Tweet
Всяка година на Илинден по стар стил на Илинденските поляни край малкото, китно родопско селце Гела се провежда надсвирване с гайди. И всяка година аз го пропускам, защото винаги се сещам за него една седмица по-рано, когато уикендът е отдавна плануван.
Тази година, благодарение на Жоро (Сузи) от Варна, още преди два месеца открихме мястото за преспиване в жадувания родопски рай, но то се оказа заето. Седмица по-късно с предплащане на повече от половината цена на къщата и мъничко късмет, успяваме да се вредим.
Най-сетне идва дългоочаквания петък и успяваме да се измъкнем от прашната и нажежена София. Тръгваме всеки по различно време и от различно място – Мария е най-нетърпелива – още в 11.25 пуска СМС, че е свободна, Мони и Преслав към 15.00ч. потеглят от центъра (след хилядите километри до Норд Кап двете седмици без мотор са им дошли мноооого дълги и скучни), а аз, Силвия и Михаил към 16.00 с кола (по ширините на този форум по-известна като бек ъп виъкъл ; )). Бойко вече е във Велинград, което му позволява да пристигне първи на уреченото място - вила „Тишина”.
Към 20.00ч. вече всички сме се събрали. Преди да стигнем до скарата всички сме минали 4 км не много тежък, но за сметка на това много забавен офроуд. По чакъла до вилата се редят забавни табели – „Пътят е страшен, но славен” или „Гледай пътя, не табелите” (много трудно за спазване, особено когато не знаеш къде отиваш и следиш зорко за малките указателни табели с размер на плик за писмо). И точно на най-едрите камъни и изровени от дъждовете коловози – „Още ли сте сигурни, че искате да ни посетите?”. Точно в момента, в който четем табелата, не сме много сигурни, но около километър по-късно се оказва, че си е струвало...
Вилата е малка, но много приятна и спретната, поляна – голяма и скоро окосена, а собствениците ни посрещат с прословутото родопско гостоприемство. Вече наистина нямам търпение да стане събота и широките планински поляни да екнат от гайди...
Едва на сутринта виждам добре в какво райско място сме попаднали:
Закусваме и хукваме към събора, защото в 10.00ч. започва надсвирването. Посреща ни типична съборска атмосфера – продава се всичко, което няма място там и е израз на предприемчивата природа на преобладаващите роми-продавачи – от брадви и секири до пластмасови войници и изкуствени корони за малолетни принцеси:
За да си личи, че сме в Родопите и за малко цвят имаше и една-две подобни сергии
Както всъщност се оказа това е основната цел на посетителите. Повечето са дошли да хапнат и да пийнат. Друга част да попушат или погълнат разни забранени субстанции. Иначе пък толкова шарена публика не съм виждала – деца на цветята, индианци, жонгльори, всякакви народности чужденци
Край всичко това основната цел на мероприятието и идея на нашето посещение почти напълно се загуби. Успяхме все пак да застанем близо до сцената и да се насладим на прекрасните изпълнения на свирещите с огромна любов и жар гайдари
Имаше и чуждестранно участие
Мейс живее от няколко години в Родопите и е прилежен ученик
Имаше и любимци на публиката с фен-клубове, които с оправдана гордост и широки усмивки приемаха аплодисментите на публиката
За мое огромно съжаление, обаче, само за минути усетих магията на гайдата – докато лежах на полянката под едно дърво и далеч от тълпата очите ми не виждаха нищо освен зелена шир...
Публиката се оказа малко
Повече хора имаме по масите пред кебапчийниците, които толкова плътно бяха обкръжили малката сцена, че димът им се стелеше като сценичен ефект почти през цялото време пред участниците.
Всеки изразяваше екстаза си както може. Един така
Друг така
Добре поне, че имаше и това
Към 15.00ч. вече всичко беше приключило. За мен. Участниците бяха се представили пред журите, от уредбите запонаха да свирят хора. На надсвирването дори нямаше жива музика... За посетителите обаче купонът едва започваше. Хората продължиха на спокойствие да си пият, да си хапват и веселят. На спокойствие, щото за какво са тия гайди да си им пречат на веселбата я.
Всъщност най-хубавото в цялото пътуване се оказа космическата природа и възможността сред нея да пообщуваш на спокойствие. Прекарахме един спокоен следобед в търкаляне по поляните
И почивка
Вечерта вече се посъбрахме всички. Вече бяхо пристигнали Тони (Сете 15), Жоро от Варна и скъпи приятели от Бургас. Увеличихме се инцидентно (спукан радиатор на мотор), но много приятно с още няколко палатки. Разбира се, останахме във вила „Тишина”, далеч от изцяло съборната атмосфера, поиграхме фризби и се посмяхме добре около масата. В неделя никой не изяви желание да посети отново събора, въпреки че в 10.00ч. започваше награждаването. Явно повечето от нас се разминаха с очакванията си този уикенд – очакваната автенична родопска атмосфера я нямаше.
Остана ни това
Няколко широки усмивки
И прекрасните завои обратно към София.
С много смесени чуства се върнах от събитието, което си представях по-грандиозно и даже по-космично. Но може би в наши дни вече няма как да видим автентично надсвирване в Родопите... И как ли да стане, когато месарят в Широка лъка се оказва бивш собственик на Ямаха, който от четири месеца живее в селото и е от ... Ню Касъл, Англия.
Ето и линк към всички снимки
http://htftp.offroad-bulgaria.com/bo...01-02.08.2009/
Тази година, благодарение на Жоро (Сузи) от Варна, още преди два месеца открихме мястото за преспиване в жадувания родопски рай, но то се оказа заето. Седмица по-късно с предплащане на повече от половината цена на къщата и мъничко късмет, успяваме да се вредим.
Най-сетне идва дългоочаквания петък и успяваме да се измъкнем от прашната и нажежена София. Тръгваме всеки по различно време и от различно място – Мария е най-нетърпелива – още в 11.25 пуска СМС, че е свободна, Мони и Преслав към 15.00ч. потеглят от центъра (след хилядите километри до Норд Кап двете седмици без мотор са им дошли мноооого дълги и скучни), а аз, Силвия и Михаил към 16.00 с кола (по ширините на този форум по-известна като бек ъп виъкъл ; )). Бойко вече е във Велинград, което му позволява да пристигне първи на уреченото място - вила „Тишина”.
Към 20.00ч. вече всички сме се събрали. Преди да стигнем до скарата всички сме минали 4 км не много тежък, но за сметка на това много забавен офроуд. По чакъла до вилата се редят забавни табели – „Пътят е страшен, но славен” или „Гледай пътя, не табелите” (много трудно за спазване, особено когато не знаеш къде отиваш и следиш зорко за малките указателни табели с размер на плик за писмо). И точно на най-едрите камъни и изровени от дъждовете коловози – „Още ли сте сигурни, че искате да ни посетите?”. Точно в момента, в който четем табелата, не сме много сигурни, но около километър по-късно се оказва, че си е струвало...
Вилата е малка, но много приятна и спретната, поляна – голяма и скоро окосена, а собствениците ни посрещат с прословутото родопско гостоприемство. Вече наистина нямам търпение да стане събота и широките планински поляни да екнат от гайди...
Едва на сутринта виждам добре в какво райско място сме попаднали:
Закусваме и хукваме към събора, защото в 10.00ч. започва надсвирването. Посреща ни типична съборска атмосфера – продава се всичко, което няма място там и е израз на предприемчивата природа на преобладаващите роми-продавачи – от брадви и секири до пластмасови войници и изкуствени корони за малолетни принцеси:
За да си личи, че сме в Родопите и за малко цвят имаше и една-две подобни сергии
Както всъщност се оказа това е основната цел на посетителите. Повечето са дошли да хапнат и да пийнат. Друга част да попушат или погълнат разни забранени субстанции. Иначе пък толкова шарена публика не съм виждала – деца на цветята, индианци, жонгльори, всякакви народности чужденци
Край всичко това основната цел на мероприятието и идея на нашето посещение почти напълно се загуби. Успяхме все пак да застанем близо до сцената и да се насладим на прекрасните изпълнения на свирещите с огромна любов и жар гайдари
Имаше и чуждестранно участие
Мейс живее от няколко години в Родопите и е прилежен ученик
Имаше и любимци на публиката с фен-клубове, които с оправдана гордост и широки усмивки приемаха аплодисментите на публиката
За мое огромно съжаление, обаче, само за минути усетих магията на гайдата – докато лежах на полянката под едно дърво и далеч от тълпата очите ми не виждаха нищо освен зелена шир...
Публиката се оказа малко
Повече хора имаме по масите пред кебапчийниците, които толкова плътно бяха обкръжили малката сцена, че димът им се стелеше като сценичен ефект почти през цялото време пред участниците.
Всеки изразяваше екстаза си както може. Един така
Друг така
Добре поне, че имаше и това
Към 15.00ч. вече всичко беше приключило. За мен. Участниците бяха се представили пред журите, от уредбите запонаха да свирят хора. На надсвирването дори нямаше жива музика... За посетителите обаче купонът едва започваше. Хората продължиха на спокойствие да си пият, да си хапват и веселят. На спокойствие, щото за какво са тия гайди да си им пречат на веселбата я.
Всъщност най-хубавото в цялото пътуване се оказа космическата природа и възможността сред нея да пообщуваш на спокойствие. Прекарахме един спокоен следобед в търкаляне по поляните
И почивка
Вечерта вече се посъбрахме всички. Вече бяхо пристигнали Тони (Сете 15), Жоро от Варна и скъпи приятели от Бургас. Увеличихме се инцидентно (спукан радиатор на мотор), но много приятно с още няколко палатки. Разбира се, останахме във вила „Тишина”, далеч от изцяло съборната атмосфера, поиграхме фризби и се посмяхме добре около масата. В неделя никой не изяви желание да посети отново събора, въпреки че в 10.00ч. започваше награждаването. Явно повечето от нас се разминаха с очакванията си този уикенд – очакваната автенична родопска атмосфера я нямаше.
Остана ни това
Няколко широки усмивки
И прекрасните завои обратно към София.
С много смесени чуства се върнах от събитието, което си представях по-грандиозно и даже по-космично. Но може би в наши дни вече няма как да видим автентично надсвирване в Родопите... И как ли да стане, когато месарят в Широка лъка се оказва бивш собственик на Ямаха, който от четири месеца живее в селото и е от ... Ню Касъл, Англия.
Ето и линк към всички снимки
http://htftp.offroad-bulgaria.com/bo...01-02.08.2009/
, щото по тая логика в ГолЕмото село си е перманентно така 
))
.Вики, точно е усетила и отразила промяната. Надявам се промяна а не Тенденция.
Коментар