Tweet
На 22.08.2019 (четвъртък) аз и дедо Аврам решихме, че е крайно време да посетим българското Стелвио, а именно пътя от Пастра до язовир Калин в Рила. Тези 20 км ги качихме за малко над час. Пътят е с бетон, но е така направен, че си е почти офроуд. 
Доста стръмен и тесен с много серпентини (фиби). Освен това по стара българска традиция някакъв местен отворко е минал с някаква умряла уазка по пътя още преди да стегне бетона и е направил дири, и коловози, като в сняг. 
След това бетонът е стегнал и този "подпис" е останал завинаги. Това за джиповете не представлява някакъв проблем, но за моторите е много неприятно, като вземе да те бута и лашка този коловоз, и да те повежда не натам накъдето ти искаш да караш, особено в завой.
Аз естествено бях с любимото си БМВ, а дедо Аврам с неговият як 250 кубиков скутер.
Малко преди средата на пътя, още в гората има бариера, но само те записват в една тетрадка. Но стига съм се обяснявал. Да взема да кача някоя снимка.
Тръгваме нагоре. В ниското се вижда Пастра.
Склоновете зад нас.
Катерим.
Натам сме тръгнали.
Части от българското Стелвио.
Имаше и такъв момент.
Това е в горният край на една серпентина. За да не вляза в дупката отляво натиснах много мотора в дясно и го изпуснах.
Язовир Калин на 2390 м нмв.
А ето го и дедо Владо на язовир Калин.
Пътят нагоре изглеждаше много добре и за това без колебание поехме нагоре към Винтчето. Оказа се, че малко по-нагоре вече не е чак толкова добре, но връщане назад нямаше... Само напред и нагоре, на където сочат носовете ни! Имаше чисто черно, но имаше и места с обли камъни, почти, като половинки от футболни топки, и там лашкането, поднасянето, и подскачането беше страшно. Но с повечко газ, спирачки и много "мамата..." се справихме успешно.
Винтчето на 2562 м нмв.
На Винтчето сме. Вижда се моето БМВ и дедо Аврам до неговият скутер.
Черното езеро - Карагьол е под Винтчето на 2364 м нмв.
Карагьол.
Пейзаж, около Винтчето.
Връх Малък Калин 2664 м нмв.
Указателни табели край Винтчето.
Части от Рила.
Рила.
Времето бързо започна да се разваля и въпреки, че ни беше много кеф на върха на планината с дедо Аврам, решихме да се изнасяме скоростно надолу. Ако завалеше, до като бяхме горе, щеше да намокри кръглите камъни и бетона, всичко щеше да стане хлъзгаво по този, на места много стръмен път и така, щяхме да се уредим с изключително големи неприятности.
Долу в Пастра вече нямаше никакви признаци за черни облаци и дъжд, а слъцето яко напичаше. Решихме да посетим и Светата Рилска обител, която е само на петнадесетина километра от Пастра.
Рилски манастир.
Рилски манастир.
Хрельовата кула в Рилският манастир.
Запалихме по някоя свещ в църквата, помолихме се за живите, запалихме свещи и за тези, които вече не са на този свят, и потеглихме обратно към къщи. Прибрахме се по светло. Цялата разходка на мен ми излезе 430 км, а на дедо Аврам малко повече, защото той идва от Войнягово край Сопот.
Тука един колега е направил едно филмче за минаването по този път. https://www.youtube.com/watch?v=GtXA...JKEIAhosZGqCcs
Доста стръмен и тесен с много серпентини (фиби). Освен това по стара българска традиция някакъв местен отворко е минал с някаква умряла уазка по пътя още преди да стегне бетона и е направил дири, и коловози, като в сняг. След това бетонът е стегнал и този "подпис" е останал завинаги. Това за джиповете не представлява някакъв проблем, но за моторите е много неприятно, като вземе да те бута и лашка този коловоз, и да те повежда не натам накъдето ти искаш да караш, особено в завой. Аз естествено бях с любимото си БМВ, а дедо Аврам с неговият як 250 кубиков скутер.
Малко преди средата на пътя, още в гората има бариера, но само те записват в една тетрадка. Но стига съм се обяснявал. Да взема да кача някоя снимка.Тръгваме нагоре. В ниското се вижда Пастра.
Склоновете зад нас.
Катерим.
Натам сме тръгнали.
Части от българското Стелвио.
Имаше и такъв момент.
Това е в горният край на една серпентина. За да не вляза в дупката отляво натиснах много мотора в дясно и го изпуснах.
Язовир Калин на 2390 м нмв.
А ето го и дедо Владо на язовир Калин.
Пътят нагоре изглеждаше много добре и за това без колебание поехме нагоре към Винтчето. Оказа се, че малко по-нагоре вече не е чак толкова добре, но връщане назад нямаше... Само напред и нагоре, на където сочат носовете ни!
Имаше чисто черно, но имаше и места с обли камъни, почти, като половинки от футболни топки, и там лашкането, поднасянето, и подскачането беше страшно. Но с повечко газ, спирачки и много "мамата..." се справихме успешно.Винтчето на 2562 м нмв.
На Винтчето сме. Вижда се моето БМВ и дедо Аврам до неговият скутер.
Черното езеро - Карагьол е под Винтчето на 2364 м нмв.
Карагьол.
Пейзаж, около Винтчето.
Връх Малък Калин 2664 м нмв.
Указателни табели край Винтчето.
Части от Рила.
Рила.
Времето бързо започна да се разваля и въпреки, че ни беше много кеф на върха на планината с дедо Аврам, решихме да се изнасяме скоростно надолу. Ако завалеше, до като бяхме горе, щеше да намокри кръглите камъни и бетона, всичко щеше да стане хлъзгаво по този, на места много стръмен път и така, щяхме да се уредим с изключително големи неприятности.
Долу в Пастра вече нямаше никакви признаци за черни облаци и дъжд, а слъцето яко напичаше. Решихме да посетим и Светата Рилска обител, която е само на петнадесетина километра от Пастра.
Рилски манастир.
Рилски манастир.
Хрельовата кула в Рилският манастир.
Запалихме по някоя свещ в църквата, помолихме се за живите, запалихме свещи и за тези, които вече не са на този свят, и потеглихме обратно към къщи. Прибрахме се по светло. Цялата разходка на мен ми излезе 430 км, а на дедо Аврам малко повече, защото той идва от Войнягово край Сопот.
Тука един колега е направил едно филмче за минаването по този път. https://www.youtube.com/watch?v=GtXA...JKEIAhosZGqCcs
Коментар