Обява

**ВладиЧ** · 17-01-26, 14:54

Ехаааа. Тъкмо е време за пътеписи с много снимки сега....

**drago varvar** · 17-01-26, 16:09

Ден втори
Пристигнахме в Бари рано сутринта, минахме митницата след малко чакане, все пак ферибота събира доста превозни средства и се отправихме към първото отворило кафене. Здравей Италия

Днес трябваше да стигнем до следващия ферибот, който го хващахме от Чивитавекия. Трябваше да сме там един час по-рано или иначе казано най-късно в 22:00ч.хванахме го на ръбче

Ферибота тръгваше в 23:00ч.
Беше рано сутринта, малко преди 7:00 и време за пътуване имахме колкото си искаме

. Не ни се караше по магистралата и бях начертал маршрут през планината.

- Драго сега на къде?
- Към планината

- А къде виждаш планина тука

- Ще я видите след стотина километра

- А днес колко километра ще караме, че вчера 500км и едвам стигнахме на време?
- Днес имаме един час повече и за това са почти 600км.

-

....

Та за днес маршрута беше това:

Нищо конкретно за гледане, не че точно в тази част на Италия няма какво да се види, просто маршрут от ферибот до ферибот. Та както и да е, нямаше и час след като бяхме тръгнали от кафето на пристанището и вече температурата си казваше своето лятно мнение, подминаваше 30, а едва беше 9:00ч. Тези Апенини така и не се виждаха, а се движихме по магистралата за да стигнем по бързо до там. Беше горещо, всички се надявахме на планинската прохладата и най накрая видяхме разклона за Кампобасо, както и терена леко взе да става хълмист. Пътищата през планината, лятно време са си приятен момент от пътуването. Вече се радвахме на природата и малките италиански селца. До сега спирахме по бензиностанциите само за гориво и за по кафе, беше редно да спрем и в някое селце. Реших да е Анвѐрса дели Абру̀ци, малко китно селце, много тишина и спокойствие.

Кратка почивка и продължихме към Тиволи. Идеята беше там да се позаседим, но уви времето беше напреднало. Все пак спряхме за по питие и да хапнем нещо на бързо. Не бяхме яли, аз издържам на глад, но останалите щяха да ме линчуват вече

До Тиволи беше всичко прекрасно, природа, липса на трафик, но от там все едно някой изливаше колите по пътя, като самосвал пясък. Много рязка промяната беше. Бяхме много близо до Рим, а когато стигнахме и околовръстното на този велик град...нямам думи. А да ви казвам ли че закъсняваме за ферибота

В 20:20 тръгнахме от Тиволи, а трябва да сме най-късно, в 22:00 на пристанището

Ами в Италия сме, газззз и никой да не изостава

в 22;10 стигаме на порта, паспорти, билети иииии нека вече да се успокоим и да се настаним в каютите. Два дни всяка вечер състезания

- Като оставим багажа в каютите, по бира в бара ?

или да спим, че сме гроги

- Първо кажи колко километра имаме за утре

- Няма да са повече от 300, обещавам

- Значи след малко се чакаме в бара.
- А в кой бар, на коя палуба, в асансьора какво да натисна..... къде ми е каютата, по дяволите.....

Беше хубав ден, беше и mnogo забавно. Ферибота от Чивитавекия за Олбия, тръгна на време, а ние доволни си казахме наздраве

Чивитавекия-Олбия за двама, мотор и каюта 287евро, само да кажа, че този ферибот е огромен и наистина може, човек да се загуби по етажите.

**drago varvar** · 17-01-26, 18:25

Ден трети.
Пристигнахме много рано сутринта. Имах чувството, че тромбите на ферибота събудиха Олбия. Радио уредбата ни беше събудила още по тъмно, някъде към 5:30 сутринта. В 6:00 сутринта, на бара вече имаше опашка за кафе. Забравих да кажа, че и двата ферибота до сега, бяха италиански и кафето което сервираха бешееее.... ооо даааа, истинско еспресо. По палубите вече имаше хора, радващи се на изгрева.

Не след дълго ни пресрещнаха и катерите от пристанището, има си правила и хората си ги спазват стриктно. Не знам всъщност, защо толкова рано ни пресрещнаха и каква роля играят толкова рано извън пристанището, но те си знаят, морска полиция.

Имаше време и никой не бързаше да влиза в паркингите. Рошави, не доспали, пиехме си кафето на палубата и се радвахме на гледката. Мотористите ни бяха накарали да паркираме на -2 рампа, заедно с малка част от колите. Моторите бяхме много, ама много, почти като фериботите, които съм гледал по разни видеа, за остров Ман

. Отнема време да се разтовари всичката тази навалица. Имат страхотна организация екипажите на фериботите. Слушаш ги, изпълняваш техните нареждания и всичко се случва бързо, няма суматоха и струпване на изходите. Абе Културна работа. Слизаме от кораба, а обслужващия персонал на пристанището ни посрещат с думите Benvenuti in Sardegna (Добре дошли в Сардиния)

След като стъпихме на твърда земя, решихме да направим една бърза оперативка, на по чаша италианско кафе и да видим на къде ще хващаме пътя.
Беше още хладно утро, а мераците ни за возене, идващата жега ги изпари. Щеше да е +36 градуса.

Бяхме си букнали предишния ден, къща за гости, която щяхме да я ползваме като базов лагер на острова. За пореден път се убедихме, че не винаги това работи в наша полза. Острова е голям и ако човек иска да го обиколи и да кара по всички моторджийски пътища, времето не стига да се прибереш, но както и да е. Бързо се реши, че ще караме до обяд и после отиваме на плаж. Къщата за гости беше на пешеходно разстояние от плажа.

- Но преди плажа, къде да отидем?
- Как къде, на скъпото,

като пиленцата от Монако

отиваме в Порто Черво

В градчето, освен персонал не видяхме много хора, явно още се излежаваха в яхтите си

. Но абстрахирайки се от скъпите яхти, много красиво и елементарно е направено всичко. Гледаш къщите, измазани с лопатата, но боядисани в топли тонове и стои красиво. Алеите в парка направени така, че да може бебешка количка или човек с инвалидна количка да може спокойно да се придвижи. Е сега, ние не видяхме такива неща, по скоро се търкаляха големи куфари на колеца, теглени от туристи, но малко на брой потни туристи. Жегата идваше и ние след като изпихме поредната лимонада се отправихме към моторите и потеглихме за нашия базов лагер. Настанихме се, свалихме бойните дрехи от себе си и към плажа. Не е ок, да е +34, а ти да си с панталон, яке, ръкавици, ботуши и каска, не беше нужно някой да получи топлинен удар.

За деня етапа бе кратък, но за следващия ден, програмата бе богата.

**drago varvar** · 17-01-26, 19:50

Бях чел някъде, че в Сардиния трябва да се опита от Вино за дълголетие „Канунау“, да се видят дървета, които не горят "Корк" и да се пробва от сиренето с червеи, което всички месни обожават „Казу Марзу“ Еее, не опитах нито виното, нито сиренето, а за корковите дървета още ме е яд, защото сме минали през един от парковете, ама аз, осева линия и мантинела гледам.

Ден четвърти.
Станахме сутринта, моткахме се с кафенце и лека закуска. На бързо начертах етапа за деня и леко се отправихме към моторите. Днес бяхме по леко облечени, е не бяхме по къси гащи все пак, но с по удобни дрехи да го кажем.

Първа спирка за деня беше рисуваното село Фони, но до него решихме да минем през по къдравите пътчета. Та по пътя за Фони, аз проспах корковите дървета

проходче, завойче, и айдееееее, ти видя ли ги корковите дървета, как ги бяха обелили....

След Фони се отправихме към Боза, този път карах бавно, лежерно, разглеждах си птички и тревички и тайничко се надявах да видя корково дърво. Ама ако не е обелено, как да го позная. Аз никога не съм виждал такова дърво. Амиии, може и да съм видял такива дървета, но са били с кората и не съм ги разпознал. Та сега да ви кажа, да си знаете вие и да не сте лаици като мен

"Корковите дъбове са средно големи, вечно зелени, разпространени в Югозападна Европа и Северозападна Африка. Дървото има дебела, изолираща кора, която много вероятно е еволюционен отговор на дървото срещу горските пожари. Докато след пожар много други видове дървесни, просто се регенерират от семена или пускат издънки от основния ствол на дървото, при корковия дъб дървото е защитено от кората и се възстановява много бързо. Моментната му регенерация е предимство в сравнение с другите видове, които след пожара се връщат в началната фаза на развитие."

Та стига лекции за корка. Следва едно доста интересно градче, което всички пътеводители го посочват, като задължително място за посещение. Ами какво да ви кажа, не лъжат хората, струва си човек да се разходи по тесните калдъръмени улички и да се изкачи до Castle of Serravalle, гледката от там е страхотна.

Разходихме се, пихме много вода, кафета и лимонади, и към следващата точка от нашето пътуване за деня, следваше Алегро.

**drago varvar** · 17-01-26, 21:12

Пътя от Боза до Алегро, го пречертах на бързо с кафето. Навигацията го бе начертала да е най-прекия, а ние искахме да е по ръба на морето. И така тръгнахме по брега, или по ръба на места, красотата на този път SP105 няма описване. Караш и се наслаждаваш на гледките. За онези, на които им се дава газ по завоите, няма проблеми, само не притеснявайте много останалите участници в трафика, пътя позволява много

Алегро е красиво морско градче, което е посещавано от много туристи. Има си малките тесни улички водещи към малки закътани площади, със своите кокетни кафенета и ресторанти. Има си и голямата търговска улица, също така и крайбрежната алея с палмите и сергиите за сувенири, италианска идилия. Но скрие ли се слънцето и падне ли нощта, като всеки курортен град на брега на морето, живота става различен. Купона започва със страшна сила под светлините на града. Цели тълпи от хора танцуват по улиците, освирквани от трафика, който седи блокиран

Какво пък толкова, все един танц ще изтърпят и ще минат, докато не започне следващата песен и всичко не започне отначало

Заведенията са пълни, веселбата е на всякъде, лято е, във въздуха се движат едни други вируси, вируси на щастие, не са като зимните

Усетихме ритъма на този град, както всеки би трябва да го усети, забавлявахме се, но все пак бяхме далече от нашия базов лагер и трябваше да се прибираме. Чакаше ни нощно каране, а аз не го харесвам много. На Мултистрадата, са и много силни фаровете, заводски са си така и изнервям много трафика. Ще ме изтърпят, утре обещавам да се прибера по светло и да не ги ядосвам и заслепявам.

Този ден беше богат на изживявания и гледки, а етапа го бяхме начертали така:

**drago varvar** · 17-01-26, 22:40

Ден пети.

Днес бяхме планирали да видим пещерата на Нептун (Scala di Accesso Grotte di Nettuno) и да видим този така навикан плаж (Spiaggia La Pelosa)
Пътя до пещерата е приятен, дори малко преди нея е много прекрасен. Мястото не може да се опише, то трябва да се види, да се побори човек с многото стълби. Трябва всеки сам да се хване за главата и да каже, това не може да е истина.....
Само да вметна, преди да пусна снимките, за мотористите и за колоездачите, на касата, можете да си оставите каските и якетата, или там какъвто багаж имате в излишък. И да, преди да се спуснете по стълбите, вземете си вода, ще ви трябва за на връщане, много пот се ле, но и много си заслужава.

Следваше малко почивка, трябваше да се заредят батериите ни, особено моите

, кипна ми водата много пъти, по пътя на обратно. Много впечатлени останахме, препоръчвам с двете ръце, за хората които още се чудят дали да го вмъкнат в техните екскурзии.
Потеглихме към плажа, Времето приятно, леко прегаря слънцето, лято е все пак. Хората на море са тръгнали, не са като нас, любопитни мотористи

Да видим прословутият плаж

Амииии, на който му харесва.... аз бях малко... Ееее това ли е топа на топа

тези в Гърция не са ли били

За Сардиния можахме толкова. Обиколихме централната и северната част, оставихме си за следващия път южната час и най-якия път на острова SS125. Разбира се Nuraghe Genna Maria, както и столицата, още някое градче, проходи и Su Nuraxi di Barumini...
На следващата сутринта, си тръгваме от Сардиния и се отправихме към Корсика. От пристанището на Santa Teresa Gallura хванахме ферибота до Bonifacio. Да видим с какво ни впечатли френския остров.

**drago varvar** · 18-01-26, 03:19

Ден шести.

И така, хванахме ферибота и след кратко плаване влезнахме в залива на Бонифацио.

Още от далеч се виждаше, че мястото е специално, а гледката към скалите беше необяснимо красива. Качихме се на една от палубите на ферито и се наслаждавахме на гледките. Снимахме с телефоните, защото фотоапарата беше къде

в багажа на мотора, там долу в трюма

Успяхме да разгледаме само това което се виждаше от ферибота. Мястото е магнит за туристи, ама толкова голям магнит. че три мотора, не успяхме да намерим място за паркиране. Постарахме се доста, но никакъв шанс и накрая решихме да спрем в някое ресторантче по пътя след града. Разбира се, бях първи мотор и си гледам пътя, навигацията, следя кръстовищата, гледам в огледалата да не се изгубим и ресторантите започнах да ги подминавам като малки гари

не го правя нарочно. Еее, бях настигнат и изпреварен от останалите два мотора, нахокаха ме както си трябва, обратен завой и да ядем.

Повлякохме крак явно, защото започнаха да спират и други мотористи, ама масите са малко и са заети вече

Хапнахме, пийнахме и доволни, продължихме по етапа за деня. Влизаме в планината, или май е национален парк, в който пътя стана тесен като алея в парка, но красотата беше впечатляваща. Не мога да кажа нищо лошо за Сардиния, но Корсика ми е по на сърцето. Едни гледки, една красота, едни дървета, от които не можехме да видим природата

не се издържа и не след дълго, още в самото начало, спряхме за снимки.

Не ни се тръгваше, но ни чакаше още много път и красоти. Пейзажа се сменяваше от горист с гъста и висока иглолистна растителност, до открити планински поляни. Започнаха да се появяват и голи скалисти върхове, почти като в Алпите, но не точно

Карахме с умерено темпо, по завоите с 40-50км/ч, а на късите прави стигахме почти до 90км/ч. Времето беше прекрасно, слънце, няма я жегата на Сардиния, тук там бяло пухкаво облаче за разкош на снимките. Дори не сме разбрали, че обяд е минал отдавна, но стомасите, бяха на друго мнение и си искаха своето. Влизаме в едно селце Sorbollano и понеже не се издържа вече на глад, спираме в едно заведение Bar Restaurant Cafe A Scopa
- Бонжур, нещо за ядене

- Нее, ядене ще има след няколко часа, в момента кухнята не работи

Ами късмет, сега разбрах, защо ресторантите в предишните села бяха затворени. Взехме по една кола и кафе, сладолед и някоя изостанала вафла и мъфин май беше и да седнем на лек разбор.

- По навигацията ми дава след 18км да завием на ляво, има нещо като хижа, ама дали ще работи...
- Тези вафли са до никъде, но пак е нещо.
- Ами хапваме каквото имаме, пушим по цигара и дано имаме късмет

След 15-20мин. лафче се отправихме към моторите. Абе гледам гумите и не вярвам, затворена от ръб до ръб, поглеждам и на другите мотори и те така. Абе аз ли съм кьорав, или километражите на моторите не показват правилно вече.

майтапя се, скоростта бе наистина такава, но завоите са толкова спънати, че с по висока скорост, трябва да се пуска и коляно вече. Потеглихме нагоре към хижата. Минахме през още едно селце, но и там нищо не работеше. Май и в Корсика си имат нещо като сиестата в Испания. Пътя се виеше в гората, не много широк и не много хубав на места, но беше красиво. Неусетно пътя изскочи над дърветата и се виеше по хребета на едни скали. Не се бях замислял, че не сме видели кола или друго превозно средство от часове. Карахме все едно по частен път, отворен само за нас, не е зле, даже никак не е зле. Не след дълго, след пореден завой се видя и хижата. Ами виждат ми се маси и чадъри на терасата, май има и хора, ааа има и паркирани коли на паркинга... ще се яде

. Всичко добре, седнахме на масата, дадоха ни менюта и започнахме да се мъчим да четем. Идва сервитьорката и вдига ръце в знак дали сме си избрал нещо. А ние в ступор, дори и с преводачите на телефоните, не можем да разберем какво пише, какво да кажем да сме избрали нещо. Питаме сервитьорката дали говори английски, не само френски и каталунски. Започвам да настройвам телефона на френски преводач, но бях изпреварен от едно МУУУУ. Вдигам очи от телефона и виждам как сервитьорката показва нещо в менюто и вика мууууу, ката последва жест с пръстите на ръката и целувка, демек че е страхотно вкусно. После показва нещо друго в менюто и започна да коткудяка, като жеста с ръцете и беше горе долу става. Следваше и грухтене, но ние вече си бяхме избрали готвеното говеждо. Последва въпрос за пиене, там беше лесно, ноооо някой каза
- Дали имат салати
- Салат, Oui...

Ако до тук се заливахме от смях взаимно, как се разбираме лесно с хората, е те тук вече бяхме под масата. Следваше театър кое е морков и зеле, после домати и краставици ...

Силно препоръчвам това място, страхотна храна, голям смях и огромни порции. https://maps.app.goo.gl/wYXzgos6LTFNtaBWA

Хапнахме много добре, казахме си au revoir и потеглихме отново. До крайната ни цел за деня имахме да минем още 60тина километра, около час и половина . От хижата тръгваше пряк път, доста по тесен и още по спънат. За бонус обаче, имаше спящи прасета на асфалта, по сенчестите завои. А ако видиш дарадонки на пътя, след завоя те чакаха козички, но те бяха като фотографи на WRC, навсякъде и са доста любопитни

.
Леко уморени от деня влизаме в Аячо, а града ни посреща с невиждано до сега задръстване. Голям шок, от забравени от хората пътища изведнъж в лудницата. Светофар, кръгово, светофарче кръгово, стигнахме някак си до хотела. Настанихме се бързо и газ в града на разходка.

- Драго снимай каквото ще снимаш и да сядаме да ядем, докато не са затворили кухнята.
- Къде мислите да ядем
- Там на пристанището, при круизния кораб, чуй каква хубава музика се носи от там
- Сядайте и поръчвайте, аз ей сега ще дойда

Беше един много забавен ден, имаше много красота, която видяхме и много се смяхме.

**drago varvar** · 18-01-26, 13:33

Ден седми.

Хубав град, хубави хора, но нас ни чакат нови места. Града е доста натоварен от към трафик, имаше си задръстванията и на сутринта леко, леко се измъкнахме от него и хванахме път D81 . Първа цел за деня беше селцето Piana и невероятните скали след него. Те са част от обект на световното наследство на ЮНЕСКО ( calanchi di Piana или calanche di Piana ) До там, избрахме да караме по брега на морето. Както в Сардиния, така и в Корсика, много е трудно да се избере, по кой път да се стигне до дадено място. Дали ще караш по брега и ще се радваш на високите отвесни скали или ще караш през планинските проходи, винаги има голяма дилема. Трябва да се избере едната красота само, двете заедно е малко трудно, не че е не възможно

километрите са повече и трябва време. Пътя, не много широк, но с добра настилка ни водеше през хълмист терен, уж си в планината, но не съвсем. Завой след завой, красива природа, малки селца и неусетно стигнахме до селото. Не спряхме, минахме транзит. Малко след него пътя стана много тесен, едно платно в двете посоки, като участъка се регулираше със светофар. Бях последен мотор и няколко завоя след светофара, не издържах и спрях в нещо като лека отбивка. Не знам дали този участък, не е по-добре да се минава пеш и да можеш да си снимаш без да се стряскаш, че се разсейваш от гледката и изпускаш завоите. А зад мантинелата, ехееее там долу, след някакви си 200-300 метра почти отвес е морето. Какво толкова може да ти се случи

.

Изчакахме насрещния трафик да го спрат и отново потеглихме. Събрахме се отново с останалата част от групата, които също бяха спели да снимат и решихме, че е време за цигара и кафе. Първото барче беше наше

Бяхме спрели в залива Порто, а от градчето се отделяше път към планината. Много исках да видя какво има там и аз се отделих от групата, а компанията продължи по същия път, покрай морето, към крайната цел за деня Calvi.

Техния маршрут беше този

А аз се отклоних за малко в страни и на мен маршрута бе този

В планината, не е нужно пак да се повтарям, красоти колкото искате. Мисля, че от двата острова, по ми пасва на вкус Корсика, това не означава, че Сардиния не е красива. Пак ще се връщаме тук. Имаме още какво да видим.

Слязох от планината и пак по крайбрежния път D81, към Калви. Преди града има един път който реших да пробвам D81B, за протокола, прецаках се, пътя е разбит и имаше много дупки. Оказа се, че и компанията е минала от там. Та не го препоръчвам. Привечер се събрахме в хотела, душ, цивилни дрешки и вечерта бе наша, разходка и вечеря в града. Калви ни очакваше

**drago varvar** · 18-01-26, 13:53

Calvi, поредното красиво градче, в което не се скучае. Има къде да се разходи човек, както и многото заведения на марината.

**drago varvar** · 18-01-26, 14:10

Ден осми.

Маршрута беше кратък, но красотите за гледане компенсираха. Беше последния ни ден на острова. трябваше да спим близо до пристанището, защото на следващата сутрин, ферибота тръгваше рано сутрина. Но до него има още време, цял ден си е това

Маршрута за деня беше това:

**drago varvar** · 18-01-26, 22:38

До хотела, който го препоръчам ( https://maps.app.goo.gl/7H1Nd5ZTZpKRYF3e8 ) се намираше една от много хубавите пекарни в града ( https://maps.app.goo.gl/3so5iUNFr44kb61t9 ) Без да се наговаряме, всички се събрахме за закуска там. Бяхме впечатлени, какви вкусотии можело да се хапнат във Франция, опа, тука хората се определят повече като корсиканци и май се обиждат на франсета. След обилната храна и в приятни разговори, леко се отправихме към едно селце. В много от туристическите сайтове го препоръчваха като място за кафе почивка. В Nonza, освен самото селце, забележителност също е и черния плаж, но до него идея си няма как се слиза.

В това село има едно заведение, в което леко не се разбрахме. Уж не бях гладен, но след като казаха че имат рак ми се прияде. Е да ама, аз нещо не схванах ли, тези се бъзикаха с мен ли, малко им се вбесеих. Някой може ли да ми обясни, къде е рака?

Защото, примерно салатата си личи че е такава

Та както и да е, този ресторант ще го хейтя и няма да го препоръчвам , който е гладен и се намира във Нонза, срещу ресторанта има друг и предлагат бургери

Вече гладен и ядосан, тръгнахме към хотела в Бастиа . Там имаше храна и басейн, както и нормално кафе

За да се разгледат всеки един от двата острова, определено са нужни минимум 5 дни за всеки един. Ние имахме по 3 дни и за това успяхме да ги разгледаме на половина. Оставихме си места за следващия път. На следващата сутрин отплавахме към континента и леко настроението беше онило. Личеше във всички ни, не че на континента не ни чакаха още красоти , ама не ни се тръгваше 🫣🫢😀. След кафенце и басейн, време беше за разходка и пазаруване на джунджурии (сувенири) 😜

**drago varvar** · 18-01-26, 22:42

**drago varvar** · 19-01-26, 00:30

Ден девети.
Сутринта станахме рано, ферибота тръгваше по спомен към 8:00 и трябваше да сме там към 7:00. По спомен, цената на билета беше, около 95евро двама човека и мотор, без каюта този път. Имаше страшно много коли, камиони, автобуси и разбира се имаше и много мотористи. Като казвам много, опашка в четири редици и дълга поне 2км. и не спираха да прииждат още. Всички тези хора се качиха на ферибота. Тръгнахме по разписание и пристигнахме към 13:00 в Ливорно. Предварително бяхме решили каква ще е посоката за деня а именно:

След като стигнахме пристанището на Ливорно, се отправихме към Пиза. Не бяхме ходили и решихме и ние да отметнем и тази забележителност.

Който е бил там, знае, много навалица и измамници

Който не е бил става да се види, по кафе и да ви няма

Разгледахме, бяхме там и да ходим на хубавото. Както се казва в един филм "Home, sweet home"

Малко по магистралата до Лука, после по другата магистрала покрай Флоренция и малко след това идва отбивка Barberino di Mugello Малко след града, има голямо кръгово кръстовище, много внимателно се прави почти обратен завой и се поема по път SS65 в посока Firenzuola и тук започва интересното. Това е прохода, който е по известен в мото средите, като прохода на Ducati

. Караш си по пътя и без да се усещаш, усмивката ти е станала толкова голяма, че не се побира в каската.

Passo della Raticosa

Не ни се тръгваше, ноо времето напредваше, а ние не бяхме много близо до крайната цел. А тя беше, Сан Марино. Не сме били там и редно беше да се тагнем

Сан Марино, е място което ако не сте посетили, определено си струва. Препоръчвам го с двете си ръце. Пристигнахме малко преди залеза и много на бързо се настанихме, защото искахме да разгледаме града. Получи се много приятна вечер и много ходене пеша, тези хора на по голям баир не можаха ли да го построят този град