Експедиция Рила, Родопите, Сакар, Странджа 2006

[Чавдар (V93)]

PS колега , V93 , тук намалих за да може да ме хване фотоапарата

Да бе! Бил намалил. Я си виж предното колело на последната снимка ...

[churov]

е , стига де , не виждаш ли , че едва се е отлепило - тъкмо набирах височина

[alex_markov]

Eто и едно "кратко" филмче

[Sofia]

Добре дошли на всички участници в експедицията!
Тук е мястото да попитам дали някой ще се "жертва" и ще подготви статия за списанието? Миналата година отразихме прехода, искаме и сега - виждам, че снимки има в изобилие, така че остава само някой да напише текста

[ивайло]

И ние се прибрахме доволни , благодаря на всички , които помогнаха това да се случи. Тръгнахме счупени , върнахме се здрави , а това е най-важното .

[Венцислав Петров]

Пътешествието Рила-Родопите-Сакар-Странджа завърши! През тези девет дни числото на участниците се променяше като достигна над 40 човека. Имаше много хубави моменти, тези приблизително 1000 км офроуд изминати през едни от най-красивите райони в нашата страна съм сигурен, че ще оставят незабравими спомени. Но преди да пиша за прехода ще отбележа неприятния факт, че тази година се пре-доверихме на участници в портала. Още, когато обявихме записването за прехода подчертах, че местата са ограничени и не бихме искали групата да е прекалено голяма, защото това довежда до неудобства за участниците. И затова най-съвестно записвахме всички по реда на заявките. Това бе и причина няколко човека да не могат да дойдат. И какво беше учудването ни, когато няколко от записалите се не пристигнаха. Естествено някои от желаещите успяха да дойдат на техните места, но е разбираемо, че повечето хора не могат за два часа да си организират 9 дневно отсъствие и съответната подготовка. Да не говорим, че имахме записал се за участие с камион + група ATV-та. Това принуди Събин да навърти много километри в повече за да може да маркира траковете и да избегне местата където камиона не би преминал или ATV-тата ще имат проблеми. И накрая камиона не дойде, даже не се и обади...групата с ATV също... Затова оттук насетне доверие само на хора, които са го заслужили... Но дотук с неприятностите, забелязал съм, че те винаги са в началото и след това всичко потръгва добре. И така ден първи или по-точно денят преди старта. Естествено точно в този ден довършвахме какво ли не и определено ни трябваха поне още два дни, но, нейсе... И точно тогава звънна Иво от Варна да каже, че едва ли не на път към старта се е повредил междинния му диференциал. Изключително неприятно за Иво и Ани, които бяха планирали сериозно участието си. Междувременно д-р Мирчев пристигна да покаже G-то на приятел, който му го е дал за пътешествието, за да може този път да върви направо с основната група. Предполагам се досещате, че присъствието на д-р. Мирчев винаги вдъхва една допълнителна сигурност. Освен това той беше придружен и от съпругата си, тя също е с медик и направо си бяхме супер осигурени.

Както знаете миналата година за успешното протичане на прехода се грижеха Митко (fulda) и чаровната му съпруга. Спорно е кой повече съжаляваше, че тази година поради неотложни семейни дела те не могат да присъстват на прехода... Другия ни традиционен участник и сериозна подкрепа Иван Алексиев пък се наложи по време на прехода да измине много километри в съседна страна по важна работа и също не дойде. И понеже опита ни сочи, че без поддържащ автомобил, който да отговаря за техническото осигуряване не става, на помощ се притекоха Стефан и Сергей. Те двамата с нашия зелен УАЗ щяха да се грижат за техническите проблеми... И да ви кажа проблемите не закъсняха да се появят, но да не избързвам, а да пиша хронологично.

Последни приготовления и сутринта на 12 потегляме. Според всички прогнози ни чака седмица с хубаво време. Малко закъсняваме за уречения час, но междувременно почти всички се обадиха, че поради големите задръствания ще закъснеят. Явно първи бяха пристигнали от верига магазини Майстор+ официални представители на FACOM, TONA и Pastorino, които спонсорираха всеки участник с по една фирмена раница. Известно време за записване, последни проверки на масла и гориво, бързо изнасяне до Самоков за покупка на забравеното и към 12:00 според опита от миналата година се разделихме на няколко групи и стартирахме. И забравих да спомена че Митко(fulda) и Ели въпреки сложните си ангажименти все пак решиха да са с нас поне в първите два дни...


Този път имаше три възможни маршрута, които Събин беше даже оцветил различно. Именно син, зелен и червен. Синият е за малко подготвени и стандартни 4х4, които държат да си запазят дори и боята. Зеленият е основният трак и той изисква подготвен автомобил + „забравяне” за външен вид и боя, а по червения си е за хора, които не щадят нито себе си нито автомобила си. Естествено в описанието не включвам пътя на мотористите, който е съвсем друг, доста по-„тесен”...

Цяла епопея е изготвянето на тези маршрути от Събин. Защото имаше много изисквания към тях. Първо седнахме няколко човека и помислихме къде трябва да се премине в груби рамки. Тук помогнаха много хора. След това Събин организира проучването за подходящи пътища. Общо навъртя над 7000км. за да може да избере пътища които хем да са със съответна степен на трудност, хем да не нарушаваме правила и забрани и най-вече да са живописни и да представят красотата на планините през които ще пътуваме. И освен другото да са далече от стандартните туристически маршрути, които всеки може да посети.

Тук искам да спомена, че макар и незнайно защо повечето люде да не искат да си имат работа с GPS – един незаменим уред, има и обратни примери. Илиан, който за първи път идва с нас не само че се справяше прекрасно с току що купения си прибор, но накрая на пътешествието вече правеше майсторски засичания на трака...

Чудна красота! Това е най-краткото и същевременно точно описание на гледките, които се заредиха по пътя. На много от местата сме снимали, но за съжаление едва ли можем да покажем дори и малко от реалната картина. Преминахме покрай язовир Белмекен, още едно място, което скоро ще бъде недостъпно. Вече по асфалтовия път има бариери, въпрос на време е кога ще се появят и на другата му страна. Предвидено беше да спим на хижа Трещеник, но голяма част от групата решихме, че сега му е времето да спретнем един бивак в Рила. Речено сторено, избрахме една чудно красива поляна, няколко сухи дървета и скоро имаше и огън и лагер. Няма да се впускам в дълги описания само ще спомена, че Яро забеляза, че звездите са много, много повече от обичайното... Това беше и вечерта на лютите чушки. С нас този път бяха Веско и Кольо. Освен, че Веско е тънък познавач на видео технологии се оказва, че с Кольо са готови за световен шампионат по офроуд кухня! То такава подготовка като тяхната не бях ни виждал, ни чувал. Специално подготвени пържоли способни да оцелеят една седмица. Чушки с чесън и малки препечени лютиви чушлета по уникална рецепта. И това всичко в количества като за римска кохорта... Вечерта беше дълга, а сутринта студена. Бивакът е на ~2000 метра надморска височина и освен студа и палатките бяха доста мокри. Отне време да ги изсуши слънцето, но пък времето беше оползотворено. Митко (fulda) се впусна в стихията си и „фиксна” няколко технически проблема. И така на път към язовир Батак, където ще е следващия бивак. За красотата на Рила споменах, предстоеше да видим Родопите. България има уникална природа. На десетки до стотина километра може да се видят природни дадености сякаш от различни краища на света. Едва ли има друго място, където на една длан са толкова различни и същевременно уникално красиви места.

На язовир Батак имаше избор: бивак или хотел. Общо взето се разделихме 2/3 и по-голямата част бяхме на бивак край язовира. Какво ли нямаше тази вечер. За лагерния огън използвахме веригата към Hi-lift-a и с нея вързахме три големи изсъхнали бора и така червения УАЗ управляван от Яро стана „дървовоз” или по-точно „дърво-дърпач”... Геро от Варна пък реши да пробва дали фенерчето-челник Petzl може да работи под вода и за целта се гмурна с него да брои рибите. Ние пък го осветявахме с фаровете, а Веско снимаше... Мисля да не се впускам отново в кулинарни описания свързани с Веско – дълго ще е... Добрата новина за вечерта беше, че Иво и Ани от Варна са успели да поправят ЛандРовъра и са вече в хотела. Сутринта рано-рано потеглихме към хотела на другата част от групата, защото Алекс имаше нужда от техническа поддръжка – изкъртен капак на преден дидефернциал и кормилни щанги, а пък Валери Вушев кормилни щанги и крив мост. По пътя се появи и Митко(fulda) теглейки зеления УАЗ на шуменци. И така те останаха на ремонт а ние потеглихме към Ягодина.

Пристигането там и особено няколко участъка от трака бяха култови. За капак, понеже една част от нашата група влязоха да разглеждат Ягодинска пещера ние с Веско докато чакахме, слушахме по станцията разговорите на група Алекс и Вушев. Те бяха много доволни, че са съкратили трака на Събин и са намерили „шорт кът”. Е, имаха малък проблем: пътя ги изведе на два метра от трака, но за съжаление на 200 метра по-високо...! Явно не им стигаше дължина на въжето на лебедката иначе току виж бяха пристигнали пред входа на пещерата, но отгоре...

В Ягодина вечерта всички бяхме на хотел или частни квартири. Хапнахме и пробвахме местните специалитети. На сутринта отново технически проблеми, бързо оправяне и на път.

На път към село Баните. Уникално начало на деня с прекосяването на един участък с неповторима природа. Направо елфическа гора! Но пътя, пътя... Повечето там са стари римски пътища като„калдаръма” беше в доста лошо състояние. Ще трябва да видим дали не може нещо рекламация към римляните да направим... Преминахме и през Пампорово, където сякаш бяхме полети от студен душ... Такова диво и невероятно строителство не бях виждал. Бетонните квартали на София изглеждат уютно в сравнение с това съсипване на природата. Направо кощунство...! С удоволствие напуснахме Пампорово и доброволно не бих и отишъл отново там.
Малкия хотел до село Баните ни посрещна с басейн и телешко по специална рецепта. Там мотористите си имат приказка, разбрах, че собственика също е такъв.

Следващия ден бивакът беше на река над Крумовград. Тук наблизо хотел няма, тъй че всички бяхме на палатки. Пристигнахме късно, защото наблизо е с. Татул, където има древно тракийско капище. Там разгледахме и се снимахме. Преди нашата група да пристигне Мишо е успял и да се преобърне, а, за който не вярва, че точно до мястото може да се стигне с 4х4 може да погледне снимките.

През нощта на бивака Геро направи нещо като дискотека, малко му бяхме ядосани към 04:00 ч сутринта, после ни мина, пък и сега си имаме тайно оръжие за разчистване на големи площи. Геро умее да съчетава Любе, рок, народни песни, моторна резачка и да акомпанира на всичко това с двигател на Тойота...

Крумовград – Маджарово среща с Арда, голяма и пълноводна. Идеални места за бивак и прекрасни плажове. Този път бях от тази група, която остана на хотел. Груба грешка, както се разбра. Не че хотелът е нещо лош. Просто няма никакво обслужване. Двама човека мъж и жена са и администратори и келнери и предполагам, че и те готвеха... Но във всеки случай, ако ви се случи да сте в Маджарово и имате избор останете на бивак.

Напускайки Маджарово река Арда остана зад нас и се устремихме към Сакар планина. Минавайки през Източните Родопи ландшафта се промени коренно. По едно време сякаш бяхме някъде из Близкия изток. Унили хълмове с малко растителност, много камъни, сипеи и прах.

Вече в Сакар се добрахме до хижата, където Събин беше уговорил да ни приготвят и хапване съчетано с тяхна отлична домашна ракия. Някои разпънахме палатки, други се настаниха в хижата. На сутринта Ани се уреди да направи обиколка с най-бързата кобила в местността според думите на хижаря. И така поехме към Странджа. Последния ден беше и с най-дълъг преход от 170 км. Никога не бях преминавал тези места. Странджа е различна и много красива. Карахме известно време и покрай прочутия „кльон”. Маршрута ни премина и покрай местността „Петрова нива” точно по време на събора. Полицаите странно защо ме питаха дали сме от охраната на президента, който щял да дойде след малко... Събора не ни впечатли особено. Битак с най-различни стоки, скара и алкохол. Тръгнахме си бързо, че още много път ни чакаше до морето.

Най-сетне го видяхме. Общо взето аз и съпругата ми пристигнахме от последните. Снимки, поздравления, някои си тръгнаха директно, други се запътихме към плажа, а трети към хотела. Вечерта всички бяхме заедно на плажа. Събин и останалите се присъединиха към нас. Хората на плажа нещо не ни бяха фенове още от самото начало, доколкото разбрах Вушев бил спрял до една палатка в своя неповторим стил, а тези в палатката, понеже явно не го знаели нещо се притеснили и подобрили световния рекорд по излизане от палатка. Разбира се това беше съчетано с пълна програма от управление и затъване в пясък. Но капака дойде късно вечерта, когато Събин и Геро се хванаха на бас кой ще е по-бърз по плажа – мотора или джипа. Това беше проверено на практика. След което само внушителната група ни спаси от линч...

Освен тези „забави” вечерта имаше и нагледен урок по астрономия организиран от Pursie, който се онагледяваше с прожектора с дистанционно управление на Веско.

И на сутринта всеки пое по пътя, пътешествието за някои завърши, а за нас от София ни предстоеше прибиране на 500км. Случи се най-топлия ден през годината – в колата на Веско термометъра сочеше 54 градуса, а моя PDA изведе съобщение, че спира зареждането на батерията поради надвишаване на безопасните температури...

Моля всички, с които бяхме заедно да ми изпратят снимките и видеото, които са заснели, Веско ще организира да се монтира и направи филм за пътешествието.

За мен беше удоволствие да бъде с всички тези хора, ще се радвам да се срещнем скоро пак.

Малко снимки и от нас с Вики:

[Жоро Хаджиев]

Аз също поздравявам всички участници, организатори, трейс мейкъри и съм на мнение, че всеки любител на Off road-a се нуждае от една такава релаксация поне веднъж годишно, като през това време се наслаждава и на красотите на природата ни, докато все още не са осекли горите ни и не са застроили всичко.
Понеже аз тази година по подобен начин правих кръгът Бузлуджа-Емине и знам какъв къртовски труд е, свалям шапка на Събин и Гълъбин за стореното около трасирането на целия маршрут.
Поздравявам също братя Петрови за инициативата и вярвам, че догодина ще стиковаме програмите си по-добре за да могат повече хора от ендурото да участвуват в похода!
Към Венци и Алекс: Поздрвления за хубавите кадри
Аз този път с тази сапунерка направо се изложих, ама другия път ще дойда с джипа и ще си взема "големия", защото пейзажите са страхотни!

[Pursie]

Благодарности

Искам и аз да благодаря на всички, които организираха този поход.
Не мога да изброя всички но ...
На Събин и Гълъбин за маршрута ( е толкова труд рядко се среща)
На Венци за организацията
На Стефан за помоща с ремонтите
На Весо за видео заснемането
На Сергей за това че отдели една вечер да се занимава със сина ми
На Чуров за това че ме нави да дойда
На Уаза за това че издържа
Ако някого съм забравил нека ми прости
Уви аз снимки няма да мога сложа, защото с фотоапарата борави сина ми и има само няколко читави смимки

[dani_cruiser]

Здравейте на всички! Искам да ви покажа нещо интересно. http://www.offroad-bulgaria.hit.bg/

[sabin]

Супер клипче, само дето снимките и местата са малко пообаркани, което не ме учудва имайки предвид колко много видяхте за 1 седмица!

[Десислав]

Аз също искам да благодаря на "виновниците" да се осъществи този поход! Беше ми много приятно и се радвам, че успях да дойда и аз макар с малко закъснение.
Беше кофти, че съм само аз с АТВ и то беше кофти най-вече за мотористите, защото карах с тях и им забавях темпото, но какво да направя, не съм виновен, че другите излязоха не сериозни.
Беше ми кофти и за това, че Ви оставих в петък за да участвам на 6-ти кръг от БЕШ, но като съм се "хванал на хорото" ще го играя до край. Догодина сериозно обмислям да не се състезавам, а да се отдам само на походи /заради това си купих АТВ/ така, че ще се радвам ако през 2007 г походите са повече дори и за по-кратко време.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ, че бях един от Вас!!!

[alex_markov]

Здравейте на всички! Искам да ви покажа нещо интересно. http://www.offroad-bulgaria.hit.bg/ )

Браво Дани, чудесна работа си свършил

[G0nG]

браво Дани добра работа.

[Жоро Хаджиев]

Събине, пусни малко кадри и от твоята колекция де!
Имаше много интересни неща

[churov]

Е хайде де , някой няма ли да пусне някой филм?Веско , Събине ?