Ирландия и Шотландия 2023г.

[stefans]

Когато започнах да пътувам с мотоциклет, голяма част от вдъхновението и маршрутите си, получих четейки точно този раздел във форума. Напоследък обаче все по малко се публикува тук и искам да вдъхнем още малко живот. Ще споделя едно пътуване което направихме, аз Стефан с моята HONDA СRF 1000L
Пенко с неговата YAMAHA XT660Z

и Мони с неговата HONDA NC750X

Тъй като и тримата сме ходили до Нордкап и сме карали мотори в Норвегия, често в разговорите по между ни споделяхме желанието си да направим пътуване по нови места, но с подобна природа. Така възникна идеята да покараме из Ирландия и Шотландия. Предвид голямото разстояние до островите решихме да разнообразим маршрута с разглеждане на Нормандия и по специално местата, където е проведен десанта на обединените Англо- Американо- Канадски сили на така нареченият D Day през юни 1944 г., а на връщане да минем през Нидерландия с разглеждане на две емблематични места - Амдстердам и Гитхорн.
Тъй като по ред причини и съчетаване на удобно за всички време на провеждане на мероприятието, се очерта да го реализираме в късната пролет, така че решихме да избегнем преспиване на палатка и да си спестим капризите на времето по островите - очаквахме яко дъжд. Щяхме да разчитаме за преспиване само на жилища резервирани през Букинг и то на место в процеса на пътуването - не знаехме къде и колко дъжд ще ни хване, така че предпочетохме да импровизираме. При предварителното плануване и очертаването на маршрута ангажирахме места за преспиване в Словения, Германия и Франция. Фиксирахме и датата за ферибота от Франция за Ирландия и закупихме билети предварително. Ферибота от Ирландия за Шотландия пътува редовно и за него билети щяхме да купуваме на место. Дълго се колебахме дали да купим предварително билети за ферибота от Шотландия за Нидерландия, но предвид дългият маршрут който ни предстоеше да изминем и неяснотите в островното време, решихме да не рискуваме с твърди дати, а да разчитаме за покупка на билети на место, което се оказа грешка, но за това по късно.
И така, дългоочакваният ден настъпи и на 23.05.2023 г. аз напълних куфарите и отлетях за София, където щях да преспя в дома на Пенко, за да може на следващият ден да потеглим всички заедно


На следващата сутрин се събрахме рано рано на Лукойла на драгоманското шосе, пожелахме си безаварийно пътуване и потеглихме. На границата беше спокойно

и нагазихме в Сърбия. Пътувахме спокойно, но наближавайки Белград започнахме да навлизаме в някакъв циклон, небето се стъмни и се очерта дъжд. Побързахме да влезем на сухо под навеса на една бензиностанция, да хапнем по нещо и да обличаме дрехите за дъжд. Докато се размотавахме на бензиностанцията, дъжда мина и замина, но ние решихме да покараме известно време с мокрите дрехи, докато шосето изсъхне. Продължихме така до последния тол пункт преди границата с Хърватска и там, след като се разплатихме, спряхме да свалим дрехите за дъжд. Прибрахме багажите и тъкмо да тръгваме, Пенко обяви, че Ямахата не желае да запали. Помогнахме му да избута мотора до паркинга на намиращата се в близост бензиностанция и там започнахме да търсим проблема. Оказа се умрял акумулатор. Разпитахме персонала на бензиностанцията и те ни насочиха към магазин за акумулатори, намиращ се в разположен на около 15 км. град. Мони взе умрелия акумулатор и отиде до магазина. За жалост не бе намерил подходящ по размери акумулатор и бе закупил по голям такъв, но с близки параметри. Наложи се да импровизираме

Вързахме "болника" на системи и предвид напредналото време, побързахме с пътуването, все пак имахме резервирана нощувка в Словения. Добре че имахме един час аванс предвид часовото време и около 21 ч. местно време пристигнахме на адреса. Оказа се, че ще спим в апартамент за гости във вилата на местен винопроизводител. Вилата бе разположена в лозето му.


Мястото е страхотно - препоръчвам. Звъннахме на собственика, той дойде и най напред ни посрещна в избата, а в последствие ни и разквартирова. Не знам дали от умората от пътуването, от емоциите по справянето с аварията или от виното на собственика, но заспах от раз, все едно някой ми дръпна щепсела.

[BatGeorgeone]

Супер, много благодарим!

[ВладиЧ]

Айде Стефчо... С нетърпение чакам пътеписа. И дай, ако обичаш, едно сравнение между БМВ-то, което караше по-рано, и тая Африка.

[pansim]

Чакам продължение...

[stefans]

Преди да продължа с разказа, да отговоря на Владича - ами между двата мотора няма нищо общо. Африката е много по ново поколение, по повратлива, по лека, по комфортна и по икономична от старото ми БМВ. Това не означава, че БМВ то е лош мотор, просто техниката се развива и всичко ново е по добро от старото. Иначе Африката е страхотен мотор и за 32 000 км. които и направих за две години и по терените по които я ползвам, покрива всичките ми нужди.
Но да продължим. Пропуснах да уточня, преспахме в селцето Требнйе, Словения след 870 км. за деня. Плана за следващия ден бе да се помотаме в Любляна и да прегазим Австрия без да се отклоняваме от главния ни път, като нощувката бе предвидена за гр.Пфорцхайм в Германия. При обсъждането на ситуацията единодушно решихме, че спешно трябва да намерим оригинален акумулатор за Ямахата на Пенко. Не можехме да караме с мотор омотан в кабели, най малкото защото рискувахме при най безобидна проверка от полицията да бъде актуван водача на мотора. Обсъдихме вариантите и решихме да продължим в настоящата конфигулация до гр.Вилах в Австрия, който ни бе по маршрута и от магазин LOUIS, в покрайнините му да закупим акумулатора. Времето обаче за зареждане на новия акумулатор ни изяде времето за размотаване - просто трябваше да караме по стегнато. Изпълнихме решението дословно - резултата е липса на каквито и да било снимки от този ден и при трима ни, странна история. Иначе маршрута бе, "Караванке" тунел и от там на северозапад към Германия. На границите на Австрия със Словения и в последствие с Германия имаше организирани КПП, на които превозните средства преминаваха бавно и поединично, а въоръжени с автомати полицаи избирателно изтегляха за проверка съмнителните коли и камиони. Нас естествено не ни закачаха. След Словения цената на бензина драстично скочи. В Германия на някои от бензиностанциите покрай магистралата продаваха бензина за около 2,20 евро за литър - умопомрачително. Част от германските и австрийските магистрали бе в мащабни ремонти, което водеше до километрични задръствания, ние смело се мушкахме между колоните с автомобили за да не губим време и срещахме изненадваща отзивчивост от всички водачи на коли - никой не се опита да ни засича или да недоволства по демонстративен начин - нещо на което се натъкнахме в последствие на островите. В Пфорцхайм пристигнахме около 20:00 ч. след изминати около 720 км. за деня. Вкарахме моторите в гаража на хотела. Разхвърляхме багажите облякохме по леки дрешки и излязохме на разходка. По улиците бе пусто, никакви местни, тук там някой мигрант - личат си от далече. Само в едно кафене на открито имаше десетина собственици на някакви американски олдтаймери, които пиеха шприц и си лафеха, седящи по капаците на колите си. Намерихме някакво арабско заведение за бързо хранене та похапнахме - един вид ако не бяха арабите щяхме да умрем от глад в средата на Германия. Снимки и тук не сме правили - явно нищо не ни е впечатлило.
На следващата сутрин следваше поредната изненада, Мони обяви, че е загубил личните си документи, талона на мотора и разплащателната си карта.. Каза, че е преобърнал багажа си, търсил е и в гаража около мотора. Решихме един от нас да се върне до последната бензиностанция, на която сме зареждали предния ден и да потърсим там, дали не са предадени изгубените документи. Междувременно Мони, трябваше да звъни до приятели в България, които да му изпратят международния паспорт, големия талон на мотора и евентуално нова разплащателна карта - за прекъсване на пътуването изобщо не стана на въпрос. Слязохме в гаража при моторите, за да изкараме, този който ще се връща по автобана и в един момент, Мони забеляза върху задната част на седалката на мотора си, коженият калъф с всички уж липсващи документи. Кожата на калъфа е със същата структура, като на седалката и в сумрака на гаража, двете се сливат до такава степен, че разтревожения Мони не ги е разграничил. Следваше нова порция обаждания, за да бъдат отменени всички поръчки в България, след което облекчения Мони обяви - следващото кафе е от мене. Решихме това да стане в Баден Баден.
При влизането в града ни впечатли организацията на движението - еднопосочни пътища от двете страни на реката и прикрити с декоративни храсти паркинги. Мушнахме моторетките в един от паркингите и се пуснахме пеша

Минахме покрай казиното, ботаническите градини и се метнахме в единственото работещо кафене, явно за местните още бе много рано. след кафето се помотахме още малко по спокойните улички
след което решихме да се изнасяме напред по маршрута - предстоеше да посетим Страсбург.
Страсбург е интересен град - караш си из града в Германия, минаваш по един мост от другата страна на реката, отново си в града, но вече си във Франция. По реката има изградени поредица от водни каскади, много паркове, увеселителни корабчета, Стара част доминирана от катедралата, интересни хора, гъмжило от туристи, вкусни френски сладкиши - е такива неща.

Този сигурно бе местния свети Петър



Поседяхме в Страсбург до около 14 ч. и тръгнахме на север по френските магистрали. Тук цената на бензина бе поносима - около 2 евро за литър, но пътните такси бяха убийствени. Имаше участъци, на които за такси заплатихме повече, от колкото за горивото, необходимо за изминаване на единица разстояние. На север попаднахме и на първата от многото мемориални гробищни комплекси, на загинали на територията на Франция, американски войници.


Всичко е подредено, излъскано и парфюмирано все едно си в Холивуд. Пропагандата е голяма работа.
Продължихме на север и малко преди Париж се отбихме за преспиване в Meaux, където се настанихме за преспиване в ето този хотел

Изминати за деня 540 км. Вечерта излязохме на разходка - отново почти никакви местни, гъмжило от френскоговорящи араби и негра. Масово надрусани и пияни дегенерати по тротоарите. В единствената работеща френска кръчма отказаха да ни обслужат щото затваряли. Добре, че бе поредната арабско ресторантче - пицария, за да ни спаси живота.

[stefans]

Когато планувахме маршрута на пътуването, съвсем не случайно избрахме за пренощуване Meaux. Градчето се намира само на около 20 км. от летище Бурже, където е разположен музея на авиацията и космонавтиката на Франция. От много мерак пристигнахме около 30 мин. преди отварянето на музея. Паркирахме в единия край на празния паркинг и имахме удоволствието да наблюдаваме подготовката на персонала за предстоящия наплив на посетители. Най напред ни впечатли това, че 99% от персонала бяха цветнокожи, явно от всички бивши френски колонии, но облечени в еднаквите униформи, всички автоматично се превръщаха в една нация - впечатляващо. След това ни грабнаха експонатите. Пионерите в авиацията трябва да са били изключително смели хора и тотални авантюристи. Разглеждахме модели на самолети направени от дървена рамка с парчета шперплат за крила и кабини увързани с парчета тел, гуми с бандажни шини, витла изработени от дърво и първобитни двигатели с вътрешно горене. Инженерния гений на човечеството е неизчерпаем, също и куража на отделни негови представители.



Това беше машинното отделение на дирижабъл с поместените в него двигатели



а в тази кошница са били разположени картечарите



В музея са разположени експонати от бойната авиация на френската държава от зората на авиацията до днес



голямо разнообразие от звездообразни двигатели, както френски така и германски, включително няколко на БМВ



Имаше изложен самолет Конкорд



Вътре в самолета е учудващо тясно и клаустрофобично



В залите за космонавтика са изложени части от ракетите Ариана, модели на изкуствени спътници, както френски, така и много съветски - явно общи разработки. След всичкото това инженерно пиршество излязохме на двора, където са разположени в естествен размер Айрбус А380 и Боинг 747, като е разрешено влизането във всички помещения, включително и в пилотската кабина - що уреди, копчелъци и монитори има там, направо не е истина. На двора са изложени в естествена големина и ракети Ариана 1 и Ариана 2




В този Мираж можеше да се влиза в пилотската кабина, необходими са акробатски умения


В музея останахме около 4 часа, пихме по кафе да успокоим емоцията и излязохме при моторите. Започнахме да се обличаме и забелязахме, че на идване Мони е хванал в задната гума една рапидка. Направихме теста с плюнка - не спадаше, не бе видимо мека и решихме да продължаваме по маршрута, като търсим сервиз за гуми. Предложих на Мони да извадим рапидката и да вкараме фитил, какъвто си носехме, но той предпочете да търси сервиз. За да се изтеглим към Нормандия, трябваше да прегазим по околовръстното на Париж от изток на запад. Зададохме една и съща крайна точка на ДжиПиЕсите си и се впуснахме в трафика, като се стремяхме да не се загубим от поглед. След около два часа изпитание, излязохме на чист път. На първата бензиностанция сверихме налягането в гумата с рапидката и навлязохме в Нормандия. Природата се измени коренно. Появиха се единични ферми обградени от високи живи плетове, небето се смрачи и излезе силен постоянен вятър. По бензиностанциите не приемаха плащане в кеш, а ако искаш да заредиш с карта, ти блокират сума от около 100 евра, остатъка от които след разплащането ти отблокират неизвестно кога. На една от картите чакахме отблокиране около 7 дни. Този начин на разплащане наложи да зареждаме заедно трите мотора на една карта и да се надяваме наличността да ни стигне до излизането от Франция. Справихме се някак си. Тук е мястото да спомена, че 90 % от разплащанията по време на цялото пътуване бяха картови.
Насочихме се към с.Sainteny, където щяхме да преспим следващите три нощи, докато обикаляме из Нормандия. Селото се намира близо до град Шербур, от където потегляше ферибота, който ще ни отвози до Ирландия. Освен това селото се намира на сравнително еднакво отстояние от плажовете Омаха бийч и Юта бийч, и от остров Монт Сен Мишел и град Сен Мало, които възнамерявахме да посетим. Мястото се оказа реновирана стопанска сграда от 1856 год. в една ферма сгушена между нивите - много уютно място, пък и ни струваше само по 30 лв. на човек на вечер.

Още с влизането Мони се отдаде на планирането на утрешния ден

[stefans]

Когато на следващата сутрин станахме, на вън времето бе ветровито и мрачно, с надвиснали облаци, сякаш всеки момент ще завали. Температурата бе около 10 градуса и сякаш нямаше намерение да се покачва. Пихме по кафе с надеждата нещо да се промени и тръгнахме към музея на Омаха бийч. Може би заради наближаването на деня на десанта, пред всяка от къщите, в населените места през които минавахме, имаше поставени френски и американски знамена. С наближаването на музея, започнаха да се появявате автентични американски джипки, предназначени за атракционни разходки



Паркирахме моторетките и се насочихме към музея



В музея на доста голяма площ са разположени автентични танкове, оръдия, мотоциклети, камиони, оръжия и части от тях, всички участвали в битката за плажа и изровени в последствие от пясъците. Сред тях са ситуирани манекени облечени в съответните униформи и подходящи пози. Резултата е нещо, като нашата плевенска панорама, но доста по мащабно.



Представени са, както американски и английски, така и немски образци на оръжия. На табелки е обяснено, кой експонат част от коя войскова единица е, какво се е случило с него и къде е намерен - буквално докосваш историята. В музея останахме около два часа, закупихме си сувенири и излязохме навън, където в двора са експонирани по едро габаритни екземпляри



по корпусите личат следи от попадения



Направихме си по някоя снимка за спомен



Чувствахме се като малки деца в сладкарски магазин. Взехме моторетките и се отправихме към гробищния мемориал на загиналите на Омаха бийч американски войници



Така изглежда пясъчната ивица на която е извършен десанта, тук горе са били разположени укрепленията на германците



Слязохме с моторите до самата ивица



Въпреки студеното и мрачно време на плажа имаше и почиващи



В ранния следобед времето поомекна и се показа и слънце. Насочихме се към Юта бийч




Въпреки слънцето, поради неотслабващият вятър си беше доста студено и във въздуха се носеха фини песъчинки - доста време по късно хрускахме солен пясък. Поради отлива влизахме на около половин километър на вътре по пясъчната ивица. И тук имаше изложени оръжия участвали в десанта.



Наситени на военна история решихме да се прибираме към квартирата. На връщане минахме и през военно гробище на загинали в сраженията германски войници - хората си уважават историята.



Минахме през едно кръчме да вечеряме, пихме по бира и се прибрахме да спим.

[Veselin Monkov]

Не мислех, че е възможно да има такава машина. Интересно какво прави предното колело, ако не е свързано със спирачки или съединители към задвижванията на веригите.

[stefans]

Когато бях малък, много обичах да чета книжки, в които се разказва за рицари и техните непревземаеми замъци. Впечатлявах се от картинките на замък, изграден върху скалист остров и свързан с океанския бряг, посредством дървен мост, който, ту е под вода, ту е на сушата. Считах всичко за художествена измислица. Когато пораснах, разбрах, че такъв замък в действителност съществува, нарича се Мон Сен Мишел и се намира в Нормандия. Тогава се яви и мечтата ми, някой ден да го посетя. И ето, този ден дойде. Поради големият наплив от туристи желаещи да посетят острова със замъка, местните власти са ограничили достъпа до паркинги в близост, където оставихме моторите. От паркинга имаш две възможности - автобус или пеш по около три километров маршрут. Избрахме да се придвижим пеша. В началото замъка изглежда малък и невзрачен



С приближаването мащаба впечатлява



Докато се изправиш на пясъчната ивица пред него и се плашиш - огромен е и е наистина непревземаем, поне до момента де.



Дебели и високи каменни стени, обградили стръмни и непристъпни скали. При прилив вода, а при отлив подвижни пясъци и шпил на църквата, високо в небесата. Под крепостната стена се разхождаха много хора по освободените от отлива пясъци



а това остава след водата



Замъка е изграден през 11 век, като абатство. Кръстен е на Свети Архангел Михаил - небесен покровител на Франция. Служил е, като опора на френската армия, по време на многобройните и войни, срещу английския флот. Въпреки многобройните опити на англичаните да го превземат, е устоял. В замъка, английски войници са влизали само веднъж , след предателство, по време на сто годишната война, но след кратка битка са изтласкани. Замъка е символ на независимостта на Франция и силата на армията и. В момента е туристически атракцион, посещаван от туристи от цял свят.
В замъка се влиза през малка вратичка заобиколена от кули и бойници. Достъпа е безплатен. Веднага след влизането зад градските стени, попадаш на търговската улица, пълна с магазини за сувенири, напитки, храни и хора, много хора. Ако искаш да избегнеш човешката гмеж се качваш по стълбите нагоре - много стълби и много на горе



На върха на скалата са обособени комплекс от постройки, включващи църква, бални зали, ловни зали, апартаменти за живеене, затревени площи с колонади и други подобни


Каменно пано изобразяващо четиримата евангелисти на стената на църквата



Гледките от горе



В замъка престояхме около пет часа. Беше време да си тръгваме - сбогом Мон Сен Мишел



Насочихме се към намиращият се наблизо град музей Сен Мало. В началото на 14 век Сен Мало се е обособило, като пиратско селище, докато през 15 век, френските крале не разрешили на пиратите местообитание, в замяна на защита на крайбрежието от английския флот. Тогава са изградени крепостните стени и други защитни съоръжения, превърнали се по настоящем в туристическа атракция. Крепостните стени са в автентичният си вид, а градската част изобилства от магазини и заведения за храна и отмора. Паркирането на територията на града е забранено. Осигурени са подземни паркинги, безплатни за мотоциклети. Паркирахме се на един такъв и тръгнахме пеша.
Пристанището



Крайбрежната с туристите по нея



От вътрешността на крепостта



Въпреки силният вятър и околна температура не надвишаваща 15 градуса, не липсваха и плажуващи под стените на крепостта



Помотахме се до свечеряване из Сен Мало, хапнахме местна храна в ей тази кръчма и се прибрахме да спим, утре щяхме да хващаме ферибота за Ирландия.

[stefans]

Освен, че бе развлекателно, нашето пътуване бе натоварено и с мисия. Когато през лятото на 2002 год., сестрата на Мони била на почивка на остров Тексел, Нидерландия, на морския бряг намерила писмо в бутилка - истинско писмо в истинска бутилка. Документирали на снимки момента на намирането и отворили бутилката. Вътре намерили написано на френски език писмо. В писмото пишело, че ученици от френско училище в покрайнините на гр.Шербур, извършват експеримент и през пролетта на 2001 год., пускат в Атлантическия океан 100 такива писма в бутилки, с цел изследване на океанските течения и молят, всеки, който намери бутилка, да препрати писмото в училището и да посочи, къде го е намерил. Сестрата на Мони се прибира в България и естествено забравя за писмото, което обаче най съвестно е съхранила. Когато при плануването на пътуването Мони споделя маршрута по който ще се придвижваме, сестра му чувайки името Шербур, изважда писмото и ние бяхме натоварени с мисията да го предадем в училището.
И така на 30.05.2023 г. сутринта напуснахме фермата в която бяхме през последните три дни, сбогувахме се със собствениците, пожелахме си лек път и тръгнахме към Шербур. Най напред трябваше да се погрижим за гумата с рапидката на мотора на Мони. Последните дни бяха почивни във Франция и така и не намерихме сервиз за гуми, в който да я направят. Мисля, че с тази рапидка в гумата, Мони измина около 600 км. само с едно донапомпване. Както и да е, по пътя към Шербур намерихме работещ автосервиз, отидохме в отделението му за монтаж на гуми и попитахме работещия там механик, дали ще оправи гумата. Механика категорично отказа да прави каквото и да било по гумата и ни изпрати, в намиращ се наблизо мотосервиз, с магазин на Дукати. Отидохме там, механика на сервиза прие мотора и ни каза да изчакаме в шоурума. Ние позяпахме моторетки, облекла, обувки, аксесоари и консумативи, продавани на космически цени и когато след около 30 минути механика изкара мотора установихме, че бе извадил рапидката и на нейно място бе поставил ВИСОКО ТЕХНОЛОГИЧЕН ФИТИЛ. Цена 32 евро. Спукахме се от смях, на Мони не му беше смешно.
След като приключихме с мотора, беше време да тръгваме към училището. С помощта на въведените координати лесно намерихме сградата



Сградата се охраняваше, като пазача или не знаеше или не искаше да говори английски. Почакахме на паркинга, докато от училището излезе учителят по английски. Когато разбра, с каква цел идваме и видя писмото от бутилката, бе очарован. Оказа се, че самият той е възпитаник на това училище и като ученик е участвал в експеримента. Покани Мони в сградата и го представил на останалите учители. Оказа се че до момента са върнати 72 писма от пуснатите 100.





Мисията бе изпълнена, насочихме се към пристанището на Шербур. Ферибота ни отплаваше в 15:00 ч. и ние уплътнихме времето в разглеждане на изложените в чакалната, експонати за подводни изследвания. Оказа се че Шербур е дом на френския подводничарски флот и в сух док бе изложена и предоставена за посещения, пенсионирана френска ядрена подводница.



Ядрената подводница



Вътре в подводницата бе доста интересно - един малък град. Научихме и че корабът Титаник е взел пътници от Шербур, преди да навлезе в атлантика за трагичния си рейс, поради което имаше и музей на Титаник. Прекарахме си добре в очакване на ферито. Около 14:30 ч се наредихме на опашката



Разговорихме се с паркиралите около нас. Оказа че, че голяма част от тези момчета пътуваха през Ирландия, към започващите на скоро, серии на остров Ман.



Натоварихме се в кораба



Напускаме Франция



Ферибота с който пътувахме, тръгва от Шербур, Франция и ни закара до Рослеар, Ирландия. Тръгна в 15:00 ч. и акостира около 07:00 ч. на следващия ден. За нас тримата с трите мотора и тройна вътрешна каюта заплатихме 420 евро. Не може да пътуваш без резервирана каюта. Резервациите ни бяха още от Януари 2023г. Кораба е доста луксозен, с много атракциони, вечерта в ресторанта имаше музикална програма. Изкарахме си добре, наблюдавахме залеза в открито море, приказвахме с други мотористи, чертаехме бъдещи маршрути - такива неща.
На следващата сутрин след акостиране на ферито, минахме граничен контрол и се пуснахме по острова. Когато наближих митничаря с каска на главата /каската ми е тревисто зелена - националния цвят на Ирландия /, човека явно подведен от цвета, ме заговори на някакъв странен език. След като го зяпнах неразбиращо, той усети заблудата си и комуникацията мина на английски - така разбрах, че тук има и местен език, в последствие установихме, че пътните табели са написани и на двата езика, а имената на населените места са изписани, като местно и английско. Тук дойде и другото предизвикателство - карането в лявата лента. Карането в ляво си е предизвикателство, защото на кръстовищата, другите участници в движението идват не от там, от където ги очакваш по презумпция, кръговите пък се въртят по часовниковата стрелка. Карахме внимателно и от Рослеар се насочихме към Корк. Етюди от Корк



Посетихме и дестилерията на уиски Джеймисън, където аз почерпих от уменията им за производство на алкохол, а Пенко и Мони се почерпиха





Още малко из Корк



От тук се насочихме към гр.Бантри. От Бантри смятахме да се включим по трасето на Wild Atlantic Way. Това е съвкупност от пътища, минаващи по крайбрежието и през разположените наблизо хълмове. Пътищата са тесни, с много завои и разкриващи се пред погледа ти разкошни панорами. Бантри



В близост до пристанището на Бантри влязохме в един пъб, чиито посетители сякаш бяха първообрази на героите от Мъпет шоу



Когато си поръчахме кафе, барманката ни покани зад бара, да си го направим сами, тъй като тя не знае как се прави еспресо, а всички посетители бяха безкрайно учудени че няма да пием бира. На кафе си букнахме нощувка, в намиращия се наблизо по маршрута град Kenmare,



Покарахме малко покрай океана и се настанихме за почивка в тази къщичка.

[stefans]

Днес предстоеше каране покрай морето, през планината, а на края щяхме да съчетаем морето с планината. Най напред тръгнахме през прохода Ballaghbeama Gap. Кара се по тесен път, на който трудно биха се разминали две коли. От страни са изградени емблематичните за района каменни огради, високи около метър, всичко е разграфено на парцели и навсякъде се отглеждат животни - овце и крави от някакви местни породи. Много овце има и покрай пътищата - всички са боядисани по гърба с различни цветове - очевидно така си ги маркират собствениците.



От тук тръгнахме към град Dingle. По пътя до там спряхме за кратко до този плаж



Долу на плажа имаше паркирани доста коли и много от тях караха по пясъка, като на писта. Опитахме и ние, но не ни се получи, явно това не бе нашето каране, да не говорим, че с натоварените мотори рискувахме и падане. Продължихме към Dingle, където паркирахме на главната, взехме някакви закуски и обиколихме градчето. Разкошна шарения




Малко по пристанището



и отново в градчето



Явно градчето бе курортно и наоколо бе пълно с туристи. Изобщо, ярко слънце, ухилени хора, яка шарения - наслада за окото. Тук останахме около час и тръгнахме към Connor Pass



Продължихме на север и стигнахме някакъв фиорд, където имахме избор да го заобиколим - около 100 км. или да ползваме локална лодка, която да ни пренесе на другия бряг за около 15 минути. Избрахме лодката - струваше ни по 5 евро на калпак.



Продължихме на север, като целта за деня бе Cliffs of Moher - природен феномен посещаван от туристи от цял свят



Тук водата се срещаше с планината. Вятъра и вълните са издълбали скалите в невероятни урви дълбоки над 100 метра. По брега са изградени пътеки с обща дължина над 10 км. с точки за снимане. Долу във водата имаше лодки с туристи наслаждаващи се на гледките от друга гледна точка. Каквото и да напиша за панорамите, няма да е достатъчно - човек трябва да отиде и да го види сам.





Мащаба е смайващ, чувстваш се дребен и незначителен сред природата. Представям си какво е долу при вятър и бурно вълнение.



В разходки и съзерцание, тук останахме около четири часа. За днес бяхме преситени от емоции. Решихме да букваме място за нощувка и да се отправяме на там. Избрахме да нощуваме в Portumna. Спряхме се на този град, въпреки, че е леко на изток от маршрута на Атлантическия път, защото искахме да посетим и Дъблин, който е на източното крайбрежие. В Portumna планирахме две нощувки.

[BatGeorgeone]

Супер голям късмет сте уцелили с времето и добре сте си изкарали, браво.

[stefans]

Този ден решихме да посетим Дъблин. Не, че искахме да видим нещо специално там, но да идем до Ирландия и да не разгледаме Дъблин, е като да идеш до Рим и да не се обадиш на Папата. От Portumna по някакви живописни селски пътчета, излязохме на магистралата свързваща Дъблин с Galway и за нищо време бяхме в центъра на града. Това беше единствения платен път, по който карахме в Ирландия. Удоволствието ни струваше по едно евро на човек. В центъра на Дъблин паркирането е платено на всякъде, като има и места, на които е разрешено паркирането, само на местно живущите - всичко е описано на табели и трябва да се внимава. Ние намерихме обществен паркинг, под една сграда и сбутахме и трите мотора в една клетка. На влизане в паркинга си взехме билетче с часа на паркиране. Излязохме на реката при този мост





Тръгнахме срещу течението на реката и се потопихме в атмосферата на града. Класически и модерни сграда вплетени в интересна симбиоза. Усмихнати хора, много туристи.



Странни превозни средства



Разкошни паркове



Местните са странни екземпляри - татуирани на невероятни места, с множество пиърсинги и меко казано в странни дрехи



Имаше и добри попадения



Посетихме поредната дестилерия на Джеймисън



Повозихме се на Hop On Hop Off



Поразгледахме още



Посетихме



Ядохме интересни сладкиши



Снимахме се с този пич





Поразмотахме се още малко




и то стана време да си ходим. Влязохме в паркинга да си вземем моторите, облякохме дрехите за път и установихме, че сме загубили билетчето от входа. В паркинга служители няма - всичко е автоматично - пускаш билетчето в нещо като кафеавтомат, то разчита времето на престой и ти показва сумата, която дължиш, плащаш с карта и получаваш код, с който да излезеш. В близост до машината за таксуване, видяхме на стената старовремски телефонен апарат. Мони на майтап вдигна слушалката и докато обясняваше, че има сигнал, някакъв глас го попита какъв е проблема. Мони съобразително каза, че сме туристи с мотори и сме си загубили билетчето и оня без повече обяснения му продиктува четирицифрен код. На бързо излязохме от паркинга - не платихме нищо. Дали така процедират по принцип или сме били изключение не знам. На излизане от Дъблин се отбихме до българския магазин - купихме си вафли "Морени".

[BatGeorgeone]

Мда, ако попаднете на момичета без бради и с тегло под 120 кила, има доста симпатични ирландки с типични келтски черти, по мои наблюдения те са доста дребнички почти миньончета за нашите стандарти.

[stefans]

На сутринта се насочихме отново на северозапад, за да се включим отново в Атлантическия път. Решихме междувременно до посетим и разгледаме град Galway. За разлика от Дъблин, който поради факта, че е столица е по строг и праволинеен, тук всичко е курортно, крещящо и веселяшко. Паркирахме на обществен паркинг до катедралата



и се пуснахме по една от улиците със заведения




Тук също имаше интересно изглеждащи екземпляри



интересни надписи



От тук тръгнахме към Conemara National Park



Парка е разположен на около 50 метра надморска височина и е съвкупност от езерца и поляни, между които се вие пътя. Пътя е тесен и се кара бавно, което ти дава възможност да се насладиш на природата.



Тук бе някакъв фиорд



От тук продължихме до Newport, където седнахме в едно крайбрежно ресторантче да хапнем по нещо - гледката от терасата



Тук брегът е характерен с многобройните си плитчини, които при отлив се оформят като миниостровчета. Кривнахме по едно странично пътче за да ги разгледаме отблизо



И тук на връщане, към главния път ни се случи случка. Мони водеше групичката, като в движение набираше на навигацията си следващата точка от маршрута. По навик обаче, мина да кара в дясната лента за движение. Аз карах зад него и започнах да му свиркам с клаксона, но той се бе улисал и изобщо не реагира. В един момент иззад хълмчето пред нас се показа една баничарка и Мони караше точно срещу нея. Видя я в последния момент и се опита да я избегне, като рязко кривна в ляво. Шофьора на баничарката бе някакъв много възрастен човек и като че ли изобщо не реагира - продължи си константно напред. В резултат десния крашбар и десния куфар на мотора на Мони се срещнаха, с десния преден калник на баничарката при този резултат



По мотора и по Мони нямаше поражения. Спряхме и отбихме в страни. От автомобила излезе по млада жена и се приближи до нас, да пита дали моториста е пострадал. Казахме и че сме добре и я попитахме, как желае да я обезщетим - вината си беше явно наша. Жената каза, че не желае нищо от нас, но предпочита да уведомим полицията. Тя се обади от телефона си, обясни ситуацията и уточни къде се намираме. След около 20 минути пристигна униформен полицай, засне мотора и пораженията по колата. Засне и шофьоската книжка и зелената карта, заедно с регистрационният талон на мотора на Мони. Записа си телефона и мейла на Мони, попита ни имаме ли нужда от помощ и ни пожела приятен ден. Докато пристигне полицая и приключихме с формалностите, се отръскахме от шока на преживяното. Мони каза, че е готов да продължи по маршрута и тръгнахме към Achill Island, където щяхме да посетим Keem Bay. Остров Ахил е свързан с главния остров посредством метален мост подобен на понтон и преминавайки по него мислихме, че прекосяваме река - толкова силен бе прилива. За да се стигне до Keem Bay се минава през кратко изключително ветровито поле и следва много стръмно изкачване и последващо също толкова стръмно спускане. Гледките обаче са изумителни




Напълнихме очите си и решихме, че за днес стига. Насочихме се към гр.Balina, където щяхме да преспим. Пътя до там бе около 80 км. Аз карах последен в конфигурацията. Направи ми впечатление, че на около 30 км. преди крайната ни точка, докато се движехме по разни криви пътчета, зад нас се залепи автомобил с местна регистрация. Където и да карахме, както и да променяхме темпото, този автомобил караше плътно зад мене. Пристигнахме на адреса и паркирахме пред къщата от букинг, а колата спря до нас. Загледах се учудено в непознатата физиономия на шофьора, около 30 годишен млад мъж, а той се усмихна, излезе от колата и попита - Българи сте нали? Представи се - Виктор от София. Тук живее и работи. Учудването му да види българи в този град, бе не по малко от нашето. Разговорихме се и той попита дали имаме нужда от нещо. Мони каза Уиски и бира, а Виктор отговори - невъзможно, към този час всички магазини са затворени. Поговорихме още малко и Виктор си тръгна, а ние се разположихме в къщичката.



След около десет минути пред къщичката паркира колата на Виктор и той излезе от вътре с бутилка "Padi" и стек от 6 кена бира - предполагам от личните му запаси. Явно бе преценил че имаме наложителна нужда от подкрепа. Викторе, благодаря ти отново и дано пак пътищата ни се пресекат.
За да няма повече близки срещи от третия вид, поставихме стрелки по моторите си - карай У лЕво

[BatGeorgeone]

За посетители на дъждоландия се предлагат тези стикери, аз ги слагам и супер много помагат особено когато е изморен човек или под напрежение => https://www.ebay.co.uk/itm/263204258307?

Благодарим за хубавия пътепис и стахотните снимки.

[BatGeorgeone]

Стикер за каране с "обратно" движение.

[stefans]

Днес трябваше да напуснем Ейре и да навлезем в UK. Сутринта рано се насочихме към последната природна забележителност в района



През поредица от фермерски врати - отваряш, минаваш и затваряш и доста криви пътчета, се добрахме до паркинга



Мястото представлява скалист нос, вдаден дълбоко в океана. Скалата е прорязана от множество тунели, по които се придвижва морската вода. На места има дълбоки пропадания, през които се виждат бушуващите вълни. Цялата околност тътне и трепери от движещата се под земята вода. На края на носа е разположена самотната скала.



Повърхността на земята е покрита с торфени туфи, при движение по тях поддават сякаш си на пружини



Скалата в океана



Позирахме за снимки



Помотахме се още малко, позяпахме рибарите, които замятаха въдици от скалите и се насочихме към град Donegal. Паркирахме до реката, пообиколихме, пихме по кафе



От тук тръгнахме към град Londonderry UK. По пътя минахме покрай фермерско изложение на стари трактори - имаше невероятни екземпляри. За жалост движението бе много натоварено и не можахме да заснемем нищо. За това, че вече сме в UK, разбрахме, когато видяхме, че цените на горивата по бензиностанциите са изписани в ВР, а не в евро. В Londonderry се паркирахме в близост до музея на съпротивителното движение, на католиците срещу роялистите и паметника, издигнат в памет на загиналите, при сблъсъците на 30.01.1272 год., когато британски войници и полицаи убили 14 стачкуващи ирландци




Londonderry е сив индустриален град и не намерихме причина да стоим повече в него. Насочихме се към поредната природна забележителност



Пътя на гигантите, представлява застинала във водата лава, която се е формирала в симетрични каменни колони със характерно шестоъгълно сечение. Пътя тръгва от брега, потъва във водата на запад, появява се на остров Исландия и от там продължава до източното канадско крайбрежие. Внушително е.




Сякаш ходиш по вкаменена пчелна пита




По телефона ангажирахме мястото за преспиване



Тръгнахме към Ballintoy Harbor. Тук са снимани епизоди от "Игра на тронове"





Оттук вече се отправихме към Бушмилс, където щяхме да спим ето тук