Tweet
От: Европа 2010: До Прага и натам...
Ден 8 (05.07.2010)
Този ден по план се очертаваше да е много интересен, днес трябваше да стигнем до Любляна, но преди това трябваше да навестим мармотите и да покарам малко по живописни завойчета из Австрийските Алпи, с други думи казано Grossglockner High Alpine Road!
Та след като през нощта валя дъжд, сутринта Съни откри, че вечерта като съм се прибирал, не съм си прибрал едната обувка..., резултата цялата в кал и пълна с вода
Събрахме багажа и приготвихме мотора
Платихме за къмпинга 15.90евро.
По пътя спряхме да закусим, не че е важно, но все пак на фона на мотора си заслужава снимката
да прегледаме още веднъж къде отиваме
Заредих и бензин 1.484 евро/л, АГИП
Сетих се, че не съм споменал нищо за тоалетните по бензиностанциите в Германия. Ами плащат се. В началото пак не бях доволен, но понеже ми се наложи да ги ползвам както си трябва..., останах много доволен. Срещу 50 цента пуснати в автомат получаваш прекрасно изчистена тоалетна с всичките му салтанати в нея. Разбира се най-бях впечатлен от автоматичното забърсване на тоалетната чиния, което става автоматично. Не се сдържах и го задействах няколко пъти за да му се накефя
Все се надявахме времето да се проясни и да пекне слънце..., на няколко пъти успя..., но накрая облаците победиха... Е викам си точно днес ли ще се скапе времето! Та малко преди да се отделим от магистралата ни запука вече дъжда, ама си заваля как си пише по книгите. Вече отбили от нея спрях на нещо като спирка и си облякохме дъждобраните
положението не беше добро от към видимост
но бяхме решили, че няма да се връщаме и при всички случаи минаваме през прохода
Вече сигурно ставам банален, но за пореден път се загубихме и търсихме пътя... Междувременно дъжда спря. Съни каза, като не знаеш пътя карай след другите мотористи, те всичките нали там отиват. Ок, мир да има, залепих се за една групичка мотористи от GB. Карам аз карам след тях, ама не ми харесваше работата..., в един момент ги изпреварих и реших сам да търся пътя..., не го намерих..., ама и те не са отивали там. Междувременно влязохме в едно задръстване и аз едва едва се промъкнах напред към един мотор пред нас. Опитах се да попитам и разбера евентуално на къде да хванем, ама моториста се оказа възрастен господин и ми отвърна, че нищо не чува..., ок, значи отивам на бензиностанция, хем да заредя, хем ще разберем на къде да караме.
Заредихме 1.192 евро/л, местна бензинджийница. Междувременно разбрахме къде е и пътя
Времето продължаваше да се оправя, всичко си върви по план и ето ни на пропусквателния пункт на прохода
Няма да пиша за пътя, за прохода, за това че дефакто това е национален парк. Това вече много добре е описано от Бойко
Различното на нашето пътуване е, че ние нахълтахме в прохода от Север. Платих таксата 18 евро и газ нагоре по баира.
все още имаше доста ниски облаци. Но затова пък на близко разстояние всичко се виждаше перфектно. Пътя/асфалта беше слънце
но наоколо нямаше промяна
смени се пътната настилка
ето на каква надморска височина сме в момента
вече сме на най-високото, около мен май не се вижда много много какво има
Това беше EDELWEISSPITZE,
тук трябваше да видя върха, ама нещо мерника ми май не беше точен
нищо де, поне знам какво трябваше да видя
На Съни и стана студено
От паветата отново се връщаме на асфалта и продължаваме нагоре
Тук мъглата беше много гъста, със съжаление реших, че няма смисъл да спираме да снимаме, защото почти нищо не се виждаше. Така преминахме в най-високата точка през тунела... Направи ми впечатление, че и Бойко не е постнал такива снимки
, а дано Драго да покаже 
Малко след върха, положението изведнъж се оправи, вече бяхме от южната страна
няколко снимки заедно двамата
и по саме
и продължаваме към гледчера, междувременно спряхме да уважим този водопад
я да видим какво ще видим след завоя
мдаа пристигнахме.
Тук вече беше много по-топло, даже и слънчице си печеше. Разгледахме местните забележителности, но все още не се бяхме се срещали с местните туземци. А, я да видим, какво е това
да, ама има някаква измама, не видяхме нито да завиват шоколади в станиол, нито да правят масаж...
Документирахме го и с видео клип за да го покажем на малкия.
Междувременно продължавах да наблюдавам състоянието на гумата
ами за сега е в добро състояние, времето се оправи, мисля, че можем да сме доволни
като се сетя само, какво беше времето, преди няколко часа..., можеше въобще да не видим тези красоти.
Слизайки надолу Съни, забеляза, че и кравите не са сини
предполагам, че е заради това, че не сме в Швейцарските Алпи
Отново се наслаждавахме на прекрасните пътни условия
още красоти
последни завои преди да слезем в равното
ами това беше..., свърши...
Тук за малко да не се върнем пак, като си платиш може да си джиткаш нагоре надолу колкото си искаш, ама нас още много път ни чакаше, а така ми се искаше още веднъж да мина поне..., нищо друг път.
И така отново се върнахме на магистралата и от там към Любляна. На входа на Словения си купих винетка 7.50 евро за 7 дни, платих и такса за тунела Караванкен 6.50 евро.
От тук до Любляна бързо стигнахме и намерихме къмпинга като ползвахме картата, която преди това купих от едно капанче на паркинг около магистралата докато бяхме още в Австрия. Всъщност ето една снимка и на него
Въпреки, че бяхме във Австрия, заведението се държеше от словенци.
Та ето ни вече във къмпинга LJUBLJANA RESORT
До сега не знаех, че къмпингите имат звезди
, е този беше четири звезди!!! Съответно най-скъпия къмпинг в който съм спал до момента.
Та намерихме си място и първото което направихме, беше да извадим всички мокри неща, палатката, дъждобраните и да не забравяме обувките дето се бяха напълнили с вода...
за има няма 30 минути всичко изсъхна, ама то и яко си печеше...
оправяме всичко и сме готови за разходка
Преди това се информирахме за това как да стигнем до центъра и си купихме една магнитна карта от рецепцията с която можехме да пътуваме в рамките на 24 часа.
И ето ни в центъра, първо малко магазини, после забележителности
Тук някъде Съни ми каза, че вече е гладна! ама аз викам, чакай да видим това, чакай да видим онова и ... Съни се разсърди. Маймунджълъците дето правих не помогнаха...
сърдити
аз ни лук ял, ни лук мирисал
Хапнахме по сладолед и решихме да се прибираме към къмпинга. Отиваме на автобусната спирка и си чакаме автобуса. Номер 6 защото така ни казаха от къмпинга. Е идва един и ние се качваме, точно след една пряка автобуса зави наляво и зацепи в посока която на нас не ни беше известна. А във автобуса се возеха хора. Питам едно момиче, какво става за къде е автобуса, а тя спокойно отговаря, за гараж
Аааааааааааа, бързо натискаме копчето за слизане (само тогава автобуса спира). Слязохме, и къде сме сега не е ясно...
Заговорихме един пич дето спокойно си пиеше бирата. Много подобен случай на този в Будапеща, пича през цялото време разправяше как не се возел на автобуси и въпреки, че му дадохме картата на града (който не е много голям) не можеше да се оправи. Накрая заедно решихме да вземем кой да е автобус в обратна посока и да се върнем в центъра...
Този път уцелихме автобуса и се прибрахме в къмпинга, междувременно настроението се възвърна и седнахме да хапнем и пийнем биричка в кръчмата към къмпинга. Късно вечерта се прибрахме в палатката.
Равносметката за деня
изминати 547км
Ден 8 (05.07.2010)
Този ден по план се очертаваше да е много интересен, днес трябваше да стигнем до Любляна, но преди това трябваше да навестим мармотите и да покарам малко по живописни завойчета из Австрийските Алпи, с други думи казано Grossglockner High Alpine Road!
Та след като през нощта валя дъжд, сутринта Съни откри, че вечерта като съм се прибирал, не съм си прибрал едната обувка..., резултата цялата в кал и пълна с вода
Събрахме багажа и приготвихме мотора
Платихме за къмпинга 15.90евро.
По пътя спряхме да закусим, не че е важно, но все пак на фона на мотора си заслужава снимката
да прегледаме още веднъж къде отиваме
Заредих и бензин 1.484 евро/л, АГИП
Сетих се, че не съм споменал нищо за тоалетните по бензиностанциите в Германия. Ами плащат се. В началото пак не бях доволен, но понеже ми се наложи да ги ползвам както си трябва..., останах много доволен. Срещу 50 цента пуснати в автомат получаваш прекрасно изчистена тоалетна с всичките му салтанати в нея. Разбира се най-бях впечатлен от автоматичното забърсване на тоалетната чиния, което става автоматично. Не се сдържах и го задействах няколко пъти за да му се накефя
Все се надявахме времето да се проясни и да пекне слънце..., на няколко пъти успя..., но накрая облаците победиха... Е викам си точно днес ли ще се скапе времето! Та малко преди да се отделим от магистралата ни запука вече дъжда, ама си заваля как си пише по книгите. Вече отбили от нея спрях на нещо като спирка и си облякохме дъждобраните
положението не беше добро от към видимост
но бяхме решили, че няма да се връщаме и при всички случаи минаваме през прохода
Вече сигурно ставам банален, но за пореден път се загубихме и търсихме пътя... Междувременно дъжда спря. Съни каза, като не знаеш пътя карай след другите мотористи, те всичките нали там отиват. Ок, мир да има, залепих се за една групичка мотористи от GB. Карам аз карам след тях, ама не ми харесваше работата..., в един момент ги изпреварих и реших сам да търся пътя..., не го намерих..., ама и те не са отивали там. Междувременно влязохме в едно задръстване и аз едва едва се промъкнах напред към един мотор пред нас. Опитах се да попитам и разбера евентуално на къде да хванем, ама моториста се оказа възрастен господин и ми отвърна, че нищо не чува..., ок, значи отивам на бензиностанция, хем да заредя, хем ще разберем на къде да караме.
Заредихме 1.192 евро/л, местна бензинджийница. Междувременно разбрахме къде е и пътя
Времето продължаваше да се оправя, всичко си върви по план и ето ни на пропусквателния пункт на прохода
Няма да пиша за пътя, за прохода, за това че дефакто това е национален парк. Това вече много добре е описано от Бойко
Различното на нашето пътуване е, че ние нахълтахме в прохода от Север. Платих таксата 18 евро и газ нагоре по баира.
все още имаше доста ниски облаци. Но затова пък на близко разстояние всичко се виждаше перфектно. Пътя/асфалта беше слънце
но наоколо нямаше промяна
смени се пътната настилка
ето на каква надморска височина сме в момента
вече сме на най-високото, около мен май не се вижда много много какво има
Това беше EDELWEISSPITZE,
тук трябваше да видя върха, ама нещо мерника ми май не беше точен
нищо де, поне знам какво трябваше да видя
На Съни и стана студено
От паветата отново се връщаме на асфалта и продължаваме нагоре
Тук мъглата беше много гъста, със съжаление реших, че няма смисъл да спираме да снимаме, защото почти нищо не се виждаше. Така преминахме в най-високата точка през тунела... Направи ми впечатление, че и Бойко не е постнал такива снимки
, а дано Драго да покаже Малко след върха, положението изведнъж се оправи, вече бяхме от южната страна
няколко снимки заедно двамата
и по саме
и продължаваме към гледчера, междувременно спряхме да уважим този водопад
я да видим какво ще видим след завоя
мдаа пристигнахме.
Тук вече беше много по-топло, даже и слънчице си печеше. Разгледахме местните забележителности, но все още не се бяхме се срещали с местните туземци. А, я да видим, какво е това
да, ама има някаква измама, не видяхме нито да завиват шоколади в станиол, нито да правят масаж...
Документирахме го и с видео клип за да го покажем на малкия.
Междувременно продължавах да наблюдавам състоянието на гумата
ами за сега е в добро състояние, времето се оправи, мисля, че можем да сме доволни
като се сетя само, какво беше времето, преди няколко часа..., можеше въобще да не видим тези красоти.
Слизайки надолу Съни, забеляза, че и кравите не са сини
предполагам, че е заради това, че не сме в Швейцарските Алпи
Отново се наслаждавахме на прекрасните пътни условия
още красоти
последни завои преди да слезем в равното
ами това беше..., свърши...
Тук за малко да не се върнем пак, като си платиш може да си джиткаш нагоре надолу колкото си искаш, ама нас още много път ни чакаше, а така ми се искаше още веднъж да мина поне..., нищо друг път.
И така отново се върнахме на магистралата и от там към Любляна. На входа на Словения си купих винетка 7.50 евро за 7 дни, платих и такса за тунела Караванкен 6.50 евро.
От тук до Любляна бързо стигнахме и намерихме къмпинга като ползвахме картата, която преди това купих от едно капанче на паркинг около магистралата докато бяхме още в Австрия. Всъщност ето една снимка и на него
Въпреки, че бяхме във Австрия, заведението се държеше от словенци.
Та ето ни вече във къмпинга LJUBLJANA RESORT
До сега не знаех, че къмпингите имат звезди
, е този беше четири звезди!!! Съответно най-скъпия къмпинг в който съм спал до момента.Та намерихме си място и първото което направихме, беше да извадим всички мокри неща, палатката, дъждобраните и да не забравяме обувките дето се бяха напълнили с вода...
за има няма 30 минути всичко изсъхна, ама то и яко си печеше...
оправяме всичко и сме готови за разходка
Преди това се информирахме за това как да стигнем до центъра и си купихме една магнитна карта от рецепцията с която можехме да пътуваме в рамките на 24 часа.
И ето ни в центъра, първо малко магазини, после забележителности
Тук някъде Съни ми каза, че вече е гладна! ама аз викам, чакай да видим това, чакай да видим онова и ... Съни се разсърди. Маймунджълъците дето правих не помогнаха...
сърдити
аз ни лук ял, ни лук мирисал
Хапнахме по сладолед и решихме да се прибираме към къмпинга. Отиваме на автобусната спирка и си чакаме автобуса. Номер 6 защото така ни казаха от къмпинга. Е идва един и ние се качваме, точно след една пряка автобуса зави наляво и зацепи в посока която на нас не ни беше известна. А във автобуса се возеха хора. Питам едно момиче, какво става за къде е автобуса, а тя спокойно отговаря, за гараж
Аааааааааааа, бързо натискаме копчето за слизане (само тогава автобуса спира). Слязохме, и къде сме сега не е ясно...
Заговорихме един пич дето спокойно си пиеше бирата. Много подобен случай на този в Будапеща, пича през цялото време разправяше как не се возел на автобуси и въпреки, че му дадохме картата на града (който не е много голям) не можеше да се оправи
. Накрая заедно решихме да вземем кой да е автобус в обратна посока и да се върнем в центъра...Този път уцелихме автобуса и се прибрахме в къмпинга, междувременно настроението се възвърна и седнахме да хапнем и пийнем биричка в кръчмата към къмпинга. Късно вечерта се прибрахме в палатката.
Равносметката за деня
изминати 547км
... по все познати на пръв поглед, но прекрасни места, с много история и забележителности ... което прочетох на един дъх.
.
Коментар