Tweet
Ами,.....след някокостотин мили и първите впечатления....Това чудо.. , е друг тип мотор,друг вид усещане . За всеки който, е карал само японски или европейски мотори....това тука е тотално нещо различно. И не, от негативна гледна точка. Може би, е до индивидуално усещане...Първоначално като го купих, бях с големи"резерви" , затова и не инвестирах много пари в това начинание. Особенно след първите проблеми. Но, и проблемите, бяха резултат от моите грешки..После, последваха, първите опознавания. Досега, тука съм имал само японски мотори. Още , си пазя старото сузуки VL 800 Volusia. До скоро имах и Yamaha roadstar 1600, преди това хонда VTX....
След ремонта, на другият ден, мой колега, американец ме покани на барбекю в неговата къща и да тестваме неговият Indian..Не е далече...час, час и нещо. Селски пътища, никакъв трафик..Бях толкова ...притеснен, че свалих всичките координати и телефони,на всичките възможни фирми, които могат , ,в случай на нещо да ме вземат с мотора. Но, и аз съм абсолютно сам тука. Без приятели, роднини..
Още, първите няколко мили усетих, че това чудо е ...тежко и върви много..Напомни ми на ямахата, но там всичко беше някакси....по детски.Тука, всичко е ..брутално.По номинал, ямахата е по мощна, но това я певъзхожда със сигурност.Като, превключваш....всички разбират че превключваш. Спираш и търсиш неутралната...е успех...За вибрациите, да не говориме...Паркинсон...не ..Харли.. Ако японските, работеха като шевни машинки, това работи като на дядо ти трактора (на два цилиндъра от осем)...Всеки момент чаках да спре и до там...Като върви има толкова непонятни шумове от двигателя, че всеки път се молех...просто да се прибера.
После..след седмица каране...реших.... ще продам сузукито и ще го оставя...Да,това е моят мотор....Определено, в тези американски железа, има някаква магия. Но пак....всичко е много индивидуално...
Сузукито с кожата . Всичко е мое дело.
Това е преди години...кожата и цветовете са още ярки...
След почти 10 години...слъцето и времето не пощадиха нищо...
Последно на сузукито... нови кожени ръкохватки..
След ремонта, на другият ден, мой колега, американец ме покани на барбекю в неговата къща и да тестваме неговият Indian..Не е далече...час, час и нещо. Селски пътища, никакъв трафик..Бях толкова ...притеснен, че свалих всичките координати и телефони,на всичките възможни фирми, които могат , ,в случай на нещо да ме вземат с мотора. Но, и аз съм абсолютно сам тука. Без приятели, роднини..
Още, първите няколко мили усетих, че това чудо е ...тежко и върви много..Напомни ми на ямахата, но там всичко беше някакси....по детски.Тука, всичко е ..брутално.По номинал, ямахата е по мощна, но това я певъзхожда със сигурност.Като, превключваш....всички разбират че превключваш. Спираш и търсиш неутралната...е успех...За вибрациите, да не говориме...Паркинсон...не ..Харли.. Ако японските, работеха като шевни машинки, това работи като на дядо ти трактора (на два цилиндъра от осем)...Всеки момент чаках да спре и до там...Като върви има толкова непонятни шумове от двигателя, че всеки път се молех...просто да се прибера.
После..след седмица каране...реших.... ще продам сузукито и ще го оставя...Да,това е моят мотор....Определено, в тези американски железа, има някаква магия. Но пак....всичко е много индивидуално...
Сузукито с кожата . Всичко е мое дело.
Това е преди години...кожата и цветовете са още ярки...
След почти 10 години...слъцето и времето не пощадиха нищо...
Последно на сузукито... нови кожени ръкохватки..
! Много километри и здрави гуми!
Коментар