Сардиния

[nigell]

В България има една много добра традиция да се сливат почивните дни и да се получава цяла седмица "празници". 2013 беше така и септември месец, което е перфектното време за пътуване в по-южните точки на Европа. Сардиния ни беше цел още миналата година, но тогава някакси в крайна сметка се озовахме в Алпите Тази година вече твърдо решихме да я видим тая Сардиния става ли за нещо Предупреждавам само че нямам много снимки, понеже напоследък не нося фотоапарат и снимам само с телефона.
Три мотора (фейзър 1000) и шест човека натоварихме бански и палатки и дадохме газ към... Градешница След задължителните пържоли продължихме към Игуменица. Пътя през Гърция вече ни е добре познат и сравнително скучен. За целта минахме по стария път, но по някое време излязохме на магистралата. Трябваше да сме навреме на пристанището, там има много хубави гироси, а и трябва да остане време за пазаруване на храна и бира за ферибота (щото както сигурно знаете, на тези фероботи цените са по 2). В Игуменица ни чакаше "изненада" - билета за двама и мотор до Анкона е 200 евро, в интернет го даваха по-малко, но се оказа че има някакви допълнителни такси "гориво" и незнам какво си... Освен това на касите имаше огромна опашка. Пътуването с ферибот, поне за мен, е скука, и в този момент вече обмислях връщането да е през Хърватска. На ферибота традиционно спахме отвън на палубата, като си заделихме един ъгъл. Тъпото е, че трябва да си подготвиш предварително чували и шалтета, които лесно да извадиш от багажа, иначе мъкнеш целия багаж (като мен ).

Ние сме под козирката на палубата, точно където е гръцкото знаме.


Това е седмият ни спътник - Чофи /не питайте.../


Следва продължение...

[drago varvar]

От: Сардиния

Чофи айде още , чакаме

[nigell]

От: Сардиния

След като пристигнахме в Анкона, трябваше да тръгнем към крайната цел за деня - Ливорно. От там ферибота за Сардиния (и по-точно Олбия) е почти в 12 вечерта, което ни дава цял ден за разходка и пресичане на ботуша. Още на ферибота поразцъках ГПС-а, и след сверка с хартиената карта бях харесал един много къдрав път през Тоскана (не че всичките там не са такива). Тръгваме на север покрай морето и после на запад през Fossombrone, Urbino и San Giustino. Много хубаво, обаче още по крайбрежния път единия мотор нещо взе да губи тоците и спряхме за кратък ремонт. Кратък, кратък, ама вече подминаваше обед, а ние дори не бяхме закусили като хората. След като се всичко проработи, решихме да тръгнем и да си харесаме някоя кръчмичка по пътя. Голяма грешка (казах ли че беше събота?), все едно не сме били сто пъти в Италия и не им знаем мурафетите... Караме си ние по някакви пищни селски пътчета, обаче темпото е ниско, часът вече отива към 2, а никъде нищо отворено, всички отмарят от жегата... Как да е, в крайна сметка навлязохме в прохода след Урбино. Явно е популярен мото маршрут, защото имаше много "колеги" и ... работещи кръчми. Настанихме се в една такава, поръчахме студена бира и каквото там имаше за ядене (менюта само на италиански без картинки ). Донесоха ни някакви неща колкото супена лъжица изцвъкани в средата на едни големи чинии /добре де, преувеличавам, различни видове паста беше, ама една шепичка в плато за четирима/. Хапнахме, пийнахме по една биричка и газ през прохода, който беше много живописен, нещо като ждрело покрай реката. Черешката на тортата обаче се оказа втория проход, който е м/у Borgo Pace и San Giustino. Перфектен асфалт, прекрасни завои, все едно си в Алпите, даже по-. Е, не ни пропусна и лек дъждец, който явно е бил по-силен, защото пътя беше мокър на места, но за щастие само в ниската и равна част.
Хубаво си поиграхме по завоите, обаче деня отива към края, а ние дори не сме преполвили още пътя... най-разумното решение беше да се качим на магистралата, което и направихме от Arezzo до Флоренция. Там хванахме пак нещо като магистрала (по-скоро скоростен път) към Ливорно. Е това вече беше полукошмарно - бетонов улей с асфалт по средата. Ужасно много трафик, всички летят с поне 120, включително Чинкуеченто и т.н. италиански въшки. Един такъв даже се беше вдъхновил и се залепи зад мен (бях последен в групата) и държа така ~140 доста дълго време. Като дадем повечко газ изоставаше, като върнем ни настигаше... луди всякакви. Стигнахме в Ливорно по тъмно и се запътихме директно към пристанището да си купим билети. Там се оказа че има не лошо ресторантче, както и магазин за зареждане на запаси Тъй като имахме около 2 часа до ферибота мислехме да се разходим из Ливорно, но изведнъж всички се почувствахме изморени и се разплухме на паркинга около моторите. Може би помогна и студената бира. Като казах мотори, изведнъж докато хапвахме в ресторантчето се оказа, че навън вече гъмжи от мотори, по съборите в България няма толкова на куп. Значи сме на прав път...
От целия този ден има само няколко снимки и то от пристанището на края... Всички с такова нетърпение очаквахме Сардиния, че всичко до тук ни беше "транзит". Не че нямаше готини места и гледки, просто почти не сме спирали, а по проходите си се радвахме на завоите
Ето нещо от интернет:
Урбино (тук съжалявам, че не спряхме да разгледаме подробно):

Прохода беше този (Passo del Furlo), обаче като гледам е малко встрани от основния път, явно бая сме криволичили:

Може би защото първоначално забихме по съвсем селски пътища и после излязохме на по-главния.
В крайна сметка доста транзитно пресякохме Италия, въпреки това пътищата и местата бяха прекрасни (както е навсякъде в Тоскана) и може би на връщане щяхме да обърнем повече внимание и на пейзажа


Следва продължение (ама утре )

Специално за Драго - Чофи се вози с колан:

[churov]

От: Сардиния

айде ,бе,половината ,,утре'' мина и чакаме продължението

[nigell]

От: Сардиния

Ферибота пристига в Олбиа рано сутринта (6-7, нещо от сорта). Този път обаче поради твърде многото народ и по-особеното разположение не успяхме да си намерим добро местенце за нощуване и спахме на едни шезлонги на палубата, сравнително неудобни, за сметка на това беше и доста ветровито. В резултат аз не успях да спя добре, другите също се оплакваха... От пристанището първата работа беше да намерим кафе и да закусим, както и да измислим на къде ще ходим, защото плана беше твърде общ - да обиколим острова плюс 2-3 предварително набелязани места. Намерихме едно кафене наблизо и заседнахме. След разните му там капучинота, кроасани и други глезотии отворихме една карта и решихме да тръгнем на север и да минем през полуострова, който е в северозападния край. После слизаме на юг и си харесваме някой къмпинг край морето. Първата работа обаче беше да заредим, защото го бяхме пропуснали този момент и за щастие е оказа че цената е почти колкото в континентална Италия. Пътя на север след това не беше нещо особено, но си беше типичния за Италия асфалт и завойчета. Идеята беше да се придържаме възможно най-близо до морето и затова карахме по малките пътчета (макар че в тази част и "главния" не е кой знае какво). По едно време започнаха да се появяват луксозни на пръв поглед комплексчета и на Porto Cervo се отклонихме да разгледаме. Часът беше сравнително ранен, денят неделя и наоколо беше мъртвило. Освен това вече трети ден, а още не се бяхме къпали в морето, а някои вече изгаряха от нетърпение.




Тук обаче решихме че е твърде цивилизовано и продължихме в търсене на някой по-див плаж. За съжаление такъв в района не видяхме (или поне достатъчно навреме че да можем да спрем ) и си харесахме един в Палау. Не съм 100% сигурен че беше точно там, вече ми се губи, а и аз просто си карах и си зяпах и не обръщах много внимание кое как се казва Имаше май отсреща някакви островчета, и беше сравнително голямо, така че трябва да е било Палау След плажа стана време за хапване и понеже не искахме да повторим грешката от вчера си потърсихме ресторантче веднага. Такива тук не липсваха, обаче предлагаха само паста и пица, както и морски деликатеси, което взе да става проблем с липсата на сериозна храна
Потеглихме на запад към Порто Торес обаче от храната и недоспиването нещо се почувствах доста изтощен и направо задрямвах на мотора до степен да става опасно. Спряхме до едно крайпътно капанче с идеята да изпия нещо събуждащо (аз по принцип не пия кафе и съответно сутринта бях на чай). Липсваха обаче разните му редбули, монстъри и т.н. химии и ударих две коли.


Изненадващо те подействаха и се поразсъних (там кеновете са по 0.5). През Порто Торес минахме транзит, беше нещо много индустриално. Крайната цел - Стинтино не беше далеч, а пътя беше сравнително скучен - песъчливо-каменен терен, тук-там с някоя зеленинка. В Стинтино имаше много народ, обаче по-лошото беше че пътя свършваше до там и на север към островчето не можеше да се мине - било някакъв национален парк. Щом е така - ще даваме газ нататък. Тръгнахме на юг, обаче ефекта на колата взе да отминава и на мен ми се доспа зверски. Решението беше да си харесаме някакъв къмпинг и да приключим с карането за деня, да не стане някоя беля. Намерихме си един много готин, обаче пусто не помня край кой град беше - Alghero ли, Bosa ли... имам го тагнат на гпс-а, обаче пък той се прецака нещо и в момента не работи. Къмпинга беше в горичка край морето, с тераски за палатките под дърветата и огромен плаж 20м по-надолу. За кемпери и каравани имаше и площадка над самия плаж с изглед към морето. Интересното тук беше, че не можеше да си оставим моторите до палатките, а само разтоварихме и после на затворен паркинг пред къмпинга. За щастие имаше магазин с всичко необхидимо (да се чете мръвка и бира), както и подготвени барбекюта.
Входа на къмпинга:

С това ти карат багажа за да не влизаш с мпс-то:

И плажа, където естествено веднага се установихме чак до вечерта:


Времето беше топло, но имаше доста облаци и вероятността да ни вали не беше малка.
Извода от деня беше, че варианта с два последователни нощни фербота не е добър, защото след това си труп. Освен ако не се спи в каюта, ама там е $$$. Така или иначе вече бяхме на заветния остров, и макар че първото впечатление не беше нещо особено, интересните места тепърва предстояха.

Следва продъжение (утре вечер, Чуров , нямам друго време за писания)

[churov]

От: Сардиния

ще доживея някак си до довечера
чета и гледам с интерес ,защото Сардиня е едно от малкото места в Италия,който все пропускам ...

[ikristiqn]

От: Сардиния

И аз преглеждам често... по-често от колкото трябва ;-)

[nigell]

От: Сардиния

Сега отворих хартиената карта и гледам че нещо съм се объркал - къмпинга в който спахме (от последния ми пост) беше по на север, някъде над Alghero. Нещо вече ми се губят детайлите, а и тогава бях на такъв автопилот, че просто се влачех зад останалите и чаках да се появи някакъв къмпинг. Както и да е, нещата можеше само да се подобрят, така че реално следващия ден щеше да бъде истинския първи ден за каране и наслаждаване на острова. Ето още малко снимки на този последния къмпинг и прилежащия му плаж:


Днес трябваше да минем по първия маршрут, който си бях набелязал от краткото ровене из интернет преди да тръгнем Това е от Alghero, през Villanova Monteleone, Pozzomaggiore, Bosa. Отклонявахме се от крайбрежния път, обаче би трябвало да си струва и определено си струваше. Сардиния комбинира планински терен с море, и по тази причина може от плажа, да хванеш директно път тип планински проход и после да слезеш пак на плажа. Имахме някакви опасения за времето, защото беше сравнително облачно, като да не може да се разчита много много на слънцето. Естествено, първо плаж, после събиране на багажите, после трябваше да хапнем и си харесахме едно ресторантче в някакво крайбрежно градче. Там, както навсякъде, само пица, паста и т.н. италиански специалитети.

Добре че снощи на къмпинга метнахме мръвки на барбекюто За всеки случай снимах една пържола с телефона, ако и на следващите ресторанти има само тестени изделия да я покажа и да питам дали имат "такова"


Пътя нататък си се оказа много хубав, постъргахме малко стъпенките (което не е толкова трудно с двама и багаж) и стигнахме до един много интересен язовир с едно село кацнало на хълма над него. Като го гледам на картата ще да е било Monteleone Rocca Doria. Горе имаше наблюдателна площадка с прекрасна гледка.


Тук спирахме да гледаме овцете, ама какво им беше интересното не се сещам

Тъй като тръгнахме късно, денят вече беше към края и решихме да съкратим маршрута като хванахме най-прекия път обратно към морето. Във вътрешността на Сардиния има невероятно пътища, но просто нямаше време да минем по всички и си се придържахме към идеята за обиколка. Слязохме някъде около Bosa и започнахме да се оглеждаме за къмпинги. Единственото усложие беше да е максимално близо до морето. На места пътя беше мокър (даже не съм сигурен дали не препръска по едно време) и щеше да е добре да се установим някъде преди да ни е заваляло (мразя да разпъвам палатка и багажи в дъжда). По едно време се появи табела за къмпинг, и то даже бяха три къмпинга, като ние естествено отидохме на този до плажа За разлика от предишния, този беше доста по-мизерен и див, с много дървета и храсти, банята и тоалетната си бяха мизерни. Катуна беше разпънат нападнахме каквото бяхме напазарували от магазина (и бира, естествено )

На другия ден видяхме и плажа (поне аз). Другите бяха много нетърпеливи да ми покажат какъв готин плаж имало, с пясъчни лилии (или както там се наричат) и т.н., но аз като го видях ми заприлича на Шкорпиловци Ето малко снимки, не ви ли прилича?



От тогава "Шкорпиловци" стана нарицателно за нещо скучно и тривиално



Следващия път много интересна част - "пустинята", но... next time

[Nik Nikolov]

От: Сардиния

Благодаря !
Чакам продължението.

[Purple Elephant]

От: Сардиния

Разкажи за Градешница колега, че като спомена пържоли и ми се разпали любопитството.

[nigell]

От: Сардиния

Разкажи за Градешница колега, че като спомена пържоли и ми се разпали любопитството.

Те са легендарни, всички ги знаят

[nigell]

От: Сардиния

Днешният ден се очертаваше интересен - трябваше да видим т.нар."пустиня", която била единстрвената в Европа. Освен това трябваше да понаваксаме с пътуването, защото дните минаваха а още дори не бяхме преполвили острова. Минахме през Oristano, малко транзитно, макар че градчето не е лошо, има какво да се разглежда. Времето обаче беше доста облачно и в един момент заваля, и то доста сериозно. С идеята да поизбягаме от облаците хванахме пътя плътно покрай морето и се озовахме в селцето San Antonio di Santagi. там спряхме за почивка , а и да поизсъхнем, както и да се подкрепим с нещо за хапване. Имаше само нещо като кафене, където се предлагаха сладоледи, вафли и т.н. , обаче за сметка но това се показа слънцето. От това място нямам снимки.
След кратката почивка потеглихме нататък, пътя не беше нещо особено като настилка, но гледките си ги биваше, а и карахме покрай морето, където се редуваха скали и плажове. Поне в това отношение на Сардиния не може да не се забележи изобилието - на картата ми са означени над 500 плажа. Даже си има специализиран справочник само с плажове /не че има особени разлики - пясък + море навсякъде ).

По едновреме асфалтовият път свърши и премина в пясъчно-кален. Малко по-късно видяхме и "пустинята". Струваше си, макар че очаквах повече от няколко големи дюни, по които дори имаше зеленина. Може би има и по-големи пясъчни участъци, но далеч от основния път и вероятно недостъпни за мотори като нашите. Накрая излязохме и на основния плаж на местността, където дори имаше разни постройки и паркинг
.



















Интересно място, може би трябва да му се отдели повече време, най-вече за разходки пеш. Нас обаче времето ни притискаше (и в двата смисъла) и след като се помотахме и поснимахме решихме да потегляме, че ако ни запраска сериозен дъжд по този път ще си стане голямо приключение. Предвид че на места имаше сериозни пясъчни коловози, локви, пресякохме нещо като река (не знам защо не откривам снимки от това, все някой трябва да е снимал), а не знаехме какво ни очаква нататък и колко имаме докато излезем на асфалт. На картата има само някакъв много бял път.

[sl.daskalov]

От: Сардиния

Разкажи за Градешница колега, че като спомена пържоли и ми се разпали любопитството.

Те са легендарни, всички ги знаят
[ATTACH=CONFIG]673930[/ATTACH]

По Америка може и да не я знаят Градешница та затова ще си позволя да се намеся с малко по-подробно обяснение: това е село на пътя София - Кулата малко преди Струмяни и Сандански. Край пътя в селото има наредени заведения за хранене, някои от които (не всички) приготвят много вкусна скара. Според мене най-добри са именно показаните пържоли от рибицата на прасето (дългия мускул покрай гръбнака). Тайната на хубавия вкус е че там месото винаги е абсолютно прясно, не само че не е замразявано но често е от клано в същия ден животно, а това пък успяват да го постигнат благодарение на големия човекопоток (всичко се изяжда бързо и не застоява). Предполагам че всичко ще свърши и славата на Градешница ще залезе когато стане готова магистрала Струма в този си участък, така както първия готов участък "уби" заведенията при Диканите!

[nigell]

От: Сардиния

За щастие скоро излязохме на твърда настилка. Малко след това попаднахме на някакви много призрачни сгради, което според табелката пред него е някакво изоставено миньорско селище.


Продължихме нататък и излязохме на "главния" път от Guspini за Iglesias, който препоръчвам с две ръце - чуден проход с прекрасни завои и гледки. За наше нещастие обаче точно в началото му небето се разтвори и се изсипа най-сериозния дъжд, в какъвто не бях карал от години. В комбинация със силен страничен вятър, карането си беше борба и влачене с 40-50, но и да спрем нямаше къде да се скрием. По някое време взе че спря и се появи слънце. Ние също спряхме на една отбивка на припек, защото температурите бяха паднали доста и в комбинация с мокрите дрехи си беше студ. Взехме решение, че днес трябва да спим някъде в най-южната част на острова и продължихме. Отначало внимателно, защото беше още мокро, после с повече газ, но пък пътя стана "по-главен", появи се повече трафик. Постепенно излязохме в по-равнинна част и след кратка справка с картата решихме че ще ходим към най-южната точка. Е, то чак в най-южната географски не може, така че отидохме към най-южното от нашата страна на острова - Porto Pino. Там естествено си имаше къмпинг (даже май няколко) и с голямо удоволствие разтоварихме багажа и окачихме мокрите дрехи да съхнат. От магазинчето в селцето напазарувахме хапване и пийване и бяхме готови за активна почивка Местенцето се оказа много приятно, с хубав плаж, а във водата имаше дори розово фламинго (но не в морето, а в нещо като езера, не знам дали са сладки или солени).




Тези установки не са наши, имаше по-подготвени гости на къмпинга

Питахме ги тези същите италианци защо няма по ресторантите пържоли, а те "Еее, как да няма, има тук в един на 30мин, ама вие с моторите ще стигнете за 15"

[nigell]

От: Сардиния

Решихме да останем на този къмпинг още един ден, за да си дадем малко почивка и да се поразходим из района без да сме натоварени с багажи.
На следващия ден програмата започваше със плаж, но тъй като ни оставаше още само един ден на Сардиния (бяхме решили да нощуваме някъде в Италия м/у двата ферибота, за да не се повтаря ситуацията на идване), аз поразгледах картата и си харесах няколко пътчета за "прослушване". Другите предпочетоха плажа и аз тръгнах да обикалям сам. Другата ми мисъл беше да видя как е пътя покрай морето от източната страна, защото предстоеше пресичане на целия остров за един ден и единия вариант беше да се кара магистрала (има и такава, ковто минава през средата). Първо хванах Giba - Nixus - Siliqua (SS293). Чууууден път, нещо като проход през планината, готини бързи завои, все едно се кара по кресненското дефиле, но има денивелация. След това тръгнах през Cagliari (това е "столицата", доста голям град, с натоварено движение) и след това плътно покрай морето. Също много хубав път, виещ се покрай прекрасни заливчета с лазурно море. В същото време терена не е равен и има доста завои с изкачвания и спускания.
В един момент стигнах до отклонение за магистрала и разбрах че има такава и покрай източния бряг, което беше много добре, защото може да ускорим придвижването ако се наложи.

Стигнах до Villasimus, нелошо градче край брега, където имаше крайпътна сандвичарница,а си беше крайно време за обяд. Това е общо взето на върха в югоизточния ъгъл и след това пътя продължава на север покрай морето. Моят план беше да се изкзча малко на север и после да хвана на обратно този, който е означен в гугъл мапс с SS387, и е прилично набръчкан SS387 е сравнително голям, широк и бърз път и затова в един момент си харесах "шорткът" съвсем през планината през Villasalto. Не сгреших с този път, беше много интересен и приятен за каране, обаче се позамотах и после трябваше да вдигна малко темпото за да се прибера навреме за "вечеря" . Минах пак през Cagliari и този път реших да хвана крайбрежния път надолу, който изглеждаше и по-кратък. Той пък се оказа доста натоварен и тесен, и изпреварванията бяха проблемни, но това беше само в правия участък покрай морето. Като навлязох навътре се отпуши, тъкмо навреме се появиха и завои, че вече беше ми доскучало Терена между пътя и морето вероятно беше военна база, защото беше сериозно оградено с бодлива тел. Нямам никакви снимки от тези места, въпреки че спирах често, бях се отдал само на каране и съзерцаване на гледките.
Пристигнах в къмпинга към 7 и нещо, но другите ги нямаше. След справка по телефона се оказа че пазаруват, но се разбрахме аз да отида за бира, защото те нямали място (а и аз бях основния консуматор ). Речено - сторено. Отидох до близкия супермаркет, обаче там - греда - няма студена бира. Добреее, има и други магазини / в съседните села / Газ до другото село (или беше градче, защото там имаше цели три супермаркета ?). Там обаче пак греда - в никой от супермаркетите няма студена бира. А аз имам само още 15-тина минути преди да затворят. Обиколих и няколкото "гаражни" магазинчета, и там нямат. Голяма греда. Реших да купя топла бира и лед, в който да я сложа. Айде пак обиколка на супермаркетите - те и лед нямат. Направо ми скапаха настроението след прекрасния ден. В едно магазинче имаше три кенчета по 330мл в хладилника, взех ги + още десетина, но топли. Докато се опитвах да се разбера с продавача на английски, един от клиентите се оказа че го знае този език и накрая успях да кажа на някого какво точно търся Той ми предложи да попитам в близкия бар, там имало много лед. Веднага отидох (беше съседната врата) и се оказа наистина че имат, взех цяла торба Нагласих бирите в леда, и в чантата, с надеждата да са се поохладили докато се прибера. Обратно в къмпинга, другите вече бяха там и подготвяха барбекюто. Аз си имах студена бира за вечерта (е, не като в хладилник, но достатъчно) и пак си бях в настроение. Междувременно, на къмпинга бяха дошли и двама германци, с които се бяхме срешнали на опашката за ферибота. Единия беше с тайгър 800, другия с харлей-дейвидсън Поканихме ги при нас край барбекюто и се заприказвахме. Жените естествено, веднага ги питаха къде са техните жени, при което отговора беше "Half price, double fun". Попикахме се от смях и бъзици Така в сладки приказки, хапване и пийване приключи и този ден.