Ирландия и Шотландия 2023г.

[stefans]

Дойде време да напускаме Ирландския остров и да се местим на Британския. Най напред отидохме, до една интересна гора, където също са снимани сцени от Игра на тронове



Тук се помотахме около половин час, колкото да наснимаме



От тук по най бързия начин се изнесохме до пристанището на Белфаст, с идеята да си купим билети за късен ферибот, да зарежем моторите на порта, а ние да разгледаме музея на Титаник и каквото можем от самия Белфаст. На касите обаче бяхме сюрпризирани, че билети за следобедните фериботи няма и ако искаме изобщо да пътуваме към Шотландия, трябва да вземем фери, тръгващо след двадесетина минути. Не му мислихме много, взехме билети и отидохме на опашката.



Тези или участваха в заснемането на някакъв филм или отиваха за скрап



Ферибота пътуваше от Белфаст до Cairnryan. Самото пътуване продължи около два часа и половина.
Когато стъпихме на Ирландския остров, километража ми показваше, изминати от началото на пътуването 3000 км. В Ирландия изминахме още 1700 км.
Пътуването мина бързо в прекрояване на плановете за деня. Решихме, при пристигане да търсим място за нощувка, на близо по маршрута, да се настаним и да отскочим, да разгледаме намиращия се в близост Глазгоу.
С пристигането, букнахме нощувка в Tarbolton и подкарахме на там. Най напред забелязахме разлика в надписите по табелите - предупреждават за всичко от далече, след което налагат ограничения веднага. По шосето много полиция и камери на всякъде. Пенко караше напред и спазваше строго всички ограничения на скоростта. Аз завършвах конфигурацията и зад мене, на няколко пъти един ентусиазиран шофьор на луксозен автобус, щеше да ми се качи на гърба. Дадох газ и излязох на чело на колоната, без да спазвам, кой знае колко, наложените ограничения. Другите ме последваха. За радост не ни спряха полицаи. При пристигането ни в Tarbolton, спряхме на паркинг в близост до квартирата ни. Слязохме от моторите и на висок глас, още с каските на главите започнахме да обсъждаме, какво е наложило да изпреваря групата и да карам по бързо. Вратата на намиращата се в близост къща се отвори и от вътре излезе възрастна жена, която със загрижено лице ни попита, имаме ли някакъв проблем. Ние се спогледахме и се разсмяхме бурно. Бабето се прибра, а ние побързахме да се махнем от паркинга, нищо чудно да бе повикала полиция.
Настанихме се в хотелчето, облякохме по леки дрешки и се вейнахме до Глазгу. Влязохме в центъра и в близост до автогарата, намерихме някакъв обществен паркинг, на който зарязахме моторите и тръгнахме да обикаляме. Мненията ни за града бяха противоречиви - запуснати и порутени сгради, в комбинация със свръх модерни такива. Готини млади хора и друсани наркомани, търкалящи се по безистените. Един на самата главна си слагаше инжекция с дрога, докато други около него просеха.




Запознахме се с местната красавица, помотахме се още малко и решихме да се прибираме да почиваме


Като пристигнахме в Tarbolton, паркирахме моторетките на паркинга на хотела и влязохме в намиращия се в партера му пъб. Решили бяхме да пием по бира. Вътре бе постоянната агитка и при влизането ни, един от тях ни попита Where are you from и след като получи отговор Bulgaria, промърмори Fuck off, и престанахме да будим интерес. Приближихме бармана да поръчаме бира, пред него имаше десетина крана с различни етикети. Казахме му той да ни препоръча бира. Бармана ни попита, от къде идваме и като му казахме Ирландия, отвърна - значи сте пили тъмна бира, препоръчвам в светла и ни сипа ето това



Много светло, но доста здраво. Изпихме си бирата и отидохме да спим, предстоеше ни дълъг ден. Кръчмата

[BatGeorgeone]

Тези брички, които сте видели са всъшност не са скрап, а са състезателни автомобили, много е популярно това явление тук, всеки регион редовно има състезания с тия трошки, яко блъскане, яко сбиршайн и се забавляват

[stefans]

Днес предстоеше да навлезем в страната на езерата. Най напред се насочихме на север до Skelmorlie, от където хванахме фери до Rothesay - селище което е на остров.



Покарахме малко по острова и чрез една малка лодка при Rhudobach, отново се прехвърлихме на главния остров. Подкарахме по главния път през Glendaruel към Inveraray. Продължихме, докато стигнахме развалините на Kilchurn Castle. Пътя обикаля покрай руините и ги виждаш на отсрещния бряг на езерото, но пътя до него официално е затворен. Ние зарязахме моторите на паркинга на намиращ се на близо къмпинг и пеша, като прескочихме няколко огради и се провряхме под моста на ж.п. линията, се озовахме пред останките от замъка.




Строен е през 1693 година и дори сега на руини изглежда величествен





Конкуренцията на отсрещния бряг на езерото



Измъкнахме се от замъка и се насочихме към намиращата се наблизо St.Conans Kirk, където е изложена за поклонение, кост от шотландсия крал Робърт Брус - герой от шотландската история.







Продължихме на север покрай езерата Loch Awe, Loch Linnhe, Loch Lоcti до като достигнахме Fort William. Карането покрай всички тези езера ми напомняше карането в Норвегия - сходна природа, сходни панорами. Тук спряхме да отдъхнем в град Oban.




Тук на едно пазарче на открито, ядохме типично британски Fish&Chips. Пихме по кафе и продължихме по маршрута, до тази паметник някъде в нищото

Гледките от възвишението с паметника



Тук букнахме една хижа в близост до Invergarri и се насочихме натам. Хижата


В близост до хижата отглеждаха понита



Днес бяхме уморени от каране, гледки и емоции, пихме по бира, направихме си вечеря, поговорихме и по леглата.

[stefans]

Днес предстоеше да нагазим в Хайленда. Сутринта се върнахме на главния път и покрай езерото Loch Ness / така и не видяхме Неси / отминахме Fort Augustus и се насочихме към Dornie, а от там към Shieldaig. Пътьом посетихме замъка




Послушахме малко музика, все пак гайда е



Наснимахме се



Наоколо бе пълно с мотористи



Набихме към планината



Тези също бяха големи фенове



Планина и вода - най красивото съчетание



Насочихме се нагоре към прохода




На върха на прохода



Постепенно дойдоха и други мотористи




Тръгнахме да спускаме



И така целия ден. Района е невероятен за обхождане, на където и да тръгнеш е красиво и диво. Ние обаче трябваше да обръщаме посоката. Това бяха крайните точки, планирани за посещение. Насочихме се към град Inverness



Тук ядохме, пихме по кафе и решихме следващата ни нощувка да бъде в Ballater, Букнахме някакъв хостел и се насочихме натам. Карахме през хълмист район, обрасъл само с тревна растителност - някакъв национален парк. Сиво и тъжно. Само пътищата бяха на ниво - страхотна настилка и асфалт, който държи здраво. Катериш около километър по някакъв висок хълм и отново спускаш километър от другата страна. Никакви завои. Много диви зайци, включително и прегазени по шосето.

Някакъв паметник в нищото.


Пред входа на хостела




Вътре имаше карта на района през който сме минали



Настанихме се, хапнахме по нещо, лека разходка и сън - бяхме преситени от емоции. Бяхме станали Хайлендъри.

[stefans]

Днес тръгвахме на юг. Като първа цел, набелязахме за посещение замъка Балморал, резиденция на вече бившата кралица Елизабет II.



Понеже не могат да си позволят покупката на мотоциклет, местните благородници яздят коне



Хижа с интересни дървени колони



Разгледахме, каквото бе разрешено вътре в замъка, пихме по кафе, направихме се на кифли и Чао Балморал.





Още при планирането на маршрута бяхме предвидили разглеждането на едно инженерно чудо Falkirk wheel. Това съоръжение е направено, за да може да издига кораби плаващи по канал, на по високо ниво в друг канал. Присъствахме на един цикъл от издигането - интересно е.






От тук букнахме място за преспиване в Единбург и се насочихме натам - новия и стария мостове на влизане в града.




След което се изтупахме на центъра на града, под кралския дворец



Безплатното паркиране на мотори се оказа мираж. Успяхме да съберем трите мотора в една клетка на обществен паркинг под двореца и за четирите часа престой, заплатихме 16 ВР. След като зарязахме моторите, се пуснахме пеша



Единбург е град с дух, много ни хареса



Напазарувахме подаръци



Ползвахме телефона

Пообикаляхме още известно време.



Купихме си храна за в къщи и отидохме да почиваме.

[BatGeorgeone]

Интересното на това съоръжение за дълги лодки, е че, благодарение на него, може да се тръгне с лодка от Шотландия и да се стигне до континента Европа (лодката се качва на ферибот и преминава Ла Манша, защото каналните лодки не са мореходни, а мореходните не стават за канали защото газят много дълбоко) и от там по реките и каналите на Европа чак до Черно Море

[stefans]

Когато планувахме пътуването, проверихме маршрута от Нюкасъл до Амстердам. Ферибота пътува всекидневно и от компанията ни предложиха цена от 1 000 евро, за тримата с три мотора и резервирана кабина. Резервация без кабина е невъзможна. Предвид високата цена на пътуването и несигурността в изпълнението на разчета по пътуването / все пак до пристигането в Нюкасъл, ни предстоеше да изминем над 6 000 км., голяма част от които, по островите, в прословутото британско време, съчетано с проливни дъждове, мъгли и други екстри /, решихме да заплатим този ферибот при пристигането ни на место. Още повече - ферибота пътува всекидневно и няма как, да няма место за някакви си три човека с три мотора.Това обаче се оказа сериозна грешка. Когато се опитахме да закупим билети на место, получихме оферта от по 1 300 евро на човек. Опитахме да закупим билети за алтернативен ферибот, който пътуваше от HULL – Кингстън ъпон Хил до ROTTERDAM - цената бе подобна. Нямахме намерение да даваме такива пари и се спряхме на класическия вариант - на юг през цяла Англия до Дувър и от там с фери до континента. Оставаше да си набележим интересни обекти за посещение по маршрута. Като за начало решихме да разгледаме църквата в Рослин.



Църквата е езотеричен храм, построен през 15 век с доста интересно оформена украса вътре - колони, каменни резби, витражи и сценките изобразени на тях. Счита се, че е дълбоко свързана с ордена на Тамплиерите. Получила е известност от описването и в доста книги, свързани с тайните на християнската религия, като "Светата кръв и свещенният граал". Още по известна става, след като е описана и в бестселъра на Дан Браун "Шифъра на Леонардо". Част от сцените на едноименния филм са заснети в самата църква.



След църквата се насочихме към останките от Адриановия вал. Вала представлява каменна стена, построена от римляните през втори век от новата ера, по времето на император Адриан. Пресичала е британския остров по ширина, от Ирландско море до Северно море и е разделяла цивилизованите брити от дивите пикти - т.е. Англия от Шотландия. Съществувала е до около пети век. По дължината и е имало изградени укрепления, обитавани от войници. Сега са останали само фрагменти от грандиозния строеж. На много места по продължението на стената, са създадени музеи и увеселителни паркове, доминирани от облечени, като римски легионери статисти, предлагащи снимки срещу заплащане. Ние си избрахме за разглеждане една част, която ни бе по маршрута и по публикации в нета бе автентична.



Решихме да обходим част от нея



Това бе останало от укреплението покрай вала



Можеш да изкараш селянина от селото, но да изкараш селото от селянина, не можеш



След вала подкарахме вече по здраво, като спирахме само за презареждане и да се подкрепим с храна и напитки.



Тази нощ решихме да преспим в градче на име Thaxted, намиращо се в непосредствена близост до Кеймбридж и там да се видим с наши приятели, работещи и живеещи в района.





Хотелчето ни бе над кръчмата - много удобно. Две снимки от самото градче.



На следващата сутрин тръгнахме директно към Дувар и малко преди обед бяхме на опашката на фериботния терминал



Взехме си билети до Дюнкерк и след около два часа бяхме на континента. След това със стройна езда, прекосихме цяла Белгия и половин Нидерландия, за да стигнем до град Апелдоорн, където ни посрещна дъщеря ми



Останалото са семейни истории.

[stefans]

Този ден бе предназначен за Амстердам. По Нидерландската пътна мрежа / за мене лично най добрата пътна мрежа в Европа / за около час се озовахме в центъра на Амстердам. Директно се набихме в т.нар. Еврейски квартал - квартала с каналите. Намерихме место за паркинг на моторите до брега, зарязахме си багажите по тях, въпреки предупрежденията на местните и се пуснахме на пеша разходка




Слънчево време и температура на въздуха около 30 градуса - рай за туриста. Обикаляхме около час, пихме по кафе и решихме да продължим обиколките по вода. Купихме билети за лодка и се настанихме удобно.




Шкипер на лодката бе около 50 годишна дама, която освен, че се справяше страхотно с лодката, бе и увлекателен разказвач.



Около два часа ни развозва по каналите, по предварително зададен маршрут и разказваше интересни истории за голяма част от сградите. Разказа, че всеки има право да закупи сграда около канала, но общината го задължава да запази фасадата и в автентичен вид. Дори наклонените вече сгради не ги изправят, а само ги укрепват. Каза че каналите по принцип са дълбоки пет метра, но в момента по дъното има отложена един метър тиня и два метра захвърлени във водата велосипеди. По много от второстепенните канали има паркирани стари корабчета, превърнати в заведения или жилища.
По време на пътуването преживяхме и морска катастрофа - някакъв безразсъден младеж, изскочи с лодка от страничен канал и се наниза пред нашата лодка. Освен удара отнесе и голямо количество ругатни - да слушаш жена как ги нарежда си е преживяване. Така видяхме част от Амстердам ние.




Тези пет наклонени сгради ги наричат Петимата пияници



След като приключихме с тура, се помотахме още из града. Напазарувахме сувенири, ядохме пържени картофи и други битовизми. Върнахме се при моторите и не установихме липси. В последствие се насочихме към отстоящия на около 30 км. Волендам. Снимката пред вятърна мелница е задължителна.



Волендам е курортно селище на брега на морето и е пълно с туристи



Тук някъде, седнахме да пием по кафе в едно заведение на морския бряг. Сервитьорът, младо момче ни разбра, че сме чужденци и попита от къде сме. Като чу, България се ухили и се похвали, че миналото лято е бил на Слънчака - много му харесало, макар да не си спомня всичко, поради количествата изпит алкохол.




Тук останахме до около 18 ч., напазарувахме храна и се изнесохме към Апелдоорн.

[stefans]

Днес беше последният ни ден в Нидерландия. За последно, избрахме да разгледаме селцето Giethoorn, в което улиците са канали, къщите са построени на карета суша, заобиколени от вода, превозните средства са лодки и гаражите са над водата. Къщите са най често със сламени покриви, обградени са от зелени морави с цветни лехи, дървени мостове минават над каналите, по които плават лодки с туристи - пълна идилия. С нас дойде и дъщеря ми и беше наш гид.






Това беше - явно сме се опитали да заснемем всички къщи в селото.
От тук започваше дългият път към дома. Минахме през Апелдоорн, където се сбогувахме с дъщеря ми, продължихме до Айндховен, където пихме по кафе с приятел, и набихме в Германия. Бяхме изчерпани емоционално, карахме на автопилот. Каране, презареждане и пак каране.



На свечеряване си букнахме нощувка в хотелче в Ашафенбург



Паркирахме моторите в двора на хотела, разхвърляхме се по по свободни дрехи и тръгнахме да се поразтъпчем



Напипахме една бирария, където сервираха бирата, която си правят в съседното помещение.



Нощен Ашафенбург



На следващата сутрин след кафето, продължихме със скучните магистрали. Единственото събитие, което ни разнообрази деня, бе на пътния възел до Виена, на който трябваше да се отклоним към Унгария - явно и тримата се бяхме успали от монотонното движение, защото в момента, в който трябваше да се изнесем към Будапеща, се пръснахме като пилци. Събрахме се отново на първата бензиностанция в Унгария, където и тримата отбивахме, да си закупим винетки. Спахме в Кечкемет след 1000 км. за деня. Снимки от този ден нямаме.
Предстоеше последния ден от пътуването. Карахме спокойно, вече не бързахме за никъде. Малко преди българската граница небето се стъмни и замириса на дъжд. Снимах мотора си - след 21 дни и 9 500 км., бях събрал всичките мухи на Европа.



От дестинация прочута с нестабилното си време и количествата, изливаща се от небето вода, се връщахме, без да ни е капнала и капка дъжд. У дома обаче валеше - облякохме дрехите за дъжд. Иронията бе пълна - добре дошли в България



В София валеше юнашки. От всякъде се стичаше вода, кал, адски трафик, абе бяхме си у дома. На околовръстното се разделихме и кой от къде е. На смрачаване си бях в Панагюрище, след 22 дни отсъствие и 9 800 км. на километража на мотора.
Това беше. Дано не съм досадил никому. Дестинацията е рядко посещавана от българи, ще се радвам, да съм полезен, на някого решил да направи своето приключение.
Поздрави, Стефан.

[vwbeetle]

Благодаря за невероятния пътепис,3 бири изпих с фъстъци докато чета...уникално пътуване сте имали.

[MM1980]

Бежовият ретро автомобил, който си снимал, е много интересен - https://en.wikipedia.org/wiki/Cord_810/812. Доста рядък и технически иновативен автомобил. Корд, Пакард, Кадилак, Дюзенбърг, сигурно пропускам някоя марка, но това са луксозните американски автомобили от това време. Върти ми се в главата, че е произведен в под 5000 бройки, скъп автомобил + голямата депресия = смърт за марката...

[ВладиЧ]

Всичко е много цивилизовано и красиво. Работят хората и се грижат всичко да е подредено и красиво, около тях. Даже и да не е лично тяхно. А нас като ни мързи, даже и къщите и имотите да си оправим и подредим, а какво да кажем за общото. Там все някой друг е виновен и някой друг да отговаря... НИКОГА няма да ги стигнем европейците. Просто мисленето ни е друго. Азиатско...

[Венци- малкия]

Благодаря много за хубавият пътепис и интересните снимки.

[BENZBOSS]

Е такива пътеписи разболяват хората и после карали къде ли не с тия мотори.

БЛАГОДАРЯ за споделеното

[ogi_d]

Страхотно! Благодаря!

[stefans]

Благоаря за добрите отзиви.
ВладиЧ, тези въпроси си ги задавам и аз непрекъснато, докато пътувам из "белите" държави - Защо на тях им се получава толкова добре, а при нас не? Смятам, че сами сме си виновни - явно така ни харесва. Дано младите са по отворени към света и те да променят, нещо. От друга страна от нас германци и холандци няма да станат, прекалено сме "андрешковци", което според мен е наследство от пет века турско.

[egerchev]

Не е нужно да ставаме като тях. Запознах се с един англичанин- продал всичко и тръгнал да обикаля света . Нищо не работи . Питам го : Като свършат парите......? Ами ...каза - Аз съм на 64 . Като свършат парите , прибирам се в Англия.До тогава не искам да стъпя там. Има колкото искаш старчески домове. Дори пенсията ми за възраст ще ми стигне да ме вземат в някой. А защо го правиш, питам ? Да си оставиш подредения живот и да тръгнеш където ти видят очите? Ами , каза, защото не искам да се усещам като овца в кошара, да не мога да изляза от пътя и да отида където си искам , да правя каквото си искам. Все трябва да спазвам някакви правила. И много ни завиждаше . Като ,чу ,че у нас има денонощни магазини, където се продава алкохол и очите му станаха на палачинки . Изобщо , хора разни , идеали също . Ние искаме ред , тия бягат точно от тоя ред.
Иначе благодаря за пътеписа. Много ми е полезен , защото тоя сезон ми е в плановете точно пътешествие по тия места.Може би в обратна посока, от Шотландия към Ирландия , но няма значение. Виждам , че не сте спали на къмпинг и палатка. В Европа ми е напълно ясна ситуацията , ама на острова съм бил , но не съм карал мотор и се чудя да нося ли къмпинг оборудване. Знам ,че е дъждовно , но не ме бърка. Поздрави и до нови мотопътешествия.

[ezhko]

Има достатъчно къмпинги по тези места. Виж качеството им е най-различно.

[egerchev]

Надявам се юли да не вали толкова, че в Норвегия 8 дена не спря.

[stefans]

Това с времето е божа работа. Когато преди 7 години бях в Норвегия, 6 дни не спря да вали - мухлясаха ми чорапите, дето има една приказка. Приятели след месец, минаха по същия маршрут и капка не ги капна. Когато правехме маршрута и се спряхме на началото на юни за пътуване, наш познат от София, сподели че преди три години е тръгнал по тези места на мотор и след 10 дни непрекъснат дъжд, се е отказал от пътуването и се е прибрал в България, на една трета от плануваните преходи. Когато се настанявахме в хижата в Шотландия, собственика се помайтапи с нас, като думите му бяха буквално "Тук има две годишни времена - юли и зима, това което е сега не знаем какво е, до сега не се е случвало, повече от три поредни дни без дъжд. Очакването за много дъжд бе единствения повод да не носим палатки и къмпинг оборудване. Иначе къмпинги по маршрута има много. За цени и условия не мога да коментирам. Между другото, една седмица, след като се прибрахме в България, тези места по които бяхме в северозападна Шотландия, ги издави от порои. Извода е - ти тръгвай подготвен пък каквото време ти се уцели. Късмет.

[the slow heart]

Хубава разходка, с хубави бири