До Накапасе и обратно

[the slow heart]

Ранно утро. Навън средно зелено, нюанс между чудесно и прекрасно. Пеят птички, през лек неспокоен ветрец. Щяло да вали. Голям праз

[the slow heart]

Дали за да избягам дъжда, дали от мерак за каране, бързо се изнасям от Бургас в посока Средец. Ама то десктоп тапети навсякъде, най-хубавото преливане на цветовете си е пролетното, даже мирише рапицата яко. Местните карачи също дисциплинирано го раздават, не дразни никой, полицаите учтиво поздравяват

И понеже невероятно, но факт, съм закусил добре, пропускам Тагаревскито шкембе по пътя за Елхово, вятъра малко се усили, обръща листата на дъбовата шума покрай пътя. Няма ни крави, ни диви прасета. Мани го туй Елхово, мотора му се бръмчи две не вижда. Газ за Свиленград.

[the slow heart]

Газ, ама такава мокра мъгла в гората над Тополовград не бях ял от февруари месец, и както си бях отворил всички ципове за вентилация и ми замръзнаха кайсиите

Устисках до Маказа, теглих една майна на строителя на казиното до стария мост над реката и минах границата. И каква граница е това, нашите дай им само приказки за дърти тенерета, а гърците ни талони, ни зелени карти ги интересуват

[the slow heart]

В гръцко всичко стана по-просторно, пейзажа се разреди. Буквите по табелите подминаха половин метър и малко върнах темпото. Влязох в първото село, Орменио, и бай Васил, с малко повече зъби от мене, си упражни бългатския. Аз с моя скромен гръцки нямаше кой знае какво да опреснв и наблегнах на освежителните напитки. В турско една седмица карах докато намеря турско кафе, а тук веднага гръцкото кипна, досущ като турското И политиката се обсъди и къде каква риба излиза. И защо наши "рибари" не пускат да се размотават. Та така, рефрешнах и даже не ми дадоха да си платя кафето

После дойде Орестиада, хубаво цветно градче, после и Александропулис с чайките и морето, за които нямах тъга набрана, но извадих едни спомени отпреди 15г с хубави хора и се насладих на хубавата храна по крайбрежния булевард.

[the slow heart]

Малко стана все едно ям за първи път, но покрай доброто настроение явно се полакомих и после ми понатежа докато карах. Хванах на запад през селата покрай морето. Много приятни хълмисти пътчета през Макри и Дикелла - правилни завои със видимост и променлива денивелация, караш си 80-90 и си пееш, докато не хванеш банкета от заблехосване по красоти

Към Ксанти взе да преваля деня, както и втория резервоар. Тръгнах из крайбрежните селца да търся къмпинг по спомен. Те са обаче такава плетеница от пътчета и земеделски площи в косата, че направо се загубих от много шляене. Време беше да включим техниката в играта и какво да видя, подминал ги бях спомените със закътаните плажчета с доста, още малко и на ферибота за Тасос щях да се набия

Нямаше смисъл от връщане, и без туй стрелката за ден 2 ще почне със запад. Заредих се с хапване и гориво и хванах за близкия къмпинг в Кавала. Леко вечерно рейдче, без да прекалявам, че много обичам нощното и къмпинга дойде, писах го безавариен и приятно проветрив ден. Уж малкото багаж пак много ми се видя докато редих палатката. Но морето много приятно шуми, няма вятър, няма цикади, няма и дъжд

[ezhko]

Без снимкови компромати на лакърдии не вярвам!

[the slow heart]

Фотографа много повръща по завоите и пак не го взех

[the slow heart]

Няма, няма, колко да няма дъжд. около 5 сутринта полека заромоли, а около 6 направо си заеаля добре. Повъртях се известно време, но като си спомних колко време суших последният път съдържанието на чантата на резервоара, станах и я зачохлих. После се оказа, че новата палатка нещо прави езерце на тавана и трябва да ѝ помагам с отводняването. Явно туй беше със спането, издебнах поредната пауза на дъжда и набързо си пренесох багажите под навеса на ресторанта за поизсушаване. Ама не можело да си пръснеш така нещата в ресторанта. Ама се оказа, че щом само ти си поръчваш закуска, можело

Докато се оправя и стана обяд. Пуснах се по бързия път за Солун, с идея да отбия към лявата от трите сестрички. От преди Солун, хванете казаха изхода за летището, и оттам Нея Моудания. Кой ще ти изтрае по тая магистрала дотам, хайде още щом се показа полуострова и натам. Малко покрай моренце покарах, сърдито е нещо. Сигурно защото са си отишли великденските курортисти, а за летните е хладничко, шауърс и 14 градуса. И нали за Касандра иде реч, забих през планинските пътчета напряко. Ама от нашето напряко, дъждовна гора, мокър асфалт, само завои и окапал цвят от акация по него да е хлъзгавичък. Че може някой да не е като мене със стари гуми 50/50 и да не му доскучае Голямо въртене по тия баири, отиде час и нещо. И там много китни селца по високото, едно имаше сякаш минавам Созопол стария град. Като слязох от баирите към западния ръкав пътя се отвори, отвори се и небето. И аз какво да правя, отворих газта Много е освежаващо след продължително въртене на къси завои или гимнастики по черно, да излезеш на хубав път. Така я подгоних Касандра, че току виж съм се уеековечил на някоя от камерите за скорост. Ще стане ясно и това, рано или късно. Толкова пъти съм я обикалял от мократа страна, казвам си хайде веднъж от сухата да видя хубаво ли е, а то пак вода. Орисия Начесохме мерака и след кратко прегрупиране в една селска кръчма реших че още ми се кара, и хайде надолу. Обърнах малко внимание на Солун, помни ме дето паднах на един светофар миналата година. Казах му тая не, и хванах пак бързия на юг.

Времето разбира се напредна, даже се стъмни, но не забрави да вали отвреме на време за разнообразие. Днес уж не направих вчерашната грешка с обилното следобедно ядене, но явно и дъжда и емоциите бяха взели своето и започнаха симптомите на умора и разсеяност. Слязох от магистралата, почти до Волос. Тръгнах да търся един къмпинг по препоръка на Гармина и ... знаех си че така ще стане Заредиха се междуселски криволици. Минах успешно пред едни напречни кални дири, но друг с един хечбек не успял и яко заорал в мазната нива. Казвам му, за малко да дойда при тебе. Той неадекватен, по-скоро изплашен отколкото пиян, щом взе да звъни по телефона ще се оправи. Продължих. Но района земеделски, много ниско и равни тия ниви, стават тресавища от дъждовете. Пътя взе да се каля все повече и повече, докато накрая изчезна под водата. Хайде обратно. Очакваните бързи 35км с обхода по хубав път станаха двойно. И за награда, ккъмпинга целия в балдаран, и катинар на ръждясалата порта. Гармине, Гармине Късно стана, изморих се, дръпнах надолу критериите за комфорт като скъсана щора и полегнах под открит навес в едно село.

[the slow heart]

Не валя през нощта. Ама за какво да вали като спя под навес. То не че и голямо спане беше, ама все пак тиха нощ се оказа. Селските младежи със скутерчетата приключиха рано и само едно дружелюбно куче дойде за компания. По видело спира една линейка, слизат някакви хора и ми правят въпросителни жестове. Викам си бахти организацията, прибраха ме Отговарям и аз изчерпателно с жестове, много вали да се не види. Хората кимат разбиращо и заобикалят, от другата страна на сградата било лечебница.

Общо взето бях полегнал с кофража и нямаше кой знае какво за събиране, натоварих отрано и потърсих накъде е пътя за бързата пътека на юг. Облаците обещаваха по-несериозно време, затуй си облякох дъждобрана. Ако не вали, поне ще покараме бързичко, че около 13гр показваше термометъра. До Атина въпреки бодрото темпо отиде обяд. С тия гуми и тая ветрозащита толкоз. Поне дъжда се оказа само спорадични препръсквания. Зареждах и ядох мекици в едно село по средата на пътя ( около 200км преди Атина ) и чувам суркане отзад - заминали накладките. Звъних на моите хора, не вдигат като за събота, като видях и навалицата в града, се отказах и да ги търся. Директно отцепих за Елевсина и Коринт. Бях се позапарил бая и бързо се оказах на една крайбрежна кръчма - дървени маси с криви крака, напукани мушами, дървени електрически стълбове, дървени пътни знаци рисувани с боя, просто прекрасно Естествено имаше всякакви риби, но аз подложих плътно суфлаки свинско с разхладители и хайде на къмпинга. Уморен бях, ще има време за деликатеси. Тоя път сглобих палатката правилно и откъртих отрано. Чак до днес

[the slow heart]

Това днес, стана вчера, който карал - карал, който не - ко ще
Та да го отбележим и него в телеграфен стил. Времето тотално захубавя, пече си прохладно, облачетата са само пухкави и по френски разхвърляни за разкош на пейзажа. Къмпингарите около мен се оказаха повечето австрийци. Направо им личи на хората по всеки жест и движение какви отработени почивкаджии са. Сякаш всичко се прави спокойно и с лека театрална досада, това тяхното си е цяла култура, за която може да се пише - как си правят и тоалета и мохабета, как си разтребват и подържат караваните. Има и такива с цели автобуси, единия е с перално помещение

Оставих багажите и палатката, смазах веригата и бях готов за лека разходка. Лека разбирай интригуващо черно Оказа се, че на шано съм се набил в стария Коринт и като се развидели гледам замък на скалите. Добро начало ми се видя. Като отидох се оказа добре обгрижено местенце част от комерсиалния туризъм, пълно с автобуси. Отказах да го катеря, липсва инфраструктура за ендуристи После слязох до Коринт ( май без етикета новия ) и пих чудесно гръцко кафе с леден портокалов фреш в едно претенциозно кафене с работливи млади хора. Подейства ми много свежо, напук на пустите неделни улички. Пожелах приятен ден на работливата младеж и подкарах по крайбрежието на запад. Колкото се може, по близо до брега. Естествено темпото бе бавно, защото е много урбанизирано, но може и субективно да греша, не е еднообразно. Релаксирах така може би около 2 часа с въртене по улички и алеи, рядко имаше проветриви алеи за повече скорост. Някъде около 50км след Коринт дойде градче със ужасно криви и стръмни улици, където след голямо въртене реших да го заобиколя южно. Много стръмно, асфалта вероятно е полаган с пълзящ кофраж Явно обаче заобикалянето не ми се получи, защото се оказа изкачвам доста продължително встрани от голямо дере с камънак и река. Отиваше се навътре в хълмовете, а още ми се караше покрай брега. Слязох пак долу и с повече старание се промъкнах покрай брега. Още на запад се поразреди инфраструктурата, пътчетата станаха по-бързи и шумни с наближаването на Патра. А може би и надвечер хората се раздвижиха повече. Инерцията ми от крайбрежната омара продължи още 30тина км западно от Патра, където спрях да се нахраня. Подложих станбилно и реших да покарам през планината наобратно. Стъмни се, стана по-прохладно и пътчетата почнаха да се влошават. Всичко започна като един дюлински проход, но след 30тина км асфалта се подмени със зле изпердашен бетон на вълни за грип, после и бетона изчезна, остана камъни и пясък, не закъсняха и кривите коловози отмити от дъждовете в произволни форми. Време беше да се изпикая

[the slow heart]

Олекна ми на душата, явно се бях позагрял и напрегнал, не съм очаквал такива неща от хубавите оранжеви чертички на Гармина. Ето имаше и Луна с малко звезди, но за водата се оказа че бях забравил. Не се бях още загащил и слиза един раздрънкан пикап от баира, осветява ме и започва да ми се кара. Лошо. Като за начало, мотора ми му пречел да мине. Пооправих се, погледнах, верно съм на средата, но то е за да не падна в коловоза. Той може спокойно да накрачи спускайки встрани и да мине. Но не ще. Давам назад и задната ми пропада в коловоза. Той идва и се изравнява с мен и с много ръкомахане и аларма ми казва колко бил лош пътя и да съм обръщал. Опитах се да му блафодаря и му пожелах приятна вечер, подмина ме. Издрапах от коловоза с малко зор и продължих нагоре. След около 500м стигнах разклонение на което ме налазиха десетина кангала. Избрах по-вярното и майни към кучетата продължих. Гармина обаче показа, че съм хванал грешната посока. Заех се да обръщам. И какво да видя, пикапа идва. Пак се изравняваме, опитвам учтиво да му кажа, че май съм хванал грешната посока и се връщам при кангалите. Оказва се, че другата посока е по-голяма греда - директно при кошарата с останалите кучета на синджири, обръщам и голям вой и лай около мене. Стигам до разклонението отново, но чичо с пикапа стои там, запушил е и не дава да мина. Много червени лампички ми светнаха, не бях тръгнал за такова каране и реших да не си насилвам късмета. Тръгнах обратно и спуснах селата, после и до Патра където хванах бързия на изток. Раздадох газчица и се позабавлявах с по-настойчивите коли. Около един след полунощ стигнах стария Коринт, даже портата на кемпа бе отворена. Доколкото можах, влязох тихо за да не смутя съня на къмпингарите. Планинското явно ще е за друг път, денем, и с по-малко гармин

[the slow heart]

Понеделника гърците ненадейно се разработиха и ми намериха накладките. Само дето трябвало да платя по банков път. Не можело Peypal, а само Iris, дето ми е последния кусур. Ходих да търся банка, даже карах като селските джигити по кецове, върху осовата. Е как да съм превеждал пари без сметка в тяхната банка Добре, че джамбазите се смилиха над мен и склониха на наложения платеж. Използвах момента за разглобяването и почистих буталцата, раздвижих апарата. Трябва да кажа тук добра дума и за кемперджиите - въоръжени са до зъби с инструмент и човек може основен ремонт да направи покрай тях. Общо взето стана санитарен полуден с кратки разходки за хапване и хубава следобедна дрямка. Даже една холндска баба за малко да ме постриже по калъпа на нейния дядо

Днес една гугутка от 5 сутринта ми пее, какъв як ден за каране ще е. Прането е опънато, палатката оправена, мотора зареден и веригата смазана. Само куриерчето да донесе подаръка и сме на степенките. Че ми омръзнаха тия предни спирачки

[the slow heart]

Хайде накладките plug and play, и скачаме в крачолите. Щяло да е нетипично хладно днес, каквото и да значи това според хората по къси гащи. Ще го видим. Време беше за планината, крайно време. Похвалиха ми едно езеро с манастир в чукарите, Докса, става за начало. Опънах бързия за Киато на запад, и оттам на юг полека пътя започна да. качва с хубави завои и асфалт, който само изглеждаше хубав. Откъде в него участък такова лъскане, но задната ми прояви сериозни признаци на живот, от нищо нещо както е думата. Редом с изкачването започна и захлаждането, не закъснв и припръскването. Днес бях взел две шишета с вода и нямах нужда от излишна. Бях и без дъждобран. То всъщност дъждобрана е за багаж като пече слънце, завали ли все е сюрприз Заваля си яко и напоително, и направо си стана студено. Закопчах каквото имах разхлабено и започнах да се заблуждавам, че белите шапки по еисоките скали са мъгла, облаци и вятър работа. След едно живописно превалче спрях да пия кафе, но не се затоплих особено. Стигнах и до езерото с параклиса. Верно, голяма красота. Високи и ръбати скатове се навесили от все страни над малко живописно езеро, а параклиса сред него, достъпен по тясно чакаливо пътче. Водата чиста, синее като огледало, и дървета покрай част от брега. Аз обаче вече бях поподгизнал и се чувствах все едно съм изтръскал и сгънал чадъра за да вляза в неотоплена зала с акравелна изложба. Бива ли сега да приключим със някакви срамни 200км за деня. Запънах се, и продължих на юг към Триполи, където се надявах на топла кръчма с топла храна. Покрай Мати положението бе най-зле, около 11гр.. След това към Триполи 14гр ми се видяха като лято. Консумирах суровата красота на планината и се опитвах да се движа повече върху мотора за да не се скова от влагата и студа. В града намерих топла кръчма, но супа/ чорби отново не. Набих плътно стек и няколко чая. Само главата ми бе суха и торса частично. Разгледах прогнозата след дъжд качулка и стана ясно, че на юг е още по-зле и се усилва. А на запад започва да вдига вятър и изчиства. Е това духане ако не свърши работа, не знам какво, си рекох, и хванах през планината на запад

[the slow heart]

Риска се оказа оправдан и дъжда се изгуби, стана ветровито и по-сухо. Редувах разкопчавания и закопчавания за да се изсуша плавно, че сланините са ми дефицит. Карах я едно към гьотере през троскот-мрежата от пътчета в планината, с груба посока запад. Развинтих се от завои и панорами. На всеки баир по един Созопол, даже едно Велико Търново намерих Яко са редили камънака спартанците, груба и изчиатена естетика в планината, колкото села, двойно църкви и параклисчета, безброй кандила по пътищата. Супер е разбъркана и храстовидната растителност, и големи дървета и гори. От завой в завой буквално са навързани фибите притисната от нацъфтялото жълто спарто и безброй зокуми във всички цветове. В планинския хлад са се сгъстили цветовете и всичко е масло, а акварела се е утаил по крайбрежията. Ароматите са силни и цветовете и салкъмите са се смесили така, че все едно плуваш с муцуната напред в море от някакъв упойващ чай. Най-близкото до това у нас съм усещал пътеките от лайка и бабин зъб в летните вечери покрай нивите. И много маслини естествено навсякъде, кипри горички от възлести стъбла подпрели всяко своя резидава корона. Не съм ги усетил последните 200км, но както всеки хубав път и този свърши, слизайки от планината, отвори се в широко култивирано крайморско поле и влезе в Пиргос, и неговата огромна циганска махала, за щастие покрай морето. Даже сварих залеза над вълните

[the slow heart]

Беше късно, а аз на другия край на полуострова. Понакефих се на вечерния градски гмеж, дори е приятно след усамотението в планината. Сгънах един сандвич с пишешко, любимото ми вече гръцко кафе с голям фреш портокал и напълних баката. За обратно, пак през планината

Тоя път с отчет на приятната и неприятната умора от постигнатото, заредих два манша по 60км леко по-вълнообрзни чертички, а не от троскота. Първия беше още на гребена на вълната, раздавах газ на сух задник и ги отметнах сравнително темпово. Втория кафето, макар и чудесно изветря, понапрегнах се и в тъмнината взех да губя хоризонт и мрачните скатове взеха да ме притискат. Върнах леко и полека лека отметнах и тях. Третия манш, уж последен около стотина км бях оставил в неопределеност, да реша на място според кондицията дали да се кача на бързия или да продължа през просото. Небето се беше вече изчистило напълно, имаше звезди и четвъртинка луна на промоция. Погледнах си мотора, гледа ме и той, красноречиво. Бързия да го духа, набихме се пак в троскота

Тук вече нямаше избор, посрещахме каквито пътчета случвах в нашата генерално североизточна посока към Коринт. Пълно беше и с животни. Настъпах една убита котка, два чакала и една лисица ми убягнаха. Зайци безброй, включая и един клетник дето се наби под мотора. Чу се само "ххрус". Много сови с техните стряскащо огромни за такава птица криле. Един заслепен бухалчо пък кибичеше на осовата и не знаеше къде се намира. Най ме шашна една голяма като тенджера костенурка в едно храстовато завойче. Почти я шутирах

Един и нещо сабахмям баирите най-после се разместиха и долу в ниското блеснаха светлините на Коринт. От радост, Гармина ми завидя и пак пусна псевдо жълто анти-лиазонче. Набих се по надолнище в мазна от дъжда маслинова градина. Първо спасих предната и добил кураж почнах да спускам суркайки задната по мазните камъни надолу. Организатора на етапа обаче поръчал мега дъжд по тоя баир, и докато в горната част имаше само разхвърляни камъни и вади, в долната вече станаха яко дълбоки и наплетени канавки. Това нещо нагоре нямаше как да го кача. Примирих се, че ще се пада, прибрах всички трошливи джиджавки на сигурно и .... почнах да редя камъни за да си правя бродчета през канавките. И така, до около 3 часа. Аз ако съм на мястото на шефа на кампа, утре ще заключа портата от рано