Обява

**Emilppp** · 24-08-23, 22:38

И?!? Айди де!

**the slow heart** · 24-08-23, 22:39

Работа, работа, работа. От оптимизации на работния процес почти я докарахме дотам да не почиваме въобще. В нея връзка последните дни докато опитвах да взема ударно петилетката, приготвих де що имах за приготвяне по мотора. Аха да стане за понеделник, айде не. Може би вторник, пак грешка. Е срядата вече няма мърдане, ще побеснеем от бач и ще тръгнем надвечер по-хладно. Един вид, ще излъжем съдбата. Та тъй хубаво се преработих, че натрупах недоспиване и беше жив късмет дето успях да отклоня любезната покана за работа четвъртък по първи петли. Звъним на детето, бърже стягай се, тръгваме. Ааааа късно е, и опасно, не ми се тръгва. Псссс, изпускам въздуха. Обяснявам, прохладно ще е, с малко трафик, за нула време сме до Варна, претъпкания гараж на бат Емо ще смести и нашето тракало, наспиваме се и сутрин с кафе по поръчка? Ааам не, и мама не дава.... Добреее, давай тестовете за матурата, да видим какви бяха тия еднакви триъгълници

**the slow heart** · 24-08-23, 23:13

Тва еднаквите триъгълници са отвратителна история да знаете. Мъчи се детето, мъчи се, накрая се предаде. Казва, тате по-добре да бяхме тръгнали. Аз пак, пссссс, изпускам въздуха и незнайно откъде намирам ватък за усмивка, хайде лягай да почиваш, утре ставаме и хоп, всичко ще тръгне по медна грес и 10w50 пълна синтетика. Общо взето всяко зло за добро, поне поспах и събрах сили. Сутринта естествено детето не става. Ама то нормално, карало му се на баща ѝ, а я нагостил за лека нощ с еднакви триъгълници. Малоумна история. Хайде кафе и преглед на печата, лошо няма. Времето е наше, ама някой друг път. Пък и тя колко е нашата преса, нито е много, нито е наша. Ей го 9, става детето недоспало, казва тръгваме решително и аз какво да правя, хайде да не отървем момента. Товарим се набързо с багажите в колата и газ за гаража. Газ, газ, то слънчо се вдигнал, натиска. Обличането върви стегнато, мотора навън, багажите стегнати, тъкмо слагам каската, звъни служебния. Аааало, ко стана? Еми има работа около обяд. Е, такова, нали потвърдихме аут от четвъртъка? Аааа така ли беше. Затвавяме. Спокоен съм, не лъжа и носа ми не се подпира в слюдата. Детето, обявява че якето за пътуване е забравено у дома. Кое не е наред, тръгваме, чорба съм.

Леко дихателни упражнения, правим се на културен водач на мпс, якето се качи и то на мотора, трафик на корем, жега, какво да иска повече човек от живота

**the slow heart** · 24-08-23, 23:37

Караме си, на гладно, но не жадно. Много трафик, общо взето културен. Шумно гъмжило и извън града ( Бургас ), всеки пере на някъде. Няма сериозни изцепки, явно имат нерви все още хората късния предиобед. Обичайните понатискания и излизания не ги броим. Може да е жега, но брули неориентиран вятър, навил си е на пръста, че така се гони лятото. Друго ако не, прокудил е далече опияняващия аромат на бабините зъби, мирише си на суша и прах. Аз се прайм на умен, и решавам да минем през Дюлино, да си спестим малко рейсъри от Обзорския, но нещо пак не съм познал. Че е изкъртен доста знаех, ама че рейсърите пломби нямат, не помислих. Тия деца с раздрънканите бусове гонят ли ги да преизпълняват плана и те, като видят мотори ли се амбицират, не зная. Но на форд транзит разбрах, че и от космоса да го хвърлиш, няма чупене. И горе на превалчето, суша и ветрец жегав. Само за отдих. Стегнахме се, и понеже знаем че задната пружина ѝ идват множко двама с много багаж, в комфортно темпо излязохме от Дюлинския за да се набием в трафика към Варна. Имах и неблагоразумието да кажа на детето, че предполагам вече разбира дали не беше "по-яко" да тръгнем вечерта. Изгледа ме крайно неодобрително и казва като жена на възраст с предупредителен тон, не ми напомняй

**the slow heart** · 25-08-23, 00:07

Друго ако не, караме си. Прайм се, че кормилото е по-широко от куфарите и се бутаме в трафика. Все пак културно, по кола по две, без много ръчкане с левия крак. Зададе се и Варна с морето и сините вълни, а с тях и надеждата. Надежда, надежда ама ква Румъния без леи. Ама кви леи на гладно. Аааде на една тънка сянка да се постегнем с нещо вкусно. Сос има, не е като да няма. Но кафето, содата, сладоледите и свежите салати правят чудеса. Оппа, чак детето се усмихва. Усмихвам се и аз. Това вече е друга работа. Тръгваме след бързи инструкции на слушалка от Родопите, къде да си намерим леи. Ей ни на, пред варчев финанс. Сменям аз каквото сменям и един човек ми вика, падна ви мотора на улицата, елате да го вдигнем. Ееее, стига бе, излизаме бързо, хлапето пазач е невредимо настрани, а поморийската стомана на ролбарите удържа положението. Вдигаме юнашки магарето, благодаря на човека от сърце и подхващам пазача. Нали ти казах да не се подпираш по него щом ме няма. Ама аз не съм, казва. Обяснявам пак кое защо. Ама какво е виновно детето, че баща му разхожда централна стойка, а не си я ползва. Затуй ето, съдбата го е полегнала на мъжкия куфар. Късаме вече неестетичните му стикери и здраве да е, най-важното си е, че се е усетила да се отмести и всичко е наред. А и така ще ги различаваме без грешка кой куфар на кого е

**the slow heart** · 25-08-23, 00:21

Днес явно ще си покараме. Жега не жега, вятъра поне се поусили като се качихме към Кичево, даже някаква комбинация от хлад и мараня извади. Даже не е прашно. Братята румънци ли се бяха скупчили в Несебър, северното черноморие ли беше дало в аварийна лента на устойчивия туризъм, не стана ясно, Но трафика оредя, вятъра си избра посока, безкрайните ниви бяха грижливо вчесани и не се ядосваха на перките. А може би не бяхме гладни. А може би пътя ни подхвана и позабравихме за глупостите. Пътуваше се леко. Даже малко капчици дъждец набрахме.

Детето какво да му е и на него, не ще Дуранкулашко блато, не ще ботаническа градина, не ще Шабленски фар, нито даже мома Калиакра. Сал един проблем остана, че джог дайла на сената не усилва мп3ките. Деца, какво да ги правиш

**the slow heart** · 25-08-23, 00:58

Спори ни. Белите чертички нетърпеливо и неуморно се мушкат под мотора, той си пее, а ние се возим. Тук там има и по някоя стрелкичка за слаломче, да посъбудим някои работи дето се одрямват докато блее човек. Така си е, като няма мп3ки и не може да си бръкне в носа. Подминахме и бабките със сергии от последните села, подминахме и спомена от дрз-чертата по тия северни плажове, и се зададе границата. Безброй камиони, бачка се безспир. Подминаваме внимателно доста разпасани шофьори по чехли, шкембета и мръсни потници. И тяхната не е лесна. Хоп, на чертата сме. Граничния контрол експедитивен, румънците усмихнати, нашата леличка не толкоз. Копие нямаме на декларацията, ето ти проблем, нерешим по нашему. Добре, че е румънският ксерокс, спаси положението както се казва. Каски, маски и прочее, ето я Румъния. Кви бяха тия глупости колко е далеч. Детето се екзалтира, усмихвам се и аз. Леко паузирахме мп3ките, поразказах и нвкои неща къде сме що сме, един вид да си седнем по местата. Да, ама не му се сяда. Иска да изпробва процедурата за ставане в движение. А сега де.

Пътя хубав, съседите културни, без изцепки вдигаме темпото, сгъстяваме трафика и от алай на алай стигаме Констаца. Само с едно подсвирване, за тонус. Оказва се, че и в хотела не са ни забравили, нищо че има няма десетина години не сме се виждали. Хвърляме багажите, парцалите, прайм се мокри, ама тоя път с вода и хайде навън. Оказва се, че заслужаваме и вечерна разходка. Пак е време за женски татковци

**BENZBOSS** · 25-08-23, 01:17

Шибни сега и 5-6 снимки та и разкажи защо на Север ми не към Турция/Гърция?

**BENZBOSS** · 25-08-23, 01:17

Шибни сега и 5-6 снимки та и разкажи защо на Север ми не към Турция/Гърция?

**the slow heart** · 25-08-23, 01:18

И без мотора можело. Вървим си, приказваме, особено по-младите. Хубав е града, просторен. Даже мвсто намерили и корабчета да разхвърлят из него. Аман от корабчета, хайде в турския ресторант. Комшиите имат голяма диаспора тук, храната е хубава, любезни домакини са. Детето така се натъпка, че не ѝ остана място за баклавичките с онуй зеленото отгоре. Аз пък уважих шкембето, без бири, за да не ги пикая по булеварда. Пуснахме се по здрач към центъра. Кога друг път може да проведе човек нормален разговор с тийнката си, ако не по улиците на чужд град след жегав ден.

Стъргалото им също е приятно, пълно с небързащи и усмихнати хора. Администрацията на града много успешно е реновирала сградите в нея част. Създала е усещане за достолепен и доста по-южен град. Недоразуменията са сравнително малко и личи старанието да се освобождават. Голям град и заслужава да се уважи по-самоцелно. Даже малката се заблуди, че ще останем няколко дни. Не с този баща миличко, не с този. Съвсем навреме се срещнахме с един от онези зевзеци сладоледаджии дето те правят на маймунка за една фунийка. Спаси ни дълбокомислие човека, заслужи си бакшиша и се посмяхме добре. Още малко паркове с прозявки, снимка за тати и да отмаряме. Че прането в банята на хотелската стая не спи, ей го още нвколко часа и ще е готово за обличане

**the slow heart** · 25-08-23, 11:57

Днес е друга бира. Друго си е да си легнеш след разходка, без да си мачкаш главата с еднакви триъгълници. Ранното утро едно влажно и заоблачено, де да можеше да остане така прихлупено целия ден. Детето стана само след малко масаж, със сънена усмивка. Не сме шведи, но шведската маса я уважихме. Уж сме взели специално тескере за документи, тлф и пари дето да седи на врата, все го гледам хвърлено някаде. Цвета се оказва не пасвал на основната линия. Ще я видим тая работа. Докато си допълва чинията, скривам телефона. Кратка паника, тършуване, подхвърлям го на масата. Поглеждат ме, ти си бииил, просто няма кой да го вземе и пак да се повви. Почвам да се смея. Получавам заплахи, че ще бъда експознат в целия инстаграм какъв тормозител и гнусен родител съм. Накрая почва и тя да се смее. Смее се и шведската маса

**the slow heart** · 25-08-23, 12:13

Обираме си парцалите и крушите за норматив и товарим магарето. Не се подавам на изкушението да вляза пакет под студения душ, макар да е периспективна идея. Палим, и напористо се сливаме с трафика. Хващаме на запад, с идеята да пресечем Дунава. За разлика от нас румънците по-напушени го дават днес, битат се, хвърлят фасове, суркат спирачки. Полека ги изтрайваме докато излизаме на чисто, мотора явно му се карало много на чуждо. Хората са си направили хубави пътища, откъде да знаят, че ние сме по-така, с пресантима по лошите. Облаците изтънвха, вятъра е лек, а райко в гръб. Караме си двулентов с чертички и се радваме на простора. Харесват ми стръмните им скатове на селските къщи, църквите с поцинковани покриви и каруците за двоен впряг с едно конче - води си я като дама с леко странично захождане.

Не щеш ли, и един хубав зелен пояс се зададе, и моста над реката. Бързо давам инструкции по интеркома - направи си клипче. Ама не можело, ще хвръкне телефона. А в реката има ли крокодили, големичка изглежда

**the slow heart** · 25-08-23, 15:23

Лека полека западния курс го чупим на северозапад. Пътчетата се повлошават, тук там дупки и къс мъртвак. Само за нас работа, подскачаме по гребените на асфалта. Гледам да не се улисвам и да вдигам скоростта, че тия много ги харесвам, а не бива. На почивките решихме и въпроса с хотела, избрахме си Брашов. Първоначално гледахме към Бузау, Плоещи и Брашов, но след Бузау хванахме директен за Брашов. Стана приятно хълмисто с къси завойчета и леко разхлади. Иначе и там трафик, вероятно повече туристически. Без да се раздаваме много отмятаме колите и завоите, че умората се понатрупа. Сгъстихме и почивките. Попреваля деня. Има няма още стотина км и ще се редим за душа. Ех тия селца да не бяха толкова нагъсто, тия хълмове са като шарен термитник

**the slow heart** · 25-08-23, 20:46

Колко са стотина км хубави завои. Разхлажда се надвечер, а гумите обратно позагрвват. Поокъснявам със спирачките, подранявам със газта. Поне скоростите не ръчкам много, дет се вика носим се с ветреца. Носим, носим, а някой натежава на гърба ми. Бутаме се, шляпаме се, дразним със спирачките, обаче дрямката е тежка. А и макароните със домати по обед бяха множко. Та работа е ясна. Спираме, говорим, раздвижваме се, студени течности. Мамка му нищо не помага. Освен, чакай малко, я да ти пусна зарядка за тлф от буксата на запалката. И хоп - усмивка. Не му трябват на туй дете ни язовири, ни панорами, ни пейзажи. Вървят ли двама, на дълъг път, и път да няма, не ще се спрат. Тука по-дъртите да не се бъркат, тия двамата са Спотифая и Инстата. Истинските неща в живота баце

Обява

С дете на море.... пардон, на мотор

С дете на море.... пардон, на мотор

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата