Tweet
Девташлари, магически камъни, декилиташлари…както и да ги наричат техният произход и значение е измъчвал редица учени. Каква е целта им, откъде произлизат, защо българите са ги поставяли и дали изобщо са българите. Били са стотици, сега са единици. Намират се в района на Плиска – големи необработени каменни блокове побити на групи в земята. Пръв ги забелязва и проучва Карел Шкорпил. Известни са (по времето на Шкорпил са били) 33 групи Девташлари, подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни колкото са редовете. Винаги нечетен брой: 5,7,9, тъй че образуват квадрат, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Под камъните не са открити следи от погребения, но върху някой от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци, при разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости на кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи.
Ето какво описание е дал Карел Шкорпил на най-добре съхранената група, намираща се на изток от Плиска, на хълма Янак-ери -камъните са общо 49 (7х7), побити в квадрат със страни 45 крачки, ориентирани по посоките на света. На източната страна, на 7,7 м от групата, срещу пътеката между третия и четвъртия ред от към север е побит самотен камък, уподобен на престол. Той имал жлеб за облегало, място за сядане и стъпало за краката на седналия.
Сигурно още щях само да си мисля за магичeските камъни, ако февруари не ни беше подарил един топъл, макар и много ветровит ден и ако Иван (Ivan_J) не ми се беше вързал на акъла да ходим да ги намерим! Екипираме се, мятаме се на мотора, аз навигирам и газ към Плиска. (отправната точка е Варна, не София)
Иван не знае и не иска да кара бавно. Както кара по магистралата, така и по малките пътища се опитва. „Иване, карай бавно, за да мога да гледам, ще ги изпуснем” В момента в който намаля и ги видях! Встрани от нашия път, сред нивите!
За съжаление повечето са съборени. Най-високият от останалите изправени е с надземна част 2.20м. Не сме броили колко са, но си задавахме въпросът дали това е Янак-ери? Малко в страни от девташларите може да бъде видяна каменна колона, разчупена на няколко части.
За мен тук има магия. Гледам от хълма в посока Старата Плиска и могилата „Скитско съвещалище” и не ми се тръгва.
Продължаваме към с.Златна нива, където според информацията били запазени още групи. След малко лутане и трамбоване през една дълбока оран попадаме на две други групички.
Повече не видяхме, но и не търсихме упорито. Мисля си – това може и да е първото посещение, но няма да е последното! Пленена съм от магията на „магическите камъни”!
Така и така сме близо, пък и местата са неразривно свързани, искаме да посетим и Голямата могила Кабиюк. Тъй като „Кабиюк” е най-големият и най стар конезавод в България, основан още през 1864 г. от Мидхат Паша, била съм там много пъти, но сега отидох с друг поглед, насочен не към конете, а към миналото, въпреки че на това място нещата сякаш са ръка за ръка. Там има комплекс от четири могили, разположени в правоъгълник. При проучване на една от тях е открит първият у нас гроб на прабългарски аристократ. „Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Покойникът е носел две златни обеци. Едната е намерена на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение.” Също така през 2007 г. при оран е бил изваден каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон", а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на езическите знаци, кръстът и кирилският надпис дава основание камъкът да бъде датиран от края на IX - първа половина на X в. Проучването на района установява наличие на масивно граден архитектурен комплекс. Тези разкопки сме дошли да видим.
Изкачваме голямата могила,
разглеждаме и по-малките и накрая попадаме на разкопките. Не е останало много за гледане, респективно за снимане.
Отстрани са нахвърляни масивни камъни.
Eдин с кръст на него (малко е обърнат надолу с главата. На предложението ми да обърнем снимката Иван каза, че не може, защото ще изпопадат листата)
До него един с IYI
Време е да се прибираме. Нахранихме се в „Кюлевча”. Селo, за което съм чела интересни неща и предстой да бъдат проверени. Сега обаче вече става хладно.
Докато прелитахме през Марково сръчках Иван в ребрата да поспре, да обърне и да си подарим едни последни 20 минути в местната църква преди да се побратимим с белите мечки J.
Следва продължение...скоро...
Ето какво описание е дал Карел Шкорпил на най-добре съхранената група, намираща се на изток от Плиска, на хълма Янак-ери -камъните са общо 49 (7х7), побити в квадрат със страни 45 крачки, ориентирани по посоките на света. На източната страна, на 7,7 м от групата, срещу пътеката между третия и четвъртия ред от към север е побит самотен камък, уподобен на престол. Той имал жлеб за облегало, място за сядане и стъпало за краката на седналия.
Сигурно още щях само да си мисля за магичeските камъни, ако февруари не ни беше подарил един топъл, макар и много ветровит ден и ако Иван (Ivan_J) не ми се беше вързал на акъла да ходим да ги намерим! Екипираме се, мятаме се на мотора, аз навигирам и газ към Плиска. (отправната точка е Варна, не София)
Иван не знае и не иска да кара бавно. Както кара по магистралата, така и по малките пътища се опитва. „Иване, карай бавно, за да мога да гледам, ще ги изпуснем” В момента в който намаля и ги видях! Встрани от нашия път, сред нивите!
За съжаление повечето са съборени. Най-високият от останалите изправени е с надземна част 2.20м. Не сме броили колко са, но си задавахме въпросът дали това е Янак-ери? Малко в страни от девташларите може да бъде видяна каменна колона, разчупена на няколко части.
За мен тук има магия. Гледам от хълма в посока Старата Плиска и могилата „Скитско съвещалище” и не ми се тръгва.
Продължаваме към с.Златна нива, където според информацията били запазени още групи. След малко лутане и трамбоване през една дълбока оран попадаме на две други групички.
Повече не видяхме, но и не търсихме упорито. Мисля си – това може и да е първото посещение, но няма да е последното! Пленена съм от магията на „магическите камъни”!
Така и така сме близо, пък и местата са неразривно свързани, искаме да посетим и Голямата могила Кабиюк. Тъй като „Кабиюк” е най-големият и най стар конезавод в България, основан още през 1864 г. от Мидхат Паша, била съм там много пъти, но сега отидох с друг поглед, насочен не към конете, а към миналото, въпреки че на това място нещата сякаш са ръка за ръка. Там има комплекс от четири могили, разположени в правоъгълник. При проучване на една от тях е открит първият у нас гроб на прабългарски аристократ. „Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Покойникът е носел две златни обеци. Едната е намерена на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение.” Също така през 2007 г. при оран е бил изваден каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон", а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на езическите знаци, кръстът и кирилският надпис дава основание камъкът да бъде датиран от края на IX - първа половина на X в. Проучването на района установява наличие на масивно граден архитектурен комплекс. Тези разкопки сме дошли да видим.
Изкачваме голямата могила,
разглеждаме и по-малките и накрая попадаме на разкопките. Не е останало много за гледане, респективно за снимане.
Отстрани са нахвърляни масивни камъни.
Eдин с кръст на него (малко е обърнат надолу с главата. На предложението ми да обърнем снимката Иван каза, че не може, защото ще изпопадат листата)
До него един с IYI
Време е да се прибираме. Нахранихме се в „Кюлевча”. Селo, за което съм чела интересни неща и предстой да бъдат проверени. Сега обаче вече става хладно.
Докато прелитахме през Марково сръчках Иван в ребрата да поспре, да обърне и да си подарим едни последни 20 минути в местната църква преди да се побратимим с белите мечки J.
Следва продължение...скоро...
Коментар