Обява

**edoors** · 06-08-10, 17:33

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Много добър разказ и снимки, и спомен от.... кафето Флориан... 09.04.2005 г. Тия кафета, за по 30-40 евро, се помнят за цял живот!

**badeff** · 06-08-10, 19:01

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завой бре"

Първоначално публикуван от drago varvar Преглед на мнение

Паркирахме моторите на еди мото паркинг и оставихме Ники на една опашка да се реди да паркира колата. След 20мин., като се върнахме на мястото където се бяхме разделили, бяхме неприятно изненадани. Ники беше се прдвижил едва с 20метра по напред,паркинга беше пълен и трябваше да се почака по дълго време.

Ако на някого му се случи да ходи с кола до Венеция - има една хитрина да си оставиш колата на многоетажния паркинг, който е почти точно срещу гарата в Местре (наземния "близнак" на старата Венеция). От гарата за 10 минути се стига до Венеция с влак или автобус - вървят горе-долу на всеки 20 минути. Струва между 2 и 3 пъти по-евтино от кожодерните цени на Piazzale Roma или Marittima, места е имало винаги, когато съм ходил. Особено удобно е, ако си дошъл за няколко дена и се чудиш къде да си го завтъкнеш тъпия автомобил в този град за пешеходци.

**ВладиЧ** · 06-08-10, 21:25

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Драго и на какво точно те открехна таксиджията? Недей да криеш важна информация и на други ще им трябва!

**eVo6** · 07-08-10, 23:06

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Цеко (Hayabusa) - Не се ли е измъчил много тоя човек с тая hayabusa. На БМВ-та както и да е , но на пътешествие с пистов мотор няма ли да се изгърбиш малко в повече ? Браво на Цеко!!

**damon** · 08-08-10, 10:58

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Първоначално публикуван от ВладиЧ Преглед на мнение

Драго и на какво точно те открехна таксиджията? Недей да криеш важна информация и на други ще им трябва!

И аз това питам, че ще трябва след няколко дни...

**drago varvar** · 08-08-10, 11:51

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Като спреш на бензиностанцията и си харесаш някоя колонка, слизаш от мотора (колата) и търсиш една друга колонка, която мяза на банкомат, ама е с много копчета. Та на това нещо първо натискаш цифрата, отговаряща на номера на колонката, която си избрал, на някои ротативки те пита за горивото, но на други не. След това хващаш една банкнота от 10ЕU ( ако сметнеш че ще събереш повече, слагаш по-голяма банкнота) и я мушкаш в един процеп (банкнотата с холограмата напред и да е от горната страна иначе не ще, а и да не е омачкана много). После отиваш, отваряш резервоара и пъхаш пистолета, спира на сумата, която си задал. Ако си се надценил, можеш да спреш пистолета, но ресто няма. Още едни ротативки от този сорт има и на магистралите. Принципът е следния: качваш се на магистралата и стигаш до плащачката, теглиш си билетче като в мола на паркинга, прибираш го и на следващата го даваш на служителя и той ти казва колко пари да му дадеш. В Италия на вторите плащачки (за плащането които са) няма служител. Там хващаш билетчето, мушкаш го в един процеп ( с баркода нагоре) и чакаш да ти каже присъдата , мушкаш хартиените в процепа като на бензиностанцията, а ако сте с кредитна карта, тя се мушка в друг процеп, като всичко е готово се отваря нещо като метална кошница и от там евентуално си вземаш рестото. Във Венеция аз направих задръстване, машината започна да ми говори на италиански, после на английски, на мен ми писна и минах покрай бариерата, без да дочакам испанския и немския, не си платих. Не говоря чужди езици, а и от ротативки не разбирах (вече им схванах цаката де, но пак някой трябваше да ми обясни). Сега евентуално ще ми пратят някоя засукана глоба или съм си платил на някоя от следващите ротативки, през които минахме, без да съм разбрал.

**drago varvar** · 08-08-10, 12:01

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Първоначално публикуван от eVo6 Преглед на мнение

Цеко (Hayabusa) - Не се ли е измъчил много тоя човек с тая hayabusa. На БМВ-та както и да е , но на пътешествие с пистов мотор няма ли да се изгърбиш малко в повече ? Браво на Цеко!!

Да ти кажа, Цеко си е много добре с ЯХАБУСАТА, но питаш ли го Киро с ЧИБИАРА 1000 RR??? Въпроса не е с какъв мотор си тръгнал, а с колко мерак. Всички се чувствахме добре независимо от това с какви марки мотори пътувахме.По натам в пътеписа ще видите хора, които са тръгнали за някъде с много по странни возила и изглеждаха и те щастливи.

**drago varvar** · 08-08-10, 16:08

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Карахме от Комо посока Malnate и после Varese. това беше един от най-бавните ни маршрути, много голям трафик с много задръствания и тесен път.

Uploaded with ImageShack.us

Бързо решихме да се изнасяме от този ад и се насочихме към магистрала А8 , гонехме табелите за Торино или SS336dir. Всичко вървеше добре, но на няколко километра, след като се качихме на магистралата, стигнахме плащачка.Табелите отдалеко ни показваха пътя за Торино, че е на право и 4 мотора се наредихме да плащаме. В този момент от дясно някой ни свирка от локалното, гледаме познати мотори. Оказа се, че точно преди разширението за таксуване, е имало отбивка за път с номер SS336dir. Цеко беше най-отпред и попита касиера накъде е правилния път и човекът му показа локалното, но не можем да обърнем, имало много камери и трябвало да си платим и понадолу някъде да се засечем. Тогава ми се чу, че Цеко каза "аз ще карам направо и по-натам ще се съберем" и газ да го няма. Бях 4-ия мотор и останалите ме изчакаха да платя и потеглихме, през това време другите 3 мотора, които се бяха отделили, се преместиха по-надолу на една отбивка. Викам си, те са се разбрали и ще гледат картата или ГПС-то. Не минахме и 300м по магистралата и хоп десен мигач, минаваме под пътя, кръгово и айде на обратно. Лошо няма, пак на плащачката, пак плащане и тогава ми направи впечатление, че Хаябусата я няма....Къде е Цеко? А те ми сочат магистралата в обратната посока и викат някъде надоло. Шах и мат, защо го оставихме да пътува сам? Плащам аз и си викам, те са много хора, ще се оправят, а аз да взема да карам по магистралата на опаки и да гоня Цеката (,ако си нямате друга работа, ходете да гоните Хаябуса по италианска магистрала). Платих , следваше обратен завой, естествено с нарушение, покрай колчетата и мантинелата и пак на плащачката. Гледам Цеци с Дукатито зад мен ...Аз ще гоня Цеко да не се случи нещо и да остане сам...... Добре ще карам с теб. Платихме, махнахме им на останалите и газ. Големи мъгли сме, не може да не се затрием помежду си и един ден. Следях табелите и бях се съсредоточил, оглеждах всички мотори, но нашият го нямаше. Гледам табела Торино на дясно след 1,5км., ок. на там сме. След още малко табелата пак се повтори вече оставаха 500м. Изпреварвахме някакви коли и камиони, пуснах десен мигач и в този момент Цеци ме изпревари. Отбивката беше пред нас, а Цеци караше направо за Милано, свирки, клаксони махане с ръце ........ видяхме, но вече бе късно, един джип не го пусна да се престрои. Е сега си е......... м......... Прехвърлих се на другата магистрала, на която веднага изникна плащачка, наредих се платих и отбих да го изчакам. Запалих цигара и звъня по тел. Не вдига, значи кара. Запалих втора цигара и в този момент телефона ми умря. Поседях като преоценена луканка на витрина и си викам ...той Цеци знае италиански, ще ни намери и потеглих, но този път по-бавно карах. Ако се бе случило нещо с Цеко, щях да го видя, а Цеци така можеше и да ме догони. Това и да искаме, не можем да го повторим.
По А4 трфика бе по-рехав, но имаше ремонти по платното и пак се образуваха струпвания на коли, но не беше нещо кой знае какво. Отклоних се по А5 и пейзажът започна да се променя, следях табелките за Aosta. Влизах в планината, стори ми се, че видях Матерхорн. Минавах през различни тунели, подминавах китни селца с окосени ливади и с много цветя по терасите на къщите, беше прекрасно. От време на време като за разкош се появяваха и много замъци, малки, големи, абе като в приказките. Спрях на една бензиностанция да заредя и там бяха случайно голямата група. Казах им какво се случило, но те вече знаеха и бяха насочили Цеци в каква посока да кара. Цеко беше вече на върха и ни чакаше заедно с екипажа на колата. Заредихме и потеглихме към този прочут проход.

**drago varvar** · 08-08-10, 16:33

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Uploaded with ImageShack.us

**drago varvar** · 08-08-10, 18:27

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Карахме още много малко по магистралата и на Аоста се отклонихме по път Е27. Тук трябваше вече много да се внимава с табелите и както се казва на всяко кръстовище се изчаквахме ако има нужда. Следяхме всички за път с номр SS27 или иначе казано Great-Saint-Bernard Pass, миг невнимание и хващахме тунела, тогава щяхме да видим кучетата ама друг път. Пред тези красоти риска беше голям.

Uploaded with ImageShack.us

Uploaded with ImageShack.us

Това е и тъй важното кръстовище, на което трябва да се завие на дясно.

Uploaded with ImageShack.us

На всички ни бе дошло до гуша от магистрали и задръствания, тук радоста се вижнаше у всеки един от нас. Трафика стана натоварен, но вече от мотористи и велосипедисти.

Uploaded with ImageShack.us

**drago varvar** · 08-08-10, 19:30

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Красоти, природа, пейзажи, гледки, не знам какво да кажа... Това, което ние всички видяхме там горе, трябва да се види, няма описване. С всеки метър дъха ти спира, пътят меко казано е перфектен, все едно тука не пада сняг над 6м. РАЙ за моториста, туриста, дори и на най-скептично настроените ще им се затвори устата, НЕВЕРОЯТНО.

Uploaded with ImageShack.us

**drago varvar** · 09-08-10, 08:05

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-красиво ставаше. Стигнахме и хижите.

Тук все още сме в Италия, цените са поносими и сувенири се вземат от тук (магнитче 3 ЕU, отатък границата 9 франка), Швейцария е на метри от нас.
Това е границата.

А сега гледките и от горната страна

Е как без кучета

Някои от нас влязоха и в музея

Първият хоспис или манастир е основан през 9-ти век и е наречен на Bourg-Saint-Pierre споменат за първи път около 812-820. Той е унищожен от набези на сарацини в средата на 10 век, вероятно през 940, датата, на която те са превзели и заети Сен Мориц. Около 1050 St. Bernard of Menthon, архидякон на Аоста, забелязал, че пътниците често пристигали изпаднали в беда поради лошо време или поради разнбойнически набези. С оглед на това той основава хосписа в прохода, който по-късно носи името му (първоначално е бил посветен на Св. Никола). Първия текстов документ в който се споменава за хосписа, датира от 1125. В последствие, хосписа е поставен под юрисдикцията на епископа на Сион, префектура Valais, което обяснява защо в последствие всичко преминава в Швейцарска територия.

Породата Санбернар (St. Bernard) има интересна история. Италиански търговци, носят от близкия изток интересни кучета с къс косъм и големи глави. Поради големите си глави, тези кучета се харесват много на богатите хора и в последствие стават предпочитан подарък. В хосписа такива кучета попадат през 1660-1670 година, подарени от богати семейства от Valais. Първите задачи на кучетата били чрез впряг да въртят шиша в кухнята на хосписа. В последствие, ги обучават като спасителни кучета, с която слава са известни и до днес. През 18 век, има сериозни проблеми с развъждането на кучетата и се налага да се кръстосат с известната по това време порода TerraNuova. По този начин Санбернарите стават дългокосмести (оригиналната порода е късокосместа)
Един от най-изестните Санбернари е БариIII, който намира изпаднало в беда дете в планината и успява да го убеди да му се качи на гърба за да го спаси. БариIII, умира при инцидент, при който пада в пропаст. По настоящем, е препариран и стои в музея на Ст.Бернард.

P.S.текста е от Тони и Дарето.

След дълго разглеждане и снимане, поехме към Сион. Пътят надолу бе също така живописен и те изненадваше с гледки. Включихме се вече на първокласния път веднага след тунела и почна трафика от камиони, кемпери, коли, мотори, колоездачи и други придвижващи се. Така днес бе един прекрасен ден, изпълнен с какво ли не. Всички бяха доволни.

**viki terzieva** · 09-08-10, 13:04

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Доволни са и четящите

. На този проход отдавна му точим зъби... Чудесна причина да посетим Алпите още веднъж. И музеят е хубав, но добре, че са ги кръстосали санбернарите. С дълъг косъм са доста по-симпатични

Драго, пиши по-бързо, че толкова интензивни преживявания се забравят бързо. Накрая ще останат само най-ярките моменти

**drago varvar** · 09-08-10, 16:31

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Eто още малко снимки от прохода и по пътя до Sion.

тук липсва само Цеци, но и той пристигна на това място.

За днес бяхме изминали 350км. Разхвърляхме багажа в къмпинга и хукнахме на разходка из град Sion.

За разходката и къмпинга, ще разкажа довечера.

**drago varvar** · 10-08-10, 08:01

От: Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Програмата пак бе свободна и всеки посвоему се размаза да почива, но никой не остана в къмпинга. Бяхме всички в градчето, но на различни места. Градът не е кой знае какво, има една крепост, която от снимките на чичко GOOGLE изглеждаше по-красива. Намерихме си паркинг само за мотори на една от преките в центъра и тръгнахме пеша по местното стъргало.

Марио се огледа нещо в този мотор, но нещо май цвета не го кефеше

Бяхме гладни и седнахме на една пицария да хапнем, цената на бирата започваше от 4 EU на горе,на пица Хавай 15 EU. В Италия беше 8,50 EU, а колата странно тук бе 6 EU.

След като свършихме с дъвченето, решихме да се поразходим още малко и да се прибираме към къмпинга. Срещнахме се и с част от компанията, които бяха седнали на някакво друго заведение.

Дали заради умората или понеже се бяхме наяли, рязко всички започнахме да изглеждаме като пребити и лека полека се насочихме към палатките. Там нещо се освестихме и продължихме да си разказваме случките от вече изтеклия ден и да се забавляваме в ресторанта на Къмпинга. До нас имаше много местни, които играеха някаква игра (така и не разбрах как се играе и как се казва) хвърляха едни метални топки до едно малко червено топче, а игрището бе един правоъгълник със ситен чакъл. Странно, но от толкова снимки нямаме нито една на тази игра. Стана 24;00 и тогава запяхме на Тони Дончев happy birthday.

Обява

Алпите 2010 - "изгинаа'ме по тез завои бре"

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата