До Накапасе и обратно

[Стоян Боюков-Sariones]

Евала! Честно да ти кажа и без снимки карам с теб!! Не знам с какво се занимаваш, ама със сигурност имаш поне едно нещо. Можеш да пишеш!!!

[the slow heart]

А мерси, значи поне още един има като мене, дето като го вали не му е проблем щото няма какво да му се намокри в главата

Ежко не го броя, защото той не понася пътеписи без снимки, обаче ми прай очи щото иска да пазари снаха

А за заниманията кое не е ясно, имам план да нямам план и го следвам стриктно точка по точка. Лайф репортажа е колкото да ми омекнат колената като ги намажа с арника

[the slow heart]

Днеска лапетиите в кампа се разбеснвха от рано - баща им ги е пуснал да ми върне задето сигурно съм му прекъснал слсдкия сън. Но не ми беше кофти, дали от до ранните емоции, дали от спането на открито, стансх лесно. Изпрах си отново прането, щото фръкнало в бурята, само щипки за пране не нося на път

Напекох се на слънце като смок и днес втората ми работа след цапането от веригата беше да сложа дъждобрана на задната седалка Отидох да погледна Коринт канала, така и така съм до него. То фрашкано с туристи и хора, които минават оттам за тагче. И пак заваля, ама от нашето дето мечо ходи да кендза - пече слънце, мирише на летен прахоляк и думкат едни едри капки. Тъкмо се скрих да се опаковам и то спря. Чудесно, Повъртях малко в градското гъмжило предтекст и после се изнесох под магистралата, надолу покрай източния бряг. Общо взето пътищата се вивт високо над морето и е яка панорама, а отдясно пак се редуват стръмни скатове и хълмчета. Много добър избор се оказа. След вчерашния маратон и злоупотреба със зеления цвят, днес синята четка с мекия косъм много приятно ми дойде да ме маже отяво. Пътищата хубави и широки, с много камък в асфалта и държи прилично, завоите плавни с хубави виражи, камери йок. Супер подходящ район за пистарки, но видях само един, и то наобратно. Спуснах се долу на една от марините, за късен обяд, и сефте сгафих с храната. Още като видях "фреша" и трябваше да стана. Ама сервитьорчето свясно момче мотористче и се заприказвахме. Претоплената мусака им я оставих за другия клиент и се рефрешнах само със салатите. Стана им неудобно изглежда, зеха десерти да ме черпят, еода за из път, хайде със здраве че аз не съм айляк като вас кръчма да въртя, имам важна работа и графика ме притиска

Надолу по това източно парче от полуострова пътя се стесни, но настилката и завоите останаха на ниво. Някой път като ме натисне жегата и вдигам темпото. Адреналина действа безотказно, само трябва да се внимава с дозата. Слязох до долу срещу Хидрата и после пак юруш на маслините Тука обаче вече беше хубаво подсъхнало, видело и без проблеми се поовъртях двайсетина км. Като стана въпрос за маслини, свършат ли и почне лозе на дървени чардаци, значи наблизо има манастир - явно дето много върви тамяна там и на маслините им окапва завръза

След тази просторна разходка влязох на връщане в Нафлио, много китно и красиво градче, с хубав парк и крепост над него. Тоя парк целия изпъстрен с едни дървета в лилав цвят. Пет баби питах как се казва това дърво, никой не издава. Така и не разбрах. Оттам нагоре и мръсния Аргос го минах по допирателната. Хайде уж да се кротнем по тъмното, държах между селските пътчета. Едни състезатели като ме налазиха дето много обичат да изпреварват мотори, то не беше подскачане през жп прелези, големи локви, спирачки в големи дупки, цяла програма. Заек в тоя район не видях - тия са помлели популацията

Най-после научих пътя до къмпинга, че с тия дивайси яко се затъпява Ако човек поне малко не полага усилия да си обира паяжините от главата, лошо му се пише. Хайде е чувала, че арниката хвана дикиш

[the slow heart]

Днес децата ги няма за да ме събудят, появил се друг комшия, поспалан. Оная гугутка се пробва да надпее дребните птичета и докарва малко рефрен от Боно, who's gonna ride your wild horses, who's gonna drawn in your blue sea... Ясна ми стана работата, или ще заминат две туби тунджа и днес, или ще сменям ръкавици подгизнал до някое крайпътно кандило

Ставане младежката, нищо не щрака, супер. Цапане с верижката, диплене на багажериите, дъждо-заобиколителя и традиционно без вода за съспенс. Преди осем като по чудо намерих бързия за надолу и се спуснахме смело. 14гр. бива горе долу, държим чудовищните 140кмч а предницата ми подскача като на XR. Направо ще изпада всичката свещенна кал дето се е налепала по тенекиите. Щом ме кефи хайуея, значи съм поспал качествено, водещото рамо влиза към ръкохватката, виражите направо го вакуумират напред мотора, а големите баири бавно се разместват пред мен като декори на стар театър. Всичко е чудесно, прохладно и ароматно, направо нямаме спирка, все едно ни чака някой в Спарта. Взех си една лента за ръкава да си държа картата там, и се закичих като дърт отрядник Тегаво да гася/ паля и свалям/слагам ръкавици по чековете за да бъркам по джобове. Така много приятно се асемблираха нещата и минавам бързо само със здравей, как си, чидесен ден, хубаво червило, без бележка и до скиф Какво би могло да се обърка при това розово положение? Е как какво, да хлъцнем на един баир и да свърши бензина

[the slow heart]

Баката ги прави 420км, но естес не и когато раздаваме щедро и на криво и направо. Тоя път се оказаха 358км. Оставаха ми 20км до Спарта и само 1.3874км ме деляха от Шела поради прекалена щедрост, да не кажем глупост Първите петстин бяха влажно нагоре със запъхтяване. Поразсъблякох се, за да компенсирам втория основен недостатък на хубавата екипировка ( първия, както предполагам се досещат всички, когато те напъне невъзвратния клапан ). Дойде едно момче с бусче цялото в ламбички. Вика как е. Не гледаш ли, фитнес. Тунджа имаш ли -не. Вода имаш ли - не.... Ами за какво си ми, за Евроспорта ли да ме снимаш Майтапа настрана, пази ме пичагата. Докато си припомня младините и маршовете на скок с носене на сандъци с боеприпас и превалих екстремума. Седнах му за оставащите няколкостотин метра и го хързулнах с ботушче като един тротинеткаджия. В Шела каките ме направиха пак човек със сладолед и студена вода, посмяхме се добре, макар по хубавата да не знаеше, че това което си е направила е френски маникюр

[ВладиЧ]

С какъв мотор ги правиш тия приключения? Не караше ли по-рано чопър?

[the slow heart]

Ти ли не знаеш

[the slow heart]

Една плюнка оставаше до Спарта, не напинях много. Достатъчно разломна линия им направих с нашия мега-тракшън. Дано не събуди някой от 23те вулкана в района на вчерашната разходка В града нямах особен бизнес, не съм и фен на подмазани крепости от едно време. Просто исках да ме лъхне малко атмосферка. Оказа се нищо особено, прашно, опушено в убити цветове, център разкъртен в ремонт и вмирисан на изгорели газове. Единственото, което ми хареса бяха скалите над града, големи и внушителни като по-северните, но половинчато олисяли със сивкав храсталак и наръбани най-отгоре. Все едно някой с огромен чук ги е блъскал докато почнат да му драскат на пипане. Изнесох се южно по второстепенния през квартал вмирисан на вкиснати маслини и покрай останалия трафик се забързах отново. Зеленината пак натисна пътя и стана много приятно бързо да се мушиш от завой в завой през клоните на презрели зокуми и кактуси с листа като платики. Някой ми беше намазал изглежда седалката с нещо мазно и задника падаше ту вляво, ту вдясно. А външния крак да пада от степенката с изпружване нагоре за проветрение към гено-съдържателите. Много приятно усещане

Колко км така не помня добре, може би 20-25, но със спускането към Порто Кагио от запад излезе много силен вятър, направо бурен и то странно откъм скалите да те мете в пропастта към морето. Отначало се опитах да го боря, но след няколко олеквания се вразумих и подкарах като колите. Колкото по-надолу към нокътя слизаш, по-красиво ставаше. Камънака превзе всичко, вятъра брули, зокуми и маслини с обърнати корони се държат здраво във земята, храсталаците трънливи. Всички постройки само камък, ама не налепени шуплички върху бетон, а основен строителен материал, църквите като отбранителни съоръжения. Просто се вижда как човека се е борил за всичко с природата. Истинско медитеранео, от очуканите просъхнали дървени портички с ръждясал обков, до лодките с олющена боя и прегорели от солта и слънцето боя и такелаж. И за капак на всичко, морето зад сипеите, безкрайно и разтапящо синьо. Като твоите сини очи, точно както я пее на Дими малката пикла

Стигнах "до долу". Още веднъж Мечтата се доближи до мен. Аз - мерси, Тя - до скоро

[kameno karp]

Нищо свързано с моторите не ме влече,но чета написаното на един дъх!

[the slow heart]

Спокойно, то така се почва

[the slow heart]

Уважихме и съответната каменна кръчма - не съм очаквал чудеса в кухнята от такива сурови хора, но опит за бодеж с 57 при сметка от 25 малко ме учуди. Хубав стек, но посредствено кафе и некъф чедър върху картофите наместо две бели плочки със зехтин

Запалих да се разкарам от тая сурова красота и за комплемент хванах нагоре от изток. Няма празно тука, същите сцени само дето тоя път скалите са от ляво, а сипеите с морето отдясно и пътя общо взето е изкачване. След стръмните фиби с трошляк пътя постепено се подобрява, фибите се поразчекват в мазни алайчета, а аз добавям ръчка за да подържам дозата.

Като стана въпрос за маникюр, от това централно пръстенце се завъртях баш по сгъвката, по другото, Към Малея и Пророк Илия. Хубави кръчмета в шумни провинциални селца и по тоя път. Много портокалови градини също. По другия ръкав нещата откъм скорости останаха чрезвечайни, но тук е с много повече зеленина, по-заоблени и разхвърляни хълмове, камъняка мек, а пръстта наситено червена. До самия нос и цивилизацията е отчетливо друга, въпреки, че си гледат в чиниите както се ксзва. Тук го няма тоя груб камък от до, постройките са нормални измазани, отгоре керемиди, църквите овални и белосани. И в пътя е вложено повече тук, най- доброто което видях дотук за натискане, и на широкото и на тясното, просторно е и пътя не притиска. Даже и с местните се общува по-лесно - един дядо дето се шляеше по пътя с едно вдигане на ръка ми каза - земи се поспри малко бе момче, че блъснеш ли ми от козите, ще я ядеш тая сопа

Тук при лодките в гавана е тихо и приятно, пошляпват ги леко вълните, а чъжетата им проскърцват. Проскърцвам и аз щото от смазката за веригата не хабя да мажа и ставите на ботушите. Премятам крак и се надявам нагоре да е също така лежерно надвечерно, с по-мека горивна карта

[the slow heart]

Бахти тирето. Папауцакя, папуцакя, изкачихме и това пипалце. Простори, простори, налапах се с йодни пари за година напред. Набих се пак в между селските гори. Поплавъка казва, мен, днеска зареждаме на 360км. Съгласен съм, вече. Освежихме се, но, не щем дазапалим. И таз добра. Как да е, от тоз панаир са ни връщали. Байпаснах релето и се изпиках. Гледам изгоряла ми и юесби запалката, не моем се зареждаме към нав-тауъра.Голям праз, гаси ги джуджавките и жега на буталата

[the slow heart]

Шпорим през полето на шано, гора и храсталак на корем. Един кактус такъв шамар ми отпори на дясното огледало, че после го гледам цялото олигавено в алое. Дълго време няма да го боли ставата

Естествено, смрачи се. Децата взеха ключовете от бегачките и стъпиха на топлия хасфалтец. Дозирам си аз мерака, и ми се залепя ниска броня с широка компановка лед фарчета. И ремусче бучи. Не сега ве, младеж. Подръпвам подръпвам, държи ме. И на правите, и по завоите. Колко да напиням в тия шубраки нс слепи завои, аь хабер нямам къде съм. Така ме е засветнал, че ме заслепява. Разгеле дойде един разклон и отбих да сричам табелите. Подмина ме. Не щеш ли, оказахме се в една посока, даже аз ще посветя сега отзад Ех ама хубаво се сурка след лед габарите. Бега, бега, и накрая отби в едно селож на по-шумно в центъра. Спирам до него, търси нещо в жабката. Нема да се бием де, дай пет, а така. Усмихна се хлапето и всеки по пътя си. Моя пак към Спартето зави. Тоя път с нощните светлини малко по има вид и не се виждат опушените и олюспени тераси. Няма да я мириша тоя път, бързо я прецапвам с идея запад, щоро видях в началото табела 60-7пкм до Каламата Как да е, от много въртели докато стигна покрайнините се подезоринтирах. Спрях до два патрона пред една кръчма с големи джамове. Викам, Каламата, без да гася. По дългия без да изпуска бирата ми показва с нея давай давай, и отделя пръстче само, единичка. Льошо, час щом е, едва ли ще е междуградския

[the slow heart]

Пътя взе да се свива, да се изкачва, да се изронва и зашумява. Правите участъци се изгубиха, отказах се да се мъча да качвам предавки. Почнаха отвесни скали плътно до пътя, от другата страна нищо и тъмница. Току мина някое мостче с двойни дебели тръби вместо парапети, и скалите и верното дере си сменят местата. Някааквождрело ще да е. Качвам търпеливо, къде да ходя. Даже захладнява осезаемо. Тук таме и огромни дървета с корони надвесени над пътя, все едно пускат филиз и искат да се вкопаят от другата страна на пътя. Красиво е. Карам си, оня си ръмжи. Да обаче, по едно време отвесните скали стават надвесни, пътя се вие в ниши под тях. Дойдоха и грубо къртени скални тунели като хралупи в баира. Еваларка, оня с бирата и двата номера лабава риза заслужава почерпка Не щеш ли, едно малко зайче скокна пред мене. Скокна и бяга пред мотора, щото друг път няма. Побибитках му, но не го натисках хептен да не полудее и да се очисти. Стига за днес, че един шутирах с десния ботуш преди Спартето ( Гаернето не му прости ). Най-после малкия щуурчо намери храстак меджу обезопасителните бордюри и не се видя. Аз пък се промуших под още един скален навес и след една ръждясала табела със снежинки дигнах циповете. То пък дойде превала и ни лъхна топъл аромат. Черните хълмове го раздадоха полегато надолу, а на левия едни ситни светлинки като низани мъниста. Няма да са ламбички от Жъмбото

Почнах да спускам на висока, тук пътя се ошири, и оня взе да мърка. И така десетина км. Хубавож ама спуснахме, а Каламата йок, мрак и скатоврте макар и полегнали само се застъпват пред мен като на Цитроена зъбите с уважение един към друг. Дагое, дали не изпуснах някоя отбивка в тия треволяци. Явно не, скоро качих десетина фиби и оттам скатовете се стопиха, Каламата светна нашироко заслепила нощното море. Спуснах в центъра за рефреш, кафе и малко ток в батериите за зорзаман.

[the slow heart]

Голям, и много красив през нощта град. Улиците и градините пълни с хора. Аз нали карам с вдигната слюда, избрах кръчмата по аромата. Оказа се култова. Всички бяха добре почерпени, музиката нс макс и танцуват. Не ми беше удобно да ги снимам хората, но се веселяха от сърце, с тяхната музика. И си личи, танцуват от душа. Редуват се, и жени и мъже, и барманката Драгата беше напред с водките, но и кафето и фреша ѝ бяха в десятката. Тока ѝ;, той като ток, позаредих тутурутката. Опънах втори фреш и пакетирах. Да видим какво ще прошепне нощното море зад Пилос и Метони.

[the slow heart]

Голям, красив и просторен град, но ако ви кажа, че не се окопах в покрайнините, ще излъжа Нещастен опит за промушване под ръкавите на магистралите към "локален път" се претвори в лека фитнес драма от която излязох почти потен, почти къпан

На път за Пилос, аха да преджапаме покрай третото пипалце, а то комай помръдна. И хайде у лево. Не беше уви кой знае каква хубост. Много ниска земя и набито песъчлива. Тук таме по някой хълм за кусур. Основно туфи от намачкани с вятъра камъши, прашни поразбити пътища и дежурните маслинови гори. Застроено безразборно виладжийската по храсталаците. Леко се отсрами чак южната му част със две три чисти селца и любимито ми пътя между къщите на чупки и през мегдана между столовете. Един полицай, който поздравих го хвана съмнейшъна и кара десетина км след мен. Очаквах да ми пусне буркан и да се преджобваме, но сигурно му се е доспало. Или не ее видял лопатата

Като цяло и спускането от изток и качването от запад бяха тихи откъм вятър, с нула трафик, та си поблях безметежно и километрите се изкликаха сами. Спомена ще ми остане потрошените лодки в малък залив най-долу, и тишината.

Метони съм го проспал, но Пилос ми се видя упрятен град, с хубава марина и чисти улици. Просторен и озеленен площад с много дървета по перифериите, меко осветен и пълен със дърврни столчета и маси. Без бутафорни будки и изстъпления на маркетолози. Чистите измаьани сгради бяха поомешани интересно с други от чистия камък като в средния ръкав. Тамошните каменоделци са докарали бая гурбети и по този западен бряг. Всичко беше заспало обаче с изкллчение на един ранобуден тракторист и моя милост. Та да не правим калабалък аз се изнесох към Кипарисия и след уж не голямото разстояние се влезе в сгурия, капиталови пътни ремонти и няколко обхода през каменистите градини. Пак с много дупки и пясъци. Добре, че беше сухо. От тая Кипарисия докато чаках наспан бендзинаджия видях една много корпусна ниска църква с изчистени линии на малък площад и началото на кипра павирана уличка със столчета и пейки. Града се събужда, аз заредих и имам нужда от свежест. Такава като от планината. Прочитам пак хубавото съобщение, което ми е изпратил приятел, и ми става ясно. Ще диагоналя пак шумките към другия край на полуострова

"Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева. Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам."

[the slow heart]

Пет шест километра северно от града хванах първата пряка. Оказа се задънена и се върнах на втората. От време на време си играех със мащаба на Гарминчето, отвреме на време ме домързяваше и за разнообразие просто карах и като видя след 30-40м накъде се насочвам разбирах каква корекция да внеса. Ако много се задържаха на север начупените му линии, после давах предпочитание на източните за да държа груба посока, и обратно. Сега ако ме питаш откъде точно съм карал, абсурд да позная. По панорамите

Първите 40-50км ту се издигах, ту спусках с по-много. Разбития път се вие по някой хълм и аха да се закачи за следващия, току пропадаше в дълбоко дере. Слънце нямаше, гъсти облаци, хладен вятър на пориви и тук там капки. Ония майстори дето пипат камъка и тук са свършили много работа - има цели села все едно са в каменен обков. Калдаръм от до цялото село, парапети, огради, къщи, чудна работа. А следващите 80-90км се държаха по високото. Много фотографи по поляните. Много джиеси пред селските кръчми. Онзи отгоре им давал, давал, не се спрял. Установих, че най ми харесва аромата на спартото, където се смесят с акацията. Усещат се и много други миризми на билки дето не познавам, освен тази на жълтия кантарион. Може би движението през тия морета от аромати прави впечатленията по-силни. Аз определено се наситих. След около 200км разнообразна зеленина и завои, се появиха и по-ниски, равнинни участъци. Направо не можех да повярвам, че една проста и равна поляна толкова ще ме зарадва. Явно планината ми е дала достатъчно.

Естествено имаше и отсечки чисто каменяк. Умората ме правеше по-бавен и плавен, което на тия участъци си има и плюсовете. Вече на около 50км от заветната палатка седнах да хапна и почина. Лъжици нямат, аз за супа ги питам