Европа 2010: До Прага и натам...

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Няколко общи неща относно пътуването, като за начало...

От миналата година си говорихме със Съни, че ще е добре да направим една обиколка на Италия. И така си беше почти до последно.
След като прочетох един пътепис за Сицилия, аз лично много се запалих по този маршрут...
Да ама в началото на месец юни решихме да отидем до Прага...

Така, вече имахме крайна цел, а това е много важно
Сега оставаше да видим как ще стигнем до там и как ще се върнем после.
След направената справка с познати и колеги от форумите на бърза ръка направихме един план в рамките на десетина дни да обиколим няколко столици на Европа.

Купих две карти, една обща на Европа и една само на Балканите, но без никакви отбелязани разстояние в километри в нея
Два дни преди да тръгнем от google map разпечатах всяка една отсечка от трасето. Ами готови сме, имаме карти можем да пътуваме където си искаме в Европа

Важна особеност за пътуването беше, че то трябва да е low cost journey, т.е. не искахме да харчим много пари.
Значи пътуваме каквото пътуваме и накрая стигаме до къмпинг, не щем хотели не щем мотели...
Въпроса с яденето го решаваме на място. Ядем каквото намерим и ни хареса
Багажа, един куфар за Съни, един куфар за мен. В чантата Луис слагаме общите неща: палатки, чували и разни такива... А тук на дъното сложих инструменти!

Ден 1 (28.06.2010)

Уж трябваше да станем рано, ама то така стана че си станехме както обикновено, пихме по едно кафе и аре с багажа към мотора.
Куфарите щрак, щрак и готово..., чантата малко суетене докато решим как точно да я захванем и сме готови


Използвам случая да покажа и как изглеждаше задната гума, защото по-късно ще стане дума и за нея


ами това е, можем да тръгваме


Зареждане на бензиностанцията и газ към границата. На самата граница направихме гаф първо подминахме митницата и кацнахме на граничен контрол. Докато оправяхме документите, викам на Съни, я направи една снимка. При което двамата митничари дето ги "прескочихме" изреваха:
"Чшшш, забранено е правеното на снимки тук, не стига, че прескочихте митницата..."

Подвихме опашки и аре по-нататък.
При сърбите нямаше проблеми, минахме само с личните карти.

От другата страна на границата тъкмо беше валяло и беше мокро, но в същото време беше много мрачно и аха аха да завали отново


През целия път до Ниш не спряхме заради това. Можеше да направим някоя и друга снимка около тунелите, но решихме, че сухи без снимки е по-добрия вариант
Относно ченгетата, само на едно единствено място бяха застанали, но следяха с радар в обратната посока.
В Ниш се качихме на магистралата. Някъде по пътя заредихме на един Лукойл и закусихме сандвич с по кафе.
Цена на бензина ВМВ-95 - 119.40 динара/литър

Така стигнахме до Белград, такса магистрала - 730 динара

Карам в града, гледам табели, карам направо и в един момент гледам изчезна Нови Сад..., бре кво стана...
Спирам на една бензинджийница и след кратка консултация се разба къде съм пропуснал отбивката, аре сега още 4-5км по магистралата докато стигнем отбивка и тръгнем на обратно...


не ме подигравай! ще видиш, че повече няма да се губим :^o


На Нови Сад хванахме магистралата, пътна такса - 240 динара
Понеже се движихме много добре решихме да караме директно в Будапеща. Първоначалния вариант беше да преспим малко след Нови Сад.
Зареждане на бензиностанция: ВМВ-95 - 117.40 динара/литър

Не ни стана ясно за какво ги платихме тези пари, защото тук на практика магистрала нямаше, ама добре са си решили проблема сърбите, събират парици и в същото време си строят магистралата, яко а?
Малко преди границата още една пътна такса - 330 динара.
Отново зареждаме ВМВ-95 119.40 динара/литър. Бензиностанцията (ОМВ) се намираше буквално в нищото, т.е. след време като направят второто платно всичко ще си дойде на мястото

Така достигаме границата. Преминаваме сръбската граница по същия начин като на влизане. На унгарската обаче една дълга дълга опашка.
А пече едно слънце, леко на първа покрай колите аре най отпред. Нямаше проблеми, ръчнах се пред един австрийски автомобил.
Граничния контрол бързо става, ама митницата, голямо тарашене..., викам си, а то нас няма кво да ни проверяват да ама не, митничаря вика, я отвори този куфар. Почва се едно разсъбличане и сваляне на съответния куфар. За късмет уцели точно този в който имаше едно шише ракия.
Митничаря, веднага, аааа ракия, има ли още?
Викам няма повече това е
Аре затваряй куфара и продължавай...

Веднага след границата спряхме да обменим малко пари и да си купя винетка - 765 форинта за 5 дни
Унгарците добре са решили проблема с винетката за мотор. Само ти дават документ, който ако те спрат ченгета да покажеш. Няма нужда от разни лепенки нейде по мотора...

След което заредихме на едно ОМВ 353.90 форинта/литър
Въпреки голямата навалица на унгарската граница, в началото на магистралата нямаше почти никакво движение. Имаше доста австрийски и сръбски автомобили, унгарски нито една
Направи ми впечатление, че имаше румънски автомобили. Като цяло румънците доста пътуват..., за разлика от нас. През целия път мисля не видях бг автомобил (освен в Сърбия), а българските камиони които видяхме през цялото пътуване бяха не повече от десет!

Та колкото повече наближавахме Будапеща, толкова трафика се увеличаваше и вече се появиха унгарски автомобили.
На една местна бензиностанция МОЛ купих карта на Будапеща (разбира се най-евтината от тези които се предлагаха).

Не ми харесаха тези бензиностанции, кафето им беше отврат, а за да отидеш до тоалетна се молиш да ти дадат ключ и ходиш от задната страна. Абе мизарабъл...

Видяхме къде ни се намира къмпинга и о чудо, от раз сме в него

Аз лично не мога да си представя примерно в София къмпинг да речем някъде до Плиска
Е хората обаче са успели да го съхранят!!!
Haller Camping

Настанихме се и разпънахме палатката:


задължителна снимка на мотора


преобличане и тоалет (включително напръскване със спрей срещу комари)


И аре по центъра


Няколко думи за обществения транспорт и по-конкретно метрото. На няколко стотин метра от къмпинга има метро. Отиваме там и нищо!!! Да нищо, гледаме гледаме нищо не виждаме, а на картата показва, че тук трябва да има метро. Гледам има си подлез за преминаване под булеварда. Викаме си, дай да слезем долу и да видим. Слизаме ние, и кво да видим, разни магазини, бързи закуски и пак нищо, брей... Преглеждаме още един път целия подлез и виждаме в единия край много народ излизат изведнъж, ахааа това ще да е метрото. И наистина на една малка табелка над вратите забелязвам символа на метрото.
Влизаме вътре. Купуваме си билети - 320 форинта парчето.
Слизаме долу, страшен задух..., по едно време идва влакчето, качваме се. Вътре голяма жега.
Обобщение:
1. И тук метрото като в София е сравнително плитко, в центъра разбира се е по-дълбоко.
2. Никаква вентилация.
3. Влакчетата са същите като тези в София
Заключение: Видяхме как ще изглежда метрото в София след няколко години

Като цяло Будапеща е много красив град. От всички които обиколихме, тук сме много впечатлени от сградите и туристическите забележителности.
















И така в игри и закачки времето си минаваше и ние огладняхме... От толкова много и най-различни ресторанти седнахме в един... Като за начало по една бира


Аз си поръчах гурме. Чинията ли беше голяма, пилето ли беше някакво малокалибрено... Но беше вкусно!


Съни си поръча някаква риба. Както я нарече по късно "Скъпичка грешка"


Вече знаехме цените и в тоя ред на мисли, знаехме че сме уцелили дооста скъп ресторант... В Кръчмите в Унгария към сметката винаги има добавен съответен процент обслужване. Е тук беше 13%
По тоя повод аз изпих още една от местната, но скъпа бира . Накрая дойде ред да плащаме или по-скоро да плачеме . Таман ни стигнаха всичките налични пари...
Даже за метрото не останаха. Що пих две бири?!? На най-близкия банкомат изтеглихме едни 1000 форинта, това е мин. сума за теглене (след това в извлечението на сметката видях, че са ме чарджили 3.10лв. такса)

Та влизаме с банкнотата в ръка в метрото и гледаме кво гледаме, но не виждаме касата, слизаме направо по ескалатора и долу две лелки и един изцъклен дебелак ни посрещат с широки усмивки:
- Билетите моля?
- Ами ние нямаме, търсим от къде да си ги купим.
- Моля личните карти
- Плащайте глоба 50 Евро
И като се започна една разпра. Разбирам да бяхме ползвали метрото и да ни бяха хванали, ама то ние влизаме. Можеха само да ни кажат да се върнем горе и да си купим билети, ама не. Накрая Съни се ядоса и набра 112 и извика полиция. Онези седяха кротко до нас и продължаваха да спират хората наоколо. Чакама чакаме, никой не идва. По едно време дебелака вика, дайте 15 евро и си ходете. Съни втори път се обади! От другата страна на телефона казаха, че е изпратен екип към мястото.
Оня дебелака започна да се повърта..., в един момент вика ето ви картите..., брей как така изведнъж реши да ни ги върне.
Взимаме си ги ние и отиваме горе за билети. Връщам се аз нахилен до уши почвам да му разправям на български че не е бил прав и пари баш от нас няма как да вземе. Онзи започна на неговия си език нещо да ни псува. Междувременно им направих много снимки, ама аре няма нужда да ги изтъпанчвам... Отидохме да си чакаме ние влакчето, а ония си продължават да спират хората и да събират пари от тях, говоря за тия дето сега влизат в метрото. Брей кви овце има, бъркат вадят една пачка пари, и всеки по живо по здраво.... Не мога да ги разбера западняците (щот все бяха разни такива туристи).
Тъкмо се качихме във влакчето и дойдоха полицаите. Да ви кажа въобще вече не ни беше до тях...

Излизаме от метрото и кво да видим, вали дъжд, е това пък сега от къде, до преди малко едно хубаво спокойно време и изведнъж дъжд...
Ами прибрахме се по-живо, по-здраво в къмпинга и палатката.

Равносметката за деня

Изминати 813км

[Alexr]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Знам, че съвета ми е "след дъжд качулка", но пробвайте сайта http://www.viamichelin.com - много повече ми харесва от гугъла, когато опре до правене на маршрути. Картите му са много добри като графика. Лошото е, че не покрива добре Източна Европа. Включително е зле за България и Румъния, но за Западните Балкани и нататък е просто отличен.

Интересно, че са върнали таксуването на чужденците в динари. Или може би само за мотоциклети е така. 2008 година, лятото, ми искаха евра. И така си го пишеше на табелата - леки коли, чужда регистрация - n евра. Не помня колко ми поискаха пред Белград (мисля, че беше 13 EUR), но на двете отсечки между Белград и Сегед искаха все по 5 EUR, докато за сърби в единият случай бяха 420 динара, а в другият 380 динара. Ще се погрижа да сложа 3 снимки на тунелите. Мястото е много интересно и за съжаление не успявам да го пресъздам нито със снимките си, нито на видео, така като го виждам докато съм зад волана.

[IMG]file:///C:/DOCUME%7E1/arouskov/LOCALS%7E1/Temp/moz-screenshot.png[/IMG]Чакам с нетърпение следващото включване!

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 2 (29.06.2010)

За събуждане си бяхме поръчали слънце


Оправихме се бързо и се приготвихме за път. Днес ще ходим до езерото Балатон.
Прегледахме картата, къде трябва да излезем от града и на къде трябва да отидем.
Заредихме (344,90 фор/л, Шел) и по табелите по табелите пресякохме Дунав. От магистралата за Виена се отделихме посока Балатон.
Идеята беше да не се качваме на магистрала!
След километър два стигнахме Т-образно кръстовище, аз смятах да завия наляво, Съни каза надясно! Слушам и изпълнявам. Карахме карахме и по-едно време гледам, абе май караме към града. Вече почти бяхме сигурни, че сме объркали пътя . Ама друго си е да караш на пред и да видиш какво ще стане. Та стигнахме някакъв квартал. Спирам на една спирка и показваме картата на момче и момиче, после на едно момче. Брей сякаш за първи път виждат картата на Будапеща! С комуникацията беше много сложно. Дойдоха други хора, айде и тях да питаме. Та те потвърдиха, че пътя е въобще в обратна посока.

Аре на обратно и след 20-тина километра отново минахме въпросното Т-образно кръстовище, но вече в правилната посока

Така стигнахме до Szekesfehervar (Сехишфехирваар или нещо такова).
Първо на центъра да сменим малко пари, че както вече знаме нямахме никакви форинти...


Сега смело към стария град. Спрях, аха аха на площада, ама замаскирах мотора все едно е в уличката


След което да разгледаме



В далечината се вижда как един полицай е спрял кола която е минала през площада. В началото си мислех, че е само пешеходна зона, ама май май си се ползваше и като път. Малко по-късно един френски кемпер смело влезе на площада и тръгна към мястото, където стояха полицаите...
Ние продължихме с разглеждането и снимането..., както вече е известно на повечето от вас, на всякъде пише почти само на унгарски...




Беше си доста топло и решихме, че едно кафенце ще ни се отрази много добре. Та седнахме в едно много приятно ресторантче, Caffe Perte.


Много приятно беше, седим си на сенчица, гледаме хората по площада и понеже "не бързахме за никъде" решихме да обядваме.
Загладихме косъм и сега вече можем да отидем до Балатон
По пътя до там нищо особено, минаваше се през различни селца.

Балатон, определено е било и май си остава морето на Унгария. Южната страна е много по-разработена и тя адски много ни заприлича на нашите Златни Пясъци и Слънчев бряг от вече по-далечното минало. Но мнооого по-чисто...
Построени са доста големи хотели и почивни станции до сами езерото. Разбира се всички които са живеели наоколо много са намазали, защото са си оправили къщите, а и са започнали да ги отдават под наем. Хубавото беше, че имаше страшно много зеленина и дървета.




Езерота за нас се стори много странно. Все едно някой е налял някаква неестествено синя вода. Е не си топнахме дупетата, ама поне го пипнах








Разбира се важен момент е снимки с мотора!




Колкото по на югозапад отивахме толкова повече големите n-етажни сгради отстъпиха място на малките вили и къщички.
Времето напредваше, а ние още не бяхме стигнали най-далечната точка на езерото. Налагаше се да побързаме...
На няколко места видяхме обособени музеи на соц. военната техника. На втория такъв спрях да се снимам, отдалече, щот искат пари (600 форинта).


Междувременно времето наистина много напредна. Започнах вече да си мисля, че с тази обиколка на езерото съм се поизсилил малко...
Отново зареждаме (345.90фор/л), ОМВ.

Северната страна на езерото е пълна противоположност на южната. Въобще не е така разработено, не може да се обходи по крайбрежен път, т.е. има главен път и за всяко градче си има отделна отбивка от по-няколко километра до езерото.
През цялото време пътя беше много добър с изключение на една две отбивки към езерото. На едно място видяхме полицаи с радар, но следяха обратната посока. С доста ръкомахане спасих двама мотористи, че бяха се зафучали здраво към тях.
Вече беше късно и при положение, че трябваше да се приберем до Будапеща решихме, че гр. Veszprem отпада...
Малко преди магистралата на една бензиностанция на Лукойл виждам много мотори и все познати..., като марка
Яко спирачки и обратно към бензинджийницата, тъкмо и аз да заредя (346.90фор/л).

ВНИМАНИЕ, обърнете внимание на задната ми гума, всичко е ок



Заприказвахме се с момчето с жълтата фланелка. В бързината забравих да си разменим някакви контакти, но ето какво успях да разбера от тях.
Те са от източна германия, което като гледам моторите е логично. Момчетата ходили до Хърватска и сега на прибиране към Германия минаваха през Балатон.


До момента изминали около 2700км, като на ден се минават максимално 200км при скорост от 60-80км/ч.
Моторите както е видно от снимките са МЗ и Симсон, най-много ме впечатли разбира се червеното МЗ, РТ-125, 1939г.
Това ентусиазма е голяма работа
Е добре де, за толкова километри нямахте ли някакви проблеми с тия мотори. Отговора беше НЕ




Една обща снимка


ама само как пушеха, опушиха бензиностанцията за нула време
и айде на добър път!


А ние газ по магистралата, че плана за деня още не беше изпълнен.

Вече в къмпинга баня, тоалет и айде на разходка


Една снимка на входа на къмпинга


Метрото за което вече стана дума


Парламента и т.н.














Използвахме залеза за няколко снимки


Е време е да пийнем по бира


Общо взето много е приятно да си пиеш биричката на Дунава


След което продължихме с обиколката, ама дойде ред пак за биричка, пък и да хапнем
Върнахме се пак на една от старите улички и седнахме в едно от многото заведения в които даваха мач. Забравих кои играха, ама голямо викане беше. Но аз съм железен и такива незначителни събития не могат да ме разсеят...




Докато вечеряхме, покрай нас мина едно скутерче с малко по-усилено "осветление"
Като се прибирахме го видяхме паркирано през няколко заведения. Отделихме му нужното внимание


След което се прибрахме в къмпинга. Този път нямаше ексцесии с местната власт

Равносметката за деня

Изминати 454км
Днес почти не съм карал по магистрала и като цяло беше много по интересно от към каране, ама километрите се оказаха доста при нашата програма.

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 3 (30.06.2010)

Днес напускаме къмпинга, Будапеща, Унгария и газ към Виена.

След като целия багаж беше натоварен на рецепцията платихме къмпинга. Плаща се само кеш, аз платих в евро, 2 х 18 = 36 евро


По вече познатия път излязохме на магистралата и газ към Виена.
Пътищата в Унгария са много добри, хубави указателни табели, добра маркировка. Мисля, че от всичките бивши соц. държави, унгарците са най-напред с материала. По магистралата постоянно работеха най-различни екипи по поддръжката и. Най-вече бяха такива за окосяване на тревата около магистралата и средната мантинела. Много добра организация, отдалече табели, камион с голяма светлинна табела за стесняване на пътя и специален буфер за някой, който не успее да го види и реши да се думне в него...

И въпреки това!!! по едно време трафика спря. Да ама ние сме с мотор и леко полека аре най-отпред. Бях много изненадан, че въпреки добрата организация, на платното лежеше завито човешко тяло, явно беше на човек от работниците... Как е станала тази работа при всичката тази организация не ми стана ясно...

По пътя решихме да тестваме едно от местата за почивка, т.е. само паркинг.


Имаше си тоалетна с вода и разбира се всичко това напълно безплатно. Тоалетната беше изчистена, с тоалетна хартия, течен сапун.
Почивайки се наслаждавахме на спокойствието и чистотата около нас.
Снимки с мотора!




Междувременно надойдоха още хора, а ние отпрашихме по магистралата. Така достигнахме бившата граница с Австрия.
Спряхме да си купя винетка: 4.50 евро за 10 дни
Междувременно купих и карта на Виена - 8.90 евро (най-евтината)
На входа на Виена карах към центъра. По едно време реших, че е време да видим картата, спрях и започнахме да търсим къмпинга по адреса му.
Ами не можахме да го намерим. Въпросния къмпинг се казва Neue Dunau

Така, тъй като не го намерихме по адрес, решихме да пробваме по име. Във Виена има такава област Neue Dunau и ние решихме, че там трябва да търсим. Голяма грешка...

И като почна едно въртене, качвам се на магистралата, слизам от магистралата въртя наоколо и аре пак. По едно време стигнахме до ТВ кулата. Попитахме една жена и тя най-накрая ни светна, че къмпинга е много по-надолу по течението на реката...

Вече обнадеждени тръгнахме в правилната посока, но пак объркахме пътя..., аре пак кръгче. А то една жега, лампата на резервата свети от мнооого отдавна, дет се вика всеки момент може да свърши бензина. Бензиностанции наоколо няма . В тоя момент Съни ми съобщава, че май си е загубила ръкавиците... Аре наобратно да ги търсим, пак до ТВ кулата, там освен същата жена друго няма. Майната им на ръкавиците, имаме резервни, а и тези без това не харесваха на Съни. Газ на обратно и пак обърках пътя... Накрая се набутах между сградите и спрях до първите хора дето реших, че могат да ми помогнат...

Не съм бил във Виена от вече доста години, но промяната в комуникацията е огромна. Всеки с когото сме се заговорили, говореше английски. Така беше и с това момче. Викам му, кажи къде най-наблизо има бензиностанция, че го закъсахме. Пича веднага почна да обяснява, за по-добра нагледност извади си телефона, изкара картата на Виена, показа къде сме ние, показа къде през две преки има бензиностанция. Ей това съвременните телефони са голяма работа, не кат нашите дето се ползват само като телефон
От там леко полека айде на бензиностанцията. Заредих 2.80 евро/л, БП.

Вече по-спокойно стигнахме до къмпинга. Голяма одесея...


Този път предварително платихме - 18.10евро за 1 вечер.

Тук вече забелязах, че гумата се е деформирала, започна да придобива онази трапецовидна форма...
Междувременно разпънахме палатката


Тоалет, преобличане и аре да ходим да разглеждаме.


До центъра се стига с два транспорта, първо автобус до последната спирка, която стига до високи и модерни сгради и от там метро.
Преглеждаме къде какво ще гледаме


И ето ни на пъпа на града.







Във Виена не може да не опитаме Wiener Wurstl


Нищо особено, може би трябваше да си поръчаме от другите , но биричката ни се отрази мноого добре!



малко снимки


малко забележителности


малко магазини


и отново разглеждане и снимки










Имаше питейна вода for free.


Едно време ни разправяха, как при западняците не може да отидеш и ей така да пиеш една студена вода, а у нас навсякъде чешмички с хубава вода. Това време отдавна отмина...


да поотдъхнем малко...




минахме и пред парламента


през парка






Е как може да сме във Виена и да не пием по едно виенско кафе...
На обратно се мушнахме в тесните улички и на едно малко площадче седнахме в едно кафенце. Поръчхме си ние кафенцето и гледаме всички местни около нас пият яко бяло вино с много лед. Обстановката беше много приятна, по улицата от време на време минаваха файтони..., толкова се отплеснахме, че забравихме да си направим снимки

На обратно към къмпинга, като слязохме от метрото, решихме да повървим пеша, преди това бях видял един супермаркет. Да ама сме на запад, магазините след 18:30ч не работят..., винаги съм се чудел как пазаруват тия хора... Качихме си се на автобусчето и айде на бензиностанцията пред къмпинга. Яка навалица, едни зареждат колите си, други, които бяха повечето такива като нас, яко пазаруват, все едно сме в магазин. Тия май повече пари изкарват от продажбите на всичко останало освен бензина

Взехме си по няколко бирички разни неща за хапване и мезене и аре пред палатката...
Не изкарахме много до късно, защото комарите ни пребориха, не ни хапеха, че се бяхме напръскали, но бяха толкова много и бяха досадни като мухи.

Равносметката за днес

Изминати 387км

[bochkata]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Очаквам продължението.

[бат Димо]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Много готино чувство за хумор
Пътеписа кефи, чакаме следващите дни ...

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 4 (01.07.2010)

За днес е планувано да спим в Прага, като трябваше да минем през Братислава и Бърно.

Сутринта ставаме и натоварваме багажа


Като цяло беше ясно от къде трябва да излезем от града. Гледаме табела Будапеща, табела Прага, табела Бърно.

Хмм, много интересно, гугъл мап дава, че трябва да се върнем по пътя за Будапеща. Ама аз продължих да си карам...
На практика се движихме по съвсем нова магистрала, на моята хартиена карта такова животно немаше
Пътя перфектен, на едно място ТЕПЪРВА започват да строят комплекс от бензиностанция, заведения за бързхо хранене и паркинг...
След едни 50км магистралата изведнъж свърши и за почнахме да се движим по много хубав двупосочен първокласен път. Да ама вече бяхме сигурни, че не е това пътя, т.е. пак обърках пътя

Спрях на първата ОМВ бензиностанция, пихме по едно кафе и решихме, че е по-добре да се върнем, все пак целта ни беше Братислава.
Аре газ на обратно, пак през околовръстното на Виена, което вече си беше бая задръстено, по пътя за Будапеща и ето я отбивката за Братислава!
От тук нататък нямаше кой знае какво интересно и така докато стигнахме бившата граница и малко след това спрях на бензиностанция да заредя: 1.32евро/л, ОМВ.
За пореден път се удивих на това, колко близко са живеели всички тези хора до Западна Европа. От последните блокове хората буквално си гледат Австрия...
От бензиностанцията отидохме в центъра на града


Оставихме мотора и тръгнахме да се разкарваме в стария град и да направим малко снимки










Беше си доста горещо, та решихме да се освежим с по един сладолед


аз си поръчах със СЛИВКИ, много як сладолед беше!


Съни заложи на традиционния с мента


Още малко снимки




и на обратно към мотора. Като го оставях там се притеснявах, че е точно на центъра и то на пешеходна зона и може някой да се заяде с мен, но сега разбрах, че излишно съм се притеснявал.


Мислех да ходим да посетим и Братиславския храд, ама чесно казано ни домързя и решихме да караме към Бърно.
По пътя до там нищо особено. Аз лично останах с впечатлението, че в Словакия нищо не е направено от времето, когато беше част от Чехословакия. В смисъл не се виждаха направени някакви кой знай какви инвестиции. Примерно магистралата до Бърно си беше точно като едно време, никакви ремонти не са и правени...

В момента в който влезнахме в Чехия, нещата коренно се промениха. Първо веднага се появиха екипи, които работеха по магистралата и като цяло ни лъхна порива на промяната

След като сменихме малко евро за крони се отправихме към центъра. Бърно е сравнително малък град и същото се отнасяше за центъра му. Спрях на една уличка и се поогледах.


Една друга уличка водеше до самата пешеходна алея, но там изрично забелязах, че имаше знак забранено за мотори!!! Междувременно си беше време да хапнем нещо. Затова прибутах мотора леко през една пешеходна зона и го изкарах на друга такава тясна уличка, срещу забраненото го паркирах пред кръчмата която предварително си харесах Restaurant Cerny Medved


Седнахме и си поръчхаме, за Съни сьомга


за мен пиле върху пикантни зеленчуци


гарнирани с биричка. Много вкусно беше, а и обстановката една такава спокойна...
Решихме да направим една разходка по центъра, като оставихме мотора пред заведението.








След което качихме се на мотора и тръгнах да излизам, да ама в този участък правеха ремонт и се оказа, че на практика няма от къде да изляза освен да мина баш през центъра и пешеходната зона . Ами минах, никой нищо не ми каза...
От там вече газ към Прага.
Малко преди да я стигнем заредих бензин: 34.20 крони/л, ОМВ. Купих карта на Прага : 139 крони
Видяхме как да стигнем до адреса в Прага. Табелите бяха много информативни и доста лесно намерихме блока, който щеше да бъде наш дом следващите три нощи.


Тук беше срещата с нашия познат Веско на който идвахме всъщност на гости. Докато той дойде ние поразгледахме наоколо


оказа се, че наоколо има свободно живеещи зайци и фазани . Фазаните не ги видяхме, но зайците веднага се появиха


чухме се с дребния


и не след дълго дойде домакина


Той до последно не преставаше да се учудва, как сме дошли с този мотор и защо не сме били дошли със самолет?!? Викам му, ти се майтапиш нещо
Настанихме се в апартамента и ето няколко снимки от там






След като се оправихме, ходихме да напазаруваме и се прибрахме за вечеря и раздумка. Почерпихме се с ракията дето унгарския митничар намери


Стандарта на живот в Чехия и в случая в Прага постоянно се повишава. Всички блокове срещу този в който ние бяхме са стари, но ВИЧКИТЕ са санирани и то ЦЕЛИТЕ. Интересно решение имаше на по-високите блокове, там санирането е станало за сметка на това, че фирмата изпълнител е надстроила два етажа!!!
Кооперацията в която живее Веско е нова. Когато си купуваш апартамента той задължително си върви с вътрешно-блоково парко-място! Няма такива работи, като аз ще си купя само апартамент, пък за гаража ще му мисля по-нататък! Лихвените проценти на ипотечните кредити варират между 4 и 6 процента . Апартамента го получаваш изцяло завършен, а не на замазка, пък после ти ще си го до оправяш.
Детската площадка пред блока е само за децата от блока. Има си обслужваща фирма, която се грижи за цялата инфраструктура в блока и градинките наоколо. Важно е да се отбележи, че в Прага си има парно и то си се ползва от всички!
До блока му, си имаше закрит плувен басейн, зимна пързалка и МОЛ с всичките му магазини и кина. Метрото е на две спирки с автобус, който автобус винаги идва по разписание. Същевременно от спирката на метрото до МОЛ-а имаше безплатен автобус, който си е на МОЛ-а.
Разбира се, цената на апартамент е по-скъпа от колкото в София. Не малко пари се дават и за поддръжката. Примерно за парко-мястото си спомням, че всеки месец се дават някакви пари. Ама вътре е като в аптека. На всеки 2 месеца, всички коли се изкарват и се прави основно почистване на всички парко-места.
Като цяло за средностатистическия чех си е пара..., но си е истинско безгрижие.

Абе цяла вечер не спрях да се удивлявам на инфраструктурата и организацията там

Равносметката за днес

Изминати 551км

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 5 (02.07.2010)


Сутринта ни посреща с хубаво слънце. Съни веднага излезе на терасата да му се наслаждава и по-скоро да си почати с приятелките



После кафенцето



Днес трябва да посетим едно особено място.
За първи път разбрах за него от филма Long Way Round на Юън Макгрегър и Чарли Бурман.

Кутна Хора - готическото бижу на Чехия


Църквата-костница е изработена от костите на 40 хиляди мъртъвци.
Историята разказва, че в 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Оттам той донесъл пръст от Голгота, която разпръснал в гробището на манастира. Така то добило статус на Света земя и станало изключително известно не само в Бохемия, а и в Централна Европа. За богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци било въпрос на чест да бъдат погребани именно тук. Гробището бавно се разраствало, но внезапно по време на чумата през XIV в. се наложило да бъде още повече разширено, за да приюти тленните останки на още хиляди души. Така мъртъвците в него станали 30 хиляди. Това е цифра от 1318 г., която е нараствала с всяка изминала година. През 1400 г. в гробището била издигната готическата църква "Вси Светии", която през XVIII в. била леко променена в бароков стил от Сантини.
След войните различни части от гробището постепенно започнали да се ликвидират. Костите от изпразнените гробове се трупали на огромни пирамиди във формата на камбани по ъглите във вътрешността на църквата. За тях отговарял полусляп монах. Между 1703 и 1710 г. обаче в свои ръце нещата поел дърварят Франтишек Ринт. Именно негова е идеята да украси с намиращите се вътре кости църквата. Кокалите и черепите били внимателно обработени, дезинфекцирани и избелени с хлорна смес, след което той започнал да ги нанизва в най-различни форми. Направил гигантски полилеи, свещници, чаши, герб на рода Шварценберг, арабески по стените и т.н. Най-впечатляващ е централният полилей, за направата на който са използвани всички налични кости в човешкото тяло. Идеята на Ринт била създаденото от ръцете му да напомня за временността на човешкия живот и неизбежната смърт.

Източник


Пътя до там е първокласен, но много натоварен. Първо самото излизане от Прага си беше доста стресиращо и за съжаление положението не се промени в първите 15-ина километра. След което положението се оправи и стана много по приятно. Така се озоваваме в градчето



Първо започваме с разходка по центъра









Нещо като уличка между сградите



след което отиваме пред катедралата Света Варвара















Както обикновено е доста топло и се налага да се разхладим с по един сладолед









След което се отправихме към костницата. И ето ни пред нея






И вече сме вътре, бррррр...


















Това всичкото отзад са черепи и кости...



на излизане



В момента това е една голяма атракция, но докато бях там се замислих, че това са останки от живи хора и в един момент всичко започна да изглежда доста зловещо. Опитах се да си представя, как са изглеждали по онова време всичките тези кости и как е смърдяло..., не успях.


Купихме малко сувенирче за малкия.



От тук на обратно към Прага. На входа на града отново същия екшън и задръствания. По стар вече наш или мой обичай, обърках пътя, свих на едни завой на дясно и вместо в града в един момент се оказахме насред магистрала, която даже не знаехме на къде води... Хайде още няколко километра докато намеря отбивка, че да тръгнем на обратно. Лампата на бензина от доста време си светеше. Първата изпречила ни се бензиностанция беше спасението. Зареждане 31.30крони/л, Лукойл.


Бързо се прибираме, тоалет и вече сме готови за разглеждане
Снимка от метрото



В Унгария ви разказах за метрото, като изразих мнението какво ще стане евнтуално в София след време. НО ИМА НАДЕЖДА!!! Оказа се, че точно преди година, две, чехите са изхвърлили старите и амортизирани руски влакчета и са ги заменили със съвременни техни аналози. Така, че както казах, няма да се отчайваме
Отидохме направо в градината на Hradchani



























От там отиваме на Карловия мост



но преди това по-случайност намерихме бирарията на Швейк. Която на практика е една скъпа кръчма...






вече сме на моста






и ето ни на самия център и прословутия часовник






Докато чакаме момента да се покажат светците се разкарахме по площада на който имаше ковачи, които изработваха дребни украшения от желязо






няма как да не се снимам до тази пражка шунка на шиш...



в очакване часовника да покаже своето шоу






С образователната програма за днес свършихме, сега оставаше да се срещнем с Веско, който не е хаймана като нас, а работи и то здраво
Така, че ние се разходихме наоколо по тесните улички и си харесахме едно заведение в което да вечеряме. След което си взехме по една наливна бира от площада, 50 крони. Това беше най-лошата бира пита през цялото пътуване, бля...


Веско пристигна и право в кръчмето.






Заведението беше "вградено" в църква и наистина беше направено много добре. Ние вечеряхме вън разбира се, но вътре беше голяма атракция. Дефакто цялото заведение се намира един етаж под земята, като до там се стига по едни стръмни каменни стълби. Да ама що не го снимах...


Все пак на тръгване си направихме една снимка пред него



снимка пред библиотеката






доволни в метрото



Днес беше един дълъг и интересен ден.
Равносметката

Изминати 184км

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 6 (03.07.2010)

Днес трябва да се отидем до Дрезден, хем да го разгледаме, хем да се видим с друг наш познат Финци и цялото му семейство.
Натоварихме се на мотора и газ, да ама по стар обичай обърках пътя... Получих удар по каската, който недвусмислено ми подсказа, че трябва да взема спешни мерки за да не стане по-лошо...

Няколко завъртания в района и ето ни на магистралата, а на табелата пише Дрезден, Еврика!!!

Уговорката ни с Финци беше да се срещнем в Usti nad Labem, последния по-голям град в Чехия преди бившата граница. Защо там, ами децата искали да ядат китайско, а там в местния магазин много добре правили китайското

Пътя от Прага тръгва като магистрала, но после преминава в първокласен път със съответните отбивки заради ремонти.
Излишно май вече е да казвам, че като стигнах до въпросния град и на влизане в него, за малко да подмина магазина..., една бърза забранена маневра пред един дядо в кола, който остана ужасен от мен и ето ни пред магазина. В тоя момент Финци излиза с китайското. Здрасти, здрасти, аре карайте след мен. Малко преди Дрезден се отбихме в дясно и забихме по едно много тясно и китно пътче, което ни отведе у тях.


Оставихме мотора и тръгваме с "буса"


разни забележителности по пътя:


Специално внимание отделяме на Yenidze. Финци, като един истински екскурзовод започна да ни показва забележителностите на града и да разказва неговата история. По късно за да е сигурен, че все пак ще запомним нещо ни купи и подари една книга с информация по въпроса...


и ето ни в Zwinger


На тази снимка Валя, Ели, Васко, Алекс








Надпис оставен от руснаците по време на войната: МУЗЕЙ ПРОВЕРЕН МИН НЕТ. Това наоколо са следи от куршумите ни информира екскурзовода.






Католическата църква, построена от крал Август Силния крал на Полша






Протестанската църква

Качихме се на върха и. Тя е била срината по време на войната и като паметник е стояла една малка част от нея. След обединението, тя е възстановена на 100%








поглед от горе. Това дето не се вписва в обстановката е бившия партиен дом

сградите от ляво са ново построени, но на практика са копие на сградите от едно време. Идеята е целия район около църквата да бъде възстановен

Партийния дом отблизо


една ява с кош. Задължително една снимка с нея


Минахме и през магазините, яко пазаруване на дрехи..., но е време и да се хапне. Купихме haksi, абе джолан. В тая жега да ядеш такова , ама нали било традиция...


хайде на масата


Доста време мина, не можахме да си кажем всичко. Домакините постоянно ни увещаваха да останем, как така сме дошли от толкова далече и поне една вечер да не останем. ОБЕЩАХМЕ да се върнем пак, този път с младши
С това посещение на Дрезден завършва нашия поход на север, от тук нататък ни чака дългия път на обратно към дома!

На изпроводяк, една снимка на Васко с мотора


След тази среща с Финци за пореден път се убедих, че западняците не ги бъркат разстоянията. Това да се дигнеш на 60 и кусур километра да си купиш китайско още не мога да го вдена...
Та значи немците ходят при чехите да си купуват храна и да заредят бензин, а чехите ходят при немците да си купуват дрехи. В тоя ред на мисли да спомена за магазина в който ние пазарувахме, че имаше големи намаления на повечето стоки, но днес неделя в целия магазин имаше още 20% отстъпка на ВСИЧКИ дрехи и аксесоари. Съни си купи прилични очила за 3лв, тъкмо си счупи нейните

В продължение на разстоянията, Финци предложи да ни изпрател до магистралата. Речено сторено, само да заредя 1.419евро/л, месна бензиностанция.

Отново на обрано по живописното пътче към магистралата. На едно кръстовище Финци ми разправя, аз ще завия наляво и след това ще обърна. Светва зелено, аз казвам ЧАО и яко газ..., уффф обърках пътя, не разбрах, че и аз трябвало преди това да завия...
Малко след това се връщам на обратно и възторжено ръкомахам за довиждане. Човека се чудеше какви ги върша, ама ние отпрашихме...
Бързахме, че Съни искаше да отидем отново на пазар в Прага да си напазарува още разни неща евентуално. Не знам как така стана, но на връщане минахме по съвсем друг път, но затова пък много живописен и спряхме за снимки до едно езеро








На едно място пак обърках пътя, но бързо разбрах грешката си и айде обратно.

Така се прибрахме в Прага. Отидохме на пазар. Ето малко разяснение на тази снимка

Съни си купи въпросните прашки, като твърдеше, че в България са по-скъпи с 2лв. В същото време напазарувахме всичките тези неща:
1кг домати, 1кг нектарини, кашкавал, дъвките, бирите и енергийната напитка за цена малко по-ниска от цената на прашките
Оставам безмълвен.

Равносметката за деня

Изминати 328км

[ili4]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Супер пътепис! Поздравиления!

Нещо ми подсказва, че ако си вземеш GPS, парите ще ги избиеш много бързо...

[Венци- малкия]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Страхотен пътепис, прочетох го на един път и чакам продължението.

Аз най-добре се губя по ГПС

[Alexr]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ili4, Не заблуждавай човека. ГПС-тата са за стигане от точка А до точка Б. Не са за туризъм. А човек вижда много интересни неща, когато се загуби.

[ili4]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Да бе така е абсолютно, но ако търсиш посока в непозната местност - ГПС е приложим. То аз моя само тогава го ползвам - в неизвестен град, ако не искам да ми бучат на главата. Виж ми подписа.

Извинявам се - темата е за тяхното пътуване, стига с тия ГПС-и.

[go6o]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Качествено - пътуване, маршрут , снимки ... БРАВО !

[Aloud]

От: Европа 2010: До Прага и натам...

Ден 7 (04.07.2010)

За този ден е планиран един голям преход до Мюнхен и след това идеята беше да посетим замъка Нойшванщайн (Neuschwanstein Castle, Fussen, Germany), след което пак да се върнем в Мюнхен и там да преспим.

След сутрешното кафенце, натоварихме мотора и се сбогувахме с нашия домакин, като се опитахме да се извиним за нанесените му материални и психически щети през времето на нашето пребиваване.
Казахме чао на Златна (щях да напиша Панега) Прага
Ама, чакай малко, имаше един важен момент, първо трябваше да излезем от града и да уцелим пътя. Нещо много лесно за всички останали, но не и за мен май
И като се почна едно лутане..., след половин час криволичене из пражките улици най-накрая излязохме на магистралата.
Път кат слънце, това трябва да е пътя..., давай газ!
Важна особеност е че на табелите разбира се никъде на пишеше Мюнхен, а обикновено следващото по-голямо населено място и последното такова преди границата. Е ние знаехме само най-близката Пилзен и затова карах все направо. Беше време да заредя, 32.50крони/л, БЕНЗИНА (чешка бензиностанция). На моята карта показваше, че към границата има само една магистрала, така, че няма нужда да питам когото и да било и смело напред.
По едно време гледаме на табелите, Пилзен го няма, а се появи Карлови Вари, ама няма връщане назад, продължихме по магистралата. И така до момента в който тя изведнъж свърши стана първокласен двупосочен път. Тази ситуация ни беше вече много позната. Спряхме и отворихме картата
Този път, нямаше смисъл да се връщаме..., решихме, че е по-добре да продължим и на някакво не обозначено на нашата карта място трябва да се отбием на юг и да се върнем на магистралата.
Така продължихме в същата посока и ако не друго се порадвахме на живописните места през които минавахме. От своя страна пътя си беше приятни завойчета и прави отсечки свършващи изведнъж в отсрещния хълм.
Стигнахме до отбивката и с малка разправия подкарах по правилния път, бе явно нещо все ме влече към това Карлови Вари
Отново пътя се оказа много живописен почти планински с поредица хубави завои следвани от дълги прави отсечки


И така докато изскочим на магистралата. Преминаването на границата не беше нищо особено, но след това се появи проблем.
Започна да ми свършва бензина, а ние не виждаме нито една бензиностанция.
Изминахме над 100км на територията на Германия, а бензиностанция йок, дет има една българска дума! Лампата за резервата от доста време вече светеше...
Накрая реших да отбия в първото населено място и да търсим там. Знам, че в Гърция през почивните дни всичко умира, викам си сега само това остава... Попаднахме на един човечец и с много ръкомахания и сочене на резервоара той схвана кво му пеем и ни обясни със същите такива ръкомахания, че по пътя нататък на 2.5км има бензиностанция. Нямате си на представа, колко щастлив бях, когато спрях на бензиностанцията и двигателя на мотора все още работеше . Никога до сега не бях карал толкова дълго на резерва. Бензин 1.429 евро/л.

Вече много по-спокойно продължихме по магистралата. Да не забравяме, че днес е неделя, беше пълно с коли, коли с каравани, кемпери и много, много мотори...
След около 30км най-после се появи бензиностанция на магистралата, която беше само от едната страна и на нас ни се падна да правим кръгче за да отидем от другата страна. А там бензиностанцията беше като един малък град. Няма място къде да спреш и една навалица...
Направихме малка почивка, аз се преборих успешно с машината за кафе, която беше на самообслужване.

Решихме, че няма какво още да чакаме в тази навалица, ами да тръгваме, че път ни чака. От тук нататък започнаха да се появяват бензиностанции, но на доста голямо разстояние една от друга. Имаше и много отбивки само с паркинги, други с паркинги и тоалетни, навсякъде беше пълно с хора.

Колкото повече наближавахме Мюнхен толкова по-големи ставаха опашките по бензиностанциите. За наш късмет уцелих една дето бързо минахме. Бензин 1.454 евро/л.

Вече започнахме да гледаме къде евентуално трябва да е нашия къмпинг, а той трябваше да е на десетина километра от града от външната страна на околовръстното до едно езеро..., е не го намерихме..., но затова пък успешно се загубихме... В един момент не знаехме къде се намирахме, но едно беше сигурно, че вече подминахме Мюнхен.

Спряхме на един паркинг и заразпитвахме хората къде сме, разбира се всички бяха все немци, но не бяха от района, така, че оправяйте си се сами. Отидох при един полски тираджия и с много ръкомахане, показване на картата май се разбрахме. Човека вкара адреса на къмпинга в ГПС-а си и каза, че отдавна сме го подминали...

Айде пак няколко километра по магистралата, отбивка от нея, правене на забранен ляв завой пред една купчина коли и обратно на магистралата посока Мюнхен. Този път решихме да караме към града, пък там все трябва да намерим къмпинг. За наша радост така и стана, на едно кръстовище видяхме табела за къмпинг и не след дълго бяхме пред него. Намираше се точно до зоологическата градина и се казваше:

The Munich-Thalkirchen Camping Site
This is one of the more popular (and therefore more boisterous) options for camping in Munich. There’s a small shop on site and a shuttle service to the nearest U-Bahn (subway) station.
They don’t allow reservations – during Oktoberfest it’s first come, first served, so rock up early and you might be lucky.

Location The Thalkirchen Camping Site is south of city centre near the Munich Zoo (Tierpark Hellabrunn). It’s on a reserve by the Isar River so it really is a great location to get outdoorsy in the summer.
Open mid-march to the end of October
Cost per adult €4.40, hot showers €1. You pay a bit extra for your tent and there’s a €3.60 surcharge during Oktoberfest
Address Zentralländ Strasse 49, 81379 Munich
Phone 089 723 17 07
Email campingplatz.muenchen@web.de

Настанихме се на една хубава полянка




Тук, както и на други къмпинги, топлата вода се доплаща, 50 цента за 5 мин. На всяка мивка има специален автомат в който пускаш монетите. Не че нещо, но винаги съм смятал, че това е много тъпо..., в крайна сметка като си плащаш за къмпинга това трябва да е включено в цената, ама нейсе...
Няма да се учудя, ако някой ден го приложат и в хотелите

Като тръгвахме към града по реката, която минава в близост до къмпинга премина този ОГРОМЕН сал

на който имаше много хора, едни управляваха сала, други си се возиха, а трети бяха цял духов оркестър с барабанист, който си беше качил всичките такъми за да барабани . Малко съм се изложил с листата на дървото, но това е риска на живото предаване.

Както бях споменал по-горе, по план трябваше да стигнем Мюнхен, да се настаним и да отидем до замъка. Е да, ама първо времето доста се смрачи, и аха аха да завали и второ имаше вероятност да изпуснем музея на БМВ. А Съни, нямаше как да пропусне тази атракция, та в тоя ред на мисли се отправихме направо натам.

Транспорта беше много добре организиран, от къмпинга се хващаше автобус, който ни закарва до метрото и от там на където си искаш продължаваш. Важно е да се знае, че шофьора не продава билети, та се набирах към рецепцията на къмпинга за билеТ. Дадоха ми само един билет с който можеха до 5 човека да се движат из целия град в рамките на 24 часа за сумата от 9.40 евро.

Първо се подкрепихме с по един дюнер


разбира се задължително и сладолед


и вече може да разглеждаме БМВ. Но преди това да кажа две думи за олимпийския център, където се намира централата на БМВ. Ами направи ни МНОГО лошо впечатление, градинката в която си дъвчех дюнера беше адски мръсна!!! не очаквах да видя такова нещо в Германия и то в Мюнхен...

Вярно, че наоколо щъкаха много турци, може би има някаква концентрация на повече такива хора в района, ама мръсотията дето видяхме не можах да възприема...

Та първо влезнахме в шоу рум-а на БМВ


Разбира се тук направихме много снимки като тези






...
и в крайна сметка на дълго и нашироко ми беше разяснено каква трябва да бъде следващата ни кола...

аз пък си харесах това


и това


имаше разбира се двигатели и различни макети на агрегати и макети показващи техния начин на работа, електронни симулатори и т.н.




след като се наситихме на новите технологии, беше време да разгледаме и историята на тази фирма под формата на различните модели през годините


ето малко картинки
















тук малко наруших правилата , няколко снимки преди да са ме овикали








отново се връщаме на автомобилите






Разбира се има още много снимки, но поне Съни си начеса крастата. Е сега вече ми каза, можем да ходим да разглеждаме забележителности

И ето ни на Мариенплатц








разходихме се из уличките , направихме още няколко снимки и решихме, че е време да се подкрепим с по една биричка. Къде, на чершията разбира се!


сред навалицата


След това се поразходихме още малко и отново в метрото към къмпинга. Там седнахме на местното заведение да хапнем и да се насладим на блаженото спокойствие обхванало района на реката до нас





След което доволни се прибрахме към палатката. през нощта заваля дъжд...

Равносметката за деня

изминати 521км