На 22.08.2019 (четвъртък) аз и дедо Аврам решихме, че е крайно време да посетим българското Стелвио, а именно пътя от Пастра до язовир Калин в Рила. Тези 20 км ги качихме за малко над час. Пътят е с бетон, но е така направен, че си е почти офроуд.
Доста стръмен и тесен с много серпентини (фиби). Освен това по стара българска традиция някакъв местен отворко е минал с някаква умряла уазка по пътя още преди да стегне бетона и е направил дири, и коловози, като в сняг.
След това бетонът е стегнал и този "подпис" е останал завинаги. Това за джиповете не представлява някакъв проблем, но за моторите е много неприятно, като вземе да те бута и лашка този коловоз, и да те повежда не натам накъдето ти искаш да караш, особено в завой. 
Аз естествено бях с любимото си БМВ, а дедо Аврам с неговият як 250 кубиков скутер.
Малко преди средата на пътя, още в гората има бариера, но само те записват в една тетрадка. Но стига съм се обяснявал. Да взема да кача някоя снимка.

Тръгваме нагоре. В ниското се вижда Пастра.

Склоновете зад нас.

Катерим.


Натам сме тръгнали.

Части от българското Стелвио.

Имаше и такъв момент.
Това е в горният край на една серпентина. За да не вляза в дупката отляво натиснах много мотора в дясно и го изпуснах.

Язовир Калин на 2390 м нмв.

А ето го и дедо Владо на язовир Калин.
Пътят нагоре изглеждаше много добре и за това без колебание поехме нагоре към Винтчето. Оказа се, че малко по-нагоре вече не е чак толкова добре, но връщане назад нямаше... Само напред и нагоре, на където сочат носовете ни!
Имаше чисто черно, но имаше и места с обли камъни, почти, като половинки от футболни топки, и там лашкането, поднасянето, и подскачането беше страшно. Но с повечко газ, спирачки и много "мамата..." се справихме успешно.

Винтчето на 2562 м нмв.

На Винтчето сме. Вижда се моето БМВ и дедо Аврам до неговият скутер.

Черното езеро - Карагьол е под Винтчето на 2364 м нмв.

Карагьол.

Пейзаж, около Винтчето.

Връх Малък Калин 2664 м нмв.

Указателни табели край Винтчето.

Части от Рила.

Рила.
Времето бързо започна да се разваля и въпреки, че ни беше много кеф на върха на планината с дедо Аврам, решихме да се изнасяме скоростно надолу. Ако завалеше, до като бяхме горе, щеше да намокри кръглите камъни и бетона, всичко щеше да стане хлъзгаво по този, на места много стръмен път и така, щяхме да се уредим с изключително големи неприятности.

Долу в Пастра вече нямаше никакви признаци за черни облаци и дъжд, а слъцето яко напичаше. Решихме да посетим и Светата Рилска обител, която е само на петнадесетина километра от Пастра.

Рилски манастир.


Рилски манастир.




Хрельовата кула в Рилският манастир.
Запалихме по някоя свещ в църквата, помолихме се за живите, запалихме свещи и за тези, които вече не са на този свят, и потеглихме обратно към къщи. Прибрахме се по светло. Цялата разходка на мен ми излезе 430 км, а на дедо Аврам малко повече, защото той идва от Войнягово край Сопот.
Тука един колега е направил едно филмче за минаването по този път. https://www.youtube.com/watch?v=GtXA...JKEIAhosZGqCcs



Аз естествено бях с любимото си БМВ, а дедо Аврам с неговият як 250 кубиков скутер.


Тръгваме нагоре. В ниското се вижда Пастра.

Склоновете зад нас.

Катерим.



Натам сме тръгнали.

Части от българското Стелвио.


Имаше и такъв момент.

Това е в горният край на една серпентина. За да не вляза в дупката отляво натиснах много мотора в дясно и го изпуснах.

Язовир Калин на 2390 м нмв.

А ето го и дедо Владо на язовир Калин.

Пътят нагоре изглеждаше много добре и за това без колебание поехме нагоре към Винтчето. Оказа се, че малко по-нагоре вече не е чак толкова добре, но връщане назад нямаше... Само напред и нагоре, на където сочат носовете ни!



Винтчето на 2562 м нмв.

На Винтчето сме. Вижда се моето БМВ и дедо Аврам до неговият скутер.

Черното езеро - Карагьол е под Винтчето на 2364 м нмв.

Карагьол.

Пейзаж, около Винтчето.

Връх Малък Калин 2664 м нмв.

Указателни табели край Винтчето.

Части от Рила.

Рила.
Времето бързо започна да се разваля и въпреки, че ни беше много кеф на върха на планината с дедо Аврам, решихме да се изнасяме скоростно надолу. Ако завалеше, до като бяхме горе, щеше да намокри кръглите камъни и бетона, всичко щеше да стане хлъзгаво по този, на места много стръмен път и така, щяхме да се уредим с изключително големи неприятности.


Долу в Пастра вече нямаше никакви признаци за черни облаци и дъжд, а слъцето яко напичаше. Решихме да посетим и Светата Рилска обител, която е само на петнадесетина километра от Пастра.

Рилски манастир.


Рилски манастир.




Хрельовата кула в Рилският манастир.
Запалихме по някоя свещ в църквата, помолихме се за живите, запалихме свещи и за тези, които вече не са на този свят, и потеглихме обратно към къщи. Прибрахме се по светло. Цялата разходка на мен ми излезе 430 км, а на дедо Аврам малко повече, защото той идва от Войнягово край Сопот.

Тука един колега е направил едно филмче за минаването по този път. https://www.youtube.com/watch?v=GtXA...JKEIAhosZGqCcs
Коментар