Разходки около Враца

[ACCELERATOR]

До: Разходки около Враца

Здравейте
Преди 2ч се прибрах, но чак сега сядам пред компютъра - 1 час само мих калта от днес по дрехите ми
Но, да караме по ред. Първо ще разкажа за вчерашното ни каране. И така, събрахме се както обикновено, и тръгнахме по пътеката, която минава до железопътната линия. Там, където пътеката излиза близо до магистралата Мездра-Враца, спряхме да изчакаме поизостаналите. По едно време откъм магистралата се чу странен шум, и се появи нещо оранжево със светлинка по средата, приличащо на ниско-летящо НЛО. Оказа се, че това бил Десо с КТМ-а. Не разбрах дойде по магистралата, но приближаваше с доста прилична скорост . Тук чакаме Цвятко да се появи...


..и обсъждахме новите пиньони на КТМ-а..
Врабеца гледа дали не се задава Цвятко:


Десо:


Както и да е, Цвятко най-сетне се появи, и тръгнахме. Първото по-сериозно препядствие беше тази река:


Десо с АТВ-то направо я прелетя, без да му мисли много. Останалите обаче, след кратко чудене и търсене на по-тесни бродове, се престрашихме. Водата се оказа на места до над коленете, така че се понамокрихме хубаво. Ботушите ми се напълниха с вода, която така и не излезе оттам до края на деня
Тук сме на пистата край Боденец:


Десо не можа да се сдържи да не врътне няколко обиколки:


Малко на задни гуми:


Скокове:


По принцип се очертаваше каране тип разходка, даже имеше идея да се разходим до Роман, нооооо... Какво би било разходка с водач Десо, без да има поне няколко хубави забатачвания? Дотук беше лесният терен.
Тия мотори нещо са заели много странни пози.. И някакви хора се разхождат около тях... Какво ли е станало?!


А, имало и още - някои пробват различен маршрут...


.. След 5 минути..


Забелязахте ли Ицо отгоре? Качи го от първият път. Останалите се поозориха от комбинацията от шума и кал (тъкмо спря да вали).

След още 10 минути...


Като не става на ход, ще се пробват алтернативни методи :


Като не става и с бутане, се качва Ицо:


В крайна сметка всички го качихме. Аз от първият път, почти успях до края . Обаче това беше само началото. Последваха още няколко забатачвания, включително една „пътека“ през едни трънки и клони, където почти успях да кипна мотора. После пък се измъчих на един баир, който беше 3 пъти по-дълъг от горния, който 3 пъти се мъчих да кача, докато успея.. Ми трябвало просто да се качи на 2-а, с газ до дупка.. Ама това го разбрах по трудният начин, и накрая направо бях капнал. После падах като круша.
Ето ни вече капнали, кални и гладни:

[ACCELERATOR]

До: Разходки около Враца

А ето малко снимки и от днешното каране. От първата му част снимки нямам. Само ще спомена, няколко ключови думи: Десо, гора, кал, забатачвания, кал, падания, кал, баири..
Понаиграх се с тях, и реших да ги оставя да се мъчат, че и без това само ги бавех, и да се присъединя към по-миролюбивата група. Решихме да навестим манастир св.Иван Пусти. Само дето ни водеше другият любител на забатачванията - Цвятко. За по-напряко реши да ни прекара през едно мочурище - 20м дълго, достатъчно, за да се окаляме до уши, и да си намерим работа за половин час . Пръв го мина Врабеца, който го прелетя на задна гума, без да се замисля. Каза, че трябвало да се мине с газ, иначе - лошо. Последва го и Здравко, който го мина на магия. „Давай, ама се засили хубаво“, вика ми и Здравко. Добре, с газ, засилвам се... Влязох аз с газ, обаче някъде в мочурляка ударих някакъв пън, или нещо такова - така и не видях, защото имаше трева до кръста. Последва едно ефектно салто, и се цопнах в калта по гръб . Като казвам кал, имам предвид мочурище, в което като стъпиш, и крака ти потъва почти до коляно, и не можеш да го измъкнеш... Останалите ме последваха.. в забатачването
Тук се снимахме за спомен, след като всички сме вече от другата страна. От зор телефона ми се е запотил.. На заден план вдясно от Росен се вижда мочурляка


Аз и здравко сме най-кални:


Ето ни вече на манастира. Попът беше много колоритен:


Тия двамата нещо.. 8-ми март е де


Тук - групова снимка за спомен, пред новореставрирания манастир. Всички искат да с снимат с колоритният поп, но той нещо се дърпа:


Цвятко се мъчи да го убеждава, но той не иска и не иска.. Май се беше уплашил от вида и „чистите“ ни дрехи . А може би от нещо друго (цитирам Цвятко, след като излязохме от мочурляка: „Тая кал май е от Миризливата“ )


До манастира има и една пещера:


..която е и идеално местенце за барбекю лятото:




Моторите:


Ей тая снимка ми е любимата „Място за отпадъци“ (написано с църковен шрифт ). Май са объркали надписа. Трябало е да напишат „Място за паданици“. Питайте Радко (на заден план, в странна поза)



Тук вече изправен:


Пейзаж от мястото за отпадъците:


Хубава работа...


... ама българска:


Ето това се виждаше през оградата на манастира. И то не при мястото за отпадъци.. Всички кутии от латекси, найлони и всякакви други строителни боклуци, които можете да се сетите, бяха хвърлени точно до манастира, в едно дере. На снимката не си личи, но дерето е почти отвесно, почти няма начин всичко това да се почисти, освен ако не сте вързани с въжета..


Последва хапване в едно крайпътно заведение, и - към вкъщи.

[The Bear]

До: Разходки около Враца

ще пише и тук и в сайта на клуба www.hard-riders.bg добре си дошъл да караш с нас.

www.hard-riders.com става по-добре. :-)


Благодаря за поканата!
Ама аз днес вече "карах" с вас. :-) То аз в такива условия (50 см стопен до нула сняг в рамките на последните 8 дни) не се забивам по трудни терени, ама днес се забих, и то хубавата... Тъй като изведнъж се събрахме около 15 мотора и 4-5 АТВ-та, стана тясно, първите вече се мъчеха по едни екстеми неизпробвани от мен досега, и аз вместо да си чакам реда, тръгнах с една група мотористи нагоре, но скоро вече бяхме на Трудовашката чешма без нищо интересно да стане, хората зачакаха и запушиха, и аз след 2 неуспешни (заради калта) опита да кача едно баирче преди чешмата, реших да се върна до Згориград да пробвам нещо от тия екстеми дето не ги бях пробвал. Точно когато слязох долу, всички колеги явно току-що привършваха с началния доста труден и омазан участък. В началото бяха захвърлени 5-6 велосипеда на публиката :-). Първия опит не ме отведе докъдето трябва. Когато захождах за втори, отгоре слезе един фен, с който се познаваме, но аз съм му забравил името :-), та направих втори много неловък опит, а човека направи неговия втори успешен, и, явно реши че няма да успея въобще да се кача, и ме отписа. Ама аз упорит, след още 2 опита по разораната отвсякъде кал, със сетни сили, вече пърпорех нагоре из гората. Следвах пресните следи от АТВ-та и мотори, които водеха вече надолу, последва набиване в един екстрем (през поток), а на отсрещния склон видях групата дето гонех, само че там нямаше АТВ-та вече, не знам къде са се отделили. Та, там на този заветен склон, първия ми опит не доведе до изкачване на стръмнината, Ицо с WR-а ми посочи накъде да мина уж за по-лесно, ама аз за да ида там се наложи да се върна наобратно през потока на отсрещния склон, и докато обърнах там, чух как групата затръгва нагоре, явно са си помислили че се връщам. Аз пак опитах, уж по лесното, ама като се замотах там из тая кална горичка, колко теглене и бутане му теглих на тоя Доминатор не знам, ама балдисах, целия вир вода от пот, че се бях навлекъл и със сума дрехи, повече от половин час се въртях там, барем 10 пъти го изпусках насам-натам (добре че още на сборния пункт предвидливо си прибрах поне огледалото в раницата, иначе сигурно вече да е поникнало горе) и така и не можех да се кача... Заваля лек дъждец, а аз накрая за капак на всичко (тъкмо намерих уж удобна линия между дърветата нагоре и се гласех за нея), изпуснах магарето 2 метра назад и в какво се удари не разбрах, ама лявата част на кормилото доби формата на кормило на пистов мАтор. Път нагоре за мен вече нямаше. Въпроса беше вече да се прибера с "изчуфиленото" кормило наобратно през нелекия екстрем през потока и след него малко. Късмет - след малко вече бях на леко място вече, и оттам си тръгнах пребит, окалян и на.кан :-).
Абе знам си аз, че тоя Доминатор си е кекав на такава неистова кал, ама те, рекох да се отъркалям, а и да не се излагам.

Това от мен. Айде до другия път. Дано е малко по-сухо, че гледам 17-ска гума баш за кал няма никакви, или поне аз не намирам...

[vov]

До: Разходки около Враца

www.hard-riders.com става по-добре. :-)


Това от мен. Айде до другия път. Дано е малко по-сухо, че гледам 17-ска гума баш за кал няма никакви, или поне аз не намирам...

Незнам къде си търсил, но 17-ки има при Литовски!!!

[Desislav Cekov]

До: Разходки около Враца

Не се отказвайте де, трябва много каране по трудни места за да се научите. След това всичко ви се струва лесно и просто. Никои не се е родим научен. Ние също в началото имахме много трудности, а пък и на нас не е имало кои да ни показва какво да направим. Сами сме откривали топлата вода. Естествено това е ако искате да се научите да карате яко, ако ли не има и друга група която не си дава зор и кара колкото да не ходи пеш, лошо няма !

[Desislav Cekov]

До: Разходки около Враца

... Какво би било разходка с водач Десо, без да има поне няколко хубави забатачвания?...После пък се измъчих на един баир, който беше 3 пъти по-дълъг от горния, който 3 пъти се мъчих да кача, докато успея.. Ми трябвало просто да се качи на 2-а, с газ до дупка.. Ама това го разбрах по трудният начин, и накрая направо бях капнал. После падах като круша. ...

Много неща ще разбереш стига да го искаш, виждаш и нивото на някои от старите ендуристи. Видя и днешния резултат при качването ти на онзи екстриим. Само напани малко на физическата подготовка
Иначе нашата група е винаги така, ако има лесен и труден път избираме втория.

[The Bear]

До: Разходки около Враца

Незнам къде си търсил, но 17-ки има при Литовски!!!

Под "за кал" имам предвид производителят да е написал че е за кал, т.е за меки терени (пясък, кал). Има 3-4 вида кросови гуми - за меко, средно твърдо, твърдо. Това имах предвид.

[ACCELERATOR]

До: Разходки около Враца

Искам само да кажа на по-новите участници в темата, че наскоро в нашият раздел (Ендуро) имаше промени, и се реши темите за пътешествия и разходки да се разделят на две, като в едната (тази), останат само снимките и разказите, а коментарите и останалите приказки (каквото ви е на душата ) - пишете в:
цъкни тук
Предполагам, че в най-скоро време, модераторите ще преместят последните мнения там, но ще ги помоля да оставят това мнение тук, за да не се чудят останалите защо им няма мненията

[ACCELERATOR]

До: Разходки около Враца

Отдавна не съм качвал снимки, защото все не ми остава време, но ето че се реших да кача малко от последният уикенд.
В събота направихме едно доста добро 100-километрово преходче по маршрута Враца-Паволче-Челопек-Лутиброд-Игнатица-7те престола и обратно. Карането беше доста скоростно - все пак водеше Ицо . Снимките по-долу са някъде между Игнатица и 7те престола, в една много живописна и красива махала, където спряхме за малка почивка и да пием вода.

Снимките както винаги не са с добро качество, но все пак се вижда рекичката, къщата, мостчетата, каручката и т.н. - пейзажче като извадено отпреди 200г.. Жалко, че не бях с истинският фотоапарат:


Калин и част от моторите:


Имахме и гост от София - Светли с Ямаха YZ426, който между другото се представи доста добре :


И останалите :


Ако се чудите кой живее там - ето кой:


Малко по-нагоре, излизаме по билото:


Я, някой ме щракнал и мен:




На горната снимка тръгваме към 7те престола. Там хапнахме и пийнахме, и дойдоха Стоян и Росен. На връщане обаче..


..спукана гума. За съжаление не просто спукана, а направо сцепена. Дори и спреят не помогна, както се вижда. Наложи се да караме внимателно на връщане, но всичко се размина ОК.



На следващият ден пък покарахме аз, Здравко, Радко, Митко и Цвятко.
Почивка на Челопек.

Ако знаехме какво ни чака... Цвятко трябваше да се върне, защото имаше малко работа, а ние тръгнахме по каменистата пътека от пост 17 на тази тема - втората половина от снимките. Така и не успях да снимам там, защото беше голямо тегло, носене и бутане. Едва си поемах дъх накрая
В крайна сметка излязохме до Ушите, където още имаше доста сняг. Това е моторът на Митака, но за щастие го изкара лесно. Въпреки, че снегът беше много дълбок, той беше толкова твърд, че моторите се движеха спокойно по него, без да затънат, както и ние. Подадеш ли маалко газ обаче, веднага се вкопаваш:


Този дебел над метър на места, утъпкан сняг, няма стопяване поне още месец. Радко се спуска внимателно:




По-натам спряхме на една полянка да починем.






... и да се снимаме за спомен:




В Очиндол към нас се присъединиха Цвятко и Стоян. Оттам тръгнахме да търсим нови преки пътеки от Очиндол то Оплетня.
Първият път ударихме на камък - стигнахме до тук:



Пътеката беше много тясна и камениста, и в крайна сметка стигнахме до тази урва. Цвятко се връща от разузнаване - "не става надолу":



Направо - също:


Нито пък - нагоре:


Остава - обратно. В дъното се вижда мотора на Здравко на края на пътеката. Оттам трябва и да се върнем:



Този път обаче открихме верният път. Стига се до една кошара, а под нея - страхотни полянки с цъфнали дървета:


Минаваме през полянките, и се озоваваме на една каменна река - огромна - широка и дълга:






Надолу, зад хълма е Оплетня:


Тръгнахме, защото Радко вече ни чакаше при механата при Дядо Йоцо:

[Desislav Cekov]

До: Разходки около Враца

Браво Деяне, няма да се излагаме...
Даваите тази събота и неделя да се организираме да направим преход до Берковица или Вършец!?

[eti]

До: Разходки около Враца

Супер снимки браво.С удоволствие бих карал пак със вашата група,поздрави на всички

[ACCELERATOR]

До: Разходки около Враца

Браво Деяне, няма да се излагаме...
Даваите тази събота и неделя да се организираме да направим преход до Берковица или Вършец!?

Идеално. Отдавна ми се кара в тази посока. Утре ще сменя маслото, че вече навъртях 1000км за няма и месец. Купих си и задни накладки рейсингови, и тях ще ги сложа, така че за събота съм на линия

Супер снимки браво.С удоволствие бих карал пак със вашата група,поздрави на всички

Добре си дошъл

[търся]

Някои може ли да каже колко километра е от хижа Пършевица до село Миланово