Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"














































От тук след дълго търсене на свободни стаи, на изгодна цена , се настанихме в къмпинг Корона и си взехме бунгала.

[malko_zlo]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

"Ебати гадните места на които ходихме направо нямам думи Драго, следващия път се постарай да направиш по читав маршрут" )) направо ми иде да заплача като знам къде се намирам в момента и къде бяхме......

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

На сутринта седнахме да обсъдим откъде да се приберем в родината. Единият вариант бе от Плитвице,към Белград по магистралата, пак да се спи на къмпинг Дунав и от там в София. Другият бе от Плитвице към Сараево, Вишеград да си намерим къде да спим и после София. Решихме, че вторият вариант ще е по- забавен и тръгнахме по него.

http://www.viamichelin.com/web/Itine...routeConso=5.6

Пътят не бе нещо кой знае какво, но не беше магистрала и пак се движихме сред природата. Преди Сараево попаднахме в голямо задръстване, но бързо се справихме с него. На изхода на града седнахме да хапнем, като спряхме установих, че съм си затрил по пътя единия ботуш. Бях ги вързал с ластиците за куфара, намерих си една кофа и хвърлих в нея и другия, жалко бяха хубави.След като си починахме тръгнахме посока Вишеград. Тук вече се наиграхме,след като карахме по път Е762 , се наложи да хванем път номер Road M5 through Praca valley или казано иначе Е761 ( местните му казват Visegrad higwey), кой каза че нашите мотори не стават за offroad.

















поредния тунел



тази не е наша снимка, но не е размазана







Тези тунели бяха най-гадната част от пътя, вътре капеше вода и бе много кално, тъмно и хлъзгаво



Така минахме около 17км, а за нас се бе закачил един италианец с гаджето си, като удавник за сламка със своето BMW F800ST. По едно време изскочихме в една махала и хората, които бяха там, не вярваха на очите си какво виждат. Упътиха ни и най-интересното бе, че не се бяхме отклонили, просто това си е бил партизанския път от едно време и никой освен местните рибари не го ползвал. От тук до Вишеград пътят си бе много хубав, виеше се през едно ждрело с доста голяма река (така си мисля, не смятам,че беше язовир). Не след дълго пристигнахме и в самия град.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"



Нашият приятел от Италия, който много ни беше благодарен











Продължихме към Ужице и стигнахме по тъмно. Настанихме се в хотела на центъра, даже не си спомням името му, но стаите ни бяха на 12 и 13 етаж. Моторите ги паркирахме на някакъв гараж (триетажен паркинг в центъра на града), голямо пазарене се получи. Преди това Цеко бе питал на един платен паркинг до хотела, но двете мацки, които бяха там са му се изсмели и му казали, ако иска да не си намери мотора сутринта да го остави, те нямало да го пазят, щели да си ходят след малко, имало купон някъде........ В града веднага ни полазиха местните рокери, черпене с бира, разпитваха за събори, за клубове и за какво ли не ......... Абе много филми гледат тези хора.......... На сутринта рано, рано газ и през Цачек , Крагувац ( не Крушевац) и в София.

http://www.viamichelin.com/web/Itine...routeConso=5.6

Така приключи нашата екскурзия. Чухме се с групата, която минаваше през Гърция и техният отговор бе....... изгинаа'ме от тази бензинова криза бе леййййййй, още малко и ние сме в БГ. Ето малко снимки и от тяхното пътуване.







За съжаление музея не е работил, но магазините са бачкали.





В чакане на ферито



































P.S. Абе кой измисли този маршрут бре, не можали да върви покрай дъжда а не в него, изгинаа'ме бе хора .

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Всички снимки от това пътуване са над 10 GB те са разделени на различните фото апарати тук
http://alpi.snimka.bg/travel/ceco.525460.20092415

http://alpi.snimka.bg/auto-racing/drago.524486.20022814

http://alpi.snimka.bg/motorcycles/maria.524339.20013633

http://alpi.snimka.bg/motorcycles/ni...23646.19975766

http://alpi.snimka.bg/motorcycles/do...23643.19975309

http://alpi.snimka.bg/other/toni-pih...23540.19968103

http://alpi1.snimka.bg/travel/mario-...24745.20045054

приятно гледане.

[bochkata]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Много благодаря за прекрасния пътепис и чудесните снимки!

[Тануцо]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Благодаря, Драго, страхотни снимки и прекрасен маршрут.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

За тези от вас, които се интересуват от историята на замъците.

Нойшванщайн – приказният замък





Всички са виждали силуета на Нойшванщайн - една от фасадите му е прототип на замъка в заставките на филмите на "Уолт Дисни". Връзката му с приказното обаче далеч не започва с Холивуд - за строежа му крал Лудвиг II, наречен Безумни, се е вдъхновил от легендата за лебедовия рицар Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер.
Нойшванщайн е кацнал на върха на хълм в баварските Алпи, край градчето Фюсен, близо до границата с австрийската провинция Тирол.
Градежът на замъка с повече от 360 стаи отнема 17 г. - от 1869 до 1886 г., въпреки желанието на краля да приключи за 3 г. Входната сграда е построена първа и Лудвиг II се пренася да живее там.
Нойшванщайн е издигнат съвсем близко до замъка Хохеншвангау - резиденцията на баварските крале, където Лудвиг II е прекарал детството си, потънал в света на приказките за смели рицари. Той се възкачва на трона през 1864 г. - едва 18-годишен, и в началото е посрещнат с радост от баварците, уморени от психическата нестабилност на баща му Максимилиян II. Умира при странни обстоятелства през 1886 г. - удавя се в езеро.
В едно писмо на Лудвиг II до Рихард Вагнер младият крал разкрива желанието си да построи нов замък в автентичния стил на старите германски рицарски крепости. Кралят пише на великия композитор, когото той много е уважавал, че замъкът ще напомня за "Лоенгрин" и "Танхойзер".
Политическата причина за градежа е, че Лудвиг II на практика престава да е суверен, след като през 1866 г. Бавария в съюз с Австрия губи войната срещу Прусия, а в съюз с Франция - войната с Прусия през 1870 г. През 1869 г. кралят започва строежа на мечтания замък там, където ще бъде истински крал и ще се потопи в света на своите фантазии.
Нойшванщайн е декориран със сцени от средновековни легенди, включително любимата на краля легенда за лебедовия рицар, с когото той се идентифицира още от дете. Ричард Вагнер пише операта си, посветена на Лоенгрин, през 1850 г.
Идеите за строежа и декорацията са на Лудвиг II. Красотата на Нойшванщайн е ослепителна. По стените на преддверието на замъка е изобразена сагата за Зигфрид. Покрай мраморни колони се стига до Тронната зала. Тя била създадена по подобие на залата, в която Пърсивал съхранявал Свещения Граал. Решена е във византийски стил, облицована с карарски мрамор. Създателите са се вдъхновили от църквата "Света София" в Цариград. Редицата колони от порфир и лапис са били завършени в годината през 1886 г. - годината на смъртта на Лудвиг II. До платформата, на която е трябвало да бъде разположен тронът, стигат стълби от бял мрамор. Самият престол, проектиран изцяло в злато и слонова кост, така и не бил изработен никога. Платформата е обградена от изображенията на 12-те апостоли. Зад самия трон са изрисувани Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Под тях са разположени шестте велики крале: Стефан от Унгария, Хенри IV, Казимир от Полша, Луи IX от Франция и Фердинанд от Испания. Под тях има позлатени фигури на лъвове - символът на Бавария. На тавана е изобразено звездното небе, от което се спуска огромен канделабър с 96 свещи, тежащ повече от 1 тон.
Кралската спалня е изографисана със сюжети от мита за Тристан и Изолда. Работният кабинет на Лудвиг II е в романски стил с филигранно резбовани дъбови стени. Четиринадесет резбари се трудили върху тях в продължение на 5 години. Украсена е с изящни гоблени, дело на прочутия Йосиф Айгнер, които илюстрират легендата за Танхойзер.
Залата за певците заема целия четвърти етаж на замъка. Освен картините по стените в нея има огромни позлатени свещници и висящи полилеи.
Всяка година 1.3 милиона души посещават Нойщванщайн - един от най-популярните замъци в Европа. От 1990 г. насам Бавария влага над 11 млн. евро за ремонт и поддръжка на замъка.



Замъкът Линдерхоф


В южна Бавария , на 87 км южно от Мюнхен, в красивата алпийска долина Грасвангтал се намира замъкът Линдерхоф (Linderhof Castle). Той е граден по заповед на. През 1869 г. Людвик ІІ разпорежда построяването на уникалния дворец. Замъкът Линдерхоф се строи от 1870 до 1878 г. под ръководството на придворния архитект Георг Долмана. В Линдерхоф всичко е било готово още по времето, когато кралят е още жив, и този замък си остава едно от любимите му места. Наа 13 юни 1886 г. в езерото Щарнберг монархът намира смъртта си.
Главната фасада на замъка е с тераси. Пред нея има басейн с позлатена скулптурна група. Струята на фонтана тук се издига на височина 30 метра. След портала на сградата посетителят попада в красив вестибюл. В периферията му има колони от червен мрамор. В центъра е разположена бронзовата скулптура на един от бурбоните - Людвик ХІV, известен в историята като кралят-слънце на кон.
Театралният художник Анжело Квадлио проектира през 1971 г.спалнята в замъка Линдерхоф През 1884 г. тя е разширена от Юлиус Хофман. Интересното е, че спалнята е най-голямото помещение в двореца. То е разположено по неговата средна ос и гледа към водната каскада на север, осветявана от кристален газов фенер с доминиращ син цвят. Мраморните скулптури, пластиките и рисунките по таваните показват склонността на стопаните към древногръцката митология. Над нишата на леглото е изрисувана слънчевата карета на Аполон, изрисувана от немския майстор Людвик Лескер. Бродериите на балдахините си остават незавършени, с изключение на баварския герб върху постелята.
Огледалната зала е свързана със спалнята. Намира се откъм южната й страна. Много специалисти смятат това помещение за един от върховете на майсторството на немските архитекти, които са били най-добрите в Европа в обзавеждането на огледални зали. Традициите на този занаят по германските земи са още от 18-ти век. Големите огледала са монтирани в стените, имащи бяло-златна обшивка.
Друга забележителност на замъка Линдерхоф е западната стая с гоблените, наричана още музикална. Тя поразява с многоцветността на стенописите. Картините и дамаската на меките мебели напомнят на гоблени. Те са изработени в парижка фабрика и изобразяват пасторални сцени в стил рококо. Посетителите се впечатляват от вида на богато украсения музикален инструмент, необичайна комбинация от фортепиано и латерна. До него има паун с реални размери, направен от рисуван севърски порцелан. В същата стая има още и лебед от бял порцелан, една от любимите птици на Людвик ІІ.


Приемната на краля е изработена още в началото на строежа на замъкът Линдерхоф през 1870 г. Първоначалната идея е била помещението да бъде тронна зала. В скъпите облицовки на стените хармонично и дискретно са вградени две камини от бардиглийски мрамор, върху които са поставени конни статуетки на крале от бурбонската династия.
На север от замъка е разположен склон с водни каскади състоящи се от 30 мраморни стъпала, по които се стича вода в басейн с фонтан. Той е украсен със скулптурна група, изобразяваща римския бог Нептун. Стръмните склонове на баварските Алпи създават добри условия за направата на красивите градини около замъка Линдерхоф .

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Hohenschwangau




Дворецът Хоеншвангау лежи директно срещу двореца Нойшванщайн в едноименната местност Хоеншвангау. За първи път се споменава през 12 в. като крепост Шванщайн (Лебедов камък), където е седалището на благородниците Хоеншвангау. В следващите столетия се сменят множество собственици, крепостта е разрушена, по-късно отново възстановена, и отново разрушена.
Крал Максимилиан II завладява местността през 1832 г. (тогава е все още престолонаследник) заедно с разрушената крепост и възлага преустройството й в неоготически стил на архитекта-художник Йохан Доменикус Квальо. Нямащия практически опит в строителството Квальо отдава всичките си сили на този проект и умира малко преди завършването му. Строежът е продължен и окончателно завършен от мюнхенския архитект Йозеф Даниел Олмюлер, а изрисуването на вътрешните помещения се осъществява по проект на Мориц фон Швинд. В този си вид замъкът е съхранен и до днес.
В началото на 19в. Имената на дворците Шванщайн и Преден – и заден Швангау са разменени: първият получава името Хоеншвангау, а вторият съответно – Нойшванщайн.
Дворецът служи на кралското семейство като лятна резиденция, тук е възпитаван и малкият Лудвиг II .

[POISONN]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

прекрасни снимки, благодаря, гледаме ги цялото семеиство!

[Stank]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Изгинаа'ме по тия красоти бре !!! А може ли да постнеш целия трак ?

[viki terzieva]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Аааа, Драго, няма да се разберем така!!! Искам отделна серия за мармотите, след като има отделна серия за замъците. Не мога да преровя 10 гигабайта снимки. Моля за повечко мармоти, ако може с шоколадови лапички
Ася, кого цитираш, не ми се вярва наистина някой да е казал подобно нещо сред тия природни чудеса???

[boiko73]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Сега пак прегледах и прочетох всичко. Много яко пътуване. Драго пази трака, че май ще го повтаряме. Вики само говори как сте хранили мармоти от ръка и трябвало и ние така

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Изгинаа'ме по тия красоти бре !!! А може ли да постнеш целия трак ?

Горе долу това е маршрута в цивилизацията http://maps.google.bg/maps?f=d&sourc...,11.634521&z=7
ако ви трябва и някой друг етап кажете.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Сега пак прегледах и прочетох всичко. Много яко пътуване. Драго пази трака, че май ще го повтаряме. Вики само говори как сте хранили мармоти от ръка и трябвало и ние така

Бойче, всичко се пази и се помни къде се пази, на вас с Вики и други работи ще ви препоръчам, които пропуснахме и малко ме е яд мен.