Обява

**balkanski** · 23-09-10, 01:11

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 1 - 16.08.2010

Въпреки, че легнах късно към 12-01, станах към 5 и нещо сутринта, и нямах търпение да потеглям

Взех набързо един душ, закусих,
облякох се и айде към гаража, където ме чакаше моторът натоварен и готов за път. Около 6-6 и малко тръгнах от центъра и айде по Борис
към Перник-Кулата. Нямаше движение и беше спокойно навсякъде, щракнах една информативна снимка като се показа слънцето малко след Перник
и айде газ надолу.

По пътя нямаше нищо интересно и май още преди 10 вече бях в Гърция и карах по магистралата, която стига баш до Игуменица. Отново нищо
интересно по пътя, даже не съм и снимал, понеже нямаше какво, само тунел след тунел и разни чукари и ошмулен пейзаж наоколо.
Температурата беше към 35 градуса, то се знае

Заредих бензин по средата на пътя, май беше около 1.45 евро за литър, също и платих една тол такса по едно време на магистралата - 1 евро

Без да бързам за никъде, тъй като ферито ми беше чак в 22:30, се паркирах пред порта на пристанището около 4 часа следобед.

Километри дотук - точно 630. Изобщо не се бях изморил, даже и си усещах задника нормално, абе супер се кефех че съм тръгнал с две думи

Термобельото вършеше добра работа, сякаш се потях доста по-малко и екипа много лесно се облича и съблича при 35 градуса хе-хе-хе.

Портът е доста голям и има офиси на може би всички, или поне на големите компании, които пускат ферита. Взех си билета, всичко беше
точно и си викам, я да потърся плаж някъде наоколо. Качих се на мотора и айде газ на Север(по моите представи). Тук плаж, там плаж,
плаж няма, ама пък има много яки завои и пътят е през гората, хе-хе кеф

Забих се в някакви села, хапнах един сладолед, да не съм капо и гледам някакво табло с карта на района - села покрай морето хич не видях,
само гора, викам си - ясно, плаж утре в Италия, айде обратно към ферито. Паркирах пред входа, разхвърлях екипи, али-бали, сложих едни
къси гащи и тениска и оставих мотора да си почива:

Около порта беше пълно с разни субекти с недотам бял цвят на кожата и периодично минаваха ченгета, оглеждайки дали всичко е ОК.
Хората почиваха навсякъде, налягали и насядали кой където свари:

После се заговорих с двойка италианци - Рафаеле и Донатела, които се връщаха с един КТМ от двуседмична почивка в Гърция.
Даже и чадър си носеха, големи образи

Дрънкахме с тях няколко часа, докато си чакаме феритата, тяхното беше за Анкона, също в 10:30 като моето. И двамата бяха от Флоренция,
много готини хора. Разменихме контакти и телефони, обсъдихме моторите и какво ли още не, абе стана лаф с две думи. Рафаеле ми каза да
си имам едно наум за Южна Италия като си оставям мотора някъде, че хората били много добри в "краденето на неща", както той се изрази

Също ме посъветваха да си облека нещо, че на ферито било студено през нощта, много надували климатика, както и да се катеря на ферито
отстрани по рампата, че там имало гумени пътеки, в средата не било много яко по желязото, КТМ-а един път за малко не се овъргалял така...

Естествено и двете ферита закъсняха и дойдоха чак към 11 часа, но пак прилично, а и аз не бързах особено. Айде една бърза снимка с
италианците, чао-чао, много ни беше приятно, пиши един мейл като се прибереш в БГ, че доста дълъг трип си замислил и ни е интересно
къде и какво ще видиш и се разделихме - всеки към кораба си

Качих се на ферито без проблеми, по гумената пътека естествено хе-хе, първо пуснаха моторите, после колите, бусовете и камионите
май накрая, ако се не лъжа. Имаше още два мотора освен моя, една почти нова Африка(2002-ра) и едно BMW GS. Пичовете си извадиха от багажа
разни каиши и почнаха да си връзват моторите, a аз само гледам

Чичките от ферито не се мяркаха наоколо много-много, а се занимаваха да редят колите и бусовете. В крайна сметка си намерих едно
въже наоколо и с помощта на тези двамата агенти си вързах мотора и айде нагоре към палубата.

Помещението беше доста голямо, но вече беше здраво окупирано и трудно се намираше местенце за опъване на пода, а повечето от седалките
бяха заети. След едно-две опознавателни кръгчета си намерих място, и шалтето като по чудо се самонаду без покана от моя страна.
Качих се и на горната палуба, на открито, където имаше доста място, но много бучеше ферито и реших да си остана на долната.
Ето как изглеждаше "спалното"

Аз естествено не бях взел съвсем насериозно приказките за климатика и бях по къси гащи и тениска, като само бях смотал термобельото
в раницата, ей така, да има. Да ама не, за нула време стана супер студено и набързо си облякох термо парцалките, даже и си изместих
шалтето на друго място, където беше с 1 градус по-топло

Време е за спане, край на Ден 1.
Километри - 675
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:11

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 2 - 17.08.2010

Събудих се към 7-8 сутринта, като цялo не спах много добре, понеже ми беше малко хладно. Следващият път определено ще си взема
спалния чувал с мен, няма шест-пет. Взех си един топъл кроасан от кафенето и айде горе на палубата да киризим, само дето нямаше
много за киризене, уж ферито пристигаше в 7 в Италия ама чакай ти

Наближихме брега чак към 10.

Малко снимки:

След като ферито паркира имаше някаква суматоха и половин час не пускаха хората да излязат, пълна идиотщина, така и не разбрах какво
стана, само дето във фоайето на палубата беше претъпкано и едва се дишаше. В крайна сметка отвориха вратите и слязох при мотора,
всичко беше ОК, не беше мръднал. Изчаках малко да се освободи място и айде газ, и кацнах на италианска земя

Ето гумените пътеки на ферито:

Айде една снимка с някакво друго фери за спомен, обличане на екипа и газ.

Естествено не си купих карта на Италия от Игуменица, понеже исках съвсем оригиналдъ да е, италианска, да пише и на английски.
То хубаво, ама портът на Бриндизи беше 128 пъти по-малък от гръцкия си колега и нито карти, нито дявол, само кафенце продават нашите...
Викам си, айде от града ще купя, забих се в центъра на Бриндизи, трафик доволно, тесни улички, никъде не видях туристическа информация
да пише, или някаква будка откъдето да си купя карта. Теглих една майна на картата и газ на Север към Бари.

Пътят беше еднопосочен двулентов, доста натоварен, минава покрай морето, ама няма време да се зяпа много-много, че хората си караха
бая динамично и не исках да се отплесвам повече от нормалното. След час бях в Бари, айде пак се набутах в центрото, трафик яко,
но този път намерих карта, естествено доста по-смотана от гръцката, ама айде карай, пак е нещо. Купих картата, хапнах един сандвич
с някакви италиански сирена и салами, който не беше лош и газ нагоре. Нагоре е на Север

Излязох от Бари и хванах второстепенния път SS16, който минава покрай морето. Идеята ми беше в Италия да карам само по второстепенни
пътища покрай морето и да зяпам. Пътят беше хубав, не толкова натоварен колкото очаквах, абе нормална работа.
Карах до Barletta и после хванах SP141 покрай морето, по едно време изникна някаква църква в полето:

Минах през Manfredonia, и тръгнах към Vieste. Пътят почна да се изкачва и стана много интересен, с много яки завои, вляво гора,
вдясно - морето. Ето снимка назад къмто посока Юг:

Малко преди Виесте спрях на една отбивка, където имаше няколко коли и хора усърдно снимащи следната забележителност, явно много
известна за района

Аз естествено не останах по-назад:

Айде стига забележителности, газ по завоите, след малко една бърза снимка на Vieste отдалеч:

Стигнах, оказа се курорт с бая народ, бавно за минаване, хора навсякъде. Една-две снимки:

и газ да се махам оттам, минах през Peschici, и после по SS693 се добрах пак до SS16 и газ към Termoli да търся къмпинг, на картата
ми се стори градче с прилична големина, около който не може да няма един-два-пет къмпинга.

Къмпинг по пътя нещо не видях и се набутах в центъра на Termoli, слязох до пристанището и там ме упътиха към Campomarino, бях го
подминал, 5 км на Юг, там имало доста. Часът беше към 7 май и имах време достатъчно. Обърнах, минах през едно брутално задръстване
в центъра и газ наобратно.

Видях табелите за къмпингите и завих към морето. Те вярно бяха няколко един до друг, но в първия ми казаха 21 евро и аз реших да
не се набутвам веднага, а да пообиколя малко, в следващия нямаше места, после намерих един за 16 евра, ама не говореха бъкел английски,
абе колкото аз италиански, тоест бъкел

Имаше още няколко, но или нямаше места или бяха по около 25 евра и аз реших да се върна в най-тънкия. Само че, вече се бях набутал
по полукрайбрежната улица, много дълга и претъпкана с хотели и кръчми отстрани, народ навсякъде, лудница някаква, все едно Слънчев Бряг.

По едно време ми писна, бях почнал леко да се уморявам, подминах една пряка, където имаше две коли с ченгета, обърнах, и таман
подминавам тази пряка и леко-леко тръгвам наобратно и чувам, че зад гърба ми се свири със свирка, не я отразих, но на втория път
се обърнах и гледам единият полицай идва към мене, викам си - хм, тоз пък какво иска...
Идва той, сочи ми - за една бройка да вляза в забранена улица, тая дългата с многото хотели и паплач била еднопосочна

Ама аз толкова и гледам знаците, беше ми писнало от разтакаване и нещо съм се разсеял. Почна да ми говори нещо на италиански,
свалям каската аз, казах му че говоря само английски и той загуби интерес и ме пусна да си ходя

Минах покрай другите ченгета и тръгнах да се връщам по страничната улица. Отново имаше ченгета, на 15 метра от предните,
спира ме един, говори ми нещо, аз го гледам и се чудя сега пък какво има, но накрая разбрах, да си сложа каската. Сложих я и айде бягай.

Върнах се в къмпинга, доста симпатични италианци, мъж и жена го държаха. Чичката много съжали, че говоря само английски, а пък той
само френски. Въпреки това поговорихме малко, разбрах че има трима внука, аз съм Емилиян, пък единия от тях се казвал Емилио, абе
същата работа демек, свой човек съм, зарадва ми се чичката още повече. Опънах палатката вече почти на тъмно към 8 и нещо, поразхвърлях
багажа, взех един душ, и тъй като нямаше кръчма в къмпинга, хапнах сандвич и една консерва свинско с боб от запасите, най-вкусното
което съм ял някога(дали съм бил гладен и уморен, а?

), понаписах това онова в тефтера, който бях взел за да си водя нещо като
дневник, погледнах картата да видя накъде ще карам утре и айде по леглата, шалтетата де...

Край на Ден 2.
Километри - 460
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:12

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 3 - 18.08.2010

Сутринта се събудих май към 7, 7 и нещо, бях се наспал чудно. Станах и айде едно бързо плажче.
Пътечката от къмпинга към плажа:

Плажът, нищо особено, уж италиански, пък той като българския, че и по-куц даже

Нямаше още джан-джун по плажа, но по едно време се появи един италианец, който беше отседнал в къмпинга и направихме малко лаф.
Аз на английски, той на италиански, много весело беше

После стегнах багажа и айде газ нагоре към Ancona.

Този път трафикът из градчетата беше брутален, нищо общо с предния ден. SS16-ката минава през всички малки градчета по крайбрежието
и на моменти е малко изнервящо, но пък от друга страна е безплатно, пътят минава баш покрай морето и е по-ведро и колоритно някакси.
Аз лично на магистралата започвам да заспивам и ми става много скучно. Освен това магистралите май са около 6 цента на километър
груба сметка, което е точно толкова, колкото ми е бензина и айде няма нужда, за никъде не бързам, ще си джиткам покрай моренцето

Усетих, че съм започнал да карам като италианците, да се муша навсякъде с мотора, и чат-пат да засичам някой по кръговите

Не нарочно, разбира се. Кръгови има навсякъде, ако ме беше питал някой с какво свързвам Италия, щях да кажа - с кръговите кръстовища.
Италианците карат доста бързо и на пръв поглед леко хаотично и джигитски. Ограниченията много много не се спазват, дори и там където
има табели за камери. Аз гледах да карам с трафика, дори и да превишавам малко скоростта, въпреки, че ме бяха предупредили за камерите,
че ги има много и трябва да се внимава. То всъщност аз карам съвсем туристическата, така че и не съм се притеснявал особено, че съм с
10-20 отгоре, особено след като местните ме изпреварваха постоянно.

Направи ми впечатление, че колкото и зле и хаотично да изглежда движението, всъщност се чувствах в много по-голяма безопастност,
отколкото по пътищата в България. На втори поглед хаосът изглежда някакси подреден и организиран. Никой не се нерви и не скача на бой,
клаксони почти не използват. Напълно нормално е някой да набие спирачки и без мигач да си завие бавно-бавно в някоя пряка или отбивка,
хората си намаляват и си продължават после сякаш нищо не е било. Няма свирене, фарове, майки и т.н. Или пък някой да изпреварва 5 коли
наведнъж и едва-едва да успее да се прибере в лентата си после, отново няма проблем - цялата насрещна колона намалява, за да може онзи
да се мушне и после всички си ускоряват и си продължават. По кръговите редовно някой леко отнема предимство на някой, но отново няма проблем,
абе странна работа малко...

Та така, карам си аз към Анкона и нищо интересно по пътя, по едно време гледам - слонче, виси на един кран... Бре! Веднага снимка:

Накефих се аз на слончето и айде пак газ. Жегата си беше нормална, между 30 и 35, абе трае се.
Тука снимах нещо на един хълм, ама не го знам какво е:

Минах Ancona и айде към Senigallia, да се обадя на Митко(@mitiracing във форума), който ми беше дал телефона си, ако минавам оттам, да
звънна да се видим. Стигам аз в Senigalliа ранния следобед, звъня му - здрасти-здрасти, ей сега идвам, среща на гарата след 10 мин.
Намерихме се на гарата веднага и айде към сервиза да побъбрим. Митко е голям образ, много готин тип. Много се зарадва, че съм звъннал
като минавам оттам. От две години работи там в един сервиз за мотори. Ама какъв сервиз - огромно хале пълно с мотори, като всъщност
сервизът е на гърба на шоурум, където също имаше безброй мотори за продажба - чисто нови естествено. Марки - всякакви, падна ми шапката.

Това е новият VFR 1200, който е без лостчета за скорости и съединител, ами скоростите се сменят от два бутона на кормилото, бях леко шокиран

Малко снимки с Митко:

Побъбрихме към два часа - доста, като се има предвид, че постоянно го викаха по работа да оправя нещо по разни мотори. Иначе още като
влязохме в сервиза, изпрати едно от момчетата, които се въртят там да купи сандвичи, кола и ред бул. Много се изкефих, страшен пич,
запозна ме със колегите си и шефовете италианци, всички бяха много дружелюбни. Митко даже ми предложи да остана да спя у тях, имало място,
но беше още рано и реших да покарам още малко. Време беше да тръгвам, че ние хубаво си приказвахме, ама все пак той беше на работа,
а работа имаше много. Много добре ми дойде тази почивка, хапнах, починах, побъбрихме за какво ли не, абе супер

Разделихме се и аз си продължих по SS16-ката покрай морето - Fano, Pesaro, Rimini. В Rimini е турбо голям кеч. Градчетата са едно след
друго и всички са част от Rimini. Як трафик, пътят минава през центъра на всичките. Аз като един истински ентусиаст слязох от SS16-ката
още в началото на Rimini и се наврях баш по крайбрежната улица, отдясно са плажовете, отляво - хотелите. Трафик - богато, хора - пребогато,
кара се бавно, има си хас.

Оглеждах се за къмпинг, но нямаше, само хотели. След половин-един час каране с 10-20-30 вече не ми беше интересен пейзажа и си мислех
да отпрашвам да търся къмпинг поне на 50 км. на Север и хоп - къмпинг "Italia", oтляво на пътя в една гора. Плажът е на 50-100 метра,
чудесно. Часът - около 7, съвсем чудесно. Ето сайта на къмпинга - http://www.campingitaliarimini.it/ - намира се във Viserba(Rimini).
Отивам на рецепцията - 10 евро за човек, 11 за палатка - 21 общо, малко дебело, ама пък плажът е близо, пък и в гъзарски курорт съм
кацнал, няма как къмпингът да е 2 евро.

Докато чаках да дойде един тип и да ми покаже мястото за палатка дойде още един мотор и слязоха двойка италианци, момче и момиче,
заговорих ги, те се прибираха от Гърция към Генуа и Торино, чудеха се дали да остават, и май тръгнаха да си ходят, ама аз им викам -
къде ще ходите, вижте колко е готин къмпинга, я оставайте, и те - ми добре

Запознахме се - Марта и Диего, големи образи, опънахме си палатките една до друга

и айде на плажа за едно бързо къпане и малко лаф. После по един душ и айде в ресторанта на вечеря.

Питах ги какво ще ми препоръчат и те ми обясниха, че в Италия всеки регион си има специфична кухня и като разбраха, че много обичам
спагети и всякаква паста, ми препоръчаха тортелини със сос рагу, това било едно от нещата, които в този регион правели най-добре.
Чудесно - поръчах тортелините, една салата и една бира. Те хапнаха пици и поръчаха и някакви много вкусни традиционни сандвичи за
тримата. Лафихме цяла вечер за какво ли не, а тортелините наистина бяха много хубави. Тъй като аз показах силен интерес към италианската
кухня, те ми разказаха за някаква много хубава паста "Strozzapreti", която я правели много добре в Тренто. Освен това имало някакво
ликьорче пак в Тренто - Грапа се казвало, много приятно, а също и да съм пробвал Спек, нещо като шунка, ама по-твърдо и много вкусно било.

И аз - ами Тренто - Тренто, що пък да не мина оттам да ги пробваме тези работи

Препоръчаха ми също да отида до Лаго ди Гарда,
много красиво езеро било, хем по път към Тренто, с много къмпинги покрай него. А по пътя за езерото да мина през Болоня, супер
било там, кули имало някакви, чудно. Аз веднага захапах идеята - утре се мятам през Болоня до Лаго ди Гарда, спя там и после газ
към Тренто за един обяд и после газ към Алпите, супер план. Стана време за лягане и айде по палатките.

Край на Ден 3.
Километри - 350
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:13

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 4 - 19.08.2010

Станах около 8 и айде на плажа:

Изкъпах се, помотах се и айде към къмпинга, закусих някакви кроасани от ресторанта и отидох да стягам багажа. Диего и Марта вече
бяха готови и се канеха да тръгват. Побъбрихме още малко, обменихме контакти и се разделихме.

Аз стегнах багажа и газ по SS9 към Болоня през Cesena, Forli, Faenza и Imola. Пътят беше слабо натоварен и много хубав, с много
зеленина отстрани, лозя и градини и хубави завои на места. Ако не беше и голямата жега, щеше да е съвсем перфектно всичко.
Във Faenza спрях и си купих плодове от една градина покрай пътя - праскови, кайсии и едни огромни сливи, големи колкото прасковите,
страшно вкусни бяха тия сливи, не съм ял такива досега.

В Болоня бях около обяд, въртях се половин час из града, докато намеря баш центъра, за да се разходя малко. Не знам дали успях,
но май кацнах горе-долу там. Паркирах в една странична уличка, но нещо не ми хареса как няколкото скутера оставени там, бяха
целите овързани със вериги. Оставих мотора, сложих раницата от резервоара в другата раница, каската в ръчичка и айде на разходка.
Да ама след 10 мин. вече бях умрял от жега, с кожените дрехи и мъкнейки багаж, а желанието за търсене на забележителности, известните
им кули и не знам си още какво, започна бързо да се изпарява. Жегата беше доста голяма, но все пак се помотах още 10-20 минути,
цъкнах една-две снимки, отказах се да сядам да обядвам някъде и тръгнах обратно към мотора.

По пътя се спрях на едни пици на парче, които изглеждаха доста добре и това се оказа много добър ход. Бяха страхотни, нищо общо с
боклуците на парче в България. Мушнах две парчета и си взех още едно за изпът. Похвалих пиците на пича на касата и той много се изкефи.

Отидох до мотора, натоварих се и айде газ през Modena, Carpi, покрай Mantova, Verona и до Lago di Garda. Само по второстепенни пътища,
отново нямаше много трафик и беше супер приятно за каране. Естествено във Верона нещо се замотах и обърках пътя, та тръгнах в другата
посока за Padova, но рано-рано се усетих, върнах се и с малко лутане намерих пътя към езерото. Движението стана доста натоварено и като
стигнах езерото стана нетърпимо.
Пътят минава много близо до езерото, като от двете му страни е само хотел до хотел, доста къмпинги и народ навсякъде. Реших да търся
къмпинг около първото градче - Lazise, но имах време, май беше около 6 - 6 и половина, а се стъмваше чак към 8. Започнах да обикалям,
на места трафика беше такъв, че даже не може да се промушиш с мотора между колите, пътят е двупосочен с по една лента във всяка посока.

В първия къмпинг ми казаха 25 евро и аз се отказах, обаче в следващите цените бяха същите - около 25 за човек и палатка. В някои от тях
дори нямаше места, бяха пълни догоре. Повечето бяха сравнително близо до езерото. В един от тях даже ми пуснаха супер оферта -
здрасти мойто момче, има място, но не можеш да си паркираш мотора до палатката, ами ей тука на паркинга, а полянката е ей там на 50 метра,
и колко струва това удоволствие, питам аз - 38 евро, ми казва итлианецът.
Аз - ха-ха-ха, добре, ей сега, че и да мъкна багаж от мотора до палатката, неустоимо предложение ти казвам

Скоро ми писна от обикаляне и реших да отида до следващото село - Bardolino, да видя как е хавата там. Фиксирах един много приятен
къмпинг, който беше баш до езерото, много спретнат и подреден, отивам на рецепцията, гледам ценоразписа - пак около 25 евро излиза,
викам си - еми ще се дават, явно тук на езерото е голямата гъзария и няма как, а и Диего ми беше казал в Римини, че около 20 евро си
е нормално за къмпинг в Италия.

Отивам на рецепцията - там имаше една здрава германка, добър ден, казвам аз, каква е цената за един човек, палатка и мотор, и тя -
ами 24.60, но мога да ти направя отстъпка за 20. Ей така, без нищо да съм казал, явно съм имал вид на човек, на който не му се дават
25 евра

Предложи ми да отида и да видя мястото, което беше свободно, дали ще ми хареса. Отидох аз, беше супер и казах, че ще остана.
Къмпингът беше много хубав, не много голям, но адски чист и подреден. Зелена тревичка навсякъде, съвсем близо до езерото, с едно малко
ресторантче, абе немска работа си помислих, 100% качество. Беше пълно с каравани и кемпери с немска регистрация, видях и едни холандци,
италианци май нямаше.

Сайта на къмпинга - http://www.campingarda.it/europa/en/ - къмпинг Europa - Бардолино

Опънах палатката и разхвърлях багажа. Въженцето и няколкото щипки за простиране, които бях взел, отново влязоха в употреба

Взех душ, баните и тоалетните бяха безупречно чисти, абе отново немска работа, и седнах в кръчмата отвън на въздух да хапна.
Поръчах си една пица и бира, като докато чаках пицата, понаписах малко в тефтера и разгледах маршрута за следващия ден. Пицата дойде,
хвърлих тефтера и картата и я почнах, беше невероятно вкусна, с доста неща отгоре, имаше и Спек. Супер, викам си, едно нещо от списъка
на Диего и Марта мога да го броя за изпълнено хе-хе-хе

Хапнах доста добре и реших да лягам, като преди това си оставих телефона на рецепцията, да се зарежда през нощта и айде лека нощ.

Край на Ден 4.
Километри - 360
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:14

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 5 - 20.08.2010

Сутринта се събудих към 8 и айде към езерото, което е разделено от къмпинга с една оградка с вратичка, която се отваря с магнитна карта,
която ми дадоха от рецепцията, културна работа. Покрай оградата има зелена полянка и са наредени каравани, или някакви подвижни бунгала,
така и не можах да ги определя точно. Там са най-големите гъзари, с гледка към езерото, ето малко снимки:

Беше леко облачно, та се поразходих малко покрай езерото, но после изгря слънце и реших да го пробвам. Скочих в плажните гащи и хоп -
в езерото, водата беше много приятна, поцапах малко вътре - кефец голям

Брегът е осеян с малки камъчета, и реших да си взема няколко за спомен, събрах 4-5 и изведнъж изневиделица се появи банда от три
момиченца на около 4-5 години, които почти буквално ме прегазиха и почнаха да събират камъчета в индустриални количества в разни кофички,
бърборейки разни работи на немски. Аз реших да се изнасям преди да са ме изгърбили и да са ми взели и моите, и офейках към къмпинга

Ето така се ходи на къмпинг

Взех един бърз душ, оправих багажа и газ към Тренто да изпълнявам задачи от списъка. Пътят от Бардолино към Affi е много як, доста
завои и пълно с лозя отстрани, зелено много и супер за каране. Стигнах до магистралата и хванах второстепенния път покрай нея,
ама май не беше SS12, на който се качих по-късно, ами някакъв хептен нов, дето нямаше никой и беше супер:

Спирам аз да цъкна горните снимки и гледам, няма ми го телефона. Уфф, забравил съм го в къмпинга, бях минал към 25 км. Айде наобратно,
поне пътят е готин със завойчета, върнах се, взех си телефона и айде пак наобратно по същия път. Газ към Rovereto и Trento. Малко снимки:

Джани, обичам те...

Кацнах в Тренто към обяд, намерих баш центрото, оставих мотора на един тротоар между няколко други, като този път си взех само раницата,
фотоапарата и телефона, и зарязах всичко останало. Малко разходка по гезмето:

Позяпах, и реших да пристъпя към изпълнение на списъка, гледам едно ресторантче с дълго меню с най-различна паста, чета аз - бре,
няма Strozzapreti, питам сервитьора - има ли такава паста, оо, да, имаме много пасти, ама такава баш имате ли, и той - оо да,
правим паста, да. Стана ми ясно, че не му се обяснява много с някакъв турист и го отсвирих. Отидох в едно друго ресторантче, баш на
един от ъглите на площада, там сервитьорката се оказа разговорлива и ми обясни, че тази паста не я правели лятото, защото не и бил сезона.
Хм, казвам аз, я ми препоръчайте някаква друга, ако може да е със Спек

Препоръча ми тя, поръчах я, заедно с една лимонада, много вкусна беше, ама баш лимонада, не газирана глупост като нашата

Пастата дойде, ай, ай, много вкусна беше, със един интересен сос, поръсих обилно с пармезан отгоре и я нагънах, като после ометох
и соса със малките нарязани хлебчета, които също ми бяха донесли.

Хапнах доста добре, и си викам - я да видя менюто, има ли Grappa, има, и то някаква местна Грапа пише че е. Викам си - супер, я да го
пробвам това ликьорче какво ще е - оказа се баш малка ракийка, ама едно към едно с нашата, и като вкус и като градус. Не бях много
очарован, очаквах нещо по-интересно ха-ха. Глътнах я и айде към Gelateria-та, сладоледаджийницата демек. Сладоледът(Gelato) също ми
беше в списъка и нямаше как да не изпълня обещанието си

Сладолед продават през 50 метра на няколко места, но аз си взех от едно, която ми се стори много вървежно, хе-хе. Влизам вътре,
хоп гледам има 10-15 вида, питат ме - голям или среден, аз съм доста лаком, но с усилие на волята казах "среден" и не сбърках.
Избрах си два вида, един йогурт и един боровинка или нещо такова с парченца шоколад и ми сложиха две неприлично големи топки в
една фунийка. Взех я и седнах на фонтана да ближа сладолед, и да зяпам кой минава през площада, кефец

След като си изядох сладоледа почти ми стана лошо от преяждане и се чудех как ще карам, но реших да пробвам. Беше към 3 и нещо следобед,
натоварих се, взех си довиждане със Тренто и отпраших към Madonna di Campiglio, да ги почвам вече тия Алпи, стига съм се мотал в ниското

За пръв път си позволявах да карам, след като съм пил алкохол, но прецених, че след толкова много храна ще се справя с една малка ракийка.

Загубих половин-един час въртейки се из и около Тренто, докато намеря пътя за Мадоната, но най-накрая го уцелих. Пътят беше много
натоварен и почти не съм снимал:

След Madonna di Campiglio трафикът поспадна и вече се караше добре, започнаха завоите и аз дадох газ

Времето беше облачно и все едно ей сега ще запръска, но за мой късмет явно карах точно след дъжда, защото така и не заваля, а пътят
беше мокър. Гумите държаха страхотно на мокрото и моторът стоеше като залепен за асфалта, голям кеф. Минах през Passo del Tonale,
имаше готини завои и никакъв трафик, много добре. Снимки не съм правил, защото исках само да карам и да зяпам природата наоколо,
кой е луд да спира и да снима, когато има хубави завои и трафикът клони към нула

Все пак щракнах една-две:

Стигнах до Ponte di Legno, откъдето тръгва единият път за Bormio, но вече отиваше към 7 часа и реших да търся къмпинг и бензин и да
атакувам Bormio i Passo dello Stelvio следващия ден. Бензин намерих в Ponte di Legno след малко лутане, и помолих една жена, която
минаваше по улицата да ми преведе каква е схемата за зареждане, понеже пишеше само на италиански. Пъхаш една банкнота, примерно 10 евро,
натискаш бутон, за да си избереш колонка и пълниш. Проста работа, особено ако можеш да разчиташ италиански

Питах за къмпинг и намерих един много готин близо до Temu, закътан в гората, чуваше се и някаква рекичка да ромони нейде между дърветата.
Видях ценоразписа и отново ги сметнах 24 евро, но този път реших да се пазаря за 20. Рецепцията беше вътре в сградата, влязох и един
русоляв младеж ме посрещна, здрасти, здрасти, каква е цената за един човек, мотор и палатка? 12 евро, ми се усмихва пича, а аз - я пак?
12 евро, повтаря той

Аз обаче настоявам - ама отвън в ценоразписа пише 24, а той - пише, но не си видял последния ред - за мотористи и колоездачи - 12.

Това си беше чисто бинго, на фона на цените по къмпингите, които видях до момента в Италия. Платих и с кеф приех офертата за закуска
на сутринта за 6 евро допълнително, тънкаж. Разпънах палатката на тъмно, взех един душ и влязох в магазина да си купя нещо за хапване.
Русолявият пич, който приличаше по-скоро на австриец или немец, отколкото на италианец ми каза, че имат голяма стая в съседното
помещение за почивка и хапване и е отворена постоянно. Супер, казвам аз, дай една бира от хладилника, не се учудих че бяха само немски
наредени вътре, грабнах и две консерви риба тон и айде оттатък.

Помещението беше доста голямо, с билярдна маса(дали не бяха и две), тенис маса, дартс и няколко големи маси и пейки за сядане. Двама
дядовци цъкаха билярд, а на две от масите имаше по няколко баби италианки, които цъкаха карти и отвреме на време се караха и вдигаха
гюрултия, с две думи доста забавно да им гледаш сеира, дори и да не отбираш дума италиански

Оказа се, че не съм изял болонската пица и заедно с бирата и едната рибка се получи чудесна вечеря. Хапвах, пийвах, пишех впечатления
от деня в тефтера и гледах картата къде да карам на другия ден, също и се кефех на бабите-картоиграчи. С две думи - пълен релакс.
Реших да атакувам Bormio през Passo di Gavia, после Стелвио, после отнякъде да вляза в Швейцария и да отида до St. Moritz.
Знаех, че е някакъв гъзарски зимен курорт и що пък да не отида да видя какво му е известното...
Доволен от плана реших да лягам, беше към 11 и вече ми се спеше. Казах лека нощ на бабите на италиански, скочих в палатката и отплувах.

Край на Ден 5.
Километри - 350
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:15

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 6 - 21.08.2010

Сутринта палатката беше мокра, но вътре беше ОК. След като слънцето изгря, изсъхна много бързо. До моята имаше още две палатки,
на някакви австрийци или немци, не знам точно, които бяха със 5-6 маунтин байка и към 8 часа вече бяха екипирани със малки раници,
каски и там каквото им трябва и отпрашиха по пътеките. После видях, че на рецепцията има много рекламни брошури за този къмпинг
и множество трасета за планинско колоездене из планините наоколо. Закуската беше супер, чай, топъл кроасан, натурален сок, плодово
кисело мляко, няколко черни и бели хлебчета и масло, сладко и шоколад за мазане, също и разни бисквити. Хапнах чудно, даже и не можах
да си изям всичко, и метнах останалото в чантата на резервоара да има за похапване по път или за някоя друга закуска.

Ето сайта на къмпинга и малко снимки на изгрев слънце - Тему - къмпинг Presanella - http://www.campingpresanella.it/en/location.html

Стаята за релакс:

Ценоразписа с отстъпката

Натоварих мотора и газ обратно към Понте ди Леньо и нагоре към Гавиa и Бормио. Пътят беше страхотен, гледки - 6, завои - 6,
каране - 6, снимки - 2, тоест нямам, защото не ми се спираше, а исках само да карам и да се кефя. Май имам една само по пътя
към проход Passo di Gavia:

Горе на прохода, голяма красота:

После газ към Бормио и атака на Passo dello Stelvio. Пътят до там беше много хубав, с готини завои, по-широки и плавни, точно
каквито обичам. Самото Стелвио не ми беше много по вкуса със 128-те си обратни завоя. Не са 128 де, образно казано. Не можах
да разбера какво толкова му се кефят всички, определено от всички проходи, които минах до края на пътуването, а те не бяха малко,
този най не ми допадна. Отделно, че на места е доста натоварен и естествено това е по обратните, та трябва да се внимава много.
Въпрос на вкус де, никой не ме кара насила да минавам оттам

За капак нещо се разсеях и изтървах мотора на земята на един от обратните завои, нещо не си прецених траекторията, задната гума
леко излезе от пътя, моторът леко поднесе, и докато се опитвах да го задържа да не падне почти спрял и от място, наклонът излезе
победител и се гътнах. Вднага спряха 4 мотора в отбивката на завоя и трима човека дойдоха да ме питат дали всичко е ОК. Вдигнахме
мотора, благодарих им и заминаха. Само спойлерът отстрани леко се беше пукнал, но зимата ще го оправя, нищо сериозно. След малко
запалих и газ нагоре. Горе на прохода беше доста претъпкано с хора, мотори и коли. Малко снимки:

Купих си една лепенка за куфара и тъй като не обичам стълпотворенията, а там беше точно такова, отпраших надолу. След като свършиха
обратните, пътят отново стана точно по мой вкус, със много завои, но по-плавни, яка настилка и по-малко трафик. Дадох газ и айде към
Prato allo Stelvio, Spondigna и Lago di Resia. Малко снимки от езерото:

После газ нагоре към границата със Австрия, така и не разбрах кога съм минал през прохода Passo di Resia, но явно не е бил нещо
особено като завои, сравнено със средностатистическите за областта

Влязох в Австрия, купих винетка за 4 евро и половина, май
беше за седмица или 10 дни, не помня. Купих си и карта на Алпите. Заредих и бензин догоре - 1.2 евро - тънкаж, на фона на 1.4 в
Италия и газ към Nauders. Там хванах наляво към St. Moritz през Martina. Пътят е около 5 км. и е много хубав, с много готини завои.
Някъде около Martina имаше Швейцарско КПП, на което ми казаха да минавам, а в интерес на истината бяха спрели някакво спортно кабрио
и разглеждаха някакви чанти в багажника му. Питах за винетка и ми казаха, че ако ще ходя само до St. Moritz не ми трябва,
тя била само за магистралите. ОК, мерси много казвам аз и отпраших.

Пътят беше страхотен, чудесен асфалт, широки платна и много хубави завои. Почти веднага се лепнах за една група от 5 мотора, които
явно бяха местни, понеже караха така, сякаш познават пътя, и половин час карах след последния с тяхното темпо по завоите. Беше супер кеф,
едно от най-яките ми карания от началото на пътешествието. По едно време групата се разкъса и аз спрях на една отбивка да почина малко.
Слагам мотора на пачия крак, правя две крачки към пътя и докато се протягам, чувам - Тряяяяс! Обръщам се и гледам - моторът е на земята.
Докато го вдигах си мислех дали не ми се е счупила страничната стойка, че тогава гледай сеир как се вдига на централна на всяко спиране,
както е натоварен... Оказа се, че под прилежно разстлания начукан асфалт по отбивката има някаква мека пръст и пачият крак си е потънал
като в масло. Щетите бяха натрошена на няколко парчета слюда. Много избеснях и теглих една на подредената швейцарска държава. Този ден
нещо не вървеше, първо изтървах мотора на Стелвио, а сега и ми се начупи слюдата, а забравих да спомена, че и си изгубих слънчевите
очила през деня, идея си нямам къде. Добре поне, че бях взел ролка Дъкт Тейп, събрах парчетата и за 5 минути отремонтирах повредата,
стана доволно здраво и не мръдна до края на пътуването, даже още не съм я бутал.

Отбивката:

Слюдата след ремонта:

Ядът ми бързо мина, като видях колко добре я направих, метнах се на мотора и газ към St.Moritz. С приближаването пътят стана натоварен
и минах през St.Moritz транзит, имаше някакво езеро, но нещо не ме грабна, реших да забия малко нагоре из планината и да търся къмпинг.
Видях табела за проход Julierpass и си викам - чудесно, я да го пробвам, тъкмо в моята посока е

Хванах пътя към Bivio и газ през прохода. Адски приятен за каране и с много хубави гледки отстрани, остана си един от любимите ми за
цялото пътуване, адски много ме грабна.

В Bivio ми казаха, че още малко нагоре в Savognin имало къмпинг, газ натам и го намерих. Цената беше около 19-20 франка по спомен,
абе платих 16 евро. Нямаха кръчма, но имаше някакъв хотел до къмпинга, който предлагаше шведска маса и реших да го пробвам. Напълних
си таблата с доста неща и мацката на касата ми разправя - о, то вие сте си взели май голямо меню, малко бавно ще стане, докато ви
отчета всичко

Аз - няма проблем, не бързам, отчитайте си спокойно. Платих 29 франка, което е около 22 евро, най-скъпото ми ядене за цялото пътуване,
но пък определено се натъпках страхотно, а и Щвейцария не е от най-евтините все пак. Една снимка от къмпинга към отсрещната страна на залез:

След като хапнах, си взех тефтера и картата от палатката, върнах се в хотела и седнах на една маса да понапиша нещо и да видя къде
ще карам на другия ден. Сметнах, че е срамота да нямам снимка от St.Moritz и реших да се върна и да му отделя поне малко внимание,
след това да се върна пак до Savognin и да хвана обратно към Австрия през Davos, прохода Fluelapass, Susch и обратно по якия път,
където карах с онези петимата. После да вляза в Австрия и да карам нагоре. До момента бях изминал точно 2500 км. и реших да отделя
повече време на Швейцария друг път. Освен това набързо скалъпеният маршрут означаваше минаване през Julierpass още два пъти, което
за мен си беше чисто бинго

И така, доволен от свършената работа, взех един душ и хайде по палатките.

Край на Ден 6.
Километри - 285
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:16

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 7 - 22.08.2010

Сутринта се събудих в 5, защото просто умирах от студ, явно Бялата Смърт беше решила да ме пожали. Не знам колко студено беше,
а и май не исках да знам. Излязох от чувала, облякох термобельото и един анорак, обух дънките и чорапите, пъхнах се отново в
мумията(чувала), затворих го догоре, сложих качулката на анорака и на чувала и всичко се нареди. Аз май доста хазартно бях
легнал вечерта само по боксерки и тениска

Заспах веднага и спах чудно до 7 и нещо. Станах, закусих някакви неща, които имах подръка в багажа и събрах бохчите. Една пеперуда
нещо ме хареса и сума ти време ми стоя на якето, явно искаше да я повозя:

Натоварих мотора и айде обратно към St.Moritz. Една бърза снимка над реката, която минава през Savognin:

Последва поредната доза кеф на Julierpass и скоро бях на позиция за малко снимки. В St.Moritz се провеждаше някакъв маратон:

Малко снимки от езерото:

Айде стига съм снимал, време е да тръгвам, реших да отида да видя още една-две локви, които ми бяха по път - Silvaplanasee и
Lago di Sils, като вече не помня дали ходих до второто. Малко снимки:

Газ наобратно и за трети път през Julierpass, отново яко кеф, купих няколко магнитчета от сувенирния магазин горе и айде напред.
Пътят беше много хубав и отново се появи някакво езеро:

Айде стига взера, време е за малко каране. Газ към Davos, пътят беше страхотен, на някакво място правеха ремонт и докато чаках на
сфетофара щракнах набързо едни двама с Харлита, които много се кефеха по завоите пред мен:

Пътят изглежа ето така, просто приказка:

И вече на Fluelapass, голяма красота, пак ще отида някой ден:

После слязох към Susch и айде газ по якия път към Австрия.

Стигнах до Martina и спрях на една отбивка до няколко други мотора, които се изчакваха нещо, за да реша накъде да карам - обратно
към Nauders по готиния път през гората или да продължа към Vinadi и оттам да вляза в Австрия. Другите мотори се събраха и
отпрашиха и докато се оправях, едно ченге на мотор спря зад мен на няколко метра, снима мен и мотора с някаква камерка и отпраши
в моята посока към Vinadi. Нещо не ми хареса тази работа, огледах се - отбивка като отбивка, точно на T-образното към Vinadi, Nauders и
St.Moritz, имаше и някакъв знак за автобусна спирка, но като цяло си беше малко разбит пейзажа. Мисля си, тези сега дали могат да ме
спрат на границата и да ми измислят някаква глоба, я по-добре да мина по готиния път към Nauders, ей така профилактично

Обърнах и газ към Nauders по якия път, само че сега изобщо не видях КПП-то, през което минах на идване. В крайна сметка така и не
разбрах дали ченгето ме снима в Австрия или Швейцария

После си помислих, че най-вероятно ме е снимал, защото съм със съмнителен
номер без знаменце, надали ако нещо бях в нарушение заради спирката, нямаше да дойде и да каже - моля скочете със 100 евро от джобчето

Стигнах Nauders, но нещо се замотах и обърках посоката, което е доста трудно и изведнъж се оказах в Resia в Италия. Купих си една
подробна карта на Австрия, малко храна от един магазин и айде наобратно към Австрия, заредих отново от тънкия бензин и газ нагоре.

Стигнах до Landeck, доста бързо намерих къмпинга, който видях на картата и се настаних. Реших на другия ден да тръгвам към Insbruck
и да почвам импровизацията из Алпите. Къмпингът беше малък и спретнат - платих 14.50 евро. Реката минава на 5 метра от него, не знам
дали е Inn, или някакъв приток. Жената на рецепцията беше много любезна и даже ми обясни кои са готините пътища и проходи из Алпите
в района. Нямаше кръчма, но имало много хубав ресторант с тиролска кухня точно отсреща. Чудесно казвам аз и айде набързо един душ и
на вечеря. Хапнах някакво телешко със сос и едни интересни неща отстрани, които ме мързи да описвам, че са малко странни, салата и
една бира и едва станах да си ходя

Междувременно пратих един SMS на Диего и Марта, да им кажа, че съм изпълнил почти всичко от списъка и те много се зарадваха и ми
пожелаха страхотно каране из Алпите. В къмпинга на стълбите пред баните гледам, седят двама агенти и разглеждат някаква карта,
също чакаха и някакъв малък лаптоп да се зареди. Заговорих ги и стана лаф - бяха двама испанци - Хавиер и Сантяго, с два еднакви
Хорнета 600, обикаляха из района и си бяха набелязали няколко замъка за разглеждане и се чудеха откъде точно да я подхващат утре.
Седнах при тях и се разбърборихме за какво ли не. Даже ги зарибих на California Superbike School, обясних им колко е полезно и как ти
отварят очите за много неща за карането по завои. Те проявиха жив интерес и впоследствие като се върнах в България им писах и казаха,
че май ще записват първо ниво скоро. Големи образи. Та подрънкахме ние до към 12:30 и после айде лека нощ и по палатките.

Край на Ден 7.
Километри - 285
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:16

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 8 - 23.08.2010

Сутринта станах, хапнах кроасани от пекарната до къмпинга и почнах да се ориентирам към тръгване. Имах неизсъхнало пране, така че
изчаках слънцето да напече и да го изсуши. Малко снимки:

Това беше залепено на вратите на баните и тоалетните, австрийски хумор малко

Снимка с Хавиер и Сантяго и двата Хорнета:

Към 10 бях готов и отпраших към Insbruck, леко обърках пътя за 10-на километра в началото, но бързо се усетих и грешката беше
коригирана. Времето нещо тръгна да се заоблачава:

Слязох на Юг prez Oetz, Langenfeld и Solden към границата с Италия. Минах през прохода Timmelsjoch(Passo Rombo), където ме таксуваха
12 евро, но пък лепенката беше подарък, пак файда. Ето сайта на прохода - http://www.timmelsjoch.com/en/
За жалост времето беше много облачно и прилично студено горе и не можах да видя готините панорами, които бяха рекламирани в малкото
книжле, което също получих на касата. Ако искаш да се върнеш през прохода, плащаш само 2 евро в обратната посока. Малко облачни снимки:

Ето през това тяло се вижда голямата работа, но в случая надали се е виждало нещо, даже не разбрах отначало какво е това, а и нямаше
никакви хора там, та го пропуснах.

Спуснах се в Южен Тирол

и айде газ през Passo Leonardo и Passo di Monte Giovo(Jaufenpass). Пътят и завоите отново бяха на ниво, но времето нещо ми се сърдеше:

Панорама

След това газ нагоре към Insbruck през Passo del Brenero, за който вече нямам никакъв спомен, и кацнах на входа на Insbruck за малко
туристическа информация от един специално направен за това център, встрани от пътя. Разбрах как най-лесно да мина транзит през града
впосока Jenbach и Worgl и отпраших. Общо взето маршрута ми из Алпите се подчиняваше на едно единствено правило - да се избягват главните
пътища и да се кара по второстепенни или жълти от картата, които минават през разни проходи и има повечко завои. Минах през Jenbach и
малко след това спрях на една отбивка да реша колко още да карам. Разпънах огромната карта на Австрия на земята и почнах да правя сметки.

По едно време от локалното на пътя, което водеше до някакво мини село, се появи една кола, спря и от нея изскочи един голям австриец,
късо подстриган, с брада, татуировки, къси гаши и кубинки, абе от нашите с две думи. Здрасти човече, ми вика, как е хавата, да нямаш
проблем нещо? Аз - а, не, просто зяпам картата накъде да карам. Той прояви жив интерес и дойде да гледаме картата двамата, посочи ми
разни пътища, после започна да ми обяснява за къмпингите, че затваряли много рано в Австрия, към 6-7 вечерта, че ако искам да търся
стая, да гледам да пише 'Zimmer Frei' по табелите, и вървели по 20-25 евро със закуската, абе много загрижен беше пича, голям образ.

Часът беше към 5-6, слънцето високо, имаше още време за каране и аз му разправям - ще отида до Worgl и после ще се пусна надолу и ще
търся къмпинг, а той - ааа, човече, много късно ще стане, ей тука на 5 км. има няколко много яки и евтини къмпинга до едно езеро, няма
да съжаляваш, супер са. Аз - хм, абе много е рано, викам му. Той - рано, рано, ама да не затворят, пък са много готини, честно ти казвам.
Аз - добре, убеди ме, хем ще почина малко, пък утре ще карам нататък. Австриецът скочи в колата, че постоянно му звъняха по телефона, а
той им затваряше, обади се че ей сега идва, пожела ми успех и отпраши, а аз тръгнах да търся къмпингите.

След малко намерих първия, доста приятен за 10 евро, питам - в колко часа затваряте, отговарят ми - в 10. Уфф, казвам си аз, какви
ми ги наговори тоз преди малко, можех да покарам още. Отидох да видя и другите къмпинги, бяха два един до друг и още по-хубави от
първия, на брега на едно езеро. И двата бяха за по 10 евро и си избрах този с по-зелената тревичка и по-близо до езерото. В другия
даже ме повозиха с някаква електрическа количка да огледам местата, но бяха по-куци и избрах първия. Настаних се и се хванах да сваля
опашката на мотора, за да се добера до крушките на стопа, понеже едната не светеше. Оказа се изгоряла, а също и че може да се извади
без да се пипа опашката, но аз така си бях решил, явно ми се е човъркало нещо

След това взех душ и се качих горе в ресторанта да хапна нещо, беше към 9:30. Там ме зарадваха, че вече е късно и сервират само бира,
но могат да ми направят и един сандвич. Добре, пак е нещо, дайте една бира и сандвич. Седнах и отворих тефтера и картата да свърша
обичайните работи. Реших на другия ден да карам през Kitzbuhel и Mittersil по пътя, който е успореден на Гросглокнер Щрасе-то и да
отида до Lienz, после малко разходка в района и да пробвам къмпинга в Lassach, за който grago varvar каза, че е добър. На по-следващия
ден, от Lassach атака на Гросглокнер, чудесно. Изпих бирата, хапнах сандвича, айде лека нощ и слязох при палатката. Хапнах още малко от
нещата, които имах в багажа, тъй като сандвича не ми стигна и айде лека нощ втори път.

Край на Ден 8.
Километри - 315
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:17

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

аДен 9 - 24.08.2010

През нощта валя и сутринта като се събудих пак започна. Постоях в палатката и изчаках да спре, след това излязох да се поразтъпча.
Лека полека пекна слънце и пейзажът с езерото беше вълшебен. Явно хората обичаха да си поспиват, защото към 8-9 сутринта все още
нямаше почти никой наоколо. В езерото плуваха един лебед и няколко патици. Влязох да се изкъпя и те не се впечатлиха особено ами си
стояха на два метра от мене. Имаше и малки рибки по дъното, абе супер. Покиснах се малко в хладната вода и изобщо не ми се тръгваше,
всичко наоколо беше замряло, абсолютна идилия. Красота.

Помислих си, че спокойно мога да откарам една седмица тук, но все пак реших да тръгвам. Стегнах багажа, купих си някакви закуски от
магазинчето, още няколко снимки на къмпинга и айде газ. Със сигурност ще го посетя отново при следващото ми каране из Алпите.
Kramsach - къмпинг Seehof - http://www.camping-seehof.com/index.html

Тръгнах към Worgl, но времето не беше много обещаващо:

След Kitzbuhel заваля, не много силно, но все пак дъжд и така чак до Lienz. Пътят беше много хубав, и моторът направо лепнеше на мокрото.
Минах през прохода Felber Tauern, платих 8 евро такса и ако не валеше щях да се изкефя на 100%. В Lienz спрях да заредя на едно OMV,
хапнах сладолед, починах и газ към Heinfels. Още след Lienz пекна слънце и настроението ми се подобри значително. Завъртях по
"Подбалканския" път(така го кръстих) към Kotschach-Mauthen. За моя изненада пътят беше малко разбит, но пък за сметка на това нямаше
джан-джун по него и покарах доста приятно.

След това отсечката между Kotschach-Mauthen и Oberdrauburg ми се стори вълшебна, страхотен път със страхотни завои, имах чувството,
че съм в Родопите, пейзажът наоколо беше едно към едно.

След това минах покрай Lienz и стигнах до Lassach, където намерих къмпинга и се настаних. Цена - 8 евро, страхотно. Докато паркирах
мотора на поляната, дойде собственикът и ми подаде една дъсчица, казвайки - "за мотора". След една секунда зацепих, че е за пачия
крак, да не потъва в пръстта, както става по швейцарските отбивки. Благодарих му с умиление и веднага я пъхнах под стойката, заспа.
Времето не изглеждаше много читаво, но нямах голям избор, утре щях да атакувам целта на пътуването - Гросглокнер, пък каквото стане.

Собственикът ми предложи да ползвам една дървена къщичка да си оставя дрехите ако искам, а също и да спя вътре ако ми е студено навън.
Безплатно, тя била за гости на къмпинга. Аз му благодарих и казах, че най-вероятно ще спя в палатката, но виж за дрехите - супер.
Имах доста мокро пране, което не успя да изсъхне след дъжда, който валя на езерото сутринта. Не чаках втора покана и завзех всичко

После зачатка доста силен дъжд и валя час-два. През това време взех душ и починах малко в барачката, където беше доста топло и приятно.
Топлата водя в къмпинга беше с монетки, 25 цента за 6 минути за мивките и едно евро за душа. Само дето май на душа нямаше таймер или
не работеше, защото с една монета взех страхотен горещ душ и се напарих чудно. След като спря дъжда, отидох в кръчмата на къмпинга,
в която готвеше и сервираше отново собственикът, много яко

Поръчах една бира и докато се чудех какво да хапна, от съседата маса се обади един германец да си взема виенски шницел, понеже тук бил
таман оригинален. Супер, казвам аз, дай един шницел да го пробвам. Направихме лаф с германеца, той беше с още двама човека, но или не
говореха английски, или не им се говореше, не знам. Бяха тръгнали от Берлин преди седмица с бус с три мотора вътре и багаж. Явно е
голям бус, казвам аз. Да, да, хили се германеца, супер е. Моторите им бяха май някакви БМВ-та, единият май беше ГС, другите не помня.
Та те си бяха направили база в този къмпинг и всеки ден карали по 200-300 км. наоколо по различни маршрути и вечерта се прибирали за
да починат. Пичът много ми се зарадва, като му казах откъде идвам и къде отивам и каза, че това не било за тях, те били малко по-глезени
и не обичали толкова дълги пътувания с много багаж по моторите и каране и т.н. Посмяхме се и го попитах дали знае как ще е времето утре.
Каза ми, че шефът на къмпинга му е казал, че прогнозата била за слънце и хубаво време. Те били на Гросглокнер преди няколко дни през
уикенда и времето било супер, само дето имало доста хора, но сега през седмицата щяло да е супер, да се мятам смело. Поприказвахме още
малко и след това той отиде към към караваните да гледа някакъв мач, а аз се заех със шницела.

Та шницела значи, беше много вкусен и след като помолих шефа за малко хляб, той искрено учуден каза - ама нали има картофи?!
А то вярно имаше огромно количество пържени картофи отстрани. Аз му викам - ние в България сме така, ядем хляб със всичко,
учудваме света с тази наша черта

Той се шашна и тръгна да търси хляб, и след малко ми донесе хе-хе. Хапнах чудесно,
зачудих се дали да не изпия още една бира, но нямах място и реших да плащам и да лягам. Сметката беше 19 евро, със включени
8-те евро за къмпинга вътре, тънкаж, шницел - 8, бира - 2, хляб - 1, чудно.

Все пак реших да спя в дървеното, понеже навън беше станало голям бахър, понаписах малко в тефтера, разгледах картата да видя накъде ще
карам утре след като мина Гросглокнер-а, самонадух шалтето на пода, пъхнах се в чувала и айде лека нощ.

Край на Ден 9.
Километри - 265
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:18

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 10 - 25.08.2010

Сутринта времето не беше много таман, но изчаках да изгрее слънцето към 10 с надеждата да се оправи. Хапнах една консерва риба за
закуска и после отстъпих кутията на една котка, която остана много доволна от облизването и:

Малко снимки от къмпинга:

Явно домакинът си правеше дървениите сам:

И не караше нито КТМ, нито БМВ:

Въртяща се декорацийка на отбивката от главния път:

Потеглих към прохода, въпреки облаците, като имах някакви надежди, че вятърът, който духаше може и да ги разкара... Да ама не.
Платих 18-те евро такса, взех си безплатната юбилейна лепенка за "75 Jahre Großglockner Hochalpenstraße", тоест 75 годишнината
на пътя и газ нагоре към облаците.

Нямаше много трафик, но и как да има, като е делничен ден и времето е гадно. Сложих зимните ръкавици, защото беше доста студено
и газ към глетчера. Качих се горе и нямаше и помен от панорами, гледки, и т.н. Дори и мармотите бяха замръзнали и само два се
показаха за момент, че успях да ги щракна:

Реших да покарам малко из прохода и да се върна след час да проверя дали вятърът е раздухал нещо. Слязох от глетчера и газ нагоре.
На върха на прохода има едно късо тунелче и малко след него едно по-дълго. След като минах през първото, всичко стана бяло. Първото
което ми хрумна е "като на връх Тодорка в Банско през зимата". Имах чувството, че температурата е същата. Видимостта беше буквално
10-15 метра максимум и нямаше никой на пътя. Пуснах аварийните и вдигнах визьора на каската за да виждам по-добре. Добрах се до
втория тунел и обърнах преди да вляза, нямаше смисъл да продължавам. Айде наобрато отново в млякото, карах сигурно с 20-30, а ръцете
ми бяха замръзнали, повече отколкото когато съм карал с тези ръкавици есента в България при температура около 10 градуса и със 100 км/час.
След като минах пак през късото тунелче и мъглата се разсея, температурата се пооправи и газ надолу.

Цъкнах няколко снимки на околния пейзаж през облаците:

Качих се отново на глетчера, но там всичко си беше същото, хората се въртяха насам-натам и се чудеха какво да правят. Шракнах няколо
снимки на таблата, които показваха панорамата и на долната част на глетчера, която се виждаше под облака.

Вместо да видя това,

аз видях това:

Няма как, късмет, тортата се оказа без черешка, но ще се върна пак някой ден задължително, няма да оставя тази работа така

Проходът сам по себе си като път, асфалт, завои и гледки отстрани, доколкото ги имаше между облаците, много ми хареса. Един от
най-хубавите за цялото пътуване. Определено ще се върна пак, и то скоро. Слязох от глетчера и газ към тунелите и мъглата. Тя си
беше там, все толкова плътна и студена. Минах през тунелите и започнах да слизам в посока Salzburg. Чат-пат имаше по някоя кола
и толкоз, мотори - не. Скоро видимостта се подобри на цели 20-25 метра, а температурата не се подобри хич, все пак това беше
северната страна на прохода. Постепенно мъглата(всъщност не знам дали е правилно да се каже мъгла или облак) намаля и стана
по-нормално за каране. След като слязох хванах пътя към Radstadt и после надолу към Tamsweg и Klagenfurt. По пътя видях една Billa,
и си купих разни неща да имам за сандвичи за закуска и докато карам през деня да хапвам нещо на крак. След Tamsweg, от Predliz до Тurrach
беше едно от най-яките ми карания изобщо, страхотен асфалт и завои, и нито една кола по целия път. Невероятно.

После хванах към Feldkirchen и там завих към Villach, вместо към Klagenfurt, защото видях на картата, че има къмпинги покрай
някакво езеро. Намерих ги много лесно, като по пътя успях да си купя и крушка за стопа от една бензиностанция и се настаних.
Нещо все на езера ми вървеше. Платих 10 евро и опънах палатката, взех душ и отидох да хапна нещо в ресторанта, който беше на
300 метра от къмпинга. Бяха две кръчми една до друга, като в едната вече не сервираха храна, в 9:30 вечерта. Почна леко да ми
писва от хранителните навици на австрийците, но в съседната кухнята работеше и отново заложих на виенски шницел и бира. Класика.
Докато хапвах изпълних задълженията си към тефтера и картата, и реших утре да минавам Словения транзит и да се паркирам на
Плитвицките Езера в Хърватска. Доволен от плана и вечерята се прибрах в къмпинга и айде лека нощ.

Край на Ден 10.
Километри - 320
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:19

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 11 - 26.08.2010

Сутринта не бързах за никъде, помотах се, хапнах сандвичи, направих няколко снимки на къмпинга и езерото, което нещо не ме грабна
да вляза вътре и почнах лека-полека да стягам багажа.

Към 10:30 отпраших посока Klagenfurt и после надолу към Loiblpass и Словения. Минах през тунела, нещо съм пропуснал откъде се минава
по стръмния път, и влязох в Словения. Естествено се замотах нещо и не си купих винетка от първата бензиностанция и след миг вече бях
на магистралата. Не ми хареса тази работа и бързо слязох и се върнах до бензиностанциите. Купих винетка за една седмица за 7 евро и
половина и заредих бензин догоре. После газ към Любляна и Загреб по магистралата, която е много хубава. Видях и някаква табела покрай
пътя - "Словения строи пътища за вас и вашето удобство" или нещо от сорта.

Влязох в Хърватска, заредих бензин и си купих карта, която се оказа, че покрива и Босна Херцеговина, супер. Газ по магистралата към
Загреб, платих такса 50 цента, и после от Загреб тръгнах към Карловац, такса - 2 евро. На Карловац слязох от магистралата и влязох
в града да сменя пари. Спрях на центрото и питах за менячница, упътиха ме и смених 30 евро да имам за джоб пара. 1 евро е 7.21 куни.
От Карловац хванах пътя към Плитвицките Езера. Трафикът беше ужасен, страшно много тирове и коли, почти навсякъде непрекъсната линия
и ограничения на скоростта, и за капак голяма жега, нямаше и помен от австрийския хлад. Стигнах до Грабовац, където до пътя видях един
къмпинг, на който имаше реклама още след Карловац, явно беше вървежен. Питах дали имат места и какви са цените - места имаха, цената
беше 91 куни или 13 евро, чудесно. Тъй като беше още рано, сигурно към 4-5 следобед, реших да отида да видя езерата и после да се
настанявам, а сутринта да паля към Сараево.

Мацката на рецепцията ме изгледа малко странно, като и казах, че ще прескоча до езерата и после ще се върна, но аз не и обърнах много
внимание. Скоро разбрах защо. Езерата бяха на 10-на километра от къмпинга, и още като наближих входа забелязах, че отвсякъде валят туристи,
викам си бре, каква е тази работа. Платен паркинг, бариери, чудесии, поне за мотори не се плащаше. Питах едни хора - къде е входа за езерата,
и те - ей там, ама няма смисъл сега да влизаш, на нас ни отне днес 5 часа и не можахме да разгледаме всичко. Аз си помислих, че нещо ме
гъбаркат и влязох в сградата, където пишеше билети. Там разбрах кое, защо и как. Идеята ми за бързи снимки на две езерца, от типа на тези,
които бях видял до момента се оказа тотално погрешна. Оказа се, че това е цял еко-комплекс, природен парк и разглеждането на всичко отнема
7-8 часа. Жената на информация най-любезно ми обясни, че вече е късно за да влизам, защото няма да видя и половината, а пък билетът е
110 куни, тоест 15 евро, и най-добре да дойда утре сутринта и да си се разходя спокойно навсякъде. Аз бях леко шокиран и казах - ми добре.
Върнах се в къмпинга и добре, че мацката на рецепцията ме пожали и не ме пита "Как е, видя ли езерата?"

Настаних се набързо, като първо ми дадоха карта на къмпинга, да обиколя и да си избера място където ми харесва, културна работа.

Сайтът на къмпинга - http://www.kamp-turist.hr/

Дадоха ми и някакъв талон за ресторанта, с който ползвам отстъпка за определни менюта като гост на къмпинга, брей, гледай ти. Ресторантът и
магазинът бяха извън къмпинга, на 10-20 метра от входа. Опънах палатката, помотах се, малко пране, взех душ и към 8 айде да вечерям.
Да ама не. Ресторантът беше пълен догоре, всичките 20-30 маси отвън бяха заети, а вътре не ми се сядаше. Паркингът беше пълен с коли,
явно доста хора от околността идваха да хапват тук. Заприказвах се с един от сервитьорите и ми каза, че след 9, и 9 и малко ще се изпразни.
Изрично питах дали тогава ще работи кухнята и той ме успокои, че до 10:30 готвят всичко. Супер, казвам аз, до след малко. Хапнах два
банана от магазинчето, ей така за предястие, помотах се и полегнах в палатката да почина малко. Малко преди 9:30 отидох в ресторанта и
наистина имаше няколо свободни маси отвън. Веднага седнах, поръчах една бира и едно от тези менюта, за които имах отстъпка и почнах
активно да си почивам и да зяпам наляво-надясно. Храната беше много и доста вкусна, наядох се като прасе за 10 евро, барабар с бирата.
Първоначално имах някакви идеи за другия ден да стана рано, да отида до езерата, да ги разгледам до обяд и после газ към Сараево, но
после размислих. Досега не бях почивал и реших да си взема един ден отпуска и да полешперя. Доволен от плана казах лека нощ на
ресторанта и айде към палатката.

Край на Ден 11.
Километри - 400
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:19

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 12 - 27.08.2010

Станах и започнах да се кефя на почивния ден

Закусих, направих сандвичи за обяд и се приготвих за голяма разходка - къси гащи,
тениска, туристически обувки и слънчеви цайси. Нахлузих един анорак, каската и ръкавиците и айде към езерата. Там паркирах, оставих
всичко върху мотора, освен раницата със сандвичите и водата и айде за билети. На съседното гише имаше обменно бюро, така че смених
още малко евро, за да имам пара, купих си билет за 110 куни, разпитах мацката на "Информация" откъде точно да мина, за да видя
всичко и айде напред. На гърба на билета има напечатан целия маршрут, но за всеки случай снимах и табелата:

Малко разяснения - Аз бях на Entrance 2, оттам се върви около 10 минути до ST2(ST = Station), там през 20 минути тръгва автобусче,
което те оставя на ST4. Оттам вече си пеша. Дебелата черна линия е пешеходния маршрут, а къдравите кръгчета са места за снимане,
откъдето гледката е хубава. След като се обходят няколко езера се стига до P2, там се качваш на корабче или до P1 и се прибираш,
или до P3, където слизаш, вървиш пак пеша, снимаш на яките места, обикаляш езерата и или отиваш на Entrance 1, ако си си оставил
там колата, или отиваш на ST1, откъдето отново на 20 минути минава автобусчето и те връща на ST2, откъдето вървиш 10 минути до
паркинга на Entrance 2. Това е

Тръгнах и по пътя си купих някакъв интересно изглеждащ сладкиш, да имам десерт в раницата хе-хе. След 10 минути лека разходка по
разни алеи през гората бях на позиция. Имаше две автобусчета, които бяха пълни и отстрани вече се събираха хора, които да чакат
следващите. Огледах се и намерих две свободни седалки до прозореца в едното и без да се помайвам скочих вътре

Мисля, че влекачите са на ток, понеже тръгват много мощно от баир, а и за да е екологично.

След 10-15 мин. возене стигнахме до ST4 и започна голямото ходене и снимане:

Нявсякъде се върви или по такива дървени пътеки над водата или по горски, които минават покрай езерата.

По целия път има течащи нанякъде води през гората, разни водопади се мяркат между клоните на дърветата, чудно хубаво е навсякъде.
Има доста хора, но красотата е толкова голяма, че успях да игнорирам всичките тълпи туристи и да се кефя максимално на разходката.
След 2-3 часа ходене и снимане като побъркан, стигнах до корабчето, почаках 20-30 минути, понеже имаше много хора и се вредих на
следващото. Навсякъде из изерата плуват рибки, а покрай кея на корабчето бяха най-големите, явно добре ги хранят туристите

След като слязох от корабчето, тръгнах по следващия маршрут, откъдето се снимаха панорамите.

Пещера:

Най-големият водопад:

Още малко снимки:

Вече себях поизморил от ходене и се довлякох до ST1. Разпльоках се на една пейка и зачаках автобусчето, което дойде след 20-на
минути. Качих се от доволен предоволен и след 10-15 мин. бях отново на ST2, откъдето точно в момента тръгваха претъпкани други
две композиции. Зачудих се къде отиват тези хора, защото часът беше 18:30, а аз бях тръгнал от паркинга малко преди 11, тоест бях
успял да разгледам абсолютно всичко за около 7 часа, че даже и отгоре. Вярно, че накрая обиколих две-три езера отвсякъде, но пък
те бяха много красиви и го заслужаваха

Бях изключително възхитен от видяното през деня и в този момент слагах езерата на кантар с Алпите, като красота, съвършенство и
емоция, която създават в теб. Горещо препоръчвам на всеки, който има път натам, да отдели един ден и да се разходи покрай тях.
Наистина е нещо вълшебно и си струва да се види.

Върнах се на паркинга, запалих мотора и се прибрах в къмпинга към 7, където взех душ и поседнах да почина. Бях доволен, но леко
смазан, чувствах се доста по-уморен от който и да е ден от началото на пътуването. Май един ден ходене уморявал повече от един ден каране

Приготвих част от багажа за сутринта, за да не се мотая, ами да паля по-чевръсто към Сараево и към 9:15 отидох в ресторанта да хапна.
Имаше само една или две свободни маси отвън, но веднага ги фиксирах и след минута бях поръчал бирата. Реших да пробвам нещо по-специално и
се метнах на един загребски стек, който беше най-отгоре в специалитетите. Тия хора не са наред, неприлично голямо начукано свинско месо,
завито на две, като пица калцоне, и вътре пълно със шунка и кашкавал и после панирано, а отстрани камара пържени картофи и задушени
заленчуци и всичко това за 12 евро барабар с бирата. Едва успях да изям всичко, направо не знам къде го сложих, а по принцип обичам
да похапвам и не си поплювам много. Тези хървати много плюскат, не може така...
Някакси се дотъркалях до палатката, опасявайки се, че няма да мога да заспя от преяждане, но май успях

Край на Ден 12.
Километри - 24
Маршрут - от къмпинга до езерата и обратно

**balkanski** · 23-09-10, 01:20

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 13 - 28.08.2010

Станах към 8 без нещо и почнах да се оправям по-живичко, за да тръгна по-навреме за Сараево. Закусих някакви кроасани от магазина
и започнах да прибирам багажа. Малко след 9 бях готов и тръгнах. На входа на къмпинга се спрях до един бус Фолксваген със софийска
регистрация и се заприказвах със хората - мъж и жена, на годините на моите родители. Бяха тръгнали към морето и щяха да разглеждат
езерата днес. Децата ни са големи, казват и вече имаме повече свободно време и почнахме да пътуваме насам-натам, четем постоянно и
едни пътеписи в интернет, луда работа, още повече ни се пътува. Има един сайт, смехурко(http://www.smehurko.info/ б.а.) на един,
който путува и той с мотор, всичко сме изчели оттам

Ооо, казвам аз, знам го този сайт, и аз съм ги чел, голяма работа са наистина, и аз като се прибера сега ще напиша един пътепис, но
ще го кача в офроуд форума, раздел тежки мотоциклети. А те - аа, знаем го ние и този сайт, как да не го знаем, и от там много четем,
напиши, напиши и качвай

Много готини хора, страшно им се изкефих. Посъветвах ги да си отделят повече време за езерата, за да видят всичко, казахме си още
това-онова и се разделихме.
Излязох от къмпинга, платих за двата дена, заредих няколко литра бензин със всичките куни, които ми бяха останали, една снимка на
ресторанта

и айде газ към Бихач, отбивката е малко след къмпинга. Влязох в Босна без никакви проблеми, и тук както навсякъде изобщо не са ме
и питали за зелена карта, само паспорта и айде бягай. Пътят е много живописен, с много зеленина отстрани, но минава през доста
населени места. Има и доста завои, но по едно време имах чувството, че навсякъде има ограничения на скоростта и непрекъсната линия.
На места трафикът беше доста голям, камиони имаше през цялото време, предполагам, че им е някакъв транзит този път. Снимки по пътя
нямам, сигурно защото бързах да стигна Сараево в нормално време, за да мога да се настаня някъде и да се разходя да поснимам. Освен
това беше ужасна жега, толкова топло не ми беше било нито в Гърция, нито в Италия. На няколко места видях спрели коли покрай пътя,
със отворени предни капаци, и хората се суетят нещо около тях, 100% бяха прегрели от жегата. За капак гледах и да спазвам ограниченията,
защото не исках среща със босненски полицаи, които да ми помогнат да се разделя с последните евра в джобовете ми. Предпочитах да ги
изхарча за бензин, храна и спане

Селата им са доста бедни и очукани, абе като нашите. Табелите им са на две азбуки - кирилица и латиница, като на доста места едната
от двете(вече забравих коя) е задраскана със спрей, което създава малко тягостно впечатление, поне на мен.
Маршрутът беше Бихач - Босански Петровац - Jajce - Травник - Какань - Сараево, като малко преди Сараево пътят стана магистрала, даже
и платих такса 2 марки. Валутата е марка, казва се конвертабилна марка - КМ. Едно евро мисля, че е около 1.90 или 1.95 марки, абе
една марка си е точно един лев. На бариерата нямах марки и дадох 5 евро, като пичът ми обясни много вежливо, че не може да ми върне
евро, но ще ми върне в марки. ОК, казвам аз, таман да имам някоя марка в джоба. Платих, взех рестото и бележката, и гледам на нея пише -
платени 5 евро x 1.95(примерно) марки за едно евро - 9.70 марки, такса 2 марки, ресто 7.70. Брей, викам си, чиста работа, евала.

Около Сараево правеха някакви ремонти и така и не разбрах точно по кой път влязох в града. Трафикът беше ужасен, няколко платна в
едната посока, сфетофар след сфетофар и мнооого коли. Карах само направо към центъра, и след известно време, когато архитектурата се
смени, реших да свия в една улица, на ъгъла на която видях табели за два хотела. Завих и след 50 метра едва-едва намерих място за
мотора между две коли на нещо като малък паркинг. Уличките наоколо бяха малки и тесни, а строителството - старо. Чудно, помислих си,
май съм попаднал точно където трябва. В първия хотел, който беше някакъв лъскав, ми казаха 55 евро и аз тактично се изнесох. И хоп,
гледам на 10 метра от него в уличката една табела 'Pansion', това пък ако не е хостел си викам, я да я проверим тази работа

Докато стоях пред вратата и оглеждах ситуацията, се появиха двама човека с раници, врата се отвори и една жена започна да си бърбори
нещо с тях на английски, аз веднага се включих - това хостел ли е? Да. Ами едно свободно място имате ли? Момент само да ги настаня
и ще те оправим. Супер, си мисля аз, бинго ударих на втората минута от търсенето. След малко вече бях взел ключовете за малка, но много
уютна стаичка с две легла, цялата само за мен, за 20 евро, колкото къмпинг в Италия

Жената ми даде и карта на стария град със
забележителностите, и като я питах ние къде сме, се оказа, че сме точно в центъра му, зад гърба на най-високата джамия. Бомба, казвам
си, всичко ми е наблизо, отивам на разходка, по-добре нямаше как да стане.

Взех един бърз душ, облякох летните дрешки и преди да изляза, попитах домакинята да ми препоръча къде да хапна нещо традиционно наоколо.
Босненско? - ме пита тя с доста голямо учудване, на което пък аз отговарям с учудване - ами да, босненско, като така и не разбрах какво
толкова странно имаше във въпроса ми. Значи, излизаш и ей тука във съседната улица има едно заведение "Желяз", пише "Чебапи", това е месо
на скара в хляб, традиционно и много вкусно го правят там. Супер, мерси, казвам аз и айде навънка. Снимка на уличката, мотора го паркирах пред входа:

Беше към 6 часа, а аз бях доста гладен, та си викам, я да хапна тука нещо бързо по пътя, а вечерта ще го търся тоя ми ти Желяз.
Гледам, точно на ъгъла срещу хостела

ама не обръщам внимание на надписа и направо се засилвам вътре да хапна каквото там правят, гледам върти се един босненец около
една скара, няма да е лошо, каквото и да е хе-хе

Влизам аз, добър ден, дай една голяма порция. Готово, казва той и започва
да мята разни мръвки по скарата. Платих с евро, като поисках рестото в марки, за да имам в джоба. Човекът ми върна точно колкото
трябва по курса, евала. След 10-на минути всичко беше готово. Месото е мляно, като кайма, но така и не разбрах от какво е точно,
пък и нямаше значение, защото беше бомба. Хлябът е страшно вкусен, просто да се побъркаш. Отстрани - люти чушки, нарязан лук и
едно мляко, да си топиш вътре хляба, лудница. Седнах отвън и започнах да нагъвам

По едно време гледам на масата:

Викам си, бре, че аз съм попаднал баш където трябва, хем чебапи, хем традиция и качество от 25 години, хем страшно вкусно.
Оня Желяз изгоря, сори

Докато хапвах, времето доста се заоблачи и аха-аха да завали, отидоха снимките, си викам. След като се натъпках, благодарих на босненеца,
казах му, че е много "квалитетно" и тръгнах на разходка. Имаше доста народ по улиците, навсякъде продават разни джунджурии, абе чаршия.
Навсякъде цените са обявени в марки и във евро, като ако платиш в евро, ти връщат в марки без да те возят. Купих и малко магнитчета

Времето беше доста облачно и скоро заваля и лек дъждец, но поснимах малко, пък каквото стане.

Джамията, зад която се бях настанил:

Народно позорище, много точно казано

Разходих се около 2 часа и се върнах в хостела да почина малко. След това излязох към 10 за още една разходка, за да видя и нощното
Сараево. Навсякъде беше претъпкано с хора, имаше и немалко туристи. Накъдето и да погледнеш имаше барове, кафенета и ресторанти,
като имах чувството, че всичките са пълни. Страшно много млади хора щъкаха навсякъде, излезли да се забавляват. Помотах се час-два
и се прибрах в хостела. Впечатленията ми от града бяха малко объркани и не можех да ги опиша, явно бях очаквал нещо по-различно, но
и аз не знаех точно какво. Като че ли бях объркал сезона, цялата тази врява и тълпи от хора навсякъде нещо не ме грабнаха. Помислих си,
че бих дошъл пак, примерно през Октомври или Ноември, когато най-вероятно е по-спокойно, да се разходя и да поснимам. Реших да стана
по-рано на другия ден, някъде към 7, за да направя малко снимки и след това да тръгвам към София. Време е за сън, лека нощ.

Край на Ден 13.
Километри - 335
Маршрут:

**balkanski** · 23-09-10, 01:21

От: През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно

Ден 14 - 29.08.2010

Сутринта станах около 7:30 и излязох да се разходя. Нямаше и помен от вчерашната адска жега, беше облачно, студено и леко валеше.
По улиците нямаше никой, което беше добре дошло за мен. Купих си закуски от две пекарни, разходих се към час и поснимах малко.

Върнах се в хостела, оправих багажа, взех си довиждане със съдържателката и към 9:30 тръгнах. Облякох дъждобрана, понеже валеше и
дадох газ към изхода на града. Реших да вляза в Сърбия през Мокра Гора. След известно време, малко след средата на пътя, той взе,
че ненадейно свърши. Викам си - хм, това пък как стана. Гледам картата - пътят вярно е прекъснат, къде съм гледал предишната вечер,
не знам... Явно го строят в момента, защото на края имаше някави машини и фургони. Видях, че има някакъв третокласен през селата,
по който да стигна до Горажде, откъдето до Сърбия пътят беше цял. Я да го пробвам, си казах. То хубаво, ама третокласен в Босна не е
като третокласен в Австрия. Беше черен, чакълест път, виещ се през гората. Хубаво си казвам, айде ще има първи уроци в офроуда
последния ден, таман приключението да е пълно. Изпуснах малко гумите и лека-полека тръгнах. Да ама времето освен, че беше студено, също
и продължаваше леко да вали и да разкалва пътя, който се виеше нагоре през гората.

Минах първата отсечка от около 5-6 км. до първото село, където изведнъж се появи асфалт. Ураа, викам си аз, браво, ей сега ще видят те
и окрилен забързах напред. Срещнах един дядо на пътя и спрях да питам дали не съм объркал нещо. Не си, вика ми той, таман към Горажде си.
А как е пътя натам, питам аз. Ами лош е, казва дядото, ей сега свършва асфалта и става лош. Ама за мотор става ли, може ли да се мине?
Абе може, ама е лош. А колко километра са? 28, казва дядото. Бре, не е малко, си викам аз, ама айде напред. Асфалта свърши на края на
селото и айде пак по черния път. Карах само на първа-втора, полуизправен на степенките, а пътят продължава да си се изкачва леко нагоре
през гората и да става все по-разкалян. По завоите чакълът почти липсваше и вече беше прилично кално, та докато си мислех дали ще успея
да се изпързалям на един обратен, точно това и направих. Максимално големия радиус, с който гледах да взимам завоите този път не ме спаси,
задната гума поднесе в една кал и айде на земята. Последва няколкоминутна борба с мотора в калта

След като най-сетне успях да го изправя, спрях да си почина малко и да помисля върху нещата от живота. Така, минал съм 6 км. и имам още 28,
освен това времето е гадно и няма изглед да се оправи, а пътят продължава да се разкалва и да отива нагоре и само нагоре. За капак на картата
имаше отбелязани и два прохода на около 1200 метра височина. Мисля си, тези 28 километра сигурно ще ги направя за 2-3 часа, ще изтърва мотора
поне още няколко пъти в калта и ще загубя още половин час само за вдигането му, умората даже не я слагам в сметките. Освен това по този път
минава една кола на половин час и ако нещо се повреди по мотора, вече влизам във големия филм. Реших да не проявявам излишен героизъм,
или по-скоро излишна глупост и да се върна обратно на асфалта към Сараево. Ако беше сухо, щях да продължа, ама не беше и тъй като не ми се
въргаляше повече в калта, обърнах и айде надолу. За щастие нямаше повече инциденти и слязох на асфалта успешно. По средата на черния път се
разминах с едно натоварено BMW GS Adventure, с двама човека, три куфара и както си му е реда. Питаха ме за Горажде, карай нагоре викам,
натам е, и те отпрашиха. Да, ама не са със шосейните гуми като мен, нали...

Тръгнах обратно към Сараево и след малко ме спря полиция. Само че карах бавно и на думите на ченгето, че съм карал бързо му казах, че
съм карал със 60 преди табелата на селото, и след нея почнах да намалявам и той и тогава си ме спря, което си беше истина. Ченгето
излезе разбрано, пък и аз не бях в нарушение, та го разпитах за пътя, айде чао чао и продължих. Беше спряло да вали, но студът си беше
същия. Когато стигнах отбивката малко преди Сараво, по която да тръгна към Соколац, Власеница и да вляза в Сърбия през Зворник, видях
че вече е 12:15, а километражът е на 100 км. Бях изгубил около два часа и половина и 90 километра за нищо. Айде здраве да е, газ нагоре.

Спирах на всяка бензиностанция да питам за компресор, но никъде нямаха, добре, че не бях изпуснах гумите много. Влязох в Сърбия на
Зворник и айде газ нагоре към Шабац, след това се качих на магистралата и газ към Белград. След влизането ми в Сърбия беше изгряло слънце
и времето се постопли, та нещата започнаха да изглеждат дори леко розови, още само една граница и съм си вкъщи

На магистралата платих една такса от 120 динара(2.23 лв.) до Белград и после още една от 730 динара(13.65 лв) до Ниш. Малко след Белград
слънцето се скри и стана голям студ. Естествено карах със зимните ръкавици, но над 100 км/час вече не се търпеше. Мечтаех си за нагреваеми
ръкохватки. Всъщност проблемът беше само с ръцете, инак термобельото и екипа вършеха чудесна работа. Гледах на един час или на 100 км.,
което беше горе долу еднакво да спирам малко за почивка и да ми се стоплят пръстите. За първи път завидях на едни хора, които пътуваха с
автобус и безгрижно се шляеха по бензиностанцията, потривайки топли длани

Още доста преди Ниш стана съвсем тъмно и айде газ на фарове, отврат. От Ниш до границата нищо интересно. В Димитровград пих един чай
и айде довиждане на Сърбия, добър вечер на България, две-три приказки с митничарите и газ към София. Времето сякаш малко се очупи,
защото видях, че карам със 110, а си чувствах пръстите, радост голяма

Точно в 01:00 часа бях паркирал мотора пред входа.
След 14 часа и половина, и 770 километра в едно от най-студеното време, в което съм карал, си бях вкъщи

Обадих се на майка ми,
че съм жив и здрав и започнах да разтоварвам багажа от мотора.

Край на Ден 14.
Километри - 770
Маршрут:

Обява

През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно :)

През Италия и Швейцария към Гросглокнер или дотам и обратно :)

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата