Сардиния и Корсика

[stefans]

С наближаването на края на годината идва и времето за равносметка за това къде ходих, какво видях, струваше ли си и други подобни. Време е също да освежим поизбледнелите спомени и да се мотивираме да правим планове за следващата година.
В този пътепис бих искал да разкажа за едно пътуване, по една не много популярна, по нашите географски ширини дестинация, а именно островите Сардиния и Корсика.
И така, участници в приключението бяхме аз, Стефан, с мотор BMW R 1150 R


Мони, с мотор HONDA NC 750X


и Пенко, с мотор YAMAHA XT 650 Z


Цялото пътуване бе замислено, като трип с опознавателна цел. Трябваше да стигнем максимално бързо до островите, да ги кръстосаме по няколко пъти, като се насладим на карането по планинските пътища, а вечерите да се настаняваме по къмпинги на крайбрежието, за да направим и по някой плаж. Пътувахме по сами на мотор, като си возехме и къмпинг оборудването. Не бяхме ангажирали нощувки никъде по трасето, щяхме да импровизираме на место. Мони изготви един сравнително подробен маршрут, като по време на пътуването го следвахме приблизително.
И така, на 28.08.2019г. след работа натоварих багажа на моторетката, направих фотосесията


и отпраших от Панагюрище към София, където трябваше да пренощувам в дома на Пенко, за да може на следващия ден да тръгнем всички заедно. Благодаря на Пенко и семейството му за радушното посрещане и приятната вечер в дома им предвид треската по отпътуването.
На следващата сутрин, около 7 часа се събрахме тримата съучастници и приключението започна. По план за деня, трябваше да се придвижим до Дуръс Албания от където да се качим на ферибот до Бари Италия. Маршрута ни минаваше през Благоевград, Велес, Прилеп, Битоля и от там през планината Галичица, където се насладихме на гледките към Преспанското езеро




и след кратко изкачване и на Охридското езеро



Когато човек се качи там горе на седловинката, се открива гледка и към двете езера едновременно.
Спуснахме се по серпентините на долу и на края на пътя един служител на природен парк Галичица се опита да ни изнуди да му платим по пет евро на човек, такса за ползването на пътя. Възпротивихме се и след кратък пазарлък стигнахме до оферта, по едно евро на човек. Платихме, разбира се не получихме касов бон и продължихме към граничният пункт с Албания в близост до манастира Свети Наум. На пункта нямаше други туристи и минахме много бързо, след което по западната страна на Охридското езеро се изнесохме към Елбасан. Албанците са направили страхотен панорамен път покрай езерото и по изкачването на хребета, след това по стария път и заедно с албанските джигити си спретнахме гонка до Елбасан, където спряхме при някакъв уличен продавач на плодове да заредим с витамини. Този се възползва от невежеството ни по отношение стойността на албанските леки и ни обръсна подобаващо . От там по новата магистрала се отправихме към Тирана и от там към Дуръс. В Дуръс пристигнахме около четири часа, преди часът на отплаване на ферибота, така че направихме един тегел из града, хапнахме /вечерята ни в градско ресторантче струваше по евтино от закупените преди това плодове / и отидохме на пристанището. Закупихме билети за ферибота на Вентурис, който тръгва в 24 ч. и за три мотора, трима човека и кабина за трима заплатихме 282 евро. Решихме да заплатим по скъпите билети с кабина, тъй като на следващия ден ни престоеше отново цял ден каране и отново ферибот и щяхме да бъдем преуморени. Качихме се на ферито


насладихме се на светлините на нощен Дуръс и отплавахме към Италия.

[stefans]

На следващата сутрин около 9 часа акостирахме в Бари. На бързо се изтеглихме от ферито и по най бързия начин се насочихме към град Матера. Пътя е две платна от по две ленти, като магистрала, но е напълно безплатен. Разстоянието е около 70 км. и след около час търсехме място за паркиране в стария град на Матера, което си е предизвикателство. Спряхме до един туристически инфоцентър, взехме брошури и разпитахме за паркинг. Насочиха ни към отсрещния музей с препоръка да паркираме моторите на площадката пред него и да сме спокойни, че няма да имаме проблеми с полиция или крадци. Оставихме моторите на посоченото място, разхвърляхме доспехите, че бе доста топло и тръгнахме на обиколка из стария град. Целият град е построен от камък, стени, покриви, улична настилка, абе каменен град. Малко снимки за атмосфера












Стария град е много приятен за разходки. Както си ходиш по някоя улица същата свършва и ти установяваш, че се намираш на покрива на къща разположена под тебе -покрива е оформен като тераса. Уличките са като лабиринти, с безброй безистени оформени, като къщи за гости или работилнички, в които пред очите ти се изработват сувенири. Обикаляхме около два часа, изпихме по кафе и бе време да продължаваме по маршрута. Ако имате път по тази част на Италия и можете да отделите няколко часа, посетете Матера - заслужава си.
Ние се върнахме при моторите, заварихме всичко, както го бяхме оставили, опаковахме се и тръгнахме към Салерно. Имахме намерение да минем целия път Салерно - Соренто. До Салерно са около 200 км. които минахме по път подобен на магистрала през планините - много красива природа и отново безплатен, което си е фактор предвид цените на магистралите в северна Италия. На Салерно слязохме от магистралата и поехме по панорамния път и попаднахме в ужасяващ трафик. Придвижвахме се много бавно, като на места движението се спираше и пропускаха само в едната посока. Това обаче ни даваше шанс да се насладим на природата и амфитеатрално застроените с шарени къщи склонове на планината

Карахме така до Амалфи. Там решихме да поспрем и да разглеждаме. Паркирахме моторетките пред едно кафене, пихме по нещо и сервитьора каза, че няма да е проблем да ги оставим там за около час докато разглеждаме.

Навлязохме в градската част

ядохме сладолед, правихме снимки, но времето започна да ни притиска - в 18 ч. трябваше да сме на пристанището в Неапол за да хванем следващия ферибот. Това ни постави пред дилема - да продължим напред по този път към Соренто с риск да изпуснем ферито или да набием през планината към Неапол. Избрахме втория вариант и се насладихме на няколко панорами




След безброй серпентини и чакане по светофари


излязохме на магистралата / платената / за Неапол. Раздадохме газ и след като за около 60 км. заплатихме по 6 евра, излязохме на пристанището. Там отново закупихме билети за три мотора, три човека и кабина за тримата на обща сума 318 евра. Ферибота е Неапол - Каляри, а компанията е Тирения. Отплавахме точно в 19 ч., погледахме светлините на нощен Неапол и залива на около, изпихме по бира и се натръшкахме по леглата. Беше дълъг ден.

[santaclash]

В Бари са мироточивите мощи на Св.Николай Мирликийски (известен също като Санта Клаус, Дядо Мраз, Дядо Коледа и т.н.).
Ако сте пропуснали да си вземете от църквата шишенце светена вода, смесена с миро, сте пропуснали много. И повод да повторите пътуването. Разкошен пътепис.

[Asteri]

В този пътепис бих искал да разкажа за едно пътуване, по една не много популярна, по нашите географски ширини дестинация

Нали за това са моторите, да се достигат по-неизвестните места Според мен най-голямото им предимство е че можеш да спреш за снимка почти навсякъде, не е като да трябва да търсиш паркомясто. Тези панорами от високо много ме кефят, давай още

[stefans]

На сутринта, отпочинали и нетърпеливи излязохме на палубата на ферибота. Около 7 часа навлязохме в залива на Каляри

От към морето градът изглежда впечатляващо


Слязохме от ферибота и с моторите се изнесохме до центъра на стария град. Паркирахме до едно кафене, оставихме каски и якета по моторите и се пуснахме по тесните улички



Имаше интересни находки





Панорамите от високото бяха възхитителни. Помотахме се около два часа в града и за да усетим напълно атмосферата седнахме и в кафенето - италианското еспресо е несравнимо

След кафето тръгнахме според плана на запад по крайбрежието. Природата е страхотна - минахме покрай езеро пълно с розови фламинга и спирахме да снимаме крайбрежието


Малко след тези снимки заваля страшен дъжд. Такъв порой не бях виждал - все едно бяхме в тропиците. Предполагахме, че след като е толкова интензивен, дъжда ще е краткотраен. Не ни огря. Затъмни се от всякъде и стана студено. Нямахме избор, навлякохме дрехите за дъжд и подкарахме. Път със страхотни завои, но поради течащата по пътното платно вода вместо удоволствие изпитвахме трудности с поддържането на линията на движение. Върха беше, когато на едно кръгово попаднахме на огромна локва, където водата преля в ботушите ни. Скоро по нас нямаше сухо място. Минахме покрай Порто пино, но всичко в курорта се бе превърнало в кална локва. Продължихме на север и после на изток, изредиха се Иглесиас и Джуспини, но дъжда продължаваше да се лее. На нас просто започна да не ни пука. Насочихме се към Барумини с идеята да разгледаме историческото поселище на така наречените Нураги. С наближаването на поселището дъжда най после спря. И добре, че спря, иначе нямаше да ни дадат възможност да разгледаме каменната структура - било твърде опасно от подхлъзване. Паркирахме моторите пред касата, хората ни разглеждаха с любопитство - бяхме жалка гледка - мокри и премръзнали. Все пак закупихме билети и под ръководството на гид се впуснахме да разглеждаме

Тази каменна структура е изградена в древни времена и въпреки изучаването от много археолози, никой не може да заяви със сигурност от кого и с каква цел е била създадена - дали е отбранително съоръжение или е храм с религиозно предназначение. Хората изградили структурата са кръстени съвсем произволно Нураги, което идва от Нур - камък на местния диалект, т.е. каменни хора. Гида разказа интересни неща около откриването на структурата и сподели, че от оригинала е запазена едва една четвърт - и остатъка бе достатъчно импозантен





Обикаляхме камънаците около час и поизсъхнахме. За наш късмет времето се задържа сухо въпреки надвисналите облаци. В последствие при обиколките на Сардиния, неколкократно виждахме такива каменни постройки, по малки по размери, но със същата форма - явно хората които са ги построили са населявали целия остров.
Решихме, че достатъчно сме обикаляли за деня и се насочихме към Ористано и Торе гранде, където си харесахме къмпинг Village Camping Spinnaker 39.903087, 8.530017. Къмпинга е на брега на морето и ни предложиха да преспим в бунгало за сумата от 45 евро. Ако изберяхме да спим на палатка щеше да ни струва по 12 евро на човек, така че дилема нямаше. Настанихме се в една от тези душегубки


Шест квадратни метра в които са напъхани кревати за четири човека. Вътре обаче бе изненадващо топло и уютно. Едва що бяхме се нанесли и навън отново заваля, отново проливно и напоително. Ние на пук на всичко се разхвърляхме по бански и се изнесохме към морето. Беше незабравим плаж - водата по топла от въздуха. След около час се изнесохме към баните и въобще не се впечатлихме от липсата на топла вода. Преоблякохме се и излязохме на вечеря. Към къмпинга имаше ресторант където правеха чудесни пици - по една такава в комбинация с бира веднага ни оправиха настроението, хапнахме и сладолед, посмяхме се на някои случки от изтеклия ден, ударихме по глътка българска ракия да борим носталгията и се намятахме по креватите. Навън безутешно продължаваше да вали.

[stefans]

На сутринта нямаше и помен от дъжда. Слънцето грееше ярко и температурата бе много приятна, свеж въздух с аромат на море. Предвид дъжда навън, бяхме разхвърляли мокрите дрехи из бунгалото. На сутринта всичко бе сухо - може би дървената облицовка бе погълнала влажните изпарения. Нямахме търпение да се мятаме по моторите и да тръгваме по маршрута, а той за днешния ден включваше няколко пътя, емблематични за Сардиния. Набихме из планината по пътища с перфектно оформени серпентини, подходящи виражи и асфалт с учудващо сцепление. Не знам дали от товара на моторите или от куража, който ни даваше сцеплението, но през следващите дни задните ни гуми постоянно бяха "пълни" до ръбовете. Първа спирка за деня ни се превърна градчето Арицо. Докато минавахме по главната улица, изведнъж всичко около нас се напълни с хора, много от които облечени в носии

спряха движението и ние зарязахме моторетките на улицата и тръгнахме да снимаме

От отсрещната църква излезе процесия носеща икони


Появиха се и ездачи на коне - мъже, жени, деца, някои и по двама на кон, и всички заедно тръгнаха на шествие


Направихме си снимки с манекенките


Поснимахме още малко и продължихме към град Оргосоло, известен с множеството графити по стените на сградите





Тези камъни бяха изрисувани като котки


В Оргосоло останахме около два часа - повярвайте ми не скучахме. След това продължихме към Оросеи. Тук хапнахме, пихме по кафе и поехме по емблематичния път Оросеи - Урзулеи - Баунеи. Пътя се качва в планината


Пътя се движи в планината по хребетите, застлан е с някакъв червеникав асфалт с впечатляващо сцепление. Наоколо е пълно с мотоциклетисти на всякакви мотори, дошли тук за удоволствието от чистото каране. Ние бяхме от малцината каращи с натоварени с багаж мотори, но това ни най малко не ни намали кефа. Въобще 120 км. чист адреналин. Освен горните две снимки от този участък други нямам по обясними причини. С наближаването на Баунеи, небето отново потъмня очертаваше се нов дъжд. Предвид напредналото време и дъждовната прогноза се насочихме към морския бряг за да изберем къмпинг. Харесахме Camping Cigno Bianco 39.907854, 9.679244., където спазарихме това луксозно бунгало за около 90 евро

Настанихме се и отново отидохме на плажа. За разлика от къмпинга предишната вечер, в този имаше изобилие от топла вода. След топлия душ се чувствах като прероден. От магазина в къмпинга си закупихме храна и бира на приемливи цени. Хапнахме, приказки, бира, глътка ракия, сън. Май в този ред бяха.

[stefans]

Днес отново предстоеше каране по планинските пътища в средата на острова, за да излезем пак на западния бряг и да разгледаме град Алгеро. Преди това обаче предстоеше интересен маршрут.
На много места из острова в плантации отглеждат този вид кактуси

Събират плодовете му, почистват ги от бодлите и ги ползват за храна. Опитахме го и ние - не ни хареса. Денят започна с такива панорами

Пътя се движеше по хребета на планината и обикаляше от долина на долина - панорами, завои и добър асфалт - рай за мотористите

Спирахме за дозареждане или за кафе

Минахме и през няколко видимо изоставени села

Църквите обаче бяха поддържани и с перфектен външен вид - явно хората са доста религиозни. На много места във вътрешността на острова табелите бяха застреляни

Някъде по средата на пътя стигнахме до един планински язовир до който имаше висок хълм с интересни серпентини по него, решихме да се качим по хълма - озовахме се в село Monteleone Rocca Doria. Паркирахме пред църквата

На върха на хълма е имало кариери за добив на мрамор. Изоставени са и са превърнати от местните в екшън площадки


От високото гледката бе прекрасна


Една австрийка се катереше като паяк по отвесната стена

Поразходихме се на около, хапнахме от растящите на всякъде огромни смокини и продължихме към Алгеро. Алгеро е прекрасен град - може би това е градът който ме впечатли най много в Сардиния



Минахме пристанището и набихме в градчето




Кръстосвахме из тесните живописни и пълни с туристи улички, хапнахме морски дарове и решихме да се установим на къмпинг на близо, за да разглеждаме и вечерта. След това отново на крайбрежната - интересно предназначение за бункер


Качихме се на моторетките и съвсем наблизо на via Lido 22 попаднахме на camping con bungalows La Mariposa. Спазарихме за 45 евро това бунгало


Разтоварихме багажите, преоблякохме се и отидохме до намиращият се на около 25 км. Cappo Caccia












Нагледахме се на чудесата на природата и тръгнахме обратно към къмпинга, Мернахме поредното нураги

Прибрахме се в къмпинга, бански и плаж. По късно вечерта направихме чудесна разходка из града, вечеря, сладолед и така
лека нощ.

[stefans]

Най напред искам да помоля модератор да отстрани проблема с няколкото снимки от горния пост, които не се отварят на екран. Когато оформях текста снимките бяха налични. Нещо се е объркало при зареждането, а в момента нямам опция да редактирам каквото и да било по поста.
Да продължа. Предстоеше ни последният ден на Сардиния. На сутринта пихме по кафе в къмпинга, почистихме си импровизираната кухничка зад бунгалото / имаше условие да ползваме безплатно кухнята, само ако я почистим на сутринта, в противен случай дължахме 15 евра /, натоварихме багажите и тръгнахме към Аргентиера - изоставено миньорско селище с хубав плаж



От там се насочихме към Стинтино, курорт известен с хубавите си плажове La pelosa. Стигнахме сравнително бързо до там, но около плажовете бе голяма лудница, навсякъде плажуващи, коли, мотори, пълен хаос. Добрахме се до свободно место за паркиране, няколко снимки, лек обход - приятно местенце с модерни вили, разположени на амфитеатрален терен - и да ни няма.



Продължихме напред по маршрута към град Сасари - оказа се индустриален град с добре уреден център, но не ни грабна


Напред по маршрута към Слонската скала - естествено скално образувание


От тук поехме към известния курорт Porto Cervo. Е тук вече беше "светът на богатите" естествена природна красота, съчетана с кич и снобария

Двете манекенки на палубата на тази моторна лодка се разкършваха, като на модно дефиле








Ако кажа, че тук не ни е харесало ще излъжа. Помотахме се около час, не посмяхме да пием кафе, наснимахме се и предвид напредващото време се насочихме към Santa Teresa Galura, където закупихме билети за ферибота до Бонифацио Корсика. Билетите струваха по 45 евро на човек. Натоварихме се в това фериботче

Казахме довиждане на Сардиния и се насочихме към Корсика. След около два часа плаване се появиха сградите на Бонифацио застроени по ръба на стръмните скали



Навлязохме в пристанището



Покарахме малко по уличките на Бонифацио и решихме да се настаним в къмпинг наоколо, за да можем да разглеждаме вечерта. Проверихме няколко къмпинга, но ударихме греда - нямаше места.
Тогава притиснати от времето решихме да караме до намиращият се на около 50 км. Porto Vecchio, където да търсим къмпинг. В началото се придвижвахме добре, но на около 10 км. преди градчето попаднахме в ужасно задръстване и трябваше да се провираме между колите, което с натоварени мотори и със стърчащи куфари не е много приятно занимание. Все пак успяхме да се измъкнем без поражения, излязохме в зоната на къмпингите и се набихме в първия възможен. Къмпинга не впечатляваше с нищо и не съм му запомнил името дори. Спомням си, че платихме по десетина евро на човек с палатка и мотор. В къмпинга не предлагаха бунгала. Дойде време да разпънем и къмпинг оборудването


Изкъпахме се, изпрахме някои дрешки

преоблякохме се и хайде в най близкото кръчме


където вечерята ни премина така - здравей Корсика

[stefans]

На сутринта отпочинали и заредени с нови очаквания, сгънахме палатки и оборудване, натоварихме катуна и газ по маршрута. Днес трябваше да сгазим планините в централната част на острова и през градовете Сартене и Проприяно, да се изнесем до Аячо, където да изберем къмпинг и вечерта да обикаляме, и да видим родната къща на Наполеон Бонапарт. Веднага след като излязохме от Порто векио, около пътя се появих заградени градини, в които са засадени дървета без плодове по тях, за сметка на това самите дървета са с обелена кора на стволовете си. Не спирахме за снимки, но бяхме заинтригувани, едва по късно същия ден си дадохме сметка, че това са коркови дъбове и от кората им правят коркови тапи, и различни поставки и сувенири. След като навлязохме в планината, бяхме впечатлени от захвърлените по деретата остатъци от лодки, коли и друга техника - така и не разбрахме, това начин за изчистване на излишното ли е или е бунт срещу статуквото - на Корсика има сепаратистко движение за отцепване на острова от френското администриране.

Иначе пътищата са невероятни, карахме по част от отсечките, на които се провежда рали Корсика, минахме и покрай паметника на загиналия рали пилот Хенри Тойвонен.
Навлязохме в Сартене и решихме да седнем на кафе. Започнаха изненадите - персонала не говори грам английски, в резултат на което, вместо поръчаното еспресо получихме огромни чаши мляко с щипка кафе в него - наподобяваха купици със супа. Иначе градчето е живописно и бе пълно с мотористи




Помотахме се, поснимахме и айде газ на запад. Умишлено избирахме да караме по второстепенните селски пътчета, та така улисани в карането и природните красоти на около, пропуснахме Проприяно и излязохме на север от него на пътя за Аячо.



Слязохме долу в ниското и подкарахме покрай брега. Беше много горещо и имахме нужда от разхлаждане. Паркирахме на паркинга на едно крайпътно кафене и по брега излязохме на усамотено заливче, съблякохме се и релакс във водата. Чувствахме се, като момчета.



Освежени от водата се отправихме към кафенето на плажа, избрахме си маса с гледка и продължихме да се освежаваме



Време беше да тръгваме. С наближаването на Аячо, покрай пътя се появиха къмпинги. Избрахме си

В къмпинга имаше и бунгала, но ни обясниха, че ги отдават под наем само дългосрочно, за повече от пет дни. Разпънахме палатките, възползвахме се от банята и сервизните помещения

и облечени в леки дрешки се отправихме към Аячо. Градът е пренаселен и задръстен от туристи. Дори с моторите трудно се придвижвахме и едва намерихме свободно място за паркиране. Иначе е град с дух и собствено излъчване - хареса ни.




Обикаляхме дълго тесните улички пълни с туристи, музиканти и всякакви артисти. Дръпнахме един тегел по крайбрежната и седнахме в едно бистро до морето, пихме по нещо и попивахме от атмосферата на местото. Много късно се прибрахме в къмпинга да спим.
На следващата сутрин, на кафето направихме разбор на предстоящия ден - предстоеше ни каране по планински пътища до източния бряг и отново завръщане до западния - нямахме време за размотаване. Натоварихме багажите и газ към Корте. Пътя е невероятен и като трасе, и като настилка - широк с плавни завои и денивелация от около 1500 метра - даа, 1500 м. Тръгваш от морския бряг и катериш, катериш - уникално е. В Корте паркирахме и тръгнахме да разглеждаме. Тук разбрахме, че в Корсика има противоборство между населението по източния и това по западния бряг на острова. Докато западняците са профренски настроени и боготворят Наполеон Бонапарт, тези на изток са сепаратисти и техния герой е генерал Паскал Паоли, който в съюз с англичаните за кратко е
основал и управлявал свободна корсиканска република.






След разходките и снимките, тръгнахме към Порту. Пътя е панорамен, с много завои и се движи по ждрелото на река - 80 км. неподправено удоволствие.



Отново се изкачихме в планината, като на много места по пътищата имаше легнали прасето, ей тъй както си караш и налетиш на стадо.






Пристигнахме в Порту и се паркирахме на пристанището. Паркинга е за мотоциклети и тук имаше толкова много, все едно си на мотосъбор




Поснимахме, ядохме сладолед и хайде по панорамния път към Пиана - невероятно е - снимките не могат да покажат и половината на действителността










Наснимахме добре и поехме на север към Калви, където се настанихме в къмпинг

Разпънахме палатките, изкъпахме се, леки дрешки и пешком из града. Бяхме толкова преситени от снимане на красоти през този ден, че от Калви нямаме нито една снимка, а градчето е красиво и има много какво да се види. Но това е положението. След разходката и бира на крайбрежната бе време за сън.

[stefans]

Когато на сутринта се събудихме и излязохме от палатките, установихме, че небето е сиво и натежало от облаци, въздуха пълен с влага, а в далечината се разнасяше тътен от гръмотевици. Беше ясно, че днес ще ни вали, въпроса беше кога и колко. Решихме да изпреварим до колкото можем идващият от запад дъжд и след като набързо прибрахме багажите, се насочихме на север към L’ille Rousse с идеята да разгледаме фара на скалите. До фара води пешеходна алея дълга около километър. Самият фар е издигнат на скален нос защитен от каменна кула, като паркинга е под самата кула. Ние се паркирахме и тръгнахме на разходка при все по усилващ се вятър. Добре е, че все пак успяхме да направим няколко снимки




До фара, така и не стигнахме, започнаха да падат първите капки дъжд и при усилващ се вятър ни заля пороят, познат ни от първия ден на Сардиния. Набързо облякохме "мокрите" дрехи, качихме се на моторите и навлязохме в градчето, с идеята да се скрием в някое заведение, докато дъждът отмине. Дали поради ранния час или заради приближаващата буря, но нито едно заведение не работеше и всичко бе опаковано в найлони - просто нямаше къде да се приютим. Продължихме по пътя на север, докато стигнахме една бензиностанция. Заредихме и се опитахме да се скрием под навеса и - безуспешно, вятърът бе твърде силен и не помагаше много. Решихме да продължим на север, с надеждата бурята да е локална и да успеем да се измъкнем. Пропуснахме предвидения за разглеждане фар и цитадела Saint Florent и подкарахме към Нонца. Терена стана планински, стръмен път с остри завои и течаща по шосето река дъждовна вода. На много места в страни от пътното плетно бяха спрели автомобили, изчакващи бурята да отмине. Ние обаче нямахме избор и карахме все по нагоре. По едно време видяхме някакво крайпътно заведение, пред което имаше паркирани доста мотори, явно братя по съдба. Спряхме и ние, пихме по едно отвратително френско капучино, по лошо и от три в едно от пакетче, и когато вятърът поутихна, продължихме на север под леещия се дъжд. Пристигнахме в Нонца и спряхме на импровизиран паркинг пред катедралата

Бяхме мокри до кости, но усмихнати до уши, все пак оцеляхме в този воден ад. Тръгнахме да разглеждаме и снимаме








Постепенно дъждът спря, облаците се поразкъсаха и се показа слънце - отново бяхме в играта - по моторите и газ на север, предстоеше ни да идем до Barcaggio, най северната, достъпна по шосе точка на Корсика. По пътя се отбивахме в разни заливчета за кратка разходка и снимки






И така достигнахме най северната точка на острова - това е гледката която се открива оттам

Време беше да се придвижваме на юг - тръгнахме обаче по източното крайбрежие. Все още бяхме с влажни дрехи и тъй като, и земята бе мокра от току що валелия дъжд, взехме решение да спим на кревати. Потърсихме в покрайнините на Бастия къмпинг предлагащ бунгала, но не открихме такъв. Прибегнахме до план Б - букнахме едно бунгало в село Олетта, намиращо се на около 30 км. в планините западно от Бастия. Напазарувахме храна от попътен супермаркет и подкарахме по планината. На върха на хребета се отваря чудна гледка - тук острова е стеснен и се виждат и източното и западното крайбрежия. Тук се е състояла и една от значимите за Корсика битки от втората световна война

Бяхме въвели координатите на къщичката в навигаторите и се озовахме в тази джунгла


Къщичката се оказа добро попадение, топло, уютно и с изобилие от топла вода. Изкъпахме се, преоблякохме се в сухи дрехи, приготвихме вечеря и му отвързахме края - домакина донесе за дегустация няколко бутилки домашно приготвено вино. Добре си изкарвахме, докато отново не заваля - прибрахме се в бунгалото и се намятахме по леглата.
Когато на сутринта станахме, установихме че дрехите на простора са по мокри, отколкото при поставянето им там предната вечер, това обаче съвсем не ни развали настроението

Кафе, закуска и по моторите. За днес имахме свободна програма - щяхме да караме по случайно избирани пътчета с посока югоизток, с цел вечерта да пристигнем в Camping Marina d’Erba Rossa, където ни очакваше приятелят ни Златко. Тръгнахме и ето някои от панорамите








С тези олдтаймери се засичахме на няколко пъти през деня - явно и те обикаляха като нас


Привечер пристигнахме в къмпинга


Златко ни посрещна на входа. На рецепцията обясни, че сме негови гости и за нощувката заплатихме по 56 цента на калпак - по евтино не бях спал. Наетото от Златко бунгало бе двустайно и той щедро ни преотстъпи едната стая. Паркирахме моторетките, бански и на морето

Вечерта напалихме барбекюто, заредихме масата и .... подробностите не са за разказване. Златко благодарим ти за гостоприемството.

[bochkata]

Чудесен пътепис!
Чакам продължение!

[stefans]

На сутринта пихме по кафе, сбогувахме се с любезните ни домакини и сритахме моторетките. Предстояха ни около 90 км. до Бастия. Пътят се движи по крайбрежието през малки курортни селца и е живописен, но бавен. След около два часа каране и кратка борба с натоварения трафик в Бастия, паркирахме на пристанището. От офиса на Корсика фери срещу 45 евра на калпак, си закупихме билети за ферибота до Ливорно. Кораба отплаваше в 13:30 ч. и имахме време за кратка обиколка на Бастия. Зарязахме моторите на паркинга на пристанището и обикаляхме пеша




Занемарени фасади, тръбопроводи и измервателни уреди с "външен" монтаж

Лъскави лодки във вътрешното пристанище



Обикаляхме, хапнахме по нещо и в 13 ч. се наредихме на опашката пред ферито - имаше доста мотоциклети

Малко снимки от отплуващият кораб - довиждане Корсика







По разписание около 18 ч. трябваше да сме в Ливорно, но имаше силно вълнение, кораба намали скоростта и акостирахме с около час закъснение. Бързо се отправихме към намиращата се на около 20 км. Пиза и успяхме да направим няколко снимки




Опитахме се да изправим наклонената кула

Не успяхме и решихме да хапнем по пица в близко ресторантче - това поне го можем.
Докато се хранехме обсъждахме, какво да правим от тук нататък. Да намерим място за спане на близо или да продължим към Флоренция, където Пенко знаеше добър къмпинг. Избрахме втория вариант. За по бързо придвижване се качихме на магистралата и раздадохме колкото можахме газ. Когато пристигнахме на къмпинга обаче, се оказа, че не можем да се настаним и опитахме да резервираме нещо през букинг. Харесахме стая под наем в близко селце, но описанието на маршрута по който да я намерим, бе доста шантаво. След известно наджипиесване и помощ от местни, все пак намерихме адреса, хората ни чакаха и без много обяснения ни настаниха в стая като от филм за Бароковите мебели в Тоскана. Съжалявам, че не я заснехме, просто бяхме много уморени.
Баня и по креватите. Разговорите останаха за следващия ден.

[aptt]

Изкарали сте супер, чакаме продължение .

[stefans]

Спал съм непробудно - явно вече натрупвахме умора. Излязох на вън да нагледам моторите - добре се бяхме справили с паркирането в снощната тъмница

Това е къщата в която бяхме настанени

а това е физиономията на Мони, при вида на изобилието, предложено ни за закуска

Днес трябваше да се придвижим до източното крайбрежие на Италия, като разгледаме Сан Лео и Сан Марино. Избрахме да караме по селски пътчета, колкото и бавно да отмятаме километрите. За красотата на Тоскана, смятам за ненужно да пиша



Около обед наближихме Сан Лео - цитаделата е на върха на една скала - буквално

По пътя за градчето карахме заедно с две семейства финландци, качени по двама на Хонди Голд уинг, как ги усукваха тези параходи по обратните завои нагоре, не е за вярване. Самото градче е много приятно, без да има тълпите туристи






Естествено не пропуснахме да опитаме вкусното италианско еспресо

След това продължихме към Сан Марино. Паркирахме моторите на най високия паркинг, точно под цитаделата и го ударихме на снимки










Сан Марино е изключително приятно местенце. Обикаляхме тесните улички, наслаждавахме се на гледките, сладолед, кафе и други глезотии. Накупихме сувенири и около 16 часа решихме, че е време за отпътуване. От бензиностанция в градчето дозаредихме резервоарите - бензина тук е малко по евтин, и се отправихме към Анкона. От един Лидл преди града, накупихме провизии и напитки, и на пристанището. Тук закупихме билети за ферибот на компанията SNAV. Корабът отплуваше в 20 ч. за Сплит Хърватска и билетите за човек с мотор, без запазена каюта струваха по 65 евра. Натоварихме се на кораба и разхвърляхме багажа на ъглово канапе в увеселителния салон - тук възнамерявахме да спим, макар че от персонала подготвяха всичко за дискотека

Кораба тръгна по разписание, взехме си довиждане с Италия

Върнахме се в салона, тук точно се развихряха група момчета - видимо спортисти, сред тях и един контузен, с патерици, но не отстъпващ по нищо на другите в танците. Към тях се присъединиха и група по възрастни мъже и жени, пътуващи в салона и купона стана неконтролируем, Танци, караоке и други екстри - ей тези хора умеят да се веселят. Някъде около 2 след полунощ, салона се изпразни и остана малко време за сън и на нас.
Сутринта около 7 ч. на хоризонта се появиха бреговете на Хърватска. Бреговата линия е много насечена и гледана от морето е много красива, жалко, че ракурса на изгряващото слънце не позволява правенето на качествени снимки без специални филтри, с каквито ние не разполагахме. Тук на изхода от ферито се запознахме със семейство от Нова Зеландия, които бяха дошли с мотоциклета си на европейска обиколка

Разтоварихме се от кораба и паркирахме в центъра на Сплит. Градът тъкмо се събуждаше


Пихме по кафе и разгледахме историческия център





Така е изглеждал дворецът на Диоклециян. Поразгледахме и се изнесохме към намиращия се на около 30 км. Трогир, където имахме среща с Владо, пристигащ от България наш приятел. Трогир е прекрасен









Владо пристигна, пообикаляхме още малко заедно


В ранния следобед се насочихме към границата с Босна и Херцеговина. До последно се причудвахме, към Сараево ли да ходим или към Мостар. В крайна сметка решихме да е Сараево. Букнахме едно апартаментче в близост до центъра и тръгнахме. С навлизането в Босна и Херцеговина, пътищата рязко влошиха качеството си. Минахме през Ливно, планинския курорт Румбоци, Прозор и на Ябланица се включихме в главния път от Мостар към Сараево. От Румбоци до Прозор карахме по макадам - неприятно преживяване за моторист на тежък, натоварен турист с гладки гуми. Снимки не сме правили за жалост иначе природата бе красива - нещо като по нашите Родопи. В Сараево пристигнахме привечер, поосвежихме се и го ударихме на кулинарен туризъм. След две седмици ядене на пици и сухоежбина, имахме нужда от нещо по ориенталско - получихме си го

Въобще в Сараево си изкарахме чудесно. Препоръчвам с две ръце.
Обикаляхме до полунощ след което се прибрахме да поспим.

[stefans]

В резултат на твърде дълго продължилия кулинарен туризъм предната вечер, на сутринта се поуспахме. Закусихме в хотелчето - цената за нощувка включваше и закуска, местна кухня, натурално кисело мляко, разни видове баници и кафе на джезве - неотразимо. Освен че тръгнахме късно, го раздавахме и лежерно - не бързахме да се прибираме. Избрахме маршрута през Горажде и Вишеград за Ужице. Непосредствено след Горажде започнаха да се появяват табели, че пътя към Вишеград е в ремонт. Мислехме, че ще се измъкнем само със забавено темпо, докато на Хладила не ни отклониха цялостно и ни прекараха през Рогатица и Копито. Карахме по хребета на планината по някакви бели пътчета на места с откровен офроуд. Иначе бе красиво



Някак си се добрахме до Вишеград, но вече хич не ни беше до разглеждане и директно се насочихме към границата - тук поне пътя беше добър, кара се по дефилето на река и е красиво, оправихме си настроението. Границата минахме бързо и решихме да спрем да разгледаме Мокра гора - архаична железопътна гара от която тръгва атракционна теснолинейка






Приятно местенце. Тук изкарахме около час и продължихме към намиращия се наблизо Дръвен град на Костурица







И тук поседяхме добре, приятно е. След това вече подкарахме по вътрешните сръбски пътчета - трафик, начесто населени места, ограничения в скоростта - общо взето доста бавно придвижване. Набелязахме си, като крайна цел за деня, град Крушевац. Пристигнахме на свечеряване. Бяхме минали само около 350 км., а бяхме като разглобени. Настанихме се в малък хотел в близост до центъра, вечеряхме, една обиколка на центъра и с нетърпение се натръшкахме по леглата. Снимки не сме правили.
Сутринта се поизлежавахме. Днес приключваше пътуването ни и сякаш не бързахме да се разделяме. България е на един хвърлей място. Решихме да не се прибираме по традиционния маршрут през Калотина, а от Ниш продължихме на юг и през Сурдулица излязохме на Власинското езеро, където спряхме за последно кафе заедно


От тук през Стрезимировци си влязохме в България

От тук пътищата станаха още по лоши, шофьорите по припряни, къщите по занемарени, но аромата си беше наш, български. Всеки път когато напускам пределите на Родината си задавам един и същи въпрос - Как така всичко в Ония държави ми се харесва, докато обърна посоката на движение и се насоча обратно към България? След това с нетърпение се прибирам в нашият си свят, в уж сивата ни действителност и всичко по своему си ми харесва. На Драгичево спряхме за последно, взехме си довиждане и кой от където е.
И така равносметката 15 дни, 5100 км. по суша, пет ферибота, малко похарчени пари, много емоции и незабравими спомени, които са безценни.
Дано да сте имали търпението да прочетете изложеното до края.

[s_s1]

С огромно удоволствие изчетох пътеписа.
Прекрасни снимки.