До Женевското езеро и Тоскана

[Sotislav]

Малко предистория

Най-сетне се наканих да напиша малко за пътуването от това лято. Всъщност минаха 3 години от последното ми дълго пътуване с мотор – лятото на 2007. Така се случи , че в началото на 2008 заминах извън България за повече от година и половина. Мотора си седеше кротко в гаража, припалвах го като се прибирах , но на практика не бях се качвал сигурно две години на него. После пролетта в къщи имахме други задачи и уикендите така минаваха , а аз само бръмчах на къси разстояния.

Това пътуване го мислихме със съпругата ми от доста време. Миналата година изчетох разказите на колегите от пътуванията до Grossglockner и тази част на Алпите и тогава у мен се зароди идеята да посетим този район. Всички бяха описали местата така изкусително, че реших този път това да е дестинацията. Междувременно наши приятели ни поканиха на гости във Вевей на Женевското езеро и маршрута сам си излезе . Фактически сегашния маршрут беше малко по –северен от този отпреди 3 години, когато минахме през северна Италия- Доломитите и след това Алпите.

Искахме също, ако отпуската ми позволяваше да отскочим след това до Тоскана – моя любим район за мотор. Въобще едно двуседмично пътуване. Какво повече може да иска човек ? След дълго мислене реших да минем през резерватите Nockalm Road, Grossglockner, после през Gerlos, Silvretta и така до Vevey. Изчетох доста за Тоскана, къде са красивите местности и маршрута беше готов. Поне за първата част през планините. Моторът беше проверен съответно. Аз бях още повече нетърпелив да излезна за известно време от ежедневието. Единственото, което леко ми разваляше удоволствието беше прогнозата за времето, според която първата седмица ни чакаше дъжд….

И така готови сме да попътуваме, макар и с малко закъснение, докато се наканя да напиша нещо минаха неусетно три месеца. Коментарите съм сложил след снимките, така, че да няма вероятност да говоря за нещо, което не сте видели.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 1 София – Славонски Брод

Събудих се в прекрасно настроение, подкрепяно от щедрото слънце навън. Обичам слънцето, когато искам да прекарам отпуската си на мотор. Багажа беше стегнат от вечерта – естествено след много чудене. Не мога да разбера защо винаги така става, че куфарите едвам се затварят, а не са от малките. Имам и топ-каса, че и раница на резервоара. И накрая връщам необлечени дрехи…



Ето ни най-сетне готови за път. Традиционната снимка преди потегляне с надежди за много завои, хубави дни и най-вече успешно завръщане.

Едва ли е нужно да обяснявам за този ден нещо особено – много хора са минали по този скучен път с магистрали. То и в Швейцария и Австрия карах по магистрали, но там като че да са по-интересни, може би заради нагънатия релеф. Но нищо по-незабележително няма от сръбско-хърватската магистрала. Можеше да стигнем и по-далече от Славонски брод, но като първо дълго пътуване от много време насам решихме да не прекаляваме. А и времето си беше доста горещо.



Стигнахме целта привечер – хотел Eco Garten, в който и предишния път бяхме спали. Добро място. Пък има и особен чар като се връщаш някъде , където си бил преди години. Вечерта оформихме приятна компания с други българи, които обаче се връщаха на почивка в България. Свят широк. Намерихме общи теми, пийнахме по няколко бири.



Хапнахме ето това. Прилича на гювеч, готви се подобно, но в тази затворена камина. Беше много вкусно. Както споменах - няколко бири и хайде по леглата, че утре ни чакаше път.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 2

Славонски Брод – Eisentratten (Austria)

Тръгнахме навреме, че исках по-стегнато да се движим. Словения също е от държавите, които преминавам транзитно само и не знам кога най-сетне ще идем само до там да разгледаме някои неща. Много ми харесват пейзажите в този район. Преди години се пътуваше по-дълго, но сега си направиха магистралите и е доста по-бързо.



Пък и не е толкова скучно като хърватските.



Ето ни и нас на една отбивка



Така си вървяхме, а взеха да се появяват и първите облаци. Времето беше все така горещо. Минахме Караванкен тунела и преминахме в Австрия. Влязохме във Villach да заредим и да проверим дали има нещо интересно.



Това е един малък площад в центъра на града , където пихме кафе- много приятно място. Не мина без кафе и прясна торта.



Тръгнахме нагоре към планината и естествено започнаха хубавите завои, зелените поляни и цветята по прозорците. Целта ни беше градчето Ebene Reichenau, откъдето започва Nockalm Road – един от резерватите, който исках на преминем



Стигнахме и него. Тук спряхме малко да починем и да се пооблечем, че градусите нещо взеха да падат пропорционално на повдигането на височината. Всъщност на всеки 1000 м пада е 6 до 7 градуса, ако няма разни други процеси и инверсии, та нямаше нищо необичайно. Някакви немци ни казаха, че горе било много студено, което малко ме учуди, но нейсе. Все пак на германец да му е студено….

Облякохме поларите и тръгнахме нагоре. Беше много красиво. Качвахме и качвахме, обратните завои бяха номерирани, та се ориентирах колко остава. Нямаше и много движение.



Ето ни горе- малко над 2000 м. не беше хич студено, не знам какво ни плашеха тези немци.







За сметка на това пейзажите бяха много красиви



Продължихме по прохода ту нагоре, ту надолу. Прекрасен асфалт, гумите просто лепяха. Спомних си отново какво е да караш спокойно без да мислиш какво има на следващия завой. Това е сайта, на който има доста информация за района и другите проходи - http://www.nockalmstrasse.at/ . Всичко си е съвсем като на снимките, но ако има слънце. Сигурно фотографите стоят по една седмица за да изкарат такова хубаво слънце.

Така полека стигнахме хотела, в който бях намислил да спим. Прекрасно място, заобиколено от планини и чист въздух. Вече се чувствах в отпуск. И все пак жалко, че сме на 2 дни път от хубавите пътища на Европа.



Вечерта седнахме пред хотела – менюто беше местно и много вкусно. Една дама поливаше цветята подходящо облечена. Пийнахме няколко бири и светът ми изглеждаше хубав. Той си е хубав по тия райони. Тъкмо си легнахме и прокапа леко дъжд…хм…въздухът беше още по-хубав. Ще му мислим утре. А утре трябва да минем през Grossglockner.

[damon]

От: До Женевското езеро и Тоскана

Странно как две от снимките там са ми абсолютно непознати, макар че миналата година бяхме на Нокалмщрассе. Винаги е интересно да четеш същите места, описани от някой друг. Алпите - хубаво място за каране на мотор.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

То в Алпите половин година може да си караш и пак има какво да видиш

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 3 Eisentratten-Landeck

Споменах ли в началото, че се очакваха дъждове по това време ? Май да. А че снощи прокапа дъжд? Да… Е, сутринта като се събудих си валеше стабилно. Любимото ми време, но ако не съм с мотор. Да поспиш още, да се разходиш и после на обяд едно питие с мезе - и пак почивка. Не, това определено няма да е програмата за днес. Както казва един задочен познат – когато съм на мотор синьото е любимия ми цвят. Като гледах небето навън обаче, нищо синьо не виждах. Надникнах през прозореца и видях един съвсем есенен планински пейзаж с доста ниско стелещи се облаци, ухаещо на свежо и с един спокоен и тих дъждец, от тези , които няма да спрат цял ден – познавам ги.



Даа....такова беше положението. Върнах се в леглото да полежа още, и без това беше рано, жена ми още спеше. Сетих се веднага какво ме смущава. Прохода Grossglockner. Втори път ми се случва нещо подобно. Преди 3 години пак стана така ,че част от най-„важния маршрут” не можах да го видя поради скапано време. Този път ми миришеше на същото. Облякох се, слязох до мотора да взема екипите за дъжд и проверих температурата. Простата сметка показваше, че ако на тази надморска височина при такава температура валеше дъжд, то на прохода горе със сигурност беше мокър сняг. Закусихме , почакахме, но все така си валеше. В крайна сметка решихме да променим маршрута и да минем по по-нисък път – от Lienz на север през прохода Gerloss. Глупаво беше да се бутам на прохода, само за да кажа , че съм бил там – нито нещо щяхме да видим, нито снимки да се получат, само щях да се ядосам повече.

Обадихме се на един приятел , който живее във Виена да провери как ще е времето на Gerlos pass. Казали му ,че ще вали през деня, но не се очаква да го обръща в сняг….Е, да не сме максималисти. Това си е късмет. Димо обиколи Памир, а май казваше, че само на тръгване в България го е валяло. Тази година в доста пътеписи от форума присъстваше дъжд, така, че може би такова е било лятото в Европа.

Тръгнахме, пейзажа си беше все такъв и валеше с малки спирания. В един момент започна леко да намалява, така, че взехме курс към по високия и красив път през прохода Gerlos, поне нямаше шанс да ни вали сняг. Местността там беше прекрасна, за съжаление не се виждаше всичко.



Малко преди прохода видяхме този водопад- направо си е атракция. Отидохме да го разгледаме. Наистина се оказа впечатлителен, но не мога да се сетя името му. Аз отидох почти до края, ако се вгледате във фигурите – вдясно горе има един човек с бяло на главата – това ми е каската. Там без дъждобран е невъзможно, защото ставаш мокър за секунди. Аз бях с долнището за дъжд, но отидох само по яке. Грешка. След 2 минути якето ми беше жестоко мокро. Но наистина горе беше необичайно – въздухът се завихря силно, влажността е 100 процента и е малко като във фантастичните филми за духове.







Тук сме малко след селцето Gerlоs, което се оказа много красив зимен курорт, за съжаление не го снимахме. Природата е страхотна, дори и в такъв мрачен ден – представям си ако е слънчево или на зимен пейзаж.





Тук спахме. Хотела присъства в справочниците за biker friendly хотели. Имаше си паркинг и за мотори и имаше и мотори. Добро място, градчето се казва Landeck. Ресторантът беше нещо като италиански, така, че сещате се какво хапнахме.

Е, не видях глетчера днес, но какво да се прави. Явно ще трябва да го видя някой друг път.

[Ilarioncho]

От: До Женевското езеро и Тоскана

Браво, Соти! Много добре си спомням пътеписа ти "Доломити, Алпи, Тоскана". От него за първи път се зарибих за пътуване в тая посока (тогава нямаше много нашенци мотали се натам с мотор). Наистина си прав, че е хубаво човек да се връща на места, на които е изживял приятни мигове. Очаквам продължението.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 4 Landeck- Vevey

Станахме, закусихме и хайде по конете – днес трябваше да стигнем целта на първия етап – градчето Vevey на Женевското езеро при нашите бойни приятели.



Това пък бяха собствениците на моторите от снощи. Гледай ти, сутринта тия господа на закуската ни изглеждаха като леко отегчени германци в командировка, а пък то какво било.

Споменах ли че не валеше сутринта ? Не валеше, ама прогнозата беше твърдо за дъжд. Отказах се от още един планински път, който бях намислил- резервата Silvretta. След това бях замислил от Luzern да хвана малките пътища към Interlaken през езерото и отново по малките пътища на планината до Vevey. Отказахме се . Километрите бяха към 400, което в планински район и на дъжд щеше да доста, пък и отново нищо нямаше да видим. Всъщност попътувахме по второстепенните пътища и по някое време заваля. Хванахме магистралата за да пристигнем по-бързо.. Този ден почти нямахме снимки по пътя . Като гледам, толкова неща пропуснах, че трябва май пак да ходим по тия места.

Привечер пристигнахме във Vevey. Пооправихме се и хайде на разходка с приятелите ни. Те също имат мотор и откога си говорехме да покараме заедно, но но явно за момента не ставаше.





Ей такива неща ни посрещнаха



Женевското езеро (по-известно сред местните хора като Lac Leman) пък приличаше по-скоро на море и духаше силен вятър. Явно тази вечер понастинах, защото следващите 2 дни се чувствах леко болен.










Статуя на Чаплин – живял е наблизо. Всъщност много дълго не се разхождахме поради силния вятър, а се прибрахме и седнахме на маса и дълга раздумка. Не се бяхме виждали към 3 години и имахме какво да си кажем.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 5 - замъка Gruerre и Лозана

На следващия ден въпреки лошото време тръгнахме с колата на нашите приятели, да разглеждаме забележителностите. Като начало посетихме замъка Gruerre.










Това е от Gruerre. Всъщност известното сирене е наречено на замъка , а не обратно. След това отидохме в нещо като музей на сиренето, което си е всъщност действаща мандра да производство на gruerre. Беше интересно, и най вече бях забравил факта колко време и труд е необходимо докато се достигне до килограм ароматно сирене. Там не съм снимал, не знам защо.







След замъка посетихме Лозана. Горните три снимки са оттам. Приятен град, чист и спретнат. Нещо не можах да му хвана духа, ама може и в мене да е причината. Или пък трябва повече време за да го усетиш.



Тук сме в олимпийския музей в Лозана под летвата за висок скок. Долната марка / където няма летва/ е на Стефка Костадинова, горната – на Хавиер Сотомайор /май беше 246 см, което ми изглежда чудовищно/.



Още една снимка пред входа.



А това са прекрасни лозя, които гледат непосредствено над езерото.

[bochkata]

От: До Женевското езеро и Тоскана

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Чакам продължението!

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

.......... и прекрасни снимки!

Абе със снимките нещо не се оправих много добре, защото ги качвам от snimka.bg, което си е по-тромаво и не са във формата си. Май трябваше да искам от модератор за ми прати FTP код, май така ставаше. Та ако някой мод ме чува, ще бъда благодарен ако ми даде FTP, освен ако няма друга форма за искане.

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

.............От него за първи път се зарибих за пътуване в тая посока ........

А ти кога ще се включиш, нещо съвсем залитна по горите май ! Хайде , има и по-къси дестинации...

[damon]

От: До Женевското езеро и Тоскана

Абе със снимките нещо не се оправих много добре, защото ги качвам от snimka.bg, което си е по-тромаво и не са във формата си.

Качвай в Picasa или някой от другите сериозни хостинги за снимки. В Пикаса можеш лесно да си регулираш размера на снимката само с url-а. Добавяш едно s640 и снимката ти 640 пиксела. Можеш да си ги правиш каквито си искаш.

А за времето - не се ядосвай. Ние втора година не уцелваме време - миналата в Алпите, тази в Кавказ. Но планините са си все така хубави. Ако си чел моя пътепис от миналата година за Алпите - и сняг ни валя. И веднъж се отказахме от качване на 2800 м, точно заради времето... Такъв ни бил късмета.

[Ilarioncho]

От: До Женевското езеро и Тоскана

А ти кога ще се включиш, нещо съвсем залитна по горите май ! Хайде , има и по-къси дестинации...

Хехеххе залитнах аз по горите, но май по-сериозно залитнах в бащинството За малко да цопна джонгали в женевското езеро тази година, ама не ми се получи и то в предпоследния момент... за това и си седя тихо, и тихо си чета, радвам се на вашите пътешествия и си мисля, "Колко хубаво нещо е форума..." Дори да не си могъл да попътуваш тоя сезон, пак се носиш насам-натам на крилете на писанията на другарчетата Мерси за което!

P.S. И нали си знаеш, чакаме продължението...

[Sotislav]

От: До Женевското езеро и Тоскана

ДЕН 6 - Вевей, замъка Chillon и Монтрьо

На следващия ден преди обяд разгледахме селцето на нашите познати. Всъщност то е до Vevey и се казва La Tour-de-Peilz. Много приятно място







След това взехме тролея - да истински тролей с прътове – и отидохме до замъка Chillon. Отказахме се от моторите, защото преваляваше периодично.



Оказа се много интересен, почти 2 часа прекарахме там. Започнат е 12 век е постепенно е строен върху скала. В затвора там е бил и Байрон, заради някаква книга, която трябвало да пише и искал всичко да е съвсем автентично. Изографисал е името си върху стената. За по любознателните – ето линк да прочетат - http://www.chillon.ch/en/index-La%2B...toire-0-0.html



Това пък е тоалетна – дупка в дъска, отдолу кухина повече от 10-на метра, която свършва на практика в морето.

След замъка беше ред на друг известен град в района – Montreux или Монтрьо, както му викаме в у нас.



Най известен е с джазовия си фестивал, който се провежда всяка година.Всъщност се оказа, че фестивала не е само за джаз, а за всякаква музика. Има концерти на джаз в зали, които са с вход. Има и безплатни сцени. За всекиго по нещо , и затова казват, че ставало голяма лудница и мръсотия. Фестивала беше завършил преди няколко дни и в момента се правеше генерално почистване на града и демонтаж на сцените. Приятелите ни споменаха, че имало много гласове против фестивала, именно заради мръсотията и неизбежната дребна престъпност. Да ама тази година равносметката била около 250 000 човека посетили града по време на мероприятието. Или 250 000 човеко-дни, не си спомням, но дори второто да е. Всеки от тях неминуемо, дори за 1-2 дни да е минал е оставил по едни 200 Евра по разни места и билети. Даже това нищо, като си спомням свирепите цени в Швейцария. И какво се получава ? Хм, да се обзаложим ли че ще има и догодина фестивал.?









По-горе са няколко снимки от Монтрьо.



Познахте ли с кой сме на горната снимка – естествено великия Фреди Мъркюри.



А това познахте ли го ? Известното казино в Монтрьо ,където е родното място на една от най-великите хард-рок композиции според мен на миналия век – Smoke on the Water. Бях чел някъде, че уникалните 3 акорда на интродукцията, по едно доста представително изследване, са накарали най-много хора да поискат да се учат на китара. Да стържеш с един пръст на първа струна сол, си диез и до - е това си е класика. В същото изследване го наричаха петата симфония в рок музиката спрямо последващото влияние , което има в жанра.





Стига за музика. Малко разходка с кораб на девойките обратно до селото, пък ние обратно с тролея.



Пак снимка с вилицата.



В този район врабчетата са много нахални и направо си кацат по масата без покана.



Паметник на Гогол.



Привечер слънцето се показа и ние веднага се метнахме на моторите да избръмчим над града – ето това е групата в пълен състав. Най-сетне на моторите !! За яд си беше – толкова искахме да покараме заедно, а пък то едно време се случи...









Приятна разходка направихме, макар и съвсем наблизо. Качихме се доста над езерото , където имаше хубава гледка, после пихме кафе на едно кафене-ресторант.



Побързахме да се прибираме, че виждате ли отдясно какво вървеше ? Всъщност като се замисля днес валя доста малко. Прибрахме се и седнахме на по питие и след това опитахме традиционното фондю – хубаво нещо, но човек ако го хапва редовно задължително ще се поправи. Всъщност вечерите прекарвахме в къщи. Ресторантите и услугите са доста скъпи. Пардон, ужасно скъпи.