След невероятно цветния разказ на Бойко за цивилизована Европа искам да ви върна в милата ни и дива Родина.
Непознатата земя на белите чешми – далече е и твърде интересна, за да отидем само за 2 -3 дни и достатъчно близо, за да и отделим повечевреме. Това беше първата ни обиколка в тази част на България. В начинанието сме 3-ма – Иван (Ivan_J), Росен и аз. Този път ще се возя; при Росен; ще зяпам настрани, ще измислям маршрута и ще давам акъл. Срещата ни е в Събота в с. Стрелково. Иван и аз имаме извесна представа какво ни чака, защото предварително сме се уговорили какво ще търсим. Росен няма никаква. Опитах да го поподготвя, но той не вникна в скрития смисъл на моите думи. Предстой ни да обикаляме из две от сухоречията на Добруджа, търсейки местата, за който съм чела, тези за който ще ни кажат местните, навирайки се във всяка дупка, до която стигнем.
Табан и Суха река – древни реки пресъхнали към края на 18 в. оставили след себе си скалисти каньони, природни феномени и хилядолетни тайни.
Срещата ни е в подножието на „Баджалията” – най-значителното от петте пещерни светилища, разположени по поречието на Табан, посветени на трако-гетския бог Залмоксис. Култовият комплекс, обхващаш 4 км. включва още олтари, култови площадки, скални ями, подземни галерии и могили от културни напластявания.
Жегата е смазваща.
„Баджалията” е естествена пещера, до която се достига по изсечена в скалите стръмна пътека и тунел. До пещерата изкуствено е оформена голяма ниша, която без съмнение е била храмовия олтар, за което свидетелства и могилата от културни наслоявания под олтара (керамични съдове, животински и човешки кости), образувана в следствие на жертвоприношения
.
Над пещерата разглеждаме култова яма – символичен гроб, няколко по-малки пещери и други скални изсичания, а срещу нея, на висока скала има заравнена площадка с дълбок жлеб, ориентиран север-юг.
Събличаме дрехите до възможния минимум, пренареждаме багажа, предвидливо връзваме всичко тежко най-отзад и поемаме на север по дъното на сухоречието.
По някое време достигаме село Войново и О! каква благодат – чешма. Чешмите тук имат собствен облик – изградени от големи дялани камъни, боядисани в бяло, с дълги корита и „кули” над чучурите. И въпреки сушата и жегата дебита е голям, а водата студена и бистра –не са много районите, който в края на август могат да се похвалят с чешми с такава вода.
Отново се връщаме се в Табан, но този път през с. Попрусиново, защото там е „Киринджика”
Ето и какво ни е запалило да отидем (на кратко) – „В основата на карстов венец се намира обширно помещение ….. В източната половина старателно е оформена правоъгълна площадка с врязан жлеб …Забелязват се петна, измазани с жълта глина, които са силно опалени. От дясно е оформена ниша олтар… В дясно от олтара, на ръба на скалния венец започва тясна наклонена галерия с дължина 6,50 м, по която се достига до вертикална шахта. Тя се спуска в естествен пещерен лабиринт, където най-обширна и подходяща за обитаване е югозападната част. Тук се намира широк отвор с поглед към сухоречието, а до него е изсечена малка ниша олтар. В подножието на скалния венец е регистриран културен пласт, наситен с керамика, който датира между 7-5 в. пр.Хр. до 3-4 в.сл.Хр.”
Намираме мястото. Посещението ни започва с чоплене в културния пласт, след което се качваме до пещерата. С известни усилия успявам да различа описаните по-горе структури, но за мое голямо разочарование не можем да стигнем до галерията – високо е.
И тук, в този мой объркан разказ, идва ред да разкажа за скалите - те са много стари, сиво- сини с мъх по тях, варовити са със следи от морски миди и кости на риби. По тях има Мумие – в изобилие. Наричат го още „сълзите на каменните великани”, планински балсам, природен антибиотик. От трима ни Иван най-много се запали по него. Това е природна течност позната още от древността. Участвало е в средствата за мумифициране, смятало се е за универсално лечебно средство и за еликсир на живота.
Събрахме малко безсмъртие и от тук нататък навсякъде го търсихме това мумие - колко е, какво количество, какъв му е цветът – асфалтово черното е най-старо и лечебно; регистрирахме и му вкусовите качества.
Преглътнах разочарованието от неуспеха да стигнем до галерията и за утеха се порових още малко в керамиката и костите и си избрах тясно гърло на съд и една завъртяна дръжка.
И в Попрусиново имат чешма. Тя е с няколко чучура, разположени по дължината и. Четем написаното мраморната плоча и за мен лично тук започна вълшебството на пътуването ни.
Надписът на плочата гласи „Материяла на тази чешма е взет от старата чешма построена от мен Ганчо Стоев когато бях на 108 год. Когато пиети от нея вода не забравайте да поменете и мене
26 Октом. 1907 г.”
Денят е към своя край и е време да устроим лагер. Първо ще напазаруваме, после ще караме по пътя към утрешната ни цел, докато намерим друга чешма, покрай която да спим.
Естествено чешма не намираме. Къщите тук са кирпичени, крайно примитивни, със специфична „архитектура”, със заоблени форми, някои с две или три кръгли колони пред входа, варосани в бяло отпред, с най-често синя украса, а отзад оставени с естествения цвят на керпича. Много ми е интересно да ги разглеждам.
Непознатата земя на белите чешми – далече е и твърде интересна, за да отидем само за 2 -3 дни и достатъчно близо, за да и отделим повечевреме. Това беше първата ни обиколка в тази част на България. В начинанието сме 3-ма – Иван (Ivan_J), Росен и аз. Този път ще се возя; при Росен; ще зяпам настрани, ще измислям маршрута и ще давам акъл. Срещата ни е в Събота в с. Стрелково. Иван и аз имаме извесна представа какво ни чака, защото предварително сме се уговорили какво ще търсим. Росен няма никаква. Опитах да го поподготвя, но той не вникна в скрития смисъл на моите думи. Предстой ни да обикаляме из две от сухоречията на Добруджа, търсейки местата, за който съм чела, тези за който ще ни кажат местните, навирайки се във всяка дупка, до която стигнем.
Табан и Суха река – древни реки пресъхнали към края на 18 в. оставили след себе си скалисти каньони, природни феномени и хилядолетни тайни.
Срещата ни е в подножието на „Баджалията” – най-значителното от петте пещерни светилища, разположени по поречието на Табан, посветени на трако-гетския бог Залмоксис. Култовият комплекс, обхващаш 4 км. включва още олтари, култови площадки, скални ями, подземни галерии и могили от културни напластявания.
Жегата е смазваща.
„Баджалията” е естествена пещера, до която се достига по изсечена в скалите стръмна пътека и тунел. До пещерата изкуствено е оформена голяма ниша, която без съмнение е била храмовия олтар, за което свидетелства и могилата от културни наслоявания под олтара (керамични съдове, животински и човешки кости), образувана в следствие на жертвоприношения
.
Над пещерата разглеждаме култова яма – символичен гроб, няколко по-малки пещери и други скални изсичания, а срещу нея, на висока скала има заравнена площадка с дълбок жлеб, ориентиран север-юг.
Събличаме дрехите до възможния минимум, пренареждаме багажа, предвидливо връзваме всичко тежко най-отзад и поемаме на север по дъното на сухоречието.
По някое време достигаме село Войново и О! каква благодат – чешма. Чешмите тук имат собствен облик – изградени от големи дялани камъни, боядисани в бяло, с дълги корита и „кули” над чучурите. И въпреки сушата и жегата дебита е голям, а водата студена и бистра –не са много районите, който в края на август могат да се похвалят с чешми с такава вода.
Отново се връщаме се в Табан, но този път през с. Попрусиново, защото там е „Киринджика”
Ето и какво ни е запалило да отидем (на кратко) – „В основата на карстов венец се намира обширно помещение ….. В източната половина старателно е оформена правоъгълна площадка с врязан жлеб …Забелязват се петна, измазани с жълта глина, които са силно опалени. От дясно е оформена ниша олтар… В дясно от олтара, на ръба на скалния венец започва тясна наклонена галерия с дължина 6,50 м, по която се достига до вертикална шахта. Тя се спуска в естествен пещерен лабиринт, където най-обширна и подходяща за обитаване е югозападната част. Тук се намира широк отвор с поглед към сухоречието, а до него е изсечена малка ниша олтар. В подножието на скалния венец е регистриран културен пласт, наситен с керамика, който датира между 7-5 в. пр.Хр. до 3-4 в.сл.Хр.”
Намираме мястото. Посещението ни започва с чоплене в културния пласт, след което се качваме до пещерата. С известни усилия успявам да различа описаните по-горе структури, но за мое голямо разочарование не можем да стигнем до галерията – високо е.
И тук, в този мой объркан разказ, идва ред да разкажа за скалите - те са много стари, сиво- сини с мъх по тях, варовити са със следи от морски миди и кости на риби. По тях има Мумие – в изобилие. Наричат го още „сълзите на каменните великани”, планински балсам, природен антибиотик. От трима ни Иван най-много се запали по него. Това е природна течност позната още от древността. Участвало е в средствата за мумифициране, смятало се е за универсално лечебно средство и за еликсир на живота.
Събрахме малко безсмъртие и от тук нататък навсякъде го търсихме това мумие - колко е, какво количество, какъв му е цветът – асфалтово черното е най-старо и лечебно; регистрирахме и му вкусовите качества.
Преглътнах разочарованието от неуспеха да стигнем до галерията и за утеха се порових още малко в керамиката и костите и си избрах тясно гърло на съд и една завъртяна дръжка.
И в Попрусиново имат чешма. Тя е с няколко чучура, разположени по дължината и. Четем написаното мраморната плоча и за мен лично тук започна вълшебството на пътуването ни.
Надписът на плочата гласи „Материяла на тази чешма е взет от старата чешма построена от мен Ганчо Стоев когато бях на 108 год. Когато пиети от нея вода не забравайте да поменете и мене
26 Октом. 1907 г.”
Денят е към своя край и е време да устроим лагер. Първо ще напазаруваме, после ще караме по пътя към утрешната ни цел, докато намерим друга чешма, покрай която да спим.
Естествено чешма не намираме. Къщите тук са кирпичени, крайно примитивни, със специфична „архитектура”, със заоблени форми, някои с две или три кръгли колони пред входа, варосани в бяло отпред, с най-често синя украса, а отзад оставени с естествения цвят на керпича. Много ми е интересно да ги разглеждам.
Коментар