Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка :)

[balkanski]

Малко късничко пускам пътеписа от тазгодишната разходка, но нещо не успях да се организирам по-рано.
Дано не съм забравил всичко и стане що-годе читав.

Както споменах в пътеписа от миналото лято(През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно), тортата остана
без черешка и тази година реших да направя втори опит за атака на Гросглокнер.
Надявах се да случа на хубаво време и да успея да видя панорамата горе на глетчера, а не отвесна бяла стена от мъгла, както стана миналото лято.

Подготовката за едноседмичното пътуване не беше кой знае какво – смених гумите на мотора, маслото, прегледах веригата и взех малко
инструменти(в другия пътепис съм ги описал по-подробно), менюала и аптечката. Имах си зелена карта към ГО-то, така че само си направих
една застраховка и бях готов с документите. Пътни карти имах от миналото лято, така че и това беше уредено, остана само да стегна багажа и да тръгна.
Отново заложих на схемата от миналата година – топ каса, един 30 литров чувал с дрехи и палатката със шалтето отгоре.
Също и раница на резервоара с картата отгоре и разни неща за бърз достъп вътре – вода, нещо за хапване из път, ръкавици, челник и т.н.
В общи линии багажът ми беше почти едно към едно с този от миналото лято. Вече имах и удобен текстилен екип, така че се надявах на едно приятно пътешествие,
а не като миналата година да се пържа в кожения.

Еми, май това беше въведението, айде да почваме.

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 1 – 13.08.2011, събота.

Планът за днес беше да стигна до Австрия и Алпите без да губя време с едно междинно спане по пътя, а и исках на другия ден да се събудя в планината
и да ги почвам. Километрите бяха към 1100, така че тъкмо щях да се пробвам на по-дълга дистанция за един ден дали ще успея да стигна по светло.

Тръгнах малко преди 6 сутринта и газ към Сърбия. Минах бързо границата и айде газ към Белград. Качих се на магистралата и влязох в ритъм.
Общо взето гледах да спирам за 5-10 мин. на всеки час, час и малко или на 100-130 км. примерно, което е горе-долу същото. Малките почивки за
тоалетна, хапване и вода са много освежаващи, особено по магистрала, където е супер скука. Открих, че дъвченето на дъвка много помага против заспиване

Отначало карах със около 110, че ми е най-комфортно, но после направих сметка, че доста път ме чака и вдигнах на 120-130/140. Пък и човек докато е свеж
може да поддържа по-висока скорост. Навсякъде по магистралите плащах с дебитна карта (VISA Electron) и нямах грижи. Бензина плащах също с картата.

Времето беше добро за каране, някъде към 30 градуса сигурно и си беше жега, но текстилният екип се държеше перфектно, имаше си доста отвори за
проветрение и ставаше работата. Абе несравним комфорт в сравнение с кожения.
Като цяло нямаше нищо интересно през този ден, даже и снимки не съм правил, ама то какво да им снимам на магистралите, скука.

Не помня таксите колко бяха в Сърбия, но май към 10 евро се вързаха докато вляза в Хърватска. Айде газ към Загреб.
В Хърватска май също около 10 евро ми се вързаха докато стигна Словения. Купих си винетка – 7.50 евро за една седмица, пладнешки обир.
Обир, обир, ама магистралата им е бонбон, пък и е доста интересна, в сравнение с другите. Едно зелено е отстрани, а вече след Любляна си става
едно гористо покрай нея, леко така височко, абе супер, разсъних се с две думи, пък и приближавах Австрия все пак.

Айде газ към Villach и влязох в Австрия. Времето малко се беше скапало и попрепръска леко, но не валя сериозно. Миришеше на Алпи, юхууу .
Минах през някакъв тунел и ме таксиха със 6.50 евро май. Питам каква е тая такса – такса тунел ми казват, еми ОК, отново обир ръиш’ли.
Всъщност май тунелът беше на границата, ако не бъркам. По едно време спрях да заредя и да купя винетка – 4.50 евро за 10 дни, тънкаж,
само дето бензинът беше над 1.60 евро литъра, отново обир. Айде газ към Lienz, че вече чукнах 1000 км., а май беше малко преди 7 вечерта,
а ме чакаха още към 100 км. до къмпинга. Пътят стана страшно хубав, времето леко прохладно, чудно за каране, Алпите се виждат, абе красота.
Все пак цъкнах една-две снимки:





Около 8 часа вечерта успях да се паркирам в якия къмпинг в Lassach, отново благодаря на drago varvar, че го научих от него.
Още беше светло, разпънах палатката, надух шалтето и оправих спалния чувал. Знаех, че кухнята работи до 9 вечерта, затова пипах по-чевръсто,
не исках да изтърва шницела. . Поразхвърлях малко багаж в палатката, взех един горещ душ, преоблякох се и към 9 без 20 вече се бях паркирал в кръчмето,
от доволен предоволен. Седнах на една маса до две холандки, жени около 40-50, веднага поръчах виенски шницел с картофки и една бира, да не взема да хартисам,
за какво го бих тоя път все пак... Направих малко лаф с холандките, кой откъде, накъде, ала-бала и се нахвърлих върху манджата.
Хапнах превъзходно, шницелът беше супер, с много картофки отстрани и разни зеленчуци, бира – Gosser, чудна.
Платих и къмпинга заедно със сметката, шницел – 8, бира – 2, къмпинг – 8, екстра. Денят завърши по най-добрия начин, време е за лягане.
Kрай на Ден 1.

Километри за деня - 1100, умора – след шницела, почти никаква. Май се вързаха 15 часа каране.
Маршрут - София - Белград - Загреб - Любляна - Villach - Lassach - баш Къмпинга

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 2 – 14.08.2011, неделя.

Сутринта времето беше супер, слънчево и топло, направо идеално за каране. Ето малко снимки от къмпинга:





За днес планът беше да стигна до Temu в Италия и да се паркирам в къмпинга, който намерих миналата година и доста ми беше харесал.
Удържах на изкушението да подпукам Гросглокнер веднага и реших да го оставя за последния ден, а преди това да се позавъртя малко из Италия и Швейцария,
горе-долу по маршрута от миналата година. Оставянето на "главната цел" за последния ден криеше известни рискове, тъй като времето можеше да се прецака,
но така пък щях да имам сериозна причина да дойда пак.

Закусих богато с разни неща от провизиите, стегнах багажа и бях готов за излитане:



Айде газ. Пътят от къмпинга до Lienz е много як, половината е с доста завои, а асфалтът е супер. Всъщност асфалтът e супер навсякъде.
После хванах към Италия – Bruneck, Brixen, Bolzano. Заредих бензин на една бензиностанция, която беше на самообслужване, 1.46 евро на литър, пускаш банкнота,
избираш си колонка и сипваш. Направи ми впечатление голямата разлика в цените на бензина навсякъде. В Lienz беше към 1.34/1.36 евро,
не знам какъв беше онзи скъпарския от снощи, който заредих. Като цяло в Италия бензинът всеки си го продава на колкото му скимне.
По-нататък видях на едно място и за около 1.65/1.70 евро, което си е 20 цента разлика сравнено с тази на самообслужване, на която заредих днес.
На места по пътя имаше трафик, но се ядваше, все пак беше неделя. От Болцано газ към Ronzone и Dimaro.
Завои – доста(имаше и някакви проходи), кеф – още по-доста, снимки – нула, кой ще ти спира за снимки
Айде газ към Passo Del Tonale, много приятен проход, времето взе да се разваля, но не заваля, спрях на една отбивка за една снимка барем:





Пристигнах в къмпинга в Temu сигурно към 6-7 вечерта. Ето сайта - къмпинг Presanella.
За байкъри е тънкаж, 12 евро. Миналата година навсякъде в Италия искаха по 20-25 без да им мигне окото. Къмпингът е много хубав и уреден,
определено ми е в списъка за посещения, както и онзи в Lassach, за който мисля да се абонирам.

Опънах палатката и поразхвърлях багажа. Взех един горещ душ и айде релакс на полянката. Взех си една бира от магазинчето и нагънах манджата от багажа.
Прогнозата за утре беше да вали дъжд, затова мислех да поостана в къмпинга цял ден и да се помотам наоколо ако времето позволи. Айде лека нощ.
Kрай на Ден 2.

Километри за деня – 290.
Маршрут – баш Къмпинга - Lassach - Lienz - Bruneck - Brixen - Bolzano - Ronzone - Malosco - Dimaro - Passo del Tonale - Temu

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 3 – 15.08.2011, понеделник.

Сутринта валеше дъжд, не много силен, но си валеше. Палатката беше пропуснала вода и имаше малка локвa в единия край, чудничко
Отново си казах, че трябва да си купя читава двуслойна палатка, защото тази за 20 лв. не е голяма сила.
До обяд общо взето се въргалях в палатката, ядох и гледах картата. Нямах търпение да запаля към Швейцария на другия ден.
Там имаше няколко прохода, в които се влюбих миналата година и исках да ги посетя отново.
Времето обаче взе та се пооправи и слънцето се показа:





Полафих малко с един италианец, който пътуваше с кемпер с жена си и децата. Каза, че преди карал доста мотори, но сега нещо жена му хич не била фен
на такива разходки и палатки, та продал мотора и купил кемпер, за да ходят всички заедно. Малко с носталгия говореше сякаш за времето с моторите,
ама то е обяснимо, като знаем какъв кеф е. Платих за още една нощувка и италианката, която май беше нещо като собственик там, ми взе само 11 евро
вместо 12, "айде бягай" все едно ми каза, докато се опитвах да й набутам другото евро в ръката Трябва да науча малко италиански, срамота е.

Реших да се поразходя из района и да се кача до Bormio през Passo di Gavia. Айде газ нагоре. Пътят е хубав със адски много завои и природата е супер.
На места става малко прекалено тесен за моя вкус, но пак си е чудно хубаво навсякъде. Горе на прохода:















Айде газ към Bormio, голям кеф, една снимка вече в ниското:



От Бормио хванах наобратно към Sondalo, Tirano и Teglio. Набутах се в някакви тунели, после видях на картата, че има и алтернативен път,
но друг път ако минавам оттам ще внимавам да го уцеля. После през Passo dell’ Aprica, страхотен проход с много яки завои, много се изкефих.
Минах през Edolo и се паркирах в къмпинга:



Още беше светло и реших да се поразходя из Temu. Взех един душ и айде малко на разходка пеша, къмпингът мисля, че е на 10-15 мин. оттам.
Селцето беше много приятно и подредено, имаше доста хора наизлезли, но то май си е някакъв курорт и без това, в съседното Ponte di Legnio има лифтове
и май е някакъв известен ски курорт. Всъщност не знам колко е известен, беше голяма гъчканица там, като ходих да зареждам бензин,
тълпи туристи навсякъде, лудница някаква, все едно съм на морето през август. То не, че сега не беше август де.
Малко снимки от Temu:



Май имаше някаква изложба на дърворезби:











Поразходих се насам-натам, купих си парче пица и хлебчета от една пекарна и фиксирах джелатерията, сладоледаджийницата демек
Взех си една голяма фунийка с три различни вида и излетях в космоса.
Не знам как го правят италианците този сладолед, но е толкова вкусен, че не може да се опише. Само трябва да се яде, ама много да се яде.
Помотах се още малко и тръгнах към къмпинга, пътят минаваше през малък парк, имаше и рекичка отстрани, абе красота:



Слънцето тъкмо залязваше:



След огромния сладолед не бях особено гладен, хапнах леко и айде почивка на поляната. Утре ме чакаше Швейцария със прекрасните си проходи и чуден асфалт.
Освен това щях да мина още веднъж през прохода Passo dell’ Aprica, което значеше голяма доза кеф още в началото на деня Време е за сън.
Край на Ден 3.

Километри за деня – 150 и много кеф.
Маршрут – Temu – Passo di Gavia – Bormio – Sondalo – Tirano - Passo dell’ Aprica – Edolo - Temu

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 4 – 16.08.2011, вторник.

Сутринта станах към 8, а времето беше супер, идеално за каране. Закусих и почнах да се приготвям за тръгване. Имаше едно семейство, което сега си
опъваше палатката и я разнасяха из цялата поляна, докато си изберат място, а децата им се въртяха около тях, много весела картинка бяха:



Натоварих багажа и айде газ към Швейцария. Минах през Edolo и Passo dell’ Aprica, отново се изкефих на макс по завоите, денят започваше страхотно.
После газ към Teglio и Tirano и влязох в Швейцария. На границата ме спря един много любезен чичка, пита откъде идвам, казах му, че идвам от България,
той каза – брей, айде лек път тогава и минах

Някъде по пътя имаше отбивка – Здрасти, байкър, скоростта добре ли е? Да не се надцениш нещо...



Газ нагоре към St. Moritz. Пейзажът постепенно се промени и стана точно от любимия ми – ниска растителност, голи склонове и върхове със сняг.
Въздух колкото искаш. Много харесвам тази част на Алпите с оскъдната й растителност, големите сипеи и ръбатия релеф. Също и синьо-зелени езерца тук-там.
Приказка. Първата мисъл в главата ми беше, че трябва да дойда пак, голям магнит е това място.



Минах през Passo del Bernina, страхотен проход, много ми хареса:









Ето какво ме чакаше напред:



Айде газ към St. Moritz, пътят беше перфектен и всичко беше на шест. Гледки навсякъде, абе в Алпите си, няма време за снимки, само каране ти е в главата.
Стигнах в St. Moritz, снимки не правих, има в предния пътепис, само щракнах голямото езеро, което беше пълно с кайт сърфисти, хората се кефеха яко:





Айде стига почивка, газ към Julierpass, швейцарската ми любов от миналата година, нямах търпение да мина през прохода:



Голям кеф е карането по него, широки завои с хубава видимост, наоколо са само чукари, няма трафик, неописуемо.
Качих се горе и малко почивка.









Нещо ми печеше срещу апарата и не станаха много добри снимките, май от миналата година бяха по-хубави.
Имаше и швейцарски крави, но не бяха Милка:





Ето пътят надолу към St. Moritz:



Не издържах и газ наобратно, сега ми е паднало. Не ми е в квартала Julierpass, че да го отметна така набързо. Слязох до началото на прохода,
обърнах и айде отново газ нагоре. Минах върха и продължих към Savognin и Davos. Кратка почивка до едно езерце:





Пътят беше страхотен, асфалт, завои и природа – всичко на макс. Растителността вече беше гора, явно си беше по-нисичко. Малко голф игрище до пътя:



Спрях да почина малко на една отбивка:





Газ към Fluelapass, другата ми любов от миналата година. Отново любимия пейзаж:













Айде газ към Susch и Nauders. На влизане в Австрия има много приятен участък от Martina до Nauders, гора и завои, чудно е.
Газ към Landeck и кацнах в къмпинга от миналата година някъде към 7-8 вечерта. Този път нещо не останах толкова доволен, взеха ми повече пари – 17 евро,
а миналата година беше 14.50, освен това се оказа, че кръчмата с тиролската кухня, която беше отсреща, била затворила.
Еми като ще е така, вадя къмпинга от списъка и това е, официално го зачеркнах. Домързя ме да ходя да търся кръчма из града и останах да си почина на зелената трева.

Оправих палатката, изкъпах се, вечерях и айде лека полека към спалния чувал. Утре щеше да се кара малко повечко, исках да стигна до Lassach,
за да атакувам Гросглокнер на следващия ден. Исках да мина и през Timmelsoch, защото миналото лято времето беше гадно
и сега се надявах да го хвана слънчево. Време е за сън.
Край на Ден 4.

Километри за деня – 320.
Кеф – два пъти по 100 кила, че и отгоре
Маршрут – Temu – Edolo – Passo dell’ Aprica – Tirano – Passo del Bernina – St. Moritz – Julierpass – Davos – Fluelapass – Susch – Nauders - Landeck

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 5 – 17.08.2011, сряда.

Сутринта станах и започнах да се приготвям за път, излязох от къмпинга и си купих плодове, хлебчета и разни неща за сандвичи от някакъв Lidl
до къмпинга, нещо не ми приеха картата на касата, че ходих до къмпинга да взема пари в кеш, дивотия. Добре поне, че беше на 2 минути.
Оправих багажа и айде газ в посока Innsbruck. Явно ще ми стане традиция да се губя на изхода от Landeck, защото пак се обърках и хванах друг път
на едно супер неясно кръгово с 128 табели на него. Миналото лято на същото място хванах грешен път, ама не сегашния грешен, явно изборът е голям.

След известно време и минаване през разни села, дето ги нямаше на картата, се усетих, че карам точно в обратната на Innsbruck посока.
Не че беше толкова голяма загуба де, и без друго пътят и гледките бяха страхотни. Обърнах и айде газ наобратно.
Качих се на главния път и айде малко по-живичко. При Schonwies слязох от главния на шосе 171, което трябваше да хвана в тази посока още от Landeck.
Прекрасен път през разни селца, чудно хубаво и спокойно навсякъде. После завих към Oetz и газ надолу към Solden и италианската граница.
Пътят беше страхотен, с хубави завои, а наоколо планини, реки, красоти всякакви.

Наближавах прохода Timmelsjoch("Passo del Rombo" на италиански) и времето беше по-добро от миналата година, слънчево с малко облак тук-там и топло.
Завоите лека полека започнаха и нямах търпение да стигна горе.
Ето снимка от бариерата с таксите – 12 евро беше билета, даваха и лепенка, ама аз вече си имах от миналата година.







Опа, нещо проблемче ли има, да не се повреди ферарито по тия завои?
Всъщност двигателят е отзад, а отпред е багажник, но ми стана весело като я видях така с отворен капак, все едно нещо е блокирала.



Платих парите и тръгнах нагоре. Някои слизаха от прохода така:



Други пък го качваха така:



Няма нужда да описвам пътя, хубав със завои, вече почна да се изтърква тази фраза, защото на мен почти навсякъде в Алпите,
където съм бил, ми се струва, че е имало "хубав път, хубави завои, чудна природа".

Качих се горе на прохода и оставих мотора на паркинга. Ето в това, така да го нарека тяло, имаше разни огромни фотографии по стените, сигурно от
времето като са прокарвали пътя. Имаше и плексигласова стена за да се види уж някаква панорама, но не беше нещо кой знае какво, отвън си беше по-хубаво:











Излязох навън и айде разходка наоколо.





Тук се виждаха някакви неща за разглеждане, на които щях да обърна внимание след малко:



Още малко снимки наляво-надясно:











Имаше отбор колоездачи на припек пред чайната:





Ето част от пътя до тук:



Качих се до каменната къщурка, за да огледам какво се случва там:



Пред вратата имаше маса отрупана с камъни, аз също внедрих един, да не остана по-назад от тия, които са ги натрупали.



Седнах в тревата зад къщето, за да си почина малко и да позяпам насам-натам. Наоколо нямаше никой, а пред себе си виждах това:



Седях доста време и се кефех на гледката. Хапнах сандвичета, които си бях направил сутринта и няколко праскови, чудни бяха.
Пълен релакс, сигурно откарах половин час така. Станах да се поразтъпча и да разгледам онези дивотии, които забелязах преди малко.
Странното беше, че миналата година хич и не ги бях видял, кой знае къде съм гледал, ама то и времето беше малко кофти и студено.

Видях няколко овце, които пасяха на австрийската страна на прохода, ако сметнем, че той е границата де. Бяха прилежно белязани, италианки



Към Южен Тирол:



Време е да видя какви са онези интересните работи. Оказаха се наистина интересни и малко странни:

"Blumenkinder"("децата цветя" да речем, свободен мой превод от немски)





Друга джиджавка:



Малки столчета, сигурно бяха над 3 метра високи:



Хм...



Ала-бала:



Не се виждаше през него



Мда...



Отново мда...



Това вече ме изкефи, готино беше:



Ето онова изкуство отгоре, сигурно беше 20 метрово пано нацапано с боя, май беше прекалено арт за мене, не можах да го почувствам нещо...



Още една-две снимки отгоре:





Време беше да тръгвам, тук май откарах към два часа в разходка и почивка. Опаковах се и газ надолу към Южен Тирол.
Миналата година минавах по този път и знаех, че следва яко каране, завои колкото искаш. Оставаше да мина през прохода Jaufenpass(Passo di Monte Giovo).
Не знам защо не съм снимал горе, май не беше нищо особено като панорама и затова. За сметка на това пък влязох в чайната:



Купих си едно парче торта и една кола и седнах отвън на теферич да почина и да позяпам. Имаше дървени маси и пейки, културно.
Какви ти снимки, бе братче, най-вкусната торта, която съм ял през живота си. Малинова, с много плодове и желе, побърках се.
На косъм бях да си взема още една, ама едва се удържах да не се натъпча. Всъщност сега като се замисля, голяма грешка, трябваше да изям още една.
Прецаках се.

Починах малко и айде газ, скоро се включих в главния път и стана лудницата. Супер тежък трафик, коли, каравани, кемпери, колони в двете посоки,
не можеш да изпревариш. Айде към Brixen и Bruneck и Австрия. Трафикът май се пооправи след като влязох в Австрия, дадох малко газ към Lienz,
че шницелът ме чакаше. В Lienz заредих бензин май за 1.34 евро, тънкаж. Починах малко и айде нагоре по завоите към Lassach.
Паркирах се в къмпинга и си опънах палатката на същото място.

Завързах малко лаф с един чичка, холандец, нещо му беше много интересно да си говори с мене, не че аз имах против де
Разправя ми за сина си, който бачкал не знам-какво-си и сега карал някаква стара кола на 30-40-50 години, ама много ценна била, забравих каква ми каза.
Та сега карал колата към някакво изложение в Румъния, там да я показва и да цъкат хората. Такива ми ти работи с чичката, веселяк беше.

Програмата за вечерта беше ясна – горещ душ и наместване в кръчмето преди да е станало 9, че да не затвори кухнята.
Смотах един виенски шницел и една бира и поразпитах за времето нагоре към Гросглокнер. Този път прогнозата беше обещаваща,
от два дни било само слънце и горе било чудно. Супер, казвам аз, че миналата година видях само мъгла и умрях от студ.
Оо, не се притеснявай, ми казват, утре ще се изкефиш много, времето ще е добро и всичко ще видиш.
Охааа, няма да ми избяга този път панорамата горе на глетчера, ще се побъркам от каране цял ден по прохода.
Това беше програмата за утре – цял ден каране в прохода и снимки, снимки, снимки.
Време е за лягане, утре щеше да е "Денят". Айде лека нощ.
Край на Ден 5.

Километри за деня – 343.
Кеф – доста, яко каране и вълшебна торта, какво повече му трябва на човек
Маршрут – Landeck – Schonwies - Oetz - Solden – Timmelsjoch – Jaufenpass - Brixen – Bruneck – Lienz – Lassach – баш Къмпинга.

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 6 – 18.08.2011, четвъртък.

Сутринта станах към 8 и нещо. Времето беше страхотно, топло, ясно, без облаци. Днес щеше да се кара. Много. И да се снима. Много.
Помотах се доволно много, даже повече отколкото трябваше, но изчаках хубаво да напече слънцето преди да тръгна. Закусих богато,
направих си сандвичи за през деня, сложих само раницата на резервоара и бях готов. Тръгнах някъде към 11 без нещо. Газ нагоре.
Стигнах касите и платих таксата, 18 или 19 евро, забравих. Газ нагоре, нямах търпение да стигна до глетчера.
Пътят и завоите бяха чудни, слънце пече, кефът беше на макс. Отбих от главния път на разклона за глетчера и поех нагоре. Скоро стигнах и паркирах мотора.
Този път го хванах. Черешката кацна на тортата. Миналата година видях ето това зад парапета:



Сега обаче виждах ето това:







Еми струваше си. Едно малко облаче вече налазваше връх Гросглокнер, но това ми беше наказанието за голямото мотане сутринта.
Просто на тези места времето се променя доста бързо и не знаеш какво ще стане. Позяпах доста и по едно време се усетих, че има път към глетчера горе.
Минава се през едни тунели, които предния път изобщо не бях видял. Айде в тунелите:





Тунелите са 5-6 на брой, забравих точно колко, по няколкостотин метра всеки. Вътре е доста хладно и текат разни водички.
На места пускат някаква музичка или специални шумове да шашкат хората, готино е. Тунелите се редуват със хубав планински път:



Ето пак глетчера:



Облаците вече завладяха височините:



След като походих половин-един час в едната посока ми стана ясно, че няма как да стигна до глетчера с екипа и ботушите.
Чак за такова ходене не бяха удобни, а го даваха май над два часа в едната посока. Глетчерът беше доста по-близо:



Реших да го оставя за друг път и да се връщам на асфалта, че работа ме чакаше.
Имаше доста туристи по пътя, които щъкаха нагоре надолу. Баби и дядовци със щеки и удобни трекинг обувки – колкото щеш.
Тръгнах наобратно:





Стигнах отново до базовия лагер, където имаше доста народ:



а долу под парапета имаше и мармоти:



Беше време за малко каране. Метнах се на мотора и отпраших надолу. Слязох до разклона и хванах по главния път нагоре.
Времето беше чудно хубаво и гледките от двете страни си струваха вниманието. Спрях на едно място за почивка да позяпам и да направя няколко снимки:









След това тръгнах и се качих се на Edelweisspitze, най-високата точка от Grossglockner High Alpine Road(целият път демек).
В нета пише, че височината е 2571 и имало величествена панорама към над 30 три хилядни върхове. Това го прочетох преди малко, докато пишех. .
За да се стигне дотам се отбива от главния път и се катери по едно тясно, серпентинесто и павирано пътче, но сигурно е няколкостотин метра и няма проблеми.
Паркирах се точно пред базата:



Взех си един сладолед от магазинчето и се качих горе да разгледам какво се случва. Паркингът беше доволно пълен:



Част от пътя насам, не е зле:



Малко снимки наоколо:















Изядох си сладоледа, позяпах и айде газ. Слязох на главния път и отпраших нагоре, тоест на север. По някое време стигнах до касите и обърнах.
Айде пак газ наобратно. Вече не помня дали спирах някъде да почивам, или го минах на един път, но сигурно съм спрял тук-там за да позяпам панорамите.
Стигнах до касите от южната страна, но определено не ми стигаше. Днес щеше да се кара. Обърнах и отново нагоре. .
Качих се пак на глетчера да видя каква е хавата. Времето леко се беше поразвалило, но все още ставаше.





Ето долния край на глетчера:



Сега забелязах, че имаше доста хора долу да се разхождат:



Определено бих отделил половин ден там да сляза долу да разгледам, както и да се кача горе през тунелите до самия глетчер.
Но си трябват удобни дрехи и обувки за тази цел. Иначе мисля, че имаше безплатни шкафчета за вещи на паркинга, където човек може да си натъпче нещата.
Някой ден ако пак хвана хубаво време ще се разходя. На паркинга имаше някаква интересна количка, не знам каква беше, но сигурно е купон по завоите с нея
или пък е само за гъзария:





Имаше и група чехи, единият мотор на които изглеждаше така:





Това да отидеш в Австрия и да си носиш бира да ти тежи на мотора нещо не го разбрах.
Болна работа малко, ама всеки е луд по своему, кегът може пък да се ползва като столче и възглавница, знам ли.

Време беше за още малко разходка. Слязох от глетчера и айде пак към северните каси. Голям кеф. Стигнах и обърнах наобратно.
Айде пак газ нагоре по завоите, определено не ми беше омръзнало, ха-ха. Качих се пак на Edelweisspitze за последно, но вече духаше доста и имаше облаци:







Реших вече да се прибирам, че скоро денят щеше да почне да си отива. Вече започвах да си мисля за шницела, така че айде газ надолу към къмпинга.
Една снимка в ниското:



Днес успях да мина 4 пъти през прохода. Два пъти от юг на север и два – от север на юг. Мисля, че от север на юг е по-готино за каране,
сякаш повече ми хареса. Бях доста доволен, начесах си крастата, както се казва.

Стигнах в къмпинга и подготвих каквото можах от багажа, че сутринта щях да тръгвам рано. Взех един горещ душ и хоп – паркирах се в кръчмето.
Седнах на една маса до млада двойка холандци и побъбрихме малко. Те пътували с децата и караваната всяко лято по две седмици и все на различен къмпинг,
за да им е интересно. Занимаваха се с отглеждане на цветя, за мен това беше типично по холандски, много ме изкефиха.
Този път си поръчах телешко стекче, малко да разнообразя менюто и една биричка ъфкорс. Донесоха ми по едно време чинията и ми я фламбираха пред мене,
голямо шоу, стараят се хората. Отстрани имаше пак сумай ти картофки, зеленчуци, че и сладко от боровинки даже, адски вкусно. Холандците по едно време
отидоха да спят и останах сам да хапвам и да разпускам на теферич.

По едно време собственикът на къмпинга се завъртя около мене и вика – чакай да седна при тебе да полафим. Взе и той една бира, и дойде.
Пита ме дали ми е харесало горе на прохода днес и аз с охота потвърдих. В сравнение с миналата година беше просто 10 точки.
То и иначе си беше де, ама айде да кажем 9, заради облаците, които се появиха по едно време. Миналата година бях видял една Африка
паркирана под един навес и го питах дали е негова и дали още я кара. Оо, че как, казва той, карам я яко. Аз естествено не можах да се
сдържа и да не кажа, че и аз съм си купил преди месец Африка и вече съм кандидат африканец. Хвалба малко да става, ко' да праиш, човещинка.
Оказа се, че или в Lassach или в съседното село имали мото клуб, там 20-30 човека май, сякаш не беше малък и собственикът на къмпинга бил
председател на клуба, или заместник, забравих. Та преди седмица ходили на няколкодневна разходка из Алпите с цялата банда. Пък аз се чудих
първия ден като пристигнах, защо го нямаше австриеца, ами имаше един друг, дето приличаше на него, може и брат му да беше знам ли, приличаха си.
Побъбрихме доста за мотори и за туй-онуй. Аз естествено отново похвалих къмпинга и храната и той много се изкефи, особено като му казах,
че съм го научил от мото форум от едни хора, които са идвали и аз самият идвам за втора година. По едно време собственикът стана, че се посъбраха хора
вътре в закритото помещение и отиде да пошета. След малко се върна и остави една чашка с нещо прозрачно вътре пред мене – "For bikerz!" каза,
за байкъри демек, хе-хе-хе. Оказа се много приятна ракийка, с един страхотен сладникав вкус и аромат, който много ми напомняше нещо, но не се сещах какво.
Питах го каква е и той каза – лешникова. Брей, точно така, лешници. Имаше вкус на някакъв скъп шоколад с много лешникова паста вътре.
Аз не съм голям ценител на ракиите, но тази беше наистина супер. Благодарих му за почерпката и след малко се ориентирах към палатката.
Взехме си довиждане и му обещах пак да дойда, живот и здраве. Денят завърши по най-добрия начин. Мисията беше изпълнена.
Време беше за сън, че утре щеше да се кара 15 часа. Лека нощ.
Край на Ден 6.

Километри за деня – 195.
Кеф – не може да се опише, разцепих се от каране и зяпане на панорами, повече от това – здраве му кажи.
Маршрут – цял ден нагоре-надолу в прохода.

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Ден 7 – 19.08.2011, петък.

Станах сутринта към 6 и започнах да стягам багажа. Успях да излетя към 6:40 и айде газ към вкъщи. Реших да мина през Klagenfurt за да избегна тунела,
през който минах на границата на идване. Май се казва Karawanken Tunnel и искат по 6.50 евро такса, както вече споменах, жив обир. .
Пък и пътят през Klagenfurt беше много готин, миналата година оттам се прибирах. Освен това с парите от таксата за тунела се купуваше бензин за 100 км,
така че отвсякъде бях на плюс. Пък и карането в тунел е голяма дивотия, особено ако е много дълъг, айде не, мерси. Пътят до Klagenfurt беше много приятен.
Естествено в града се изгубих за малко, че правеха някакъв ремонт в центъра, но бързо се оправих и айде газ към Словения. Много хубава природа, зелено,
завойчета, супер. Отново се опитах да мина през Loibl Pass, но също като миналата година изтървах отбивката и влязох в Словения през тунела.
Следващия път вече ще внимавам да не я изпусна. Явно е някъде много на скришно. Винетката ми още важеше, така че не купувах нова. Айде газ по хубавата магистрала.
Към обяд вече стана голяма жега, особено в Хърватска. Имаше някакви термометри по магистралата, които показваха 35 градуса. Слънцето печеше яко.
Отново гледах да спирам на всеки час, час и малко или на 100-130 км. за кратки почивки за тоалетна, бензин, вода и хапване. И задължително дъвка.
На тази жега съвсем заспиваш по тия магистрали. По пътя нямаше нищо особено интересно, просто карах за да се прибера. Голяма скука.

В Сърбия преди Белград не знам защо реших да отбия по околовръстното. Еми няма такова нещо, братче. Какво ти околовръстно, пътят беше абсолютна чупейка,
минава покрай някакви села. Луд трафик от коли и камиони в двете посоки, полудях. По едно време карах доста нахално по осевата след едни местни мотористи,
но просто вече не издържах. Поне шофьорите бяха доста толерантни и правеха път. Добрах се до главния път след Белград и видях, че са отишли към 40 минути
или дори час, забравих вече колко точно, за да заобиколя града. Малко се ядосах, защото беше голям чанч по това "околовръстно", но от друга страна пък
беше петък към 5 часа следобед и не се знаеше и минаването през Белград дали нямаше да бъде приключение, въпреки, че там е широко и все се минава някак
през задръстванията. Както и да е, айде газ към България.

Стигнах границата по тъмно. От нашата страна мъжът зад гишето ме пита откъде, от Австрия казвам. И в колко тръгна оттам? Ми към 7 без нещо казвам.
Ааа, много си почивал значи. Не бе, казвам, не съм почивал много, толкова е пътя. Ааа, толкова е той грънци, 10 часа е от там до тука. Отказах се
да му обяснявам, че според мене да направиш 1000 км. за 10 часа трябва да си голям малоумник, защото имаш сума ти граници, паспортни проверки,
опашки, винетки, тол такси, не всичко е магистрала, а има и трафик, трябва и да почиваш, за да не се утрепеш и т.н. и т.н. и с две думи трябва да
караш адски бързо и опасно като идиот за няма смисъл. Вместо това му казах – еми така е, с мотор се пътува бавно и си тръгнах. Не знам защо сме
толкова комплексирани българите на тема шофьорлък и искаме да правим София – Варна за 3 часа. . Пък може и аз да съм бавния, знам ли вече...

След като влязох в София бабуните, дупките и мръсотията ми подействаха отрезвяващо. К'ви Алпи, к'ви хубави пътища, к'ви пет лева, я влез в час малко и
слез на земята, стига ти толкоз. Около 21:40 австрийско време паркирах пред нас. Значи и наобратно излезе към 15 часа. Екстра.
Една приятна почивка бе приключила. Покарах по хубави пътища, нарадвах се на чудна природа, улучих хубаво време, хванах Гросглокнера и изпитах
още безброй малки удоволствия. Ами добре беше. Доста добре.
Край.

Километри за деня – 1116.
Маршрут - баш Къмпинга - Lassach - Villach - Klagenfurt - Любляна - Загреб - Белград - София



Малко допълнителна информация:

Всичките снимки от пътуването могат да се видят тук.
При разглеждане, горе вляво се появява бутон "Full screen" и могат да се гледат по-големи.

Общо изминати километри - 3520
Общо бензин - 154 литра
Среден разход на мотора - 4.4 л. / 100 км.

Това е. Надявам се тази година да скоча пак за седмица до Алпите през август. Хубаво е там. Много.

[REGULATOR]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Твоите пътеписи ги "взимам" на един дъх! Много готино!Благодаря!

[f500]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Браво!Страхотно!
Беше хубаво и за четене и за гледане.
С пожелания за повече такива почивки.
Благодаря,че сподели.
Поздрави.

[ВладиЧ]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Много готино... Само гледки, завои и прекрасен асфалт...
И мен ме впечатлиха пешеходните тунели над ледника Пастерце срещу Глосглокнер. Тези по пътя към хижа Оберсвалдерхюте... Там тролите, които копаят в тунела, светлините и т.н... Тази пътека, или път с тези тунели е направен специално за пешеходен туризъм. Никога няма да ги стигнем тия за съжаление...
Колко ти излезе цялата разходка? Само бензина ти е бил към 400-450 лева, а другото? И тук ли, из Европа най-големият разход ще се окаже бензина?

[mitiracing]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Браво Емилиянски,значи рече и го направи.Ще ползвам част от твойте пътеписи като упорна точка при някоя от следващите си разходки,найстина доста умело успяваш да пресъздадеш събитията.Май както казва ВладиЧ единствения косур на Европата е скъпият бензин,който в момента е още по скъп в сравненние с пътешествието на Емилиян.Тази година на къде си планувал да излиташ.Тази година се надявам да успея да поскитам из Алпите и аз малко.Иначе както някой колега се изрази по-горе ,увлекателно написан пътепис който се прочита на един дъх и оставя трайни следи от преживяното.Още веднъж мерси!

[Гриша]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Лакомник
Лаком на торти и сладоледи, лаком на завои и прекрасни гледки...
Хубави снимки. Браво!
Поздрави

[balkanski]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Хе-хе, радвам се, че пътеписа ви харесва.

И мен ме впечатлиха пешеходните тунели над ледника Пастерце срещу Глосглокнер. Тези по пътя към хижа Оберсвалдерхюте... Там тролите, които копаят в тунела, светлините и т.н... Тази пътека, или път с тези тунели е направен специално за пешеходен туризъм. Никога няма да ги стигнем тия за съжаление...
Колко ти излезе цялата разходка? Само бензина ти е бил към 400-450 лева, а другото? И тук ли, из Европа най-големият разход ще се окаже бензина?

Тунелите наистина са много впечатляващи, и на мен много ми харесаха, а пътеката си беше направо път, австрийска работа...
Самото място е много хубаво и според мене си струва човек да отиде по-рано, да си остави екипировката в шкафчетата на паркинга, да си обуе едни хубави обувки за ходене,
да си облече удобни дрехи, и да отпраши нагоре по пътеката към глетчера. После пък да слезе най-долу, където се топи, там също ми се видя адски интересно.
Цялата разходка си беше нискобюджетна и май излезе под 1000 лв., може и към 900 дори да бяха, не помня точно. Определено бензина и таксите са най-голямото перо в бюджета.
Особено ако си носиш малко храна и си купуваш там от магазините за през деня. Вечер човек може да хапне и в кръчме, ако има наблизо или в самия къмпинг, не бих казал, че е скъпо.
Само бензина ако сметна по 1.40 евро/л. средно и стават 215 евра. Следват таксите приблизително -
2 x 10 евро в Сърбия + 2 x 10 евро в Хърватска + 7.50 винетка в Словения + 4.50 винетка в Австрия + 6.50 Караванкен тунела + 12 евро такса на Тимелзох + 19 евро такса Гросглокнер.
Това са си над 85 евро, като сложим и бензина и хоп, стават около 300 евро само бензин и пътни такси, което си е точно две трети от бюджета. Не е приятно, но няма как.

Браво Емилиянски,значи рече и го направи.Ще ползвам част от твойте пътеписи като упорна точка при някоя от следващите си разходки,найстина доста умело успяваш да пресъздадеш събитията.Май както казва ВладиЧ единствения косур на Европата е скъпият бензин,който в момента е още по скъп в сравненние с пътешествието на Емилиян.Тази година на къде си планувал да излиташ.Тази година се надявам да успея да поскитам из Алпите и аз малко.Иначе както някой колега се изрази по-горе ,увлекателно написан пътепис който се прочита на един дъх и оставя трайни следи от преживяното.Още веднъж мерси!

Благодаря, Митко! Наистина както написах и по-горе, бензинът и таксите са основния разход. Не мисля, че храната и спането са скъпи, особено като сметнеш колко пари наливаш в резервоара.
За тази година имам мерак за 10-на дни в Турция пролетта или есента и отново за една седмица в Алпите през август, живот и здраве. Това е като програма минимум, но да видим...
Пък и искам да разхождам вече Африката по по-непретенциозни пътища, май Фейзъра ще остане за кратки разходки да си припомням какво е ускорение.

Лакомник
Лаком на торти и сладоледи, лаком на завои и прекрасни гледки...

Съвършено вярно.

[ikristiqn]

От: Едни бързи Алпи или в преследване на изгубената черешка

Супер пътешествие ;-) Не мога да разбера само две неща, защо пиеш само по една бира? Ясно е че ще караш, но все пак. И другото е каква е тази лешникова ракия. Това според мойте представи е невъзможно да се получи?!