Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Девташларите

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Девташларите

    Девташлари, магически камъни, декилиташлари…както и да ги наричат техният произход и значение е измъчвал редица учени. Каква е целта им, откъде произлизат, защо българите са ги поставяли и дали изобщо са българите. Били са стотици, сега са единици. Намират се в района на Плиска – големи необработени каменни блокове побити на групи в земята. Пръв ги забелязва и проучва Карел Шкорпил. Известни са (по времето на Шкорпил са били) 33 групи Девташлари, подредени в редове и във всеки ред има по толкова камъни колкото са редовете. Винаги нечетен брой: 5,7,9, тъй че образуват квадрат, чиито страни са ориентирани към посоките на света. Под камъните не са открити следи от погребения, но върху някой от тях, предимно върху вкопаната в земята част, са изрязани рунически знаци, при разкопки най-често откъм източната им страна са открити кости на кон, говедо, овца и дива свиня, звънчета, нож, токи.
    Ето какво описание е дал Карел Шкорпил на най-добре съхранената група, намираща се на изток от Плиска, на хълма Янак-ери -камъните са общо 49 (7х7), побити в квадрат със страни 45 крачки, ориентирани по посоките на света. На източната страна, на 7,7 м от групата, срещу пътеката между третия и четвъртия ред от към север е побит самотен камък, уподобен на престол. Той имал жлеб за облегало, място за сядане и стъпало за краката на седналия.
    Сигурно още щях само да си мисля за магичeските камъни, ако февруари не ни беше подарил един топъл, макар и много ветровит ден и ако Иван (Ivan_J) не ми се беше вързал на акъла да ходим да ги намерим! Екипираме се, мятаме се на мотора, аз навигирам и газ към Плиска. (отправната точка е Варна, не София)



    Иван не знае и не иска да кара бавно. Както кара по магистралата, така и по малките пътища се опитва. „Иване, карай бавно, за да мога да гледам, ще ги изпуснем” В момента в който намаля и ги видях! Встрани от нашия път, сред нивите!











    За съжаление повечето са съборени. Най-високият от останалите изправени е с надземна част 2.20м. Не сме броили колко са, но си задавахме въпросът дали това е Янак-ери? Малко в страни от девташларите може да бъде видяна каменна колона, разчупена на няколко части.



    За мен тук има магия. Гледам от хълма в посока Старата Плиска и могилата „Скитско съвещалище” и не ми се тръгва.



    Продължаваме към с.Златна нива, където според информацията били запазени още групи. След малко лутане и трамбоване през една дълбока оран попадаме на две други групички.








    Повече не видяхме, но и не търсихме упорито. Мисля си – това може и да е първото посещение, но няма да е последното! Пленена съм от магията на „магическите камъни”!
    Така и така сме близо, пък и местата са неразривно свързани, искаме да посетим и Голямата могила Кабиюк. Тъй като „Кабиюк” е най-големият и най стар конезавод в България, основан още през 1864 г. от Мидхат Паша, била съм там много пъти, но сега отидох с друг поглед, насочен не към конете, а към миналото, въпреки че на това място нещата сякаш са ръка за ръка. Там има комплекс от четири могили, разположени в правоъгълник. При проучване на една от тях е открит първият у нас гроб на прабългарски аристократ. „Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Покойникът е носел две златни обеци. Едната е намерена на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение.” Също така през 2007 г. при оран е бил изваден каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон", а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на езическите знаци, кръстът и кирилският надпис дава основание камъкът да бъде датиран от края на IX - първа половина на X в. Проучването на района установява наличие на масивно граден архитектурен комплекс. Тези разкопки сме дошли да видим.



    Изкачваме голямата могила,



    разглеждаме и по-малките и накрая попадаме на разкопките. Не е останало много за гледане, респективно за снимане.











    Отстрани са нахвърляни масивни камъни.
    Eдин с кръст на него (малко е обърнат надолу с главата. На предложението ми да обърнем снимката Иван каза, че не може, защото ще изпопадат листата)



    До него един с IYI



    Време е да се прибираме. Нахранихме се в „Кюлевча”. Селo, за което съм чела интересни неща и предстой да бъдат проверени. Сега обаче вече става хладно.





    Докато прелитахме през Марково сръчках Иван в ребрата да поспре, да обърне и да си подарим едни последни 20 минути в местната църква преди да се побратимим с белите мечки J.












    Следва продължение...скоро...
    Последно редактирано от Мария; 20-02-11, 15:21.
    Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

  • #2
    От: Девташларите

    Много ми стана интересно с какво ли родното село на баща ми Кюлевча , където е минала голяма част от детството ми ви е заинтригувало ?. Ама ...така е , като ходите с Иван из шубраците без да се обаждате, а ние с Шидер перем по асфалта и обикаляме окръга да гледаме ендура. Ако ходите друг път натам , и ви се кара в скромната ми компания, дрънкайте ( Иван ми има телефона) . А аз междувременно може вече да съм си взел ендуро и да не се мъча с гладки гуми по черното . А Кюлевча е много старо село и има много интересна история. Има и едни пещери горе на платото , където е хубаво да се пообиколи. Другия път можем да покараме и да поразгледаме това-онова( ако не ви се стори много нахално самопоканването ми ) . Поздрави и с интерес чакам продължението !

    Коментар


    • #3
      От: Девташларите

      Това беше през погледа на Мария.
      А сега и през моят.





      Великата пътешественичка звъни, че имала работа в Добрич и ще мине през Варна да се видим.
      Излязох по работа из града със скутера и телефона ми звъни. Посрещнах я, зарязахме колата и пред гаража, дадох и цокало за главата и газ със скутера из града да се видят с жена ми Пепи и малкия. Кафенце в морската, жената се прибра да храни малкия, а ние накъде?









      Обещал съм на Мария да я водя на разкопките на манастира на цар Борис-Михаил, които се намират в града.








      Оттам към побити камъни, имало нещо интересно. Великата пътешественичка Мария и начинаещият пътешественик Иван на скутер обикалят из варненските забележителности



      При групата около с.Слънчево Мария ми показа пясъчно-каменни топчета. Минавал съм оттам много пъти, но не съм ги забелязвал. Изкарахме доста теории за произхода им, но най-достоверна звучи овчата



      Не знам дали скутера е ендуро или аз просто си следвам принципа, че няма значение какво е превозното средство, но за по-напряко минахме от Побити камъни към Белослав по черните пътища и пясъка. Според мен най-интересната група побити камъни се намира след Белослав покрай езерото.



      Взе да става леко хладно и леко сумрачно и се прибрахме.
      Вечерта правихме планове за следващия ден с жена ми да тръгнем с Мария до Шумен, да ни води където ще ни води и да се приберем с влака, а тя да продължи към София. Отдавна не съм пътвувал с влак. Не можахме да я питаме дали е съгласна, заспа веднага след новините


      Сутринта Пепи реши, че не и се идва и ние се метнахме на Супер Тенерето.
      Бате Емо позна – такъв вятър духаше, че цял ден карах легнал като за завой, за да се движа направо.
      Снимка с Ханът и продължихме издирването на девташларите. Тук е момента да поясня за такива като мен: девташлари - менхири, мегалитни каменни блокове, подредени в групи.
      Ето така са изглеждали по времето на Шкорпил
      Снимка карта
      Видяхме ги в средата на една нива, набелязах си място да изскоча от асфалта и след малко се катерехме по камъните като диви козе(преяли)





      Тук Мария извади задължителните разпечатки и започна да ми разказва историите. Намерихме входната колона, счупена на 4 и я възседнах като чопър





      Продължихме към следващата група камъни. По пътя видяхме могила и разбира се, не я пропуснахме. Могилата е разкопавана и не открихме нищо интересно. В геодезисткия стълб на върха се беше заселила колония калинки





      Могилата се намира на 300-на от черния път, навътре в нивата. На връщане това бяха най-трудните 300м вървене. Вятърът духаше със скорост, която не съм развивал с мотора в него ден Борбата беше жестока.
      Следващата спирка беше с. Златна нива с девтешларите около него. Мисля,че името на селото само говори какво намират в мерите му.
      По древните камъни има доста съвременни надписи, дори една доста добра рисунка на кон. Но както се казва „Имената на глупците висят по стените”.





      В селото питахме за най-краткия път към с. Коньовец. След релсите завихме в дясно по черния път, заобиколихме голямата кал и паднахме в малката. Вдигнахме мулето и продължихме. Май съм споменавал, че Хайденау драпа на кал, но много хлъзга. Е днес си беше кално по черните пътища и карах в нивите, където е възможно.
      След кратко лутане видяхме в далечината голямата могила(или хълм) Кабиюк. Газ по права линия. Оставихме мотора в средата на хълма, откъдето започват драките и продължихме пеша.
      Горе – ураганен вятър и ни помен от разкопки.






      А трябваше да има. Внимателно препрочитаме текста, анализираме го и се спускаме.
      Мария се качи на съседната, доста по-малка могила и там намери гроба на аристократ, а аз се почесвах където не ме сърби. Понякога като ме хване моментен мързел, с танк не могат да ме мръднат.
      Върнахме се при мотора и запалихме към селото с идеята да питаме къде са разкопките и да разгледаме музея на коня.
      Цялото село представлява огромни конюшни, не видях да има къщи. Според първия срещнат човек, музеят не работи в събота, а разкопките са от другата страна на пътя, под могилата.
      Полутахме се и ги намерихме скрити в пояса. Разкопките бяха съвсем плитки, явно им е свършил сезона, а след това и парите.
      Докато се оглеждахме, видях от един неразровен камък да се подава надпис. Хванахме по една пръчка и го разчистихме.






      Търси се някой да го преведе.
      Идеята беше да минем и през някой скален манастир на Шуменското плато, но бате Емо позна и този път – с изнизването на деня идва студа.
      Магистрали мразим, затова по най-засукания път се отправихме към Варна. В Кюлевча спряхме в местната кръчма/магазин да хапнем по нещо набързо и продължихме в посока Провадия.
      В с. Марково си харесахме старата църква, недействаща, в окаяно състояние . Мария, като Велика пътешественичка влезе през счупения прозорец, а аз като начинаещ пътешественик, през вратата
      Вътре – ужас и разруха. Срам ме е да кажа какво намерих до олтара. А камъните по пода с някакви странни знаци, издълбани в тях.
      След с. Кривня има табела за Измътец, но такова село няма на никоя карта. Любопитството отдавна ме дърпа натам. Оказа се, че това е язовир частна собственост. Подгони ни голямото куче и си тръгнахме, като не видяхме нищо интересно. Впоследствие разбрахме, че там има интересен извор и скален манастир. Нищо, следващия път.





      За последно кривнахме от пътя в с. Падина, за да се качим на хълма над утайниците на Девня. Там вятърът за малко да ни събори, докато маневрирах.
      Оттам по живо по здраво се прибрахме във Варна, като минахме през белославския ферибот, да се полюбуваме на патките в езерото.







      На другия ден Мария запали зарязаната пред гаража кола и се върна в София с два дена по-късно от плануваното. Една от любимите ми фрази е „Промяна в плана”

      Коментар


      • #4
        От: Девташларите

        Много ясно! Ще караме. Как може да го наречеш първо "нахално" и после "самопоканване". Имам обаче едно подозрение, че ВИе с Иван ще карате, а аз ще си гризя ноктите в София!
        Life is short, break the rules, forgive quickly, love honestly, laugh easy, ride often, ride free and never regret anything that makes you smile!!!

        Коментар


        • #5
          От: Девташларите

          Много хубава разходка сте направили!Благодаря за споделеното!
          0осем9осем7шест0осем7едно
          Миро

          Коментар


          • #6
            От: Девташларите

            Пропуснал съм картата

            Коментар


            • #7
              От: Девташларите

              Ако може да помоля за координати на местата (а ако не е нахално, и трак). Ако се притеснявате да е в темата, може и на л.с.
              Предварително благодаря !

              Коментар


              • #8
                От: Девташларите

                Едното е на 200 м СИ от Плиска, другите две малко преди Златна нива, край пътя. Не съм записвал координати.

                Коментар

                Активност за темата

                Свий

                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                Зареждам...
                X