Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

[Тихомир]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Играта се казва петанк, а малкото топче кошонет.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Точно за тази игра ставаше въпрос. Благодаря за инфото.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Ден 5. Сутринта пак станахме рано, отново поздравихме Тони и му поднесохме подаръците. Беше доста приятно изненадан. Започна събиране на катуна и който бе готов, се разбрахме да се чакаме на зелената бензиностанция срещу БМW сервиза. Пак нещо не се бяхме разбрали, едните бяха на едната бензиностанция, другите на другата. Както и да е, губиме се помежду си, като туристи в Китай. Бяхме половината група на кафето и чакахме останалите, за днес бяхме планували много интересен маршрут с много интересни места за посещение. Мина час и решихме да звъннем по телефона да видим какво се случва, бяхме получили SMS без да сме разбрали "колата не пали". Кръгом и обратно в къмпинга. Беше паднал акумулатора от въртене и няма палене.



Звъним в Пежо София да ни дадат адрес на местен сервиз в Sion. След час чакане се обаждат и казват "не можем да се свържат със сервиза, нещо французите........" Каква Франция, бе, хора, ние сме в Сион Швейцария, не в Лион. Пак чакане и накрая няма сервизи в този град. Абе, българин служител на нещо си да ти помогне. Интернет, чичко Гугъл знае всичко и хоп два сервиза на не повече от 5км. от нас. Отидоха до сервиза, хората там им казали, че ще дойдат в 13:30 да видят с какво могат да помогнат. Нямахме избор и седнахме да чакаме. Хората разцепиха секундата, това се казва швейцарска точност. Извадиха лаптопа и се оказа датчик за високо налягане на нафтата. " Къде сипахте последно нафта, в Италия ли?" Да. Колата ще трябва да я закараме в сервиза и 16:00 ще е готова и елате да си я вземете. Закачиха я за един пикап (не Пежо) и си я задърпаха, като увериха Ники че ще бъдат много внимателни и да не се притеснява.









Стана ясно, че ще спим и тази вечер тук и отново опънахме катуна. Колата бе готова точно в 16:00 и бе готова за път.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Деня продължи в басейна на къмпинга, на тенис масата и в ресторанта завърши късно вечерта. Поливахме празника на Тони. Бе един ден от който се нуждаехме всички, без да сме го осъзнавали. Такава почивка бе нужна.











Собственика на къмпинга ни направи подарък защото сме били сигурно много весела компания, не знам.



Ние не останахме по-назад и му подарихме тениска с логото на "Мото Сбирщина КУРВОГОНИ"



Беше много весела вечер.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Ден 6. Сутринта преди да се почне каквото и да е било събиране на пагажа, всеки трябваше да се убеди, че МПСто му ще запали. Всичко бе окей и се започна събиране на палатките.Това бе един от най досадните моменти в цялото пътуване, разпъване и събиране на палатки. Както и да е. Този път се събрахме всички на една и съща бензиностанция и си пихме кафето заедно.



и отцепилият се ЧИБИАР





От тук посоката бе тази http://maps.google.bg/maps?f=d&sourc...6,2.463684&z=9

или 450км за днес. Първа спирка бе глетчера над село Glietsch или Furkapass.
Тръгнахме и още на първото кръгово, което бе със 6 изхода, и се намираше на 20метра от бензиностанцията, познайте какво се случи. Всички поехме в различни посоки,все едно някой даде заповед разпръснисе. Бяхме подготвени за такава изцепка този път и всеки си бе написал старателно или отбелязъл, на къде днес отиваме и никой за никой не се притесняваше. Събрахме се всички горе на глетчера. Пътя до там пак бе живописен с много хубави гледки.






































А горе какво беше, НЕ Е ИСТИНА.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Гледка от глетчара, към село Глетч













и така очакваната среща с мармотите.













Тръгнахме да слизаме и да влезнем вътре в самия глетчер.




















Някой са гледали Ледена епоха и са фенове на катеричока.



Още снимки след малко.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"





като излезнахме, някой решиха да издоят кравата милка



а други да хранят мармотите със солети


















малката Ива бе най щастливото дете



Хвани мармот,да ти изяде кроасана с шоколада









Трябваше да продължаваме и след като мармотите вече не бяха гладни, потеглихме към следващите точки от днешния маршрут.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Спуснахме се отново надолу към село Глетч и там видяхме това влакче





Прехвърлихме се на този баир и започнахме да се катерим като алпинисти.













Горе на върха пред нас се появи този моторист и естествено спряхме да се снимаме









Марио се качи да се повози









Отново на път.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Прохода се казваше Grimsel passhohe, на този мото паркинг имаше хотел за мотористи и ферма за мармоти.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Започнахме да се спукаме, ех природо..............





















не мърдам от тук, но пак потегляме и още красоти

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Стигнахме до градчето Bottigen. Тук се намира един от музеите на швейцарските железници, но се сетих за него след като вече го бяхме отминали. Много ме хвана яд. В този град на площада (ако може така да се нарече) завихме на дясно по прохода Sustenpass.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"





Цеко и Киро ни настигаха









с тези англичани се водихме по пътя много километри





























Малкото Зло

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"











Стигнахме до градчето Wassen сипахме бензин, пихме по кафе, събрахме се всички и продължихме посока Andermatt.



На центъра завихме на ляво по път номер 19 или казано по тяхному Oberalpstrasse. Следяхме табелките за Muster, където трябва да се отклоним по един път на който така и не разбрах името или номера (сменяваха го през 25км). Тука в Мuster времето се прецака и заваля ама както си пише в дебелите книги. Вече бях отбил по неизвестния път към Biasca и търсех някъде да спра да си облечеме дъждобраните.Докато се оглеждам в гората за навес или някакво заслонче и всъщото време и бързам да не ни вали много, чувам момата зад мен: "Намали, идват завои". Поглеждам в огледалото по навик и зад мен се готви един велосипедист да ме изпреварва......... да намаляяяяя .......бързо съм карал................. Спрях на най-дъждовното място да се преоблечем. В този момент получих SMS: "Ние продължихме направо на Мuster и ще се срешнем на право в къмпинга, Цеци кара след теб изчакай го." Така и направих.

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Групата се раздели на две, Пред мен и Цеци се движеха Цеко, Марио и Киро по предварителния маршрут, а останалите се движеха по този с цел да избягат от дъжда.

http://maps.google.com/maps?f=d&sour...2,2.463684&z=9

[drago varvar]

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Прохода от Muster до Biasca бе много красив, предполагам и гледките са си стрували, но ние не можахме да им се насладим. Валеше ни невероятен дъжд и предпочитах да си гледам пътя, който нямаше нито една локва или рекичка, която да го пресича и да създава предпоставки за аквапланинг. По едно време дори се усетих, че карам с доста несъобразена скорост за дъжд, моторът не ми е хлъзнал нито веднъж, а на много места понеже бързах, бях преиграл. Нито един от компанията не се бе оплакал от пътната настилка. Разбрах, че с Цеци ще се разделим на Biasca, щял да се отбие през сестра си в Италия и ще се включи към групата по някое време. Реших да покарам оше малко с Цеци и се качих с него на магистрала Е35, карах с него до Lumino и там се прехвърлих на магистрала Е43, по този начин щях да наваксам преднината на Цеко, Марио и Киро, бях сигурен, че те няма да слезнат от проходите. Така и стана, чухме се стях по едно време, по телефона и се разбрахме да се чакаме на бензиностанцията на san Bernardino. Тя обслужваше и двата пътя и нямаше начин да се пропусне. След като си изстисках чорапите и ръкавиците, които бяха ужасно мокри и пих едно кафе, момците дойдоха. Казах им накъде са хванали останалата група и за Цеци. Марио реши да покара малко с мен през тунела, а Цеко и Киро се метнаха отново в прохода. За 60км. не знам колко пъти минавахме границата на Италия и Швейцария. Карайки по Е43 стигнахме до град Splugen, този проход, камъни да падаха нямаше да го изпусна. Пoехме по прохода Splugen pass. Това за мен бе най-красивият проход за каране. От много скоростни завои, през голяма поредица фиби и приключиме с 16% спускане с много тунелчета, през които е забранено да преминават превозни средства дълги повече от 5м. и с височина над 2,3м. Снимки от този проход имаме много малко, но ще добавя и някой от чичко Гугъл, за да добиете представа за какво става въпрос.