СПАС 2018

[sozi]

И тази година останах със вярното магаренце СПАС. Явно двамата с него трудно ще се разделим , за това щом се постопли времето изкарах го от гаража отупах му прахта ,смених му чорбичките и започнахме да навъртаме километри. Първоначално направихме две три карания със сбирщайн групата.

Покарахме поразкършихме машините и започнахме да правим планове за обиколки из страната , до места където още не сме ходили. Бях решил вече тази година да отида до Северозападо да си нагледам наследствените имоти / в с. Расово /. Седнахме със жената начертахме маршрута определихме една седмица отиване и връщане като на ден не трябваше да минаваме повече от 200-250 км за да има време да разгледаме един куп интересни неща. Определихме че ще е последната седмица на май пуснахме си отпуските и зачакахме. Междувременно си направихме редовната разходка до Малко Търново. Дъщерята си беше дошла и тя изяви желание да дойде ,хубаво ама СПАС може да вози двама. След размисъл и проведен кастинг решихме че тя ще се вози при най-спокойния чопърджия. При тръгване му дадох наставления да внимава и да кара така все едно че вози картон с яйца .

Събрахме групата и тръгнахме . Първо се отбихме в с. Младежко.


Снимка от калето над селото . Който не е ходил има хубави екопътеки който тръгват от края на селото . Едната се качва до двете калета където са направени кули от дърво от където се открива красива гледка . По другата се отива до извора на река Младежка.

Ето го. Поразходихме се и тръгнахме към Малко Търново. Бяхме решили да отидем до местността Мишкова нива където е имало гробница. Спряхме в града да питам един приятел как се стига и той ни каза че до там са изградили асфалтиран път. На около два километра от града в посока ГКП-то има табела на ляво ,пътя с нов асфалт и се стига директно до могилата.

Разгледахме и се върнахме до Малко Търново където имаше някакъв празник. Наредихме се и ние до скарите хапнахме и се прибрахме.

Наближаваше времето за плануваната разходка и както винаги в последния момент греда. Една колежка на жената напусна работа а точно тя щеше да я замества. Мислихме и решихме че въпреки всичко ще направим разходката на по къса дестинация и за три дена по празниците за 24 май.
На 24 сутринта натоварих СПАС и тръгнахме. Маршрута го мислехме Русе,Свищов,Велико Търново Созопол.

До Шумен не спирахме никъде .В този район сме ходили често и го подминахме на скорост.Първата спирка решихме да е Свещарската гробница.

Останах приятно изненадан от начина по който са ги съхранили. Голямата в специално помещение с климатизация и влаго уловители, дори на входа ни раздадоха калцуни.Снимки вътре не разрешаваха .След като се разходихме решихме да минем през Тутракан. Никога не съм ходил в този град и реших да го разгледам. По пътя спрях и снимах това.

Тунел създаден от природата.По пътищата никакво движение.Стигайки в Тутракан веднага на Дунава за снимки.

Тръгнах по централните улици да търся някъде да седнем да пием по едно кафе. Два пъти ги минах и не видях никъде кафенце, хеле накрая спрях и питах една майка с дете която ни упъти до едно хотелче с ресторан на брега. Пихме кафенце хапнахме по една тортичка и отидохме да видим рибарското селище.

Имаше надписи че има посетителски център ,музей но нищо не работеше ,така че стегнахме багажа и газ към Русе.
Там в с. Пиргово ни чакаха наша приятелка съученичка на жената при която прекарахме чудна вечер. На такава тишина и спокойствие не бях се наслаждавал отдавна.

Ей така с биричка мезенце и сладки приказки изкарахме до 02:00 часа.

[s_s1]

От: СПАС 2018

Завиждам, не за Спас, а за разходките.

[sozi]

От: СПАС 2018

На другия ден се излюпихме около 09:00 часа пихме по едно кафе с домакинята и тръгнахме. Първоначално идеята беше Ивановски манастир , крепост Червен ,Свищов , Никопулус ад иструм ,Хотнишки водопад ,Велико търново. От сутринта времето започна да се мръщи и го даваха с превалявания за това облякохме пак кожените екипи / което в последствие се оказа грешка/ и тръгнахме. Първата спирка Ивановски скални манастири. Защо са в множествено число не разбрах тъй като е отворено за посещение само една църква .До другите на отсрешния скат достъпът е ограничен поради срутвания и липса на средства за укрепване.


Паркираме в подножието и поемаме нагоре . Тук започнахме да осъзнаваме недостатъка на кожените дрехи. Райчо изпече зраво и започнахме да завираме.


Мястото е много живописно и свивайки от главния път Русе - Бяла не можеш да предположиш че се намира такъв скален разлом.


Следващата точка крепоста Червен. За нея ми беше казал приятел който я посетил миналата година . Отправяйки се натам първоначално се зачудихме къде аджеба на това равно поле има високо място за изграждане на крепост. Но наближавайки видяхме че и там както при Ивановския манастир в голям разлом се е настанил крепостния град.


Разхвърлях ме се и атакуваме крепостта.



Снимки от крепостта към града .



След обилно потене слязохме до паркинга и се паркирахме в близкото къпанче. Докато хапвахме обмисляхме да се преоблечем за да ни е по леко но времето започна да се мръщи и притъмнява . Започна да приръмява и пригърмява. Решихме че няма смисъл да ходим до Свищов а да отцепваме директно към Търново като пътьом ще се отбием ако позволи времето до Никопулос ад иструм и Хотница. Около Бяла малко ни поваля но след това Райчо пак излезе и времето стана чудно. Карайки по този натоварен път и вардейки се от малоумни шофьори изтървах разклона за Никопулус и решихме че директно отиваме на Хотнишките водопади.



Мястото е много живописно със добре изградена еко пътека която веднага атакувахме.



Оказа се че пак сме с неподходяща екипировка за този вид дейност . От дъжда който беше валял по рано дървените стъпала част от който бяха доста сръмни са хлъзгави и мото ботушите на жената нямат никакво сцепление . Също така при катерене с кожени панталони трудно свиваш крака ,така че не можахме да стигнем до края на пътеката ,но пък така си запазваме правото да се върнем пак. Така или иначе дъщерята ще учи във Велико Търново още три години и при следващото идване ще дойдем подготвени. Върнахме се на паркинга пихме по едно кафе и решихме да отидем до Търново да се настаним в хотелчето където бяхме запазили места да се освежим и да излезем на разходка със щерката. Добре че го направихме тъкмо се срещнахме с нея на едно кафе и се изсипа як порой около 20 минути . За деня приключихме във моторджииския пъб на центъра опитваики няколко вида бира .
На другия ден си поспахме доволно пихме кафенце и тъй като времето беше хубаво решихме да отидем до Еминският каньон. Облякохме пак кожите като в дисагите прибрахме по един чифт дънки за преобличане, което се оказа добро решение. Обиколката на каньона ни отне около 2 часа . За каньона маже да се мине от две места първо местните ни упътиха да излезем от селото и след гробищата на един голям ляв завой да спрем отстрани и по пътечката излизаме на каньона. Така и направихме на завоя имаше доста спрели автомобили така че лесно се ориентирахме. Другият път е срещу гробищата на селото има чъкалиран път на дясно и се излиза на паркинга пред пещерата. Първоначално спряхме горе на завоя преоблякохме се в по леки дрехи и тръгнахме.


Тъй като екстемната еко пътека се е разрушила и не е възстановена се обикаля от горе през гората за да се стигне до водопада. На места стоят остатъци от тази пътека , сигурно е било много готино да се разхождаш по нея , за съжаление вече я няма.



Тука докато снимах жената в опита си да падне по калното нанадолнище се изхлузих и се окалях прилично.



Стигнах до водопада живи здрави и кални. На тръгване в началото изпреварихме едно семейство с малко момиченце облечено в чисти бели дрешки ,когато се видяхме после на водопада цялото беше в кал на пък беше щастливо.


За съжаление нямам снимки от водопада а само видео ще се опитам да го пусна по натам.При разговор с един човек на водопада ни каза че малко по нататък има друг такъв водопад който не е толкова известен опита се да ни обясни но явно аз него разбрах правилно защото около 40 минути после се лутахме и обикаляхме с мотора но него открихме. Открих само че СПАС може да върви и офф роуд по черни кални пътища . Връщайки се обратно отидохме и до пещерата за снимки.



По обяснения на същия господин това е единствената пещера с асансьор , ползвала се е от военните . Влязохме вътре и на светлината на фенерчетата от телефоните стигнахме до асансьорната шахта . Вътре има няколко зали и изоставени постройки явно е била военен обект. След като приключихме жената се сети че тука някъде на около и чувала за друга пещера в с Мусина. Направихме справка в Mapsa и газ. Пещерата е достъпна само с оборудване ,ботуши финири и т.н. ,ние като чаршаф туристи се снимахме само до входа.



Починахме малко на тази беседка преоблякожме се пак в кожените екипи тъй като почна да вали и поехме към В. Търново. На изхода на с.Мусина спрях да гръмна с оръдието.



На влизане в града дъжда спря Райчо се показа и ние оставихме мотора в хотела поизчистих си изкаляните дънки и излязохме на разходка с дъщерята.



След разходката доволно огладнели хапнахме обилно след което жената и дъщерята по женски отидоха да гледат някъкъв мач във пъба а аз с галонче бира се отправих към хотелчето за почивка.

[sozi]

От: СПАС 2018

Последен ден тръгваме за Созопол. Докато пием кафе времето започва да се мръщи ,прикапа и някъде над Стара планина прогърмя. Започнах да мисля ако пак ни вали до Созопол като миналата година на прибиране от Ловеч пътя ще е много тегав особенно през Хайнбоаз с големия трафик. През Шипка ще е същото та реших пак през Елена поне съм го минавал в порой и няма трафик. За наша радост този път излизайки от Търново и хващайки пътя за Елена дъжда спря и времето стана приятно. Решихме да пием кафе в Елена и там случайно се видяхме с наши приятели .От дума на дума им споделих че някъде тука трябва да има нещо като парк и паметник на войвода. Бях чел за него в този форум и още тогава бях решил да го посетя. Момичето което е от Елена веднага ме светна че в с. Раювци има такъв парк изграден от местен бизнесмен .Бърза справка с Mapsa допиване на кафето и черта към Раювци. При пристигането останах очарован от мястото . Това е второто място което сме посещавали след Двора на Кирилицата в Плиска където се прави нещо ново и красиво което си заслужа да видиш. Самото място предлазполага за почивка и релакс. Решихме че ако ни позволи времето септември ще дойдем тук за една почивка от 3-4 дена .


Ако имате път на там посетете го няма да съжалявате. От там се натоварихме и тръгнахме да се прибираме . Този път вместо през Кипилово и Котел реших да мина през прохода Вратница и Сливен. От Стара река до върха на прохода пътя е гаден неподдържан и с много кал и пясък. От другата към Сливен е идеален. Прибрахме се живи и здрави доволни от преживените емоции и благодарни на СПАС че отново никъде не ни изостави , мъкнейки багажа минавайки през дупки ,кал и локви без да се оплаква. За нограда на връщане в Сливен му сипах 100 октана да си прочисти гърлото.

[ili4]

От: СПАС 2018

Мерси за споделеното и за местата, които си описал

[boda nx]

От: СПАС 2018

чудна разходка сте направили, прекрасни снимки и благодаря!

[stefans]

От: СПАС 2018

Браво на Спас , е и на вас де . Благодаря за споделеното.

[s_s1]

От: СПАС 2018

Завиждам за прекрасните места, които сте посетили. Само не бих се нацедил в кожени дрехи.
Благодаря за пътеписа.

[sozi]

От: СПАС 2018

След като се прибрахме ни грабна трудовата повинност . През времето докато съм на работа времето чудно ,зададат ли се поtiчивни дни дъжд. В един момент се усетих че СПАС не е пален три седмици и след бърза справка със sinoptik.bg , gismeteo.ru, дали вали и полета на чайките решихме с групата / ДИВИТЕ НЕРЕЗИ / да направим една отдавна планирана разходка. Варна ,Побитите камъни , Разделна , Провадия крепостта ОВЕЧ ,Созопол ей така без да се бърза със много спирания . В уреченото време се оказа че от Созопол ще тръгнем само два мотора , лято ко да правиш всеки ангажиран със задачи. Преди да тръгнем колегата звънна на няколко приятеля в Бургас и се оказа че четирима се събрали и се чудят на къде да ходят. Среща на изхода за Варна и газ по нашия маршрут. Решихме на отиване да минем през Дюлинския проход, не бях минавал от там от както служих моряк във Варна сиреч 20 и кусур години. Хем да избягаме неделният трафик Варна -Бургас хем и да го разгледаме. Говорейки си помежду ни само единият авер Кольо Меча с Кавазаки Версус каза че пътя е хубав и става за каране. Уточнявам какво кара този любител на адреналина защото после ще ви кажа във какъв филм ни вкара.Та така заредихме моторите и тръгнахме в началото всичко добре пътя хубав и времето приятно. В един момент се усещам че въпросния авер Кольо Меча е поел водачеството на групата а аз съм най-отзад и прогресивно изоставам. Неговият начин на каране е "дайте малко по бързичко че мотора загрява " Що годе успявам да ги настигна но подминавайки с.Гюльовица пътя стана гаден с много дупки и остри завой . Провеждаше се и някакво състезание с ретро автомобили така че групата се разтегна доста. Преди Дюлино първа спирка за събиране на групата.


Оказа се че има и по стар мотор от СПАС ,Кавазакито от първата снимка набор 88г. 750 кубика пали с кик и поддържа доста добра скорост.
Тук на това място ни застигнаха двама немци с BMV RS . Единият спря и попита за бензиностанция .Като му казахме че до първата бензиностанция има 30-40 км се оцъкли и каза че вече кара на изпарения. И тук добрия стар СПАС стана донор на кръв . Отсипах му 2 литра от скъпоценната течност. стиснах ме си ръцете и тръгнахме. До Варна карането беше леко като водача вече се съобразяваше с възможностите на моя мотор. Та за прохода от Бургаска страна що годе добър от Дюлино към Варна си е супер.Първа спирка по заплануваният маршрут Побитите камъни. Уредника на мястото ни разказа това онова но аз все още не съм сигурен че в тези творения на природата няма човешка намеса , за мен са прекалено правилно оформени.


Единствено този кръг от камъни бил направен от хората защото но това място имало най много положителна енергия . Е ние решихме да се заредим.



Атук един идиот хванат в крачка



Докато ние се разхождахме и снимахме половината мързели бяха останали при моторите и като се събрахме казаха че има промяна в плана . Ще отидем до Шумен да хапнем от там до Омуртаг през Върбишкия проход ,Сунгурларе и Бургас. Опитах се да кажа че Върбишкия проход май е затворен но Меча каза че само 2-3 км били лоши после било добре. Речено сторено тръгнахме към Шумен като се качихме на магистралата , където Спас достигна нов рекорд в скоростта в опит да остане в групата ,малко над 130 км. Хапнахме в Шумен от там към Омуртаг и Върбица . При едно спиране за стягане на редиците обърнах отново внимание на водача че подминахме няколко табели на който с големи червени букви беше написано ВЪРБИШКИ ПРОХОД ЗАТВОРЕН.
- Няма страшно само 2-3 км другото е добре - каза той
Ма като го каза нещо не ми хвана дикиш. От Омуртаг до с. Върбица пътя е уникален ,завойчета , асфалт стъкло и аз почнах да се успокоявам. В един момент излизайки от с. Върбица в посока прохода голяма купка пръст . Заобиколихме я и влязох във най тежкият оуфф род който съм имал със СПАС. Дори пътя Царево -Малко търново е песен в сравнение с този. Препоръчвам ако минавате от там са с ендураци и ли най-добре кросарки. Ако беше ни запукал и дъжда от който бягахме цял ден щеше да стане мазало. Само Меча с Версуса си правеше кръгчета и се кефеше.
Спряхме по средата да си притегнем болтовете и да оплюем водача.


След като го преминахме долу отново спирка за разтриване на задниците.



От там в стегната формация се прибрахме в Бургас и Созопол където пак ги беше валяло дъжд.Сега се нагласяме за края на юли да посетим една отдавнашно планувана дестинация Асеновград,Бачковски манастир ,Кръстова гора .Ако успеем ще ви го споделя.

[s_s1]

От: СПАС 2018

Очакваме.
Благодаря за споделената разходка.

Преди около 4-5 години Върбишкия също си беше целогодишно затворен, тогава ходихме да празнуваме в една хижа останала неремонтирана от времето на РСО. Пътя си беше същия с купчините пръст, които се заобикаляха, с дупките и пропаданията на пътя.

[sozi]

От: СПАС 2018

Така ,да разкажа и за последната по-дълга разходка за 2018г. След няколко планирания и отлагания най-после стиковахме нещата със жената и отделихме 3 дена за разходка до Асеновград и околностите. Сутринта без да се бърза кафенце ,закуска багажа в дисагите и леко, леко поехме по пътя с вярното конче СПАС. Решихме да минем пак през Средец, Тополовград,Хасково. По този път сме минавали и общо взето няма кой знае какво да се гледа така че първата спирка за кафе и освежаване направихме в Хасково. Отдавна мислехме да отида до там да се разходим да видим статуята на Дева Мария. Влизайки в града правиха ремонт на околовръстното и малко се пообърках но в краъно сметка уцелихме верния път и стигнахме до мястото.




След почивка за кафе и сандвичи излязахме без затруднения на пътя за Първомай. Предния ден докато оглеждах пътя във MAPS-а набелязах няколко места за спиране но поради липсата на указателни табели подминах някой без да се усетя. Пак от там видях че ще мина покрай с. Клокотница а от времето когато бях ученик ми е останоло в главата че там се е провела една много голяма битка завършила с победа за България . Паметника представлява това.


Ако не си отварях очите и него щях да подмина.Питах местните за музей или нещо подобно но ми казаха че има само някакъв посетителски център който в момента не работи. От там пак леко леко по пътя без оживен трафик стигнахме до следващата дестинация Араповски манастир. Хараса ни много ,тишина спокойствие извън манастира има голамо поляна където семейства си правеха пикници. Много готино място.Без сергиите и гюрюлтиятя на Рилски Бачковския и други търговски манастири.


Кулата на Ангел войвода строена по пример на кулата в Рилският манастир.



Поседяхме около половин час ей така просто да усетим тишината и спокойствието на това място.


Въпреки че беше още рано около 16:00 часа решихме да отидем да се настаним в хотелчето и тогава евентуално да решим къде още да отидем. Настанявайки се в хотелчето и виждайки условията слънчево басейнче и почти никакви гости решихме че днес го отдаваме на релакс. Бански ,бира шезлонг и кеф. В един момент осъзнах че аз като морски жител днес в средата на август правя първата баня и то в басейн .

[sozi]

От: СПАС 2018

На следвашия ден плана беше следният Чудните мостове, Кръстова гора Бачковски манастир. Времето хубаво слънчево кафе за нас ,бензин за СПАС и газ Пътя хубав трафик йок. Видяхме къде ше се лекуваме на стари години /Нареченски бани./



След тази отбивка започна изпитанието за Спас и задните ни части.Благополучно стигнахме ,паркирах оставихме багажа но мотора и аз като изявен планинар и разбирач с бодра стъпка поех по пътеката /което се оказа голяма грешка/ Оказа се без много да се замислям съм хванал пътеката над мостовете по стръмното към х.Персенк.Докато тръгвахме телефона на жената звънна и от разговора разбрах че говори със свекърва си . Тъй като не е учтиво / и здравословно да прекъснеш разговора докато свекито дудне/ жената тръгна след мен без да се замисля. След около 15 минути катерене през който катерехме байра чух жената да казва "затварям ти че тука нещо сина ти се обърка и не знам накъде ме води".
- Шшш ало водача ти сигурен ли си че ме водиш към Чудните мостове.
- Как бе нали виждаш пътеката ,жълтите табили по дървета.
- Бе ти прочете ли ги
- Какво да ги чета указателни табели показват пътя а тук освен тази природна забележителност няма друго значи са за там
- Я ела по близко ,какво пише на тях
х.Персенк-пътека. Бреее ми сега - нали искаше малко да се поразтъпчем .
- Айде сега на обратно и като не знаеш питай.


Слязохме до паркинга там вече имаше коли и хора и айде след тях при дупките.




Насладихме се на гледката починахме и поехме към Кръстова гора. Пътя от разклона за Югово към Кръстова гора отново прекрасен ,след тези две отсечки на СПАС му протече левия кол.Ако не се крадеше толкова при стройтелството на магистралите навярно щеше да има пари и за тези пътища.На едно място след серо Борово на завоя където има параклис и чешма се бяха заклещили два автобуса и стана мазало. Добре че бяхме с мотор ,чак когато се връщахме колите който задминахме при задръстването се качваха на-горе. Поне час са висели там.




Тука два ветерана който никога не се предават.



Айде и аз на снимка с наборите


помотахме се малко хапнахме сладолед. Имаше много колеги с кросорки ,поговорихме и казаха че имало много тракове който извеждат на Белин таш и други места. Времето напредна и поехме към Бачковския манастир. Това е мястото което най-много ме разочарова този път. Кибапчета ,кифтета и тумби цигани викащи и вряскащи . В градината на манастира цял катун с юргани възглавници и куп буклуци около тях.Завъртяхме се набързо и изчезнахме от там. Като цяло си прекарахме добре починахме и отметнахме някой местта. На другия ден без много мотане се прибрахме и се набутахме пак в гюрлука на Созопол.

[Alexr]

От: СПАС 2018

Около Голяма Богорица по стар стил (28 август) на Бачковския Манастир се провежда някакъв цигански събор. И според настроенито или как е тръгнал събора, на човек може да му се строи екзотично колоритен или пълна цигания.

[s_s1]

От: СПАС 2018

Много приятен пътепис!
Покарах и аз малко с Вас.

[Тодоров009 (Войводата)]

От: СПАС 2018

Около Голяма Богорица по стар стил (28 август) на Бачковския Манастир се провежда някакъв цигански събор. И според настроенито или как е тръгнал събора, на човек може да му се строи екзотично колоритен или пълна цигания.

Не около, а на " Голяма Богородица" и не е цигански събор а се събират много хора между които и български цигани да празнуват точно ТОЗИ ПРАЗНИК!