С наближаването на края на годината идва и времето за равносметка за това къде ходих, какво видях, струваше ли си и други подобни. Време е също да освежим поизбледнелите спомени и да се мотивираме да правим планове за следващата година.
В този пътепис бих искал да разкажа за едно пътуване, по една не много популярна, по нашите географски ширини дестинация, а именно островите Сардиния и Корсика.
И така, участници в приключението бяхме аз, Стефан, с мотор BMW R 1150 R
Мони, с мотор HONDA NC 750X
и Пенко, с мотор YAMAHA XT 650 Z
Цялото пътуване бе замислено, като трип с опознавателна цел. Трябваше да стигнем максимално бързо до островите, да ги кръстосаме по няколко пъти, като се насладим на карането по планинските пътища, а вечерите да се настаняваме по къмпинги на крайбрежието, за да направим и по някой плаж. Пътувахме по сами на мотор, като си возехме и къмпинг оборудването. Не бяхме ангажирали нощувки никъде по трасето, щяхме да импровизираме на место. Мони изготви един сравнително подробен маршрут, като по време на пътуването го следвахме приблизително.
И така, на 28.08.2019г. след работа натоварих багажа на моторетката, направих фотосесията
и отпраших от Панагюрище към София, където трябваше да пренощувам в дома на Пенко, за да може на следващия ден да тръгнем всички заедно. Благодаря на Пенко и семейството му за радушното посрещане и приятната вечер в дома им предвид треската по отпътуването.
На следващата сутрин, около 7 часа се събрахме тримата съучастници и приключението започна. По план за деня, трябваше да се придвижим до Дуръс Албания от където да се качим на ферибот до Бари Италия. Маршрута ни минаваше през Благоевград, Велес, Прилеп, Битоля и от там през планината Галичица, където се насладихме на гледките към Преспанското езеро
и след кратко изкачване и на Охридското езеро
Когато човек се качи там горе на седловинката, се открива гледка и към двете езера едновременно.
Спуснахме се по серпентините на долу и на края на пътя един служител на природен парк Галичица се опита да ни изнуди да му платим по пет евро на човек, такса за ползването на пътя. Възпротивихме се и след кратък пазарлък стигнахме до оферта, по едно евро на човек. Платихме, разбира се не получихме касов бон и продължихме към граничният пункт с Албания в близост до манастира Свети Наум. На пункта нямаше други туристи и минахме много бързо, след което по западната страна на Охридското езеро се изнесохме към Елбасан. Албанците са направили страхотен панорамен път покрай езерото и по изкачването на хребета, след това по стария път и заедно с албанските джигити си спретнахме гонка до Елбасан, където спряхме при някакъв уличен продавач на плодове да заредим с витамини. Този се възползва от невежеството ни по отношение стойността на албанските леки и ни обръсна подобаващо . От там по новата магистрала се отправихме към Тирана и от там към Дуръс. В Дуръс пристигнахме около четири часа, преди часът на отплаване на ферибота, така че направихме един тегел из града, хапнахме /вечерята ни в градско ресторантче струваше по евтино от закупените преди това плодове / и отидохме на пристанището. Закупихме билети за ферибота на Вентурис, който тръгва в 24 ч. и за три мотора, трима човека и кабина за трима заплатихме 282 евро. Решихме да заплатим по скъпите билети с кабина, тъй като на следващия ден ни престоеше отново цял ден каране и отново ферибот и щяхме да бъдем преуморени. Качихме се на ферито
насладихме се на светлините на нощен Дуръс и отплавахме към Италия.
В този пътепис бих искал да разкажа за едно пътуване, по една не много популярна, по нашите географски ширини дестинация, а именно островите Сардиния и Корсика.
И така, участници в приключението бяхме аз, Стефан, с мотор BMW R 1150 R
Мони, с мотор HONDA NC 750X
и Пенко, с мотор YAMAHA XT 650 Z
Цялото пътуване бе замислено, като трип с опознавателна цел. Трябваше да стигнем максимално бързо до островите, да ги кръстосаме по няколко пъти, като се насладим на карането по планинските пътища, а вечерите да се настаняваме по къмпинги на крайбрежието, за да направим и по някой плаж. Пътувахме по сами на мотор, като си возехме и къмпинг оборудването. Не бяхме ангажирали нощувки никъде по трасето, щяхме да импровизираме на место. Мони изготви един сравнително подробен маршрут, като по време на пътуването го следвахме приблизително.
И така, на 28.08.2019г. след работа натоварих багажа на моторетката, направих фотосесията
и отпраших от Панагюрище към София, където трябваше да пренощувам в дома на Пенко, за да може на следващия ден да тръгнем всички заедно. Благодаря на Пенко и семейството му за радушното посрещане и приятната вечер в дома им предвид треската по отпътуването.
На следващата сутрин, около 7 часа се събрахме тримата съучастници и приключението започна. По план за деня, трябваше да се придвижим до Дуръс Албания от където да се качим на ферибот до Бари Италия. Маршрута ни минаваше през Благоевград, Велес, Прилеп, Битоля и от там през планината Галичица, където се насладихме на гледките към Преспанското езеро
и след кратко изкачване и на Охридското езеро
Когато човек се качи там горе на седловинката, се открива гледка и към двете езера едновременно.
Спуснахме се по серпентините на долу и на края на пътя един служител на природен парк Галичица се опита да ни изнуди да му платим по пет евро на човек, такса за ползването на пътя. Възпротивихме се и след кратък пазарлък стигнахме до оферта, по едно евро на човек. Платихме, разбира се не получихме касов бон и продължихме към граничният пункт с Албания в близост до манастира Свети Наум. На пункта нямаше други туристи и минахме много бързо, след което по западната страна на Охридското езеро се изнесохме към Елбасан. Албанците са направили страхотен панорамен път покрай езерото и по изкачването на хребета, след това по стария път и заедно с албанските джигити си спретнахме гонка до Елбасан, където спряхме при някакъв уличен продавач на плодове да заредим с витамини. Този се възползва от невежеството ни по отношение стойността на албанските леки и ни обръсна подобаващо . От там по новата магистрала се отправихме към Тирана и от там към Дуръс. В Дуръс пристигнахме около четири часа, преди часът на отплаване на ферибота, така че направихме един тегел из града, хапнахме /вечерята ни в градско ресторантче струваше по евтино от закупените преди това плодове / и отидохме на пристанището. Закупихме билети за ферибота на Вентурис, който тръгва в 24 ч. и за три мотора, трима човека и кабина за трима заплатихме 282 евро. Решихме да заплатим по скъпите билети с кабина, тъй като на следващия ден ни престоеше отново цял ден каране и отново ферибот и щяхме да бъдем преуморени. Качихме се на ферито
насладихме се на светлините на нощен Дуръс и отплавахме към Италия.
Коментар