Tweet
До: “Типове” мотоциклетисти
много точно казано и аз съм на това мнение. Аз имах пистов мотор нищо особено и като излезнеме с други пистарки (кафе рокери) и ме гледат като некакъв боклук. Сега имам ендуро и крос и хората с които се возя не са такива. Ендуристите могат да се определят като характер на човека (ПИЧОВЕ) никога не сме оставяли някой в гората защото е по бавен; не може да кара; или пък мотора му е по грозен!!!
Първоначално публикуван от ЕМО
Преглед на мнение
Ако мога , бих имал мотори от всеки тип(без чопър).Но за пистарките не съм много съгласен с вас.На мен самия ми доставя страшно удоволствие да изляза на правата и да навия масура-адреналина е жесток,но избягвам да го правя защото усещам , че някъде ще се самоубия.
Това което не ми харасва при тях е по-скоро отношението по между им.Дълго време караха ендуро , но на асфалт и понякога се е случвало да карам с приятели пистаркаджий.Случвало се е да се качиме и на Бояна(знаете там където се събират след като ги изгониха от "Кравай" и "наклона") и едно нещо ми направи много лошо впечатление.Когато дойде някое момче с по-скромен мотор,нарежда се някъде накрая на опашката,застава до групата и си мълчи свит.Ако по някое време се престраши да каже някоя реплика , изобщо никой не му обръща внимание-все едно , че човека изобщо го няма(един вид-мани го тоя убитак).Съвсем други са нещата ако цъфне някой с нов ,лъскав и мощен мотор.Личи си че никой не го познава , но веднага става звездата на компанията(не само мотора , а и човека) и то не защото го разпитват за мотора,а ей така по-принцип.За мен лично повечето пистаркаджии са стойкаджии и комплексари (не всички разбира се има и свестни момчета ,но са много малко) от които една огромна част си купуват пистарки само за да блеснат (на колко ендура сте видели да се вози някоя наточена полугола манекенка-през лятото загледайте пистарките-даже за тях си има и название- каферокер
) -ако не вярвате зачетете им форума и ще видите как се тъпчат взаимно,нещо което тук го няма (е случва се на някой да му се резмаха пръст,но винаги е имало защо и винаги е било по тактичен начин). ОК. И те са мотористи(ако някой падне естествено , че ще спра за да видя жив ли е и има ли нужда от помощ) , но просто не ги уважавам като цяло(не че се заяждам с тях или ги дразня просто не ми идва отвътре, но гледам да съм по-далече от тях).
Имам един много добър приятел с пистарка.Миналата година му подариха един 125куб 4т ДР (завалията нема дУша да откъсне-само 9к.с.).От време на време с него ходим да караме по Люлин планина.Много пъти съм го карал да дойде с бригадата на по-сериозен преход , но винаги се измъквал,мрънкал ,измислял си е плоски оправдания.Накрая обаче изплю камъчето-"Ами страх ме е , че другите ща ме гледат накриво защото съм бавен и ще ме изгонят или ще ме зарежат някъде по горите".При което аз направо онемях!! А човека кара-е не за шампионата , но си е направо добър-с една 250ка или повече , направо ще ме скрие топката.Естествено първо последва дълго и изчерпателно конско и после дълго и изчерпателно обяснение как това никога не може да се случи(и въпреки всичко пак не идва-явно хич не му се вярва,след опита който има с неговите колеги). И след този разговор си дадох сметка , че едно от нещата които най-много ме радват при ендурото са хората(или както казват алпийците "Ако искаш да разбереш един човек какъв е , заведи го в планината"),защото когато бях новобранец никой , никога не ми се е сърдил че мотам групата(даже ми се обаждаха да караме пак и то хора които познавам от две седмици), никой никога не ме е изоставял,никога не са ме пришпорвали да бързам(даже настояваха да НЕ бързам ,да карам спокойно , с кеф и да не се впрягам че някой ме чака) , никой не ми се е смял заради мотора(важното е било , че имам мотор),винаги когато сме се засичали с колеги по горите сме се държали като че се познаваме от години и винаги са спирали до мен за да видят нямам ли проблем(ако сме спрели за почивка например)-изобщо ендуристите за мен са ХОРА! Познавам може би над 50 човека и измежду тях няма нито един боклук(сигурно има и такива,но са малко).
Това е лично мое мнение-просто аз така виждам нещата.
Това което не ми харасва при тях е по-скоро отношението по между им.Дълго време караха ендуро , но на асфалт и понякога се е случвало да карам с приятели пистаркаджий.Случвало се е да се качиме и на Бояна(знаете там където се събират след като ги изгониха от "Кравай" и "наклона") и едно нещо ми направи много лошо впечатление.Когато дойде някое момче с по-скромен мотор,нарежда се някъде накрая на опашката,застава до групата и си мълчи свит.Ако по някое време се престраши да каже някоя реплика , изобщо никой не му обръща внимание-все едно , че човека изобщо го няма(един вид-мани го тоя убитак).Съвсем други са нещата ако цъфне някой с нов ,лъскав и мощен мотор.Личи си че никой не го познава , но веднага става звездата на компанията(не само мотора , а и човека) и то не защото го разпитват за мотора,а ей така по-принцип.За мен лично повечето пистаркаджии са стойкаджии и комплексари (не всички разбира се има и свестни момчета ,но са много малко) от които една огромна част си купуват пистарки само за да блеснат (на колко ендура сте видели да се вози някоя наточена полугола манекенка-през лятото загледайте пистарките-даже за тях си има и название- каферокер
) -ако не вярвате зачетете им форума и ще видите как се тъпчат взаимно,нещо което тук го няма (е случва се на някой да му се резмаха пръст,но винаги е имало защо и винаги е било по тактичен начин). ОК. И те са мотористи(ако някой падне естествено , че ще спра за да видя жив ли е и има ли нужда от помощ) , но просто не ги уважавам като цяло(не че се заяждам с тях или ги дразня просто не ми идва отвътре, но гледам да съм по-далече от тях).Имам един много добър приятел с пистарка.Миналата година му подариха един 125куб 4т ДР (завалията нема дУша да откъсне-само 9к.с.).От време на време с него ходим да караме по Люлин планина.Много пъти съм го карал да дойде с бригадата на по-сериозен преход , но винаги се измъквал,мрънкал ,измислял си е плоски оправдания.Накрая обаче изплю камъчето-"Ами страх ме е , че другите ща ме гледат накриво защото съм бавен и ще ме изгонят или ще ме зарежат някъде по горите".При което аз направо онемях!! А човека кара-е не за шампионата , но си е направо добър-с една 250ка или повече , направо ще ме скрие топката.Естествено първо последва дълго и изчерпателно конско и после дълго и изчерпателно обяснение как това никога не може да се случи(и въпреки всичко пак не идва-явно хич не му се вярва,след опита който има с неговите колеги). И след този разговор си дадох сметка , че едно от нещата които най-много ме радват при ендурото са хората(или както казват алпийците "Ако искаш да разбереш един човек какъв е , заведи го в планината"),защото когато бях новобранец никой , никога не ми се е сърдил че мотам групата(даже ми се обаждаха да караме пак и то хора които познавам от две седмици), никой никога не ме е изоставял,никога не са ме пришпорвали да бързам(даже настояваха да НЕ бързам ,да карам спокойно , с кеф и да не се впрягам че някой ме чака) , никой не ми се е смял заради мотора(важното е било , че имам мотор),винаги когато сме се засичали с колеги по горите сме се държали като че се познаваме от години и винаги са спирали до мен за да видят нямам ли проблем(ако сме спрели за почивка например)-изобщо ендуристите за мен са ХОРА! Познавам може би над 50 човека и измежду тях няма нито един боклук(сигурно има и такива,но са малко).
Това е лично мое мнение-просто аз така виждам нещата.
много точно казано и аз съм на това мнение. Аз имах пистов мотор нищо особено и като излезнеме с други пистарки (кафе рокери) и ме гледат като некакъв боклук. Сега имам ендуро и крос и хората с които се возя не са такива. Ендуристите могат да се определят като характер на човека (ПИЧОВЕ) никога не сме оставяли някой в гората защото е по бавен; не може да кара; или пък мотора му е по грозен!!!
, някое оранжево трибуквено...
Коментар