Сардиния

[Tony33]

От: Сардиния

Мерси. Супер са ми интересни трипове с мотори ( понеже никога не съм правил ). Има си специфичност. Дори и бира не може да си изстудите . Ама май точно тук е и романтиката. Чакаме продължение....

[drago varvar]

От: Сардиния

Half price, double fun

[nigell]

От: Сардиния

Днешния ден беше първия от втория етап на пътуването - прибирането. Предстоеше ни обаче доста път - цялото източно крайбрежие на Сардиния - около 400км, но предвид терена - никак малко. Тръгнахме по същия път, по който минах вчера и за който бях сигурен че много ще допадне и на другите. По някое време пътя покрай морето на практика свърши и трябваше да се качим на магистралата. Там дадохме повечко газ за да отметнем малко път, но в един момент магистралата свърши и се превърна в обикновен двулентов път. Това не беше много добре, защото означаваше по-бавно придвижване. Всичко това остана на заден план когато попаднахме в по-планинската част, защото там беше най-добрия път по който сме карали. Асфалта беше някакъв червеникав и имаше невероятно сцепление. Освен това гледките също бяха невероятни - едновременно планина и море, заедно със виещ се път по склона. Гледайки сега на картата, това е участъка след Lotzorai: Baunei - Uruzilei - Dorgali - Orosei.
Това е от една крайпътна тераса в Dorgali:



Това е по-нататък по пътя:


След това излязохме на магистралата и стигнахме сравнително бързо до Олбиа. Имаше няколко часа до ферибота, напълно достатъчно да се поразходим и да хапнем някъде (все пак беше твърде късно и супермаркетите бяха затворени). Паркинга пред пристанището беше пълен с мотори, а пешеходната зона над него - с народ и всякакви улични търговци.



Ферибота до Ливорно си беше скука, но поне не беше много продължителен.

...

[Purple Elephant]

От: Сардиния

По Америка може и да не я знаят Градешница та затова ще си позволя да се намеся с малко по-подробно обяснение: това е село на пътя София - Кулата малко преди Струмяни и Сандански. Край пътя в селото има наредени заведения за хранене, някои от които (не всички) приготвят много вкусна скара.

Благодаря за подробното обяснение колега--аз питах чичко Гугъл, но той ме отнесе някъде около Враца...

Минавал съм по този път няколко пъти от 2010 насам, но не съм знаел за Градешница...
Гледам че си от този край--следващият път когато съм там непременно ще направя контакт. Ще се радвам много на среща и масата в Градешница да е от мен.

[nigell]

От: Сардиния

След като пристогнахме в Ливорно, решихме да прескочим до Пиза (която е съвсем наблизо) и да видим прочутата кула. Пътя, както повечето първокласни в Италия беше доста натоварен, а в самия град си беше лудница, което пак си съвсем в реда на нещата.




Интересно място, но твърде много народ.
След кратко размотаване и почивка за кафе и сладолед, тръгнахме към Флоренция. Един приятел ми беше препоръчал някакъв път между Флоренция и Болоня, по който от Дукати си тествали моторите и бил много хубав. Малко стана обърквация първоначално и хванахме някакъв междуселски път, но се оказа че на ГПС-а са му забранени магистралите. Излизайки на магистралата, единия мотор нещо започна да прекъсва и въобще не ставаше за каране. Последва ремонт в аварийната лента, състоящ се в почистване на букси със спрей. След сравнително задоволителния резултат продължихме и минавайки през Флоренция хванахме въпросния път. В един момент настигнахме моторист с Харлей-Дейвидсън, който имаше музика на мотора и беше надул AC/DC по завоите. Голям кеф, карахме известно време след него и слушахме музика След 10-тина километра обаче нещо времето взе да се разваля и насреща ни се появиха доста черни облаци, освен това пътя далеч не беше това което очаквахме, особено в сравнение с червения асфалт от предния ден. Единодушно решихме да се върнем и да караме напряко, с надеждата да избегнем валежите. По обратния път си харесахме едно магазинче, което имаше нещо като беседка с масички, а вътре правеха сандвичи от хляба и колбасите които се предлагат в самия магазин, в абсолютно произволна комбинация по желание на клиента.

След импровизирания обяд настроих ГПС-а да ни закара до Анкона, но излизайки на магистралата доста северно от нея. Гледайки сега картата би трябвало да сме минали по пътя за Forli, но не знам откъде точно минахме, просто си карахме по проходите. По-голямата част от пътя беше перфектна, но минахме и по един проход който беше със сравнително разбит асфалт (като за Италия), освен това явно беше високо, защото и доста застудя. Междувременно единия мотор продължаваше да прекъсва и да губи тоци, поради което спирахме пак за почистване, на една бензиностанция почти го разглобихме. Това ни позабави, и в един момент все да се стъмва, а ние бяхме още някъде из планината, и същия този мотор остана без фарове (които бяха с допълнително поставяни ксенони). На първата възможна бензиностанция спряхме отново и сменихме крушките с обикновени, което уж разреши проблема (в последствие, вече в България се установи че проблема е бил в акумулатора). Наложи се да се качим на магистралата по-рано от предвиденото, защото времето напредна доста а Анкона беше още далеч. Това което последва, беше едно от най-ужасните карания по магистрали някога - супер натоварено, от двете страни на платното някакви бетонни огради и всички летят със 160-170. Не че ни е проблем тази скорост, но при дадените обстоятелства си беше изморително. Минахме покрай Сан Марино и много съжалих че нямаме време да го разгледаме, но бяхме ужасно назад с времето.
Докато стигнем до Анкона стана към 12, а ние бяхме гладни и изморени. По това време няма начин да има отворем ресторант или магазин и затова като забелязаме магистрална отбивка с такива веднага спряхе. Беше нещо като ресторант на самообслужване, но за нас важното беше че въобще работеше и имаше храна, а на всичко отгоре имаше и скара
Предстоеше обаче още една задача, която изглеждаше почти невъзможна за решаване - да намерим работещ къмпинг, където да преспим. По крайбрежния път над Анкона има много къмпинги, но дали ще работят въобще не беше сигурно. Тръгнехме от къмпинг на къмпинг, обаче никъде няма живот, нито хора, нито светлинки, нищо. На 3-тия или 4-тия вече взехме да се отчайваме и да обмисляме спане на плажа. Щастието обаче ни се усмихна на следващия къмпинг, където светеше и имаше някакви хора в импровизираното барче. Извадихме късмет, имаше дори гореща вода в банята

На другия ден се оказа, че на този къмпинг работи българка, живееща в Италия и си поговорихме с нея за нравите и обичаите на италианците, както и за хранителните им навици
Това е плажа и крайбрежната улица, а отдясно са къмпингите, почти един до друг. Единствения проблем е, че от другата страна има жп линия, но се свиква

и самият плаж.

Фериботът беше чак следобед, и имахме достатъчно време за излежаване, плаж и разходка. След като събрахме багажа, напазарувахме от супермаркета и се качихме на паметника на върха в Анкона.

Качихме се на ферибота и потеглихме към Игуменица, с което на практика пътуването приключи, защото прибирането от Игуменица до София си е тривиално.
Да, ама не След традиционните гироси на пристанището в Игуменица хванахме стария път и си покарахме приятно до Мецово, където спряхме за по кафе и фрапе.

На тръгване от Мецово обърках пътя и минах през някакъв стопански двор, където се случи бедата - спуках гума. Два завоя по-надолу спрях и я залепих със спрей. Нямаше обаче къде да я напомпя добре и до следващата бензиностанция карах сразнително бавно. Тя пък се оказа че не е много близо и започна изоставането... На бензиностанцията имаше въздух, но като взех да помпя гумата тя отново започна да изпуска и се наложи да сложа фитил. Тръгнахме, обаче аз карах бавно, защото не бях сигурен дали фитила ще издържи по-голямо натоварване. Той естествено не издържа и на един завой изхвърча. Сложих друг, но с патрончетата от комплекта не може да се напомпи добре гумата, камо ли за двама с багаж, така че отново продължих бавно. Положението взе да става притеснително, предвид че вече е неделя следобед, а ние сме в Гърция на няколкостотин километра от България. В един момент гумата ми отново взе да изпуска и спряхме на поредната бензиностанция да я правим. Нещата не бяха никак добре, защото спукването явно беше срязване и дупката постепенно се разширяваше. Реших да сложа два фитила едновременно, с идеята да издържи поне до следващия голям град, където да търся вулканизатор (или друга гума).

Тази постановка обаче издържа петнайсетина километра и изхвърча и двойния фитил. Сега вече стана серизно, защото бяхме насред нищото а явно нямаше как да продължа с тази гума. Най-близкия град беше Гревена, обаче имаше още 15-20км до там. Междувременно мина един пикап с натоварено ремарке с мотори и аз ги спрях да ги питам дали знаят вулканизатор в Гревена. Оказа се че не са от там, но ме посъветваха да отида и да потърся, нямало как да няма някой Нямаше какво друго да направя, освен да си сваля гумата, да я натоваря на някой от другите мотори да ходя да търся гумаджия. Разтоварихме багажите и с двата други мотора (и моята гума) слязохме до Гревена. За късмет почти веднага попаднахме на магазин и работилница за скутери, където имаше още хора и казаха че могат да помогнат. Сервиза се оказа в мазето, но си имаше машина за гуми, значи имаше надежда. Човека се оказа много старателен, почисти гумата добре, видяхме че дупката е срез около 5-6мм и са срязани и теловете. В този момент гърка се опита да ми пробута някаква стара гума, която обаче беше 150-ка и въобще не ми беше ясно как ще стане. Убедих го да залепи моята и на края се нави, въпреки че постоянно ми повтаряше че било опасно и трябвало да карам бавно. Като разбра че отиваме към България и имаме още към 500км съвсем се хвана за главата, но все пак ми залепи гумата със студена лепенка отвътре и всичко изглеждаше доста добре. за цялата работа ми взе 10 евро, което е нищо, предвид че беше неделя вечер и го вдигнахме от тях. Междувременно взе да се стъмва и нямахме никакво време за губене. Да, обаче на връщане объркахме пътя и загубихме още 15-20 минути докато се върнем при другите и моя мотор. Там пък ни чакаше изненада - някой от преминаващите видял че има "бедстващи" хора край пътя и се обадил на полицията. те дошли да видят какво се случва, но след като ни видяха със залепената гума си тръгнаха. Монтирахме я обратно, натоварихме багажите и тръгнахме. Излязохме на магистралата, но там не смеех да карам с повече от 120 и се движехме сравнително бавно. В този участък от магистралата няма и никакви бензиностанции и в един момент това взе да става притеснително, особено след като ппропуснахме и отбивката за шела на Веройа. В търсене на бензиностанции свихме към Александрия, където имаше една работеща бензиностанция (вече беше към 12). На всичко отгоре стана и студено, особено по магистралата след Солун, направо умряхме от студ. Добре че кресненското ханче работеше, че имаше къде да спрем да изядем по една топла супа. Някъде към 4 сутринта бяхме в София.
Залепената ми гума издържа още около месец докато успея да я сменя, добре се беше справило гърчето.


Като заключение - Сардиния е много хубаво място, всички пътища са прекрасни за каране, има много плажове, има планини, има много къмпинги и не е проблем да се отиде без особено планиране. Не е по-скъпо от останалата част на Италия, като храна и гориво. Варианта като нас с общо четири ферибота не е много добър за стигане до там, но е най-бързия, макар че и това не е много сигурно. Във всеки случай две поредни нощовки на ферибот не са за препоръчване, освен ако не се ползват каюти, но там са едни други пари.
Ако се чудите на къде да ходите - Сардиния определено си струва.

[Венци- малкия]

От: Сардиния

Много приятен разказ! Благодаря

[balkanski]

От: Сардиния

Супер разходка, браво на вас!
Прибирането е било малко екстремно, но пък така няма лесно да забравите това пътуване
Не разбрах само защо секнаха снимките с Чофи по едно време, очаквах продължение - "Чофи на плаж", "Чофи на кръчма" и т.н.

[churov]

От: Сардиния

Благодаря ти за снимките и разказа Няма да пропусна Сардиня следващият път