Е, и тази година направхме едно малко пътуване по Европа. Всъщност преди две години не можах да мина лятото през Гросгльокнер поради отвратително време, затова си обещах, че някой ден ще го сторя. Е, това лято го направихме, отново по пътя за Вевей и Монтрьо на Lac Leman. Този път времето беше чудесно, а Гльокнера си заслужава отвсякъде.
Тази година избрах малко по-различен маршрут за да мина през проходи, които не бях качвал. Също така отделих малко повече време на тази ,красивата Швейцария, която я рисуват по картичките- ами наистина е впечатлителна. От нещата , които ме изненадаха приятно без да съм ги планирал беше въжената линия над Шамони, която те взема от 1000 мнв и те качва на над 3 700 мнв, за някакъв си половин час, откъдето има прекрасна гледка към Мон Блан. Там си беше естествено зима, та добре, че имахме якета. Преживяването е страхотно, препопърчвам го на всеки, който минава през този район.
И тъй като пътепис едва ли ще напиша, реших да направя, както е модерно сега, едно малко филмче за пътуването ни /макар, че филма ми отне сигурно повече време, отколкото на пиша/. Надявам се да ви хареса.
Ето линка - http://youtu.be/btWA3KCCqD4
Тази година избрах малко по-различен маршрут за да мина през проходи, които не бях качвал. Също така отделих малко повече време на тази ,красивата Швейцария, която я рисуват по картичките- ами наистина е впечатлителна. От нещата , които ме изненадаха приятно без да съм ги планирал беше въжената линия над Шамони, която те взема от 1000 мнв и те качва на над 3 700 мнв, за някакъв си половин час, откъдето има прекрасна гледка към Мон Блан. Там си беше естествено зима, та добре, че имахме якета. Преживяването е страхотно, препопърчвам го на всеки, който минава през този район.
И тъй като пътепис едва ли ще напиша, реших да направя, както е модерно сега, едно малко филмче за пътуването ни /макар, че филма ми отне сигурно повече време, отколкото на пиша/. Надявам се да ви хареса.
Ето линка - http://youtu.be/btWA3KCCqD4

) . Така ,че качването е в едни големи кабини за по 25-30 човека ,стоиш прав. Има една междинна станция на 2200 м където сменяш кабината. Хватката, е че много бързо, за около 30 минути правиш много голяма денивелация и може на някой да му стане леко лошо. Кабината на моменти висеше много високо в долината и имаш чувството, че не се движиш, а накрая се изкачваше почти отвесно. Ние се паднахме с някакви японци, които пищяха като се поклашаше кабината. Накрая стигаш горе , но това не им е било достатъчно, ами изкопали и една скала, в която направили асансьор, който те качва още 100-на метра нагоре. Луда работа. На филмчето ми се вижда като капсула. Гледаш тези които качват върха бавно, забивайки пикелите в снега и не вярваш , че преди половин час си бил по къс ръкав в Шамони. От горе гледката е страхотия, ако загърбиш Мон Блан, всичко останало е под теб. От там пък тръгва въжена линия, която те кара в Италия. Само да спомена, че всичко това е правено преди 50 години и нямам повече коментар. Ако Рила и Пирин бяха там щяха да ги издупчат отвсякъде – само и само да се минава бързо. А не сега от Якоруда до Сапарева баня или от Банско до Сандански да обикаляш планината. Само да спомена, че St.Gothard има и стар път и нов път в тунел – за всеки вкус . Като стария път също се поддържа, по нашата българска логика незнайно защо. Но това е друга тема за разговор
Коментар