Нике от Самотраки.

[giorgio]

От: Нике от Самотраки.

От телефо, от телефон... пак ще им се кефим.

[Жоро Нешев]

От: Нике от Самотраки.

От телефо, от телефон... пак ще им се кефим.

Ще се пробвам до няколко дни да са тук , щото тя една стара нокиа , трябва да издиря кабели за връзка с компа и софтуер....

ПП. На кръчмичката вече има и ток и вода. Направо си е цивилизация.

ППП Сега се загледах по-подробно в снимката. Това май е края на северния път. Там сега няма нито кръчма нито чадъри. Само една табелка написана на ръка на лош английски ,закачена на единственото дърво ,която любезно приканва , да не паркирате там /под сянката/ защото пречите на пладнуването на животните. Има и една много любезна но гнуслива козичка. Дойде да ме близне по ръката , но щом надуши следите от цигарения дим избяга.

[Жоро Нешев]

От: Нике от Самотраки.

Още мълко ъпдейт.

Не издържах и тази година и пак отидох. За по-дълго. Седмица поседях. Докато вие бяхте на събор. Малко се колебах за посоката, но пак си струваше всеки час и всеки цент и отгоре. И пак не ми се връщаше хич.

Малко полезна информация за мераклии да ходят ще дам.
Живи ги ожалих една група нашенци с мотори. Бяха платили над 900 евро за ферибот. Настойчив съвет към отиващите и връщащи се - пътувайте от понеделник до четвъртък ако има начин. През уикенда цената на ферибота е чувствително по-висока. Щях да дам и цени и разписания ако имаше. Променят се постояно и без предупреждения. Не си купувайте обратен билет от Александрополис. Ако ви се променят плановете или изпуснете ферито ..... абе няма смисъл.

В Камариотица - пристанището в крайната кръчма /от към рибарското пристанище/ една от сервитьорките е много разбрана нашенка женена там. Хем може да се разбереш с нея хем и е драго да те посъветва това онова. Пък и готвят вкусно.

И мааалко впечатления - че не ми се пише много.
Тази година точно преди да отидем май е имало някакъв фестивал на нещо си. Картината беше съвсем комична. Освен козите котките и комарите /май са папатаци това/ беше пълно и с някакви хорица /младежи на по 20-тина години/ със супер странни прически. Представете си мойто учудване. Разпъвам си аз кротичко лагера а през гората /бос и на около педя над земята/ се носи Иисус. Ама като истински. Поздравява на чист англииски и пита дали не сме му виждали обувките ..... после ме разпитваше и за Тангра нещо. Ама нали съм невежа ... Тези си изчезнаха към края на седмицата.

Май следващия път ще взема фотоапарат вече. В петък сутринта ме беше яд че нямам. Картината беше направо нереална. Морето беше абсолютно спокойно. Ама като казвам абсолютно .... не помръдваше. Лягаш, затваряш си очите и не можеш да разбереш дали не си си във ваната.

Абе не ме бива в пътеписите , ама там пак ще ида.