До Накапасе и обратно

[the slow heart]

След хубавото каране последва и хубавото спане, къпанета, пранета, багажерии и то деня направо замина. С този юруш по баири, хората дето правят разходка от кампа до селото за да пият кафе ми се виждаха странни. Време е и аз да стана малко по-странен като тях и да хващам обратния път към нормалния делник. Сбогуваме се с хората в кампа. Стария Васили, дето щеше да ме бие с бастуна както взех летва за да прибера буталцата на спирачката без да го питам, ми стана голям приятел. Той ми показва снимка от 56г качен прав върху седалката на едно Харли прави кръст, аз пък такава с дядо ми на коня. Дай казвам, да си направим и една двамата за спомен

Друго освен последно кафе с фреш не се сещам да добавя към хубавите спомени, които събрах препускайки из тоя Пелопонес

[Стоян Боюков-Sariones]

Много ти благодаря за споделеното! Какво караш всъщност? Не че това е особено важно де!?

[the slow heart]

За нищо, приятно ми беше да споделя, и като част от забавлението, и като част от предизвикателството.

Мотора е дърто туристическо ендуро, голямо тежко и високо, по днешните хайп стандарти, маломощно .

[the slow heart]

Тръгнах около седем вечерта, вече изморен от нежелание по детски да свърша това, което трябва. Беше ми усилно, с едно обещаващо главоболие, предположих от объркването на вътрешния часовник. И той като вътрешния календар бе отишъл на майната си След типичните два три въртела и успешно зареждане, хванах за Атина. Взех да си обвснявам, че е все тая докъде ще стигна, но малкия мизерник в мен отново бе готов на всичко или нищо Споразумяхме се да я караме явашката. Хем ще чукнем засечка колко гори печката след последните изстъпления. Та запровирахме се културно във вечерния трафик. Естествено около Атина беше гмеж, но полека лека след нея почна разреждането, със здрачаването. И със дъждеца. За щастие беше ситно и на пресекулки. Сварвах да изсъхна. Така беше и през цяла Гърция. Карах я на по 300км и пиех топли напитки със зарежданията. Разхода показа 5.5 при скорости 90-100, успокоих се и по тоя въпрос. Дори с напредването на ноща започнах да карам още по-бавно. Чувствах се добре, главоболието ми отмина, гледах да се движа върху мотора за да не се схващам и към 7 сутринта бях на Комотини. Нямаше жива душа, минах за минута, без засечки. Не зная впоследствие дали пращат глоби за нарушения/ скорост, защото не е като да нямаше

У нас дъжда стана баш дъжд и след първите отсрамващи впечатления около Кърджали, че и у нас е красиво, полека лека почнах да се накисвам. Не можех да приема идеята, че прашем, мръсен и влажен ще навлека дъждобрана за да стана мокър и отвън, сготвен и отвътре. Продължих, уж без да бързам. На Нова Загора заредих, тотално мокра кокошка и вече отказал се от всякакви идеи за чорби и загряване, карах със стотина, за да ми е поносимо треперливо, че си беше и под 14-15гр. Малко след Карнобат изглежда бях достигнал фронта на дъжда и след като видях сух асфалт пуснах центрофугата. Интересно, че тия вибрации от дуал спорт гумите дето са кофти около 140, към 170 изчезват

С две думи, търпението ми свърши малко преди пътя и ударих гаража повърхностно сух, а отдолу леден и влажен. Време беше за крути мерки срещу хипотермията и всички форми на живот от сорта глей си кефа

[Shider]

Добре дошъл!
Само не ми стана ясно туй Накапасе де е?

[the slow heart]

Хаха,

ще ти кажа, ако ме броиш и мене за Памир ))

[Shider]

Ах-хаха...
За Памир още да мисля не смея - само мечтая...
Ама щом казваш - броя те! Да забиваме дати - догодина, или?

[the slow heart]

Е това е важно, желание да има, а ти като вземеш новата машина ще си помислиш по-сериозно

[the slow heart]

Историята за Накапасе ( за тия които не са ходили там или още не са го изгуглили по картите ) е следната:

Глася се да тръгвам аз, но без особена конкретика Отпуската ми почна. Мотора ми бива, багажите са си дежурни. Викам си, чакай да заведа фамилната чета на едно ресторантче, че да ме запомнят децата с добро, ако ме грабне някой Камаз. Та, хапваме китайско с трите грации и едната казва с престорен интерес:
- И къде ще ходиш сега?
- Накапа се - отвръщам аз.
- Не го знам това. Къде е?
- Накапа се - пак отвръщам.
- Е, добре. Щом не искаш да ми кажеш.
- Спагетка ти падна на коляното. В Пелопонес ми се кара.

И се посмяхме едно хубаво. Е можеше ли сега друго заглавие да избера

[ВладиЧ]

На Памир искаш да идеш, а адаш? И на мен пак ми се ходи нататък. Бройте ме и мен стареца, ако съм жив другата година и още карам мотор.... Ама ако още има някакви визи за някъде нататък подготовката трябва да започне поне два, три месеца по-рано, защото винаги има изненади.

[Shider]

Искам!!!
Спънките са много, но и желанието е голямо...
Ако може да стане нещо като месец, както вие го направихте - по-реалистично ми се струва. Въпреки че с моя мотор ми се ходи - през Каспийско море примерно в едната посока, през Иран в другата.. Ама пусто време, и то лятото, когато ни е сезона...
Мечтиии... Догодина най-рано...
На Идилево тая седмица ще идваш, адаш? Или Сърница другата седмица - да го поизговорим на живо?

[ВладиЧ]

На Идилево няма да идвам, че съм на работа. На Сърница ще дойда на 1-ви. Най-късно ще се появя там на тая Романтика към 11-12 часа на обяд, ако не вали де. Ако е гадно времето - сори... Но и да дойда няма да спя там, нито ще участвам във вечерните им веселби. Вечерта се прибирам у дома.