И тази година останах със вярното магаренце СПАС. Явно двамата с него трудно ще се разделим , за това щом се постопли времето изкарах го от гаража отупах му прахта ,смених му чорбичките и започнахме да навъртаме километри. Първоначално направихме две три карания със сбирщайн групата.
Покарахме поразкършихме машините и започнахме да правим планове за обиколки из страната , до места където още не сме ходили. Бях решил вече тази година да отида до Северозападо да си нагледам наследствените имоти / в с. Расово /. Седнахме със жената начертахме маршрута определихме една седмица отиване и връщане като на ден не трябваше да минаваме повече от 200-250 км за да има време да разгледаме един куп интересни неща. Определихме че ще е последната седмица на май пуснахме си отпуските и зачакахме. Междувременно си направихме редовната разходка до Малко Търново. Дъщерята си беше дошла и тя изяви желание да дойде ,хубаво ама СПАС може да вози двама. След размисъл и проведен кастинг решихме че тя ще се вози при най-спокойния чопърджия. При тръгване му дадох наставления да внимава и да кара така все едно че вози картон с яйца .
Събрахме групата и тръгнахме . Първо се отбихме в с. Младежко.
Снимка от калето над селото . Който не е ходил има хубави екопътеки който тръгват от края на селото . Едната се качва до двете калета където са направени кули от дърво от където се открива красива гледка . По другата се отива до извора на река Младежка.
Ето го. Поразходихме се и тръгнахме към Малко Търново. Бяхме решили да отидем до местността Мишкова нива където е имало гробница. Спряхме в града да питам един приятел как се стига и той ни каза че до там са изградили асфалтиран път. На около два километра от града в посока ГКП-то има табела на ляво ,пътя с нов асфалт и се стига директно до могилата.
Разгледахме и се върнахме до Малко Търново където имаше някакъв празник. Наредихме се и ние до скарите хапнахме и се прибрахме.
Наближаваше времето за плануваната разходка и както винаги в последния момент греда. Една колежка на жената напусна работа а точно тя щеше да я замества. Мислихме и решихме че въпреки всичко ще направим разходката на по къса дестинация и за три дена по празниците за 24 май.
На 24 сутринта натоварих СПАС и тръгнахме. Маршрута го мислехме Русе,Свищов,Велико Търново Созопол.
До Шумен не спирахме никъде .В този район сме ходили често и го подминахме на скорост.Първата спирка решихме да е Свещарската гробница.
Останах приятно изненадан от начина по който са ги съхранили. Голямата в специално помещение с климатизация и влаго уловители, дори на входа ни раздадоха калцуни.Снимки вътре не разрешаваха .След като се разходихме решихме да минем през Тутракан. Никога не съм ходил в този град и реших да го разгледам. По пътя спрях и снимах това.
Тунел създаден от природата.По пътищата никакво движение.Стигайки в Тутракан веднага на Дунава за снимки.
Тръгнах по централните улици да търся някъде да седнем да пием по едно кафе. Два пъти ги минах и не видях никъде кафенце, хеле накрая спрях и питах една майка с дете която ни упъти до едно хотелче с ресторан на брега. Пихме кафенце хапнахме по една тортичка и отидохме да видим рибарското селище.
Имаше надписи че има посетителски център ,музей но нищо не работеше ,така че стегнахме багажа и газ към Русе.
Там в с. Пиргово ни чакаха наша приятелка съученичка на жената при която прекарахме чудна вечер. На такава тишина и спокойствие не бях се наслаждавал отдавна.
Ей така с биричка мезенце и сладки приказки изкарахме до 02:00 часа.
Покарахме поразкършихме машините и започнахме да правим планове за обиколки из страната , до места където още не сме ходили. Бях решил вече тази година да отида до Северозападо да си нагледам наследствените имоти / в с. Расово /. Седнахме със жената начертахме маршрута определихме една седмица отиване и връщане като на ден не трябваше да минаваме повече от 200-250 км за да има време да разгледаме един куп интересни неща. Определихме че ще е последната седмица на май пуснахме си отпуските и зачакахме. Междувременно си направихме редовната разходка до Малко Търново. Дъщерята си беше дошла и тя изяви желание да дойде ,хубаво ама СПАС може да вози двама. След размисъл и проведен кастинг решихме че тя ще се вози при най-спокойния чопърджия. При тръгване му дадох наставления да внимава и да кара така все едно че вози картон с яйца .
Събрахме групата и тръгнахме . Първо се отбихме в с. Младежко.
Снимка от калето над селото . Който не е ходил има хубави екопътеки който тръгват от края на селото . Едната се качва до двете калета където са направени кули от дърво от където се открива красива гледка . По другата се отива до извора на река Младежка.
Ето го. Поразходихме се и тръгнахме към Малко Търново. Бяхме решили да отидем до местността Мишкова нива където е имало гробница. Спряхме в града да питам един приятел как се стига и той ни каза че до там са изградили асфалтиран път. На около два километра от града в посока ГКП-то има табела на ляво ,пътя с нов асфалт и се стига директно до могилата.
Разгледахме и се върнахме до Малко Търново където имаше някакъв празник. Наредихме се и ние до скарите хапнахме и се прибрахме.
Наближаваше времето за плануваната разходка и както винаги в последния момент греда. Една колежка на жената напусна работа а точно тя щеше да я замества. Мислихме и решихме че въпреки всичко ще направим разходката на по къса дестинация и за три дена по празниците за 24 май.
На 24 сутринта натоварих СПАС и тръгнахме. Маршрута го мислехме Русе,Свищов,Велико Търново Созопол.
До Шумен не спирахме никъде .В този район сме ходили често и го подминахме на скорост.Първата спирка решихме да е Свещарската гробница.
Останах приятно изненадан от начина по който са ги съхранили. Голямата в специално помещение с климатизация и влаго уловители, дори на входа ни раздадоха калцуни.Снимки вътре не разрешаваха .След като се разходихме решихме да минем през Тутракан. Никога не съм ходил в този град и реших да го разгледам. По пътя спрях и снимах това.
Тунел създаден от природата.По пътищата никакво движение.Стигайки в Тутракан веднага на Дунава за снимки.
Тръгнах по централните улици да търся някъде да седнем да пием по едно кафе. Два пъти ги минах и не видях никъде кафенце, хеле накрая спрях и питах една майка с дете която ни упъти до едно хотелче с ресторан на брега. Пихме кафенце хапнахме по една тортичка и отидохме да видим рибарското селище.
Имаше надписи че има посетителски център ,музей но нищо не работеше ,така че стегнахме багажа и газ към Русе.
Там в с. Пиргово ни чакаха наша приятелка съученичка на жената при която прекарахме чудна вечер. На такава тишина и спокойствие не бях се наслаждавал отдавна.
Ей така с биричка мезенце и сладки приказки изкарахме до 02:00 часа.
Коментар