Tweet
Някъде в края на отминалата Есен, все по силно взе да ме гложди идеята да се сдобия с второ возило. Както и сами, от опит, знаете тази мисъл е непримирима и незатихваща та чак до болезненост. Е, какво пък толкова, като не можем да се преборим с порока да вземем да му се отдадем. Речено - сторено. Няколко безсънни нощи в трескаво ровене по обявите в нета, няколко разговора с хора, вече имащи опит върху набелязанта "жертва", бързо посещение за оглед и ей го на, решението е взето, покупката е уговорена, плана е скроен и тъй като пътуването до Карлово с автобус не е от най-приятните, на помощ, още при първият зов, се притече верен другар.
Хехе, притече се човека, ама не прецени добре обстоятелствата. Че то желанието да помогнеш на приятел е едно, а да караш BMW GS 1150 Adventure рамо до рамо с селскостопански инвентар си е съвсем друго нещо. Ей убеждавах, го тоя мити Димо, ама не ще. Дори варианта да натоварим малкото моторче в куфарите на Адвенчъра и да се возим като бели хора не успя да го размекне
(това разбира се е шега, причината поради която променихме плана си беше съвсем истинска и уважителна 
и независимо, че не се получи искам да благодаря на Димо).
Ама както обикновено в трудни ситуации, съдбата винаги подава ръка. При това в характерният си, шегаджииски стил. Като е писано да е Adventure, Adventure ще е!!!
И кой да е той... амо как кой, някой с чувство за хумор, че то картината, която ще видите по-долу го изисква... и още как. Ili4, благодаря ти за жертвите приятелю!
.JPG)
Без излишна суетня спретнахме плана и рано сутринта се понесохме към Карлово. Ili4 навиваше здраво, а аз откривах за първи път удоволствието да се наслаждаваш на пътуването от задната седалка. Не е лошо да ви кажа. Гледката към заснежените върхове си е истинско удоволствие.
.JPG)
Минахме покрай гр.Баня, където е този впечатляваш паметник на една умираща техническа и военна мощ (снимката е от предишната седмица)
.JPG)
Пристигнахме при бодрият продавач. Формалноситие оформихме бързо и беше време да "полетя" възседнал новата придобивка. ДА ама НЕ!!!
Точно се канех да потегля и "страшната хала" замлъкна смутено. Ами сега? 
Продавача се сконфузи, аз се изненадах неприятно, а страховитата твар не ще и не ще да запали.
.JPG)
Че като му налетяхме... като се развъртяха едни отвертки, гидорета, гаечни ключове... МАЛИИИИИ... за малко да си купя поредното возило в насипно състояние (май ще ми е за трети път).Ili4 взе да подхвърля, че така дори по-лесно ще го съберем в куфарите 
Ама и запознанство! Моторетката не се дава. Ха сега фара не свети, ха и стопа също, ха сега мигачите не работят, ха и въздушен филтър няма... Ха стига бре!!!... ние сме дошли мотор да купуваме, не първа помощ да му оказваме
.JPG)
Е, разгеле кандиса. Разбра че в ръцете на "истински" моторист
попада, а не при поредният гръцки лаик експлоататор... тия "истинските" да знаете бая мотори са бутали и под бая са лежали. Не се дават лесно...
За крушки тичат, от съседните мотори части разглобяват, само на къси и без мигачи ще карат, ама честта си в Карлово няма да оставят.
С 300 зора потеглихме. Каква гледка сме били е ясно от тази снимка... и после се чудя защо на Илиян колегите мотористи му махат, а на мен не щат уж караме един зад друг, а мен за слива не ме броят... абе колеги, бъдете малко по толерантни бреее... "И аз съм хора!" и аз душа возя... и аз газ уж раздавам...
.JPG)
Как стигнахме до Пловдив не е важно. По-важното е че щом срещнахме първият "истински" моторист честта ми беше спасена... Че има око човека е повече от ясно... На Honda-та ще се качи я, няма да си губи времето по някакви BMW-нца... Да му се чудиш защо седмица по-късно точно BMW си заръъча да му дирят из английско... Дали пък аз нямам вина... дали пък точно заради мен и моята нова косачка, тоя мил господин в оранжева фланела не се отказа форевър от японската марка
.JPG)
Хихихи, всички детайли са без значение, когато душата пее, а сърцето моторджийско, развълнувано от щастие тупа изпод тежкия екип. А че беше весело и забавно е ясно и без повече обяснения, нали?
.JPG)
И след толкова приключения няма как да не избухне дива радост... Нов мотор си е това, не е шега работа!!!
.JPG)
Ето го и повода - Honda XL250 Degree 1995.
Естествено по обратният път До София машинката се представи отлично. Е, вярно е че по звук го докарва на косачка, вярно е че скороститие над 100 км. са по-скоро пожелателни, вярно е че тясната седалка има неистово желание да си станем по-близки отколкото на мен ми се иска, но кой това ти гледа, важното е да се обичаме, да се разбираме и да си помагаме! Да ми е честит!
Хехе, притече се човека, ама не прецени добре обстоятелствата. Че то желанието да помогнеш на приятел е едно, а да караш BMW GS 1150 Adventure рамо до рамо с селскостопански инвентар си е съвсем друго нещо. Ей убеждавах, го тоя мити Димо, ама не ще. Дори варианта да натоварим малкото моторче в куфарите на Адвенчъра и да се возим като бели хора не успя да го размекне
(това разбира се е шега, причината поради която променихме плана си беше съвсем истинска и уважителна и независимо, че не се получи искам да благодаря на Димо). Ама както обикновено в трудни ситуации, съдбата винаги подава ръка. При това в характерният си, шегаджииски стил. Като е писано да е Adventure, Adventure ще е!!!
И кой да е той... амо как кой, някой с чувство за хумор, че то картината, която ще видите по-долу го изисква... и още как. Ili4, благодаря ти за жертвите приятелю! Без излишна суетня спретнахме плана и рано сутринта се понесохме към Карлово. Ili4 навиваше здраво, а аз откривах за първи път удоволствието да се наслаждаваш на пътуването от задната седалка. Не е лошо да ви кажа. Гледката към заснежените върхове си е истинско удоволствие.
Минахме покрай гр.Баня, където е този впечатляваш паметник на една умираща техническа и военна мощ (снимката е от предишната седмица)
Пристигнахме при бодрият продавач. Формалноситие оформихме бързо и беше време да "полетя" възседнал новата придобивка. ДА ама НЕ!!!
Точно се канех да потегля и "страшната хала" замлъкна смутено. Ами сега? Продавача се сконфузи, аз се изненадах неприятно, а страховитата твар не ще и не ще да запали. Че като му налетяхме... като се развъртяха едни отвертки, гидорета, гаечни ключове... МАЛИИИИИ... за малко да си купя поредното возило в насипно състояние (май ще ми е за трети път
).Ili4 взе да подхвърля, че така дори по-лесно ще го съберем в куфарите Ама и запознанство! Моторетката не се дава. Ха сега фара не свети, ха и стопа също, ха сега мигачите не работят, ха и въздушен филтър няма... Ха стига бре!!!... ние сме дошли мотор да купуваме, не първа помощ да му оказваме
Е, разгеле кандиса. Разбра че в ръцете на "истински" моторист
попада, а не при поредният гръцки лаик експлоататор... тия "истинските" да знаете бая мотори са бутали и под бая са лежали. Не се дават лесно... За крушки тичат, от съседните мотори части разглобяват, само на къси и без мигачи ще карат, ама честта си в Карлово няма да оставят. С 300 зора потеглихме. Каква гледка сме били е ясно от тази снимка... и после се чудя защо на Илиян колегите мотористи му махат, а на мен не щат
уж караме един зад друг, а мен за слива не ме броят... абе колеги, бъдете малко по толерантни бреее... "И аз съм хора!" и аз душа возя... и аз газ уж раздавам...Как стигнахме до Пловдив не е важно. По-важното е че щом срещнахме първият "истински" моторист честта ми беше спасена... Че има око човека е повече от ясно... На Honda-та ще се качи я, няма да си губи времето по някакви BMW-нца... Да му се чудиш защо седмица по-късно точно BMW си заръъча да му дирят из английско...
Дали пък аз нямам вина... дали пък точно заради мен и моята нова косачка, тоя мил господин в оранжева фланела не се отказа форевър от японската марка Хихихи, всички детайли са без значение, когато душата пее, а сърцето моторджийско, развълнувано от щастие тупа изпод тежкия екип. А че беше весело и забавно е ясно и без повече обяснения, нали?
И след толкова приключения няма как да не избухне дива радост... Нов мотор си е това, не е шега работа!!!
Ето го и повода - Honda XL250 Degree 1995.
Естествено по обратният път До София машинката се представи отлично. Е, вярно е че по звук го докарва на косачка, вярно е че скороститие над 100 км. са по-скоро пожелателни, вярно е че тясната седалка има неистово желание да си станем по-близки отколкото на мен ми се иска, но кой това ти гледа, важното е да се обичаме, да се разбираме и да си помагаме! Да ми е честит!
Всъщност то предпродажбеното състояние на машинката не е по вина на производителя, а изцяло заради стопанина и. Бих казал, че това е перфектният пример, доказателство за любимият на Родригез рефрен:
Коментар