаднярче... не си гризи ноктите ами гътай мотора.

[Pacharoza]

От: Етрополските моторджии.

Май някой трябва да черпи за нов мотор.

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

той не си вдига телефона даже та за черпене да не говорим

[SLAVIGRUP]

От: Етрополските моторджии.

Тошка две поправки първо моторите бяхме 6,второ чорапите бяха ДВА другият знаеш къде беше,на другият хубав мотор

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Етрополските моторджии.

Май някой трябва да черпи за нов мотор.

Еййй, от теб не мой са укрие нищо!



п.п. Черпи момчето Стояне ЧЕРПИ, доволен е от мотора поне за сега!

[Pacharoza]

От: Етрополските моторджии.

Еййй, от теб не мой са укрие нищо!

Е какво да направя като първо на мен го показа

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

Верно , че бяхме шест души в кабината бе ,Славо- май взех да остарявам. Но да пусна и продължението:

Добре е, че дедо Тодор носи инструменти, а Наро – лепенки,ама помпа-нанай си. Та се наложи двама доброволци : Нарцис и Тачи да скокнат до не’ква маала и да земат на некаква женица от колата помпата.
Докато ги чакахме пообиколих баирите наоколо-красота- гледки!







Връщам се и гледам пет – шест мотора орат една много стръмна ливада с бабунки,ма бръмчене, ма търкалета.. той дедо Вазов го е рекъл : тръгват като тигри –падат като овци... Смеят се на сърнето, че е слабичко ,ама като тръгна по такъв стръмул си го качвам незамисляйки се. Ма що нема се, кой мен да ме снима..

И пак в сервиза: търсене, търкане, лепене, сушене







И голямата битка с монтажа на външните гуми







И докато в една част на сервиза лепят гуми, в другата на Славчо мотора му рече ,че нема масло за съединителя- нали е модерен. Те така се засмуква масълце с тръбичка и се цвъка капка по капка в една гилза 12 калибър, та успея да си калиброва хамбриажо.





И всички взеха да си преглеждат гумите







И като сме почнали с ремонти, я да караме наред



После покарахме хубаво нагоре към Ръжана, но снимах само когато чакахме ариегарда



Е, го тука Георги издокаран като американски долар,и чистичък,защото не се търкаля като мем по пътеките

[Тодор Етрополе]

От: Етрополските моторджии.

А тук се качихме на връх Братил / или нещо такова /




Бехме тука в тоя историческо момент следните мотоциклисти от дясно на ляво / дано не правя много грешки /
Славчо, Георги, Цайса-Краси,мен ма нема, ама мотора ми е там с пълномощно, Нарцис, отзад май е каращия XR, после оранжевия Камен и бакшиша N 1 / Или Пешо или Иво/, иде Вожда-Красимир, малкото Фърчило,Владо, другия бакшиш /Иво или Пешо/ и Тачи, не виждам Митака и май това бяхме.

И тука на Вожда му клекна задната гума. Долу на седлото пак отворихме сервиза.
А всички останали започнаха упорито да бият чело по един екстремално екстремен екстрем, в смисъл –стръмен, тревуляв склон пригоден за изпълнение на задно салто.
Аз пък мисля да се прекръстя от Тодор на Veni, Vidi, Vici. Може и за по-кратко Триве.От друга страна пък като минах дърветата над стръмното, така фърлих мотора,че паднах като тулуп , а той направи двоен Салпов и дотроши окончателно калника и стопа...

Гошо Етрополски обаче скъса веригата.
За всеобщ късмет обаче Тодор Триве е и пещерняк и винаги носи въже







Наро, вдигна на крак и мотора на Вожда и благополучно се смъкнахме от планината ,та право на рибарника на /дали не беше Стилиан/ . Бири, облаци, пържени картофки и пресен пържен шаран...























После се довозихме до Зверино и натоварохме машините








Ама пихме и още по една бира за изпроводяк в ресторанта на центъра