Tweet
Алили майкоууу...какво ме чака...женски татко на 11 годишна съм и аз...а мотора дремва леко в гаража....
-
Няма страшно в умирачката...
Страшното е да си жив!... -
Та така, с няколко клизми, без които пътя път ли е, намираме хотела. Тва и гугъл мапс се включи на последните 6км да помага, въобще цялата вселена е с нас. Разтоварваме багажите и пръскаме катуна. Ако някой не знае, да си баща на място включва и да траеш докато не се сещаш къде не те сърби, а детето си пее в банята. Целия рефреш приключва за време все пак, глада е взел да надделява, и нищо няма на изхода. Планомерен позитивен стрес отвсякъде. Тоя хотел в бързешката малко в тъча се е паднал, вървим към центрума, глада се усилва, а автобус не хващаме. Схема е всичко, лубрикация на пищялките след продълговата возия. Взех да свалям темпото и да си завишавам набора, докато накрая се събрахме с хората.
Не знам защо, но тоя Брашов повече ми хареса. Може би защото Констанца ми беше станала почти село, а тук не бях идвал. На пръв поглед ми се стори по-малък в смисъл немащабен града, някак по-провинциален и непарадиращ. Но всъщност не е така. По-ниските и неунифицирани сгради на стъргалото ме лъхнаха на една приятна готика, трансилванските мотиви прозират, парка хубав, подържан и жив. Много млади хора, велоджигити, тротинеткаджии, много мотори огласяха булевардите късно вечерта, много коли и джипки резачки също. Доста енергия струи по тия широки булеварди с много платна. И т.н. стъргало не е един шоу-офф тигел, а жива мрежа от пресечки пълни с кръчми, барове и кафенета. И пак голямо гъмжило от хора и светлини. Намерихме си маса накрая, случихме и на сервитьор, с майка брашовка и баща испанец. Говори на няколко езика като картечница, работи свежо и най-важното с приветлив нрав. Подлъга ме и омеших тъмните бири със светлите, с хубави сочни мезета. Посмесиха ми се светлините, и глъчката на хората, а моето дете, най-хубавото. И не само хубаво, ами и чапрашик, знае че баща му я пише нещо тука я не, ама има чорапи да пере. Свалило приложение за тия тротинетки, регистрирало се, че и намерило кой да му напълни картата докато аз ръбам флейки. Вози ме до хотела, на дупките изнася тежестта назад, даже не паднахме. Бях доставен цял и изтрезнял да почвам чорапите, че утре кой знае знай ли се
Коментар
-
Друго си е да се събуди човек с изпрани чорапи. Пък и хотелчетата по-встрани от делничните райони имат своето очарование. Лозички, птички, дет се вика само в тоалетната да се отчетеш и ти е тръгнал деня. Раздвижвам се насам натам, браво, и главата е наред, снощните драфтове не са били от българска бъчва. Малчо си спи, момента е подходящ за кафе в махалата. Навън сигурно щото е събота, няма бързащи за работа хора, и движението е малко. Тук там разхождат неизпикани кучета. Смешно ми става като си погледна отстрани автентичното очарование от квартала събуждащ се съвсем рутинно. Чист мечо турист. Кварталното кафе не беше лошо, вземам сладолед и тийн напитки да се разбутваме. Хубав бил сладоледа, и напитката, ама още по-хубаво било да се излежаваме. Влизам в положение, няма да сплескваме задника на детето я, очите ѝ грейват като казвам, че няма лошо да си почине. Приказката за бързащите бавно я оставям за друг път и плащам още една нощувка. А аз, все някак ще се оправя нали. Моля без намеци, че съм подмолен и съм го сетъпнал нарочно
Коментар
-
Обличането се случва бързо, мотора стрипнат в елегантна конфигурация и хайде навън. Караме както местните снощи, някаква преждевременна радост личи. Прохладно ми е, ветреца просто трепти свежо, прав съм. Не се правя на келеш, просто тия ванучи трика не съхнат бързо. Хващаме на запад, Сибиу не е далеч. Бръмчим без да се режем, но и трафик не липсва. Вероятно много хора и туристи са с планове за почивния ден. Като едно успокоително се закачам зад един младеж с кюсе задна гума. Сигурно е пич, кара спокойно, но защо не му е направило впечатление, че хубавото момиче с екипче зад гърба му е бели кецове и кокалчета отвън. Не съм мрънкало ама като я видях как си пуска крачета да ги раздвижва и нещо не ми беше комфортно. Карахме си, почнаха да се появяват и профита с големи туристи, екипи и целите в стикери. И пистички се появиха, пускат коленца по тесните улици на попътните села. Отляво израстнаха едни хубави върхари с мъглица, отдясно само царевица по 3м. Просто да не се чуди човек накъде да кара. Като нищо може да се изтрансфагарашани.
Сибиу наближи, бях вече овладял утринния мерак, подминах един потрошен джиес, едно ръбато кави и 3-4 ошмулени каски. И линейки, и полиция, и тапи. Време е за похапване и преизчисляване. Най-важно пак се оказва, че хубаво би било детето да се прибере живо и здраво не с някой друг, а с баща си
Коментар
-
И всичко това, вместо да делегираш возенето на щерката на зетя? (Става въпрос за малкия ми син, дето кара мотор от 8 годишен и е роден в Румъния)
Коментар
-
Хванахме на юг. Разумният избор на неразумните хора. Царевицата в гръб окей, обаче тия яки камънаци насреща няма как да оставят човек безразличен. Груба и неподправена красота. По стар навик такива ги щурмувам прав на стъпенките. Така стана и сега. Уж бяхме поизпикали адреналина, но не съвсем. Карам си и си свиркам. Без резки корекции и спирачки. Красота. Явно хубаво се улисвам, защото незнайно как ми хрумна да не сядам до горе. Не е кой знае какво разбира се, но да можех и двайсетина годинки да оставя в хотела, както куфарите. По фибите взе да личи, че имаме мегдан за ъпгрейд, но колкото си можем толкоз. Количките ясно, но полека лека и доста лежерни моторчета засмуках. Особено с наближаването на превала взе да ми става ясно, че тия дето им се кара по-здраво не се набутват тук уикенда. Последните десетина завоя до горе си седнах на задника, просто е митинг от коли и прав няма как да седя на място както с маунтийн байка. Огромно количество народ е наспряло кой както свари и всеки щрака с тутурутките. Действително си заслужава. Честно казано караше ми се и не исках да се размажа с тия брутални панорами, и наблегнах на провирането. Хайде надолу сега. Същата работа като от другата страна, селски панаир. Почвам по-свежо да се спускам, коли, мотори, както дойде. Май май дето ми се накриви капелата, че не успях до горе прав и ми дойде по-набързо да се омитам от туй пиршество с дивата природа. От юг обаче е по-разбит прохода, преасфалтират в момента. И с тия мечки са полудели. Спират кой както свари, права, сляп завой няма значение. Зоологическа градина, дават им лакомства през цепка на стъклото и ги снимат. Ама явно и мечките са схванали маркетинг схемата, въобще не чиърват на он-файър байкърите със запарени дупета. Кой каквото иска да храни, аз съм дошъл тука да покарам на корем. С напредването на спускането почвам да ръчкам и с ботушите освен с ръкавичките. Поразреди се трафика и аз разпускам, кой като мен. Поиграх си уж, а нещо не ми омръзва. Бива ли така де. Бива не бива, сега е момента, натискам още. Ужасно ми харесва. Горкото дете, да случи на такъв безотговорен баща. Как го изтрайва, просто не разбирам.
Тоя проход свърши за нула бройки, а аз не. Проклятието на удобните мотори. Пълня пак баката догоре, кенеф и сладоледи с газирана вода. Щастлив съм. Черпя тираджии с бира и деца със сладоледи. И все пак, не забравям май прешъс, кривя траекторията на изток, североизток за да се прибера при моето чудо, да мешим пак бири и тротинетки. И о чудо. Тая планина накъдето и да хванеш е капия. Тирето от стотина км след трансфагарашан към Брашов се оказва прекрасен планински път. Баз мечки и три реда четириколесни лъскарки. Надвечер е, стана по-прохладно. Тук панорамите не са така брутални, по-скоро пейзажно флорални, с по-малко селца по пътя от вчерашния. Завоите обаче са всякакви, настилката предразполага също и аз няма как, навивам колкото мога от безплатния мерак. А къде спи грижовния родител не разбрах, нищо не ми тежи днес, нито на гърба, нито в главата
Коментар
-
Голяма грешка е да се минава Трансфарагашана точно в почивен ден. Тълпата е много голяма и количеството тенекии е изключително. Човек с мотор се справя, но просто не можеш да си направиш кефа, пък е и опасно с тия тълпи, и коли.
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - ForryКоментар
-
Влизам в града по здрачаване и пак викнах гугъл да помага. Доста просторни и пусти булеварди, явно всички коли са още горе на превала. Възползвам се и бързо стигам хотела. Вадя ключа от контакта с известна неохота. Добре че съм с детето, да се спра малко. Разопаковам, леден душ и едни гащи за норматив. Войнишка работа. Детето е отпочинало добре, наговорила се е с приятелки и пак е готова да ме вози с тротинетки по кръчметата. Намираме една по големичка, с повече ватък и къса спирачка. Газ по булеварда. Стигаме паветата и шарените светлини, намираме нашата маса, но нашия човек го няма. Сигурно късно идваме и си е отишъл разплакан. Днес като понаситени на гъмжилото сядаме вътре, един вид по-близо до бирената чешма. Барманчето се оказа турчин от Адана, много свястно момче, не ме остави жаден и му обещах, че ще предам поздрави на Турция, ама по-късната есен. Станах сит и напит, а на малката пак не ѝ остана място за десерта. Претоварихме тротинетката, чопърите ни изпреварват. Добре, че тия тротинеткаджии не ги спират да духат за алкохол
Последно редактирано от the slow heart; 27-08-23, 08:21.Коментар
-
Мдаа. Ето ни и в ейпекса на пътуванео. Трябва да се позавръщаме вече. То аз мога една адресна регистрация да си пусна тук и да си карам. Но виж матурите не са шега работа.
Събираме каквото има за събиране, запасяваме се с водичка, че днес го дават над 35С, правя се на зелка в собствен сос и тръгваме. Хванахме на юг през планината. Много хубав, зелен и сенчест път. Порадвахме му се около полвин час и туй то. Голямо задръстване. Започна едно провиране бавно, бавно. Мислех катастрофа, но не. Просто ужасно много хора тъърсят планината. Попътните селца и курортчета са целите в претрупани сергии с дрънкулки и сувенири. От това бясно темпо замина около час и слънцето се вдигна хубаво. Вярна се оказа прогнозата. Идваше ми да се завия в една от тия рунтавите кожи от сергиите, така бях премръзнал. Оставащите около 100км до Букурещ, както и да карах, нямаше как да се разхладя. Извъртяхме ги някак накрая и вече в града направихме голяма разхлаждаща почивка с много сода и сладолед. Един бензинаджия ме пита какъв дизел да ми налива, така му казало едно момиченце дето влязло в тоалетната. Какво пък, поне езици знаем. Пресякохме града набързо. Ще му се порадваме някой друг път. Засега първото впечатление не блести, толкова много трамвайни релси във всички посоки, дупки и паважни бордюри под формата на улици.
Гюргево го мислех, че е по-далеч, а то само 60тина км. Врътнахме и тях, уцелихме и моста. Клип пак нямаме, поне не ме питаха пак има ли крокодили
Коментар
-
Обаче в Русе на площада ме сюрпризираха с по-хубаво кафе от тия дето пробвах в румънско. И на дупки и ремонти в централните градски части също ги бием. Получи се освежаването и дори се изненадах, че не е по-брутална жегата отколкото около Букурещ. Нямаше и голямо движение, поехме на юг без драми.
И тъй като последния полъх го мислим за утре, реших да се отбием до Идилево, за да види детето мотокампа, за който ѝ разправях. Русе-Бяла не го бях карал и покрай черните хроники имах известни резерви, но нямаше прекалено трафик и тук. Карахме умерено бързо, горе долу е доста сенчест пътя и дори беше приятно. Може и носталгията по родните села със сметища край пътя е надделяла.
Пристигнахме в кампа сравнително рано надвечер и освен приветливите домакини заварихме голяма група пътуващи хора. Трябва някой път да дойда специално тук и да се залежа 3-4 дни в палатка на моравата. Много е красиво. Чуват се тук там шаровци да полайват, постъмни се и засвириха щурчетата. Хлапето с детската кросарка на отсрещния баир завърши манша. Който ял ял. Аз си отварям биричка
Коментар
-
Хубав си е и нашия Балкан. Вечерта беше мека и приятна, а рано сутринта така свежо захладня, че някои се размърдаха да си обуят чорапките. И въпреки, че ми е приятно да се оспивам, на този въздух се събуждам рано и ума започва да блуждае. Дали да карам тук, дали да карам там. Я най-добре да хвърля още една завивка на детето. В туй село и първите и вторите петли или са поспалани, или щадят туристите. Чак третите взеха да се обаждат със птичките и отстъпващия здрач. Сещам се и колко хубави пътчета и кътчета има в района. Пътуването може фактически да е вече в изхода на завоя, но трябва ли припряно да изправяме настроението си по отворените пътища на изток. Нека поне идеологически поостанем още малко полегнали връз мечтите с по-равничката газ. Осем подмина, някой на двора смели кафе да позамяза и на понеделник. Ще сляза и аз да ми замирише по-отблизо. Че трябва да надуя перките, имам да припомпя гуми
Коментар
-
Времето хич не спира. Дори се забързва щом ни се почива. Края на сладките приказки под лозата и събирането на багажа отиде почти обяд. Ще рече някой, че не ни се прибира. Сбогуваме се с пъстрата компания разходкаджии и подкарваме сънената си идея на изток. Селца на зигзаг, Дряново, Трявна и Вонещи Вода. Един румънец в кампа сподели задето грузинците били с голям мачо фактор и не позволявали да ги изпревари някой, особено мотор. Сякаш нашите чичовци от планината се бяха засегнали и решили да го опровергаят. Една сув хондичка така прелетя миризливата вода със стотина и запарен излезе с ляв във прохода пред един набиващ спирачки и тромби тир във врата му. А един бял мерсидез прави газ-спирачки, газ-спирачки по баира към Лагерите, докато жена му не изтрая след едно тройно в завоя между два тира. Дето се вика, и ние сме стока.
Порадвахме се и на яз. Жребчево и на паважа в Паничарево. Явно от тук майсторите ходят на гурбет до София за редят и там настилка със сходни резултати. И венеца на тяхното изкуство от дупки, коловози и вълни са поредицата от легнали асфалтови полицаи в центърчето. Супер участък за супермото трасенце.
Дойде и последния рефреш за нас и резервоара в Нова Загора. Тук дори и сладоледите със сода не повдигнаха униващия боен дух. Подкарахме на изток примирено, няма как. Сливенския вятър ми се стори особено сливенски тоя път, напористо ми въртеше каската наляво. Не, няма да гледаме повече Балкана, обади се като захладнее на Карандила. Всичко вече е сухо в крайпътните ниви. Няма и наплив по крайпътните сергии. Може да е и от понеделника. Избрахме Айтос и Карнобат пред магистралата, нямам нужда от изпитание на търпението. По скоро ни е нужен малко шарен трафик за компания и разнообразие. Дойде и нашият Бургас и безбройните батки без мигачи. И уж не бяхме толкова заспали, а между нас и бетонна ограда отляво в лява лента се вре скутерче. Налага се да погледнем на част от тоя тип подържащи тонуса нарушения като на "чакай да видим какво ще стане". Наистина, по някой път става.
Ето го и нашият гараж с последно бавно вляво и спирачки. Не падаме. Слизаме и тържествено поздравявам младежта с безаварийното приключване на пътуването. Благодаря и на Провидението. Най-оуч момента ми беше преди Сибиу, когато бях сам с нищо пред мен и бърз насрещен трафик в двулентовия. Държа си лентата в средата и внимавам за изскачащи коли, защото вдясното е покана да изскачат повече. Но един баггер с фаца на жокера и водач с лимонова каска рязко събори мотора и изскочи в моята лента от много къса дистанция. Шмугна се, но аз почти не се отместих. Хвърляме потните дрехи и багажи. Прощален поглед към добичето. Тенкю бъди, лъв ю соу мъч. Верен другар, не ни подведе никъде. А. Телефона звъни. Пристигнахте? Носите ли подаръците? Радваме се на обичайната взискателност на тия, за които нямаше място на мотора. Лесното свърши
Коментар
Коментар